Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.04.2020
г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в
публично заседание на единадесети март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Терзиева
при секретаря Йорданка Тянева, като разгледа докладваното
от съдия М. ТЕРЗИЕВА гр.дело № 1900 по описа за 2019 г. и като обсъди:
Предявен иск с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Н.С. твърди, че на 07.11.2014 г. между нея и
„Изи асет мениджмънт“ АД е сключен договор за потребителски кредит № 2182631,
по силата на който й е предоставена сумата от 400 лева, а тя се е задължила да
върне същата на 3 вноски за периода от 07.12.2014 г. до 05.02.2015 г. Твърди,
че е изправна страна по него и е върнала главницата, ведно с 50 лева лихва и
150 лева неустойка, дължима за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение в тридневен срок.
Така сключеният договор за кредит е потребителски и е недействителен на
няколко основания, визирани в ЗПК – в него не се съдържат условията за
прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на възнаградителната
лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една от вноските;
уговорената в договора възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на
законната лихва, поради което клаузата за заплащане на такава е нищожна, а това
води до наличие на предходното основание за недействителност на договора; не е
посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсва яснота
по какъв начин е формиран същия, респективно общо дължимата сума, в
погасителния план няма разпределение между дължимите суми за главница,
възнаградителна лихва и неустойка, включени във всяка една вноска, не е
подписала общите условия към договора на всяка страница.
Уговорената в договора неустойка е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави и е прекомерна. Срокът за представяне на обезпечение е твърде
кратък и на практика е невъзможно то да бъде изпълнено. Освен това няма
предвидени никакви правила, по които да се определи кои вреди ще бъдат
претърпени при непредставяне на обезпечение. Всички преки или косвени разходи,
възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, са покрити
от ГПР - за това неустойката е начислена за покриване именно на тези разходи.
Ето защо тя е недействителна. Освен това с нея се създават задължения, които по
своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по
чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва.
Клаузата за неустойка противоречи и на материалния закон, тъй като чл.
71 от ЗЗД предвижда, че когато длъжникът не представи исканите от кредитора
обезпечения, той може да иска изпълнение на всички задължения по договора
предсрочно. В случай се иска натоварване на длъжника с допълнителни финансови
разходи. Освен това тя противоречи и на чл. 33 от ЗПК, съгласно който при
забава, кредиторът има право на лихва върху неплатената сума, което е и
единствената санкция при неизпълнение на договорни задължения, предвидена в
закона.
По изложените съображения ищцата е заплатила сумата от 50 лева договорна
лихва и 150 лева неустойка по процесния договор при начална липса на основание,
поради което моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да й заплати същите. Ангажира доказателства, претендира направените по
делото разноски. Няма доказателствени искания.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът „Изи асет
мениджмънт“ ЕАД оспорва предявения иск. Твърди, че общите условия са
инкорпорирани в самия договор и са подписани на всяка страница от ищцата. Размерът
на договорения лихвен процент е посочен в чл. 2, т.6 от договора, като законът
не въвежда изискване да се отрази как лихвата се разпределя във времето с
изплащането на вноските. Освен това от размера и броя на погасителните вноски,
посочени в погасителния план може да се направи извод как се разпределя
лихвата. В чл. 2, т. 7 от договора е посочен ясно размерът на всички плащания –
423.57 лева, с което е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Тази разпоредба не предвижда задължение в договора да се съдържа разграничение
на същата по пера. Законът не изиска да се посочат и перата, от които се
формира ГПР. Изискването е да се посочат допусканията, при които той се
изчислява, и това е направено в чл. 2, т. 8 от договора. Информация за всеки
един от елементите, които се включват в ГПР съгласно приложение № 1 към ЗПК се
съдържа в договора. Уговореният ГПР е 41.90 %, с което е спазено изискването на
ч. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не надвишава пет пъти законната лихва. В чл. 2,
ал. 2 от договора се съдържат условията за издължаване на получения заем, с
което е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК. След като е посочена
главницата и общата сума за връщане, както и процентът на договорената лихва,
то много лесно може да бъде изчислен размерът на сумата, която следва да бъде
заплатена като такава, както и разпределението й в погасителните вноски.
Клаузата, с която се определя размера на възнаградителната лихва, не
противоречи на добрите нрави. Тя представлява цената на доставената услуга и е
уговорена в съответствие с принципа на свобода на договарянето. Евентуално, в
случай, че се приеме обратното, то дължимата по заема лихва следва да се намали
до размера на законната.
Оспорва твърденията, че неустойката,
предвидена в договора, е нищожна. За определяне на това дали е прекомерна или
не следва да се има предвид какво задължение обезпечава и каква е основната цел
на уговарянето й, а критерий е процентното съотношение между нея и цената на
договора. В случая стойността й е 112.20 лева и е по-ниска от предоставения
заем от 400 лева, като е определянето й е свързано с липсата на обезпечение.
Оспорва твърденията, че с нея се покриват задължения, които по своето същество
се покриват от ГПР и така той надвишава размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Тази
разпоредба няма нищо общо с уговорката за неустойка, тъй като при изчисляване
на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договор за потребителски кредит относно връщане на
получената парична сума. Освен това още при кандидатстване за отпускане на
кредита страната е била наясно какви обезпечения ще следва да представи.
Клаузата за неустойка не противоречи
на материалния закон, тъй като изложените в исковата молба доводи за това не
кореспондират нито с уговореното между страните, нито с предназначението на
неустойката, а разпоредбата на чл. 33 от ЗПК касае само забава в плащанията, а
не неизпълнение на други задължения.
Твърди,
че не са били налице предпоставките на чл. 38 от ЗА за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ, поради което оспорва претенцията за разноски.
По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажира
доказателства, претендира направените по делото разноски. Няма доказателствени
искания.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 07.11.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД гр. София в качеството на „кредитодател“ и Н.Т.С. в качеството на „кредитополучател“,
е сключен договор за паричен заем № 2182631, по силата на който кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 400 лева,
със срок на договора три месеца, при договорена
годишна фиксирана лихва в размер на 35 % върху главницата, а размерът на
ГПР е посочен като 41.90 %. Така отпуснатият кредит кредитополучателят се е
задължил да върне на три месечни вноски,
всяка една в рамер на 141.19 лв. (л.26 - договора). Заемната сума е предоставена
на кредитополучателя на 07.11.2014 год. Съгласно чл. 4.1 от Договора в срок до
три дни от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да учреди
обезпечение съгласно договора, както следва – поръчителство на две жизически
лица, или банкова гаранция в размер на 423.57 лв. със срок на валидност от 30
дни след крайния срок за погасяване на всички задълженият по договора, като в
случай на неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в
размер на 112.20 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от
погасителните вноски – като към всяка от вноските се добавя сума в размер на
37.40 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум
следва да се направи извод, че е предявен
иск с правно
основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД - за заплащане на исковата сума, като платена без
основание. Предявеният иск е
допустим при наличие на правен интерес.
Разгледан по същество. Няма спор,
че между страните е бил сключен договор за паричен заем от 07.11.2014 г., по
силата на който на ищцата е била предоставена сумата от 400 лв., за срок от три
месеца. Видно от договора, той е бил сключен при годишна фиксирана лихва в размер на 35 % върху главницата, брой
погасителни вноски - 3, размер вноската – 141.19 лв. при предоставяне на обезпечение
и в размер на 178.59 лв. в случай, че не
предостави обезпечение в указания
срок, и посочена дата на всяка
погасителна вноска. Не се спори и относно обстоятелството, че кредитодателят е изпълнил задължението си да
предаде на кредитополучателя заемната сума, както и че ищцата е заплатила по
договора за кредит сумата от общо 150 лв. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред
които са и тези на чл.11 ал.1 т.9 -12 вкл от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Прави се възражение от ищеца, че не е посочен размерът на възнаградителната
лихва и как тя се разпределя във
времето. Това възражение е неоснователно. Видно от представения договор, същият е сключен при фиксиран годишен лихвен
процент от 35 %, посочено е и как се
прилага – върху главницата. На следващо място прави възражение за нищожност на договорената
възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави, тъй като
размерът й надхвърля трикратния размер на законната лихва, а като е нищожна
това води до липса на договорена лихва, и оттам до противоречие с чл. 11 т.9 от ЗПК. Това
възражение също е неоснователно. В чл. 19 ал.4 ЗПК е въведена забрана годишният
процент на разходите да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В процесният договор
е уговорен ГПР от 41.90 %, и фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер
на 35 %, или надвишаващ четири пъти размера на законната лихва. С оглед
на това не може да се приеме, че е налице нищожност на клаузата относно договорената
лихва, оттам липса на уговорена лихва, а следователно и недействителност на договора поради противоречието
му с чл. 11 т.9 ЗПК. Неоснователно е и
възражението за недействителност
на договора поради неспазване изискванията на чл. 11 т.10 от ЗПК. В чл. 2.8 от
Договора е посочен ГПР от 41.90 %, а в погасителния план
- и общата сума дължима от потребителя. Неоснователно е възражението за
недействителност на договора за кредит поради неспазване изискванията на чл. 11
т.11 от ЗПК – цитираната разпоредба изисква посочване условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Размерът на погасителните вноски, броя, датите на плащане, както и
разпределението на сумите ведно с оскъпяването са посочени в погасителния план.
Неоснователно е възражението за недействителност на договора поради противоречие
с чл. 11 ал.2 ЗПК, тъй като съгласно чл. 22 ЗПК противоречието с чл. 11 ал.2 от
същия закон не води до недействителност (по аргумент на противното). Ето защо
съдът намира иска неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.3 ГПК ще
се присъдят разноски в полза на ответника в размер на 360 лв., за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Поради,
мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от Н.Т.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, да бъде осъден ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 – „Силвър
Център“ ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, да й заплати:
сумата
от 50 лева (петдесет), недължимо платена от ищцата при начална липса на
основание, за възнаградителна лихва по договор за заем № 218263 от 07.11.2014
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане;
сумата
от 150 лева (сто и петдесет), недължимо платена от ищцата при начална липса на
основание, по клауза за неустойка по договор
за заем № 218263 от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Т.С., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 –
„Силвър Център“ ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, разноски по
производството в размер на 360 лева (триста
и шестдесет).
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: