Р Е Ш Е Н И Е
№ 2507
гр.
Пловдив, 22.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и участието на прокурор ДАНАИЛА
СТАНКОВА, като разгледа КАНД № 2717/2022година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Л.В.С., ЕГН**********, с адрес в гр.П., подадена чрез адв. К.К.
против съдебно решение № 1524 от 24.07.2022 година, постановено по АНД № 20225330200175/2022година
по описа на Районен съд -Пловдив -21 н.с., с което е потвърдено НП №21-1030-009025 от 23.09.2021г. на началник група в сектор
Пътна полиция при ОД МВР- Пловдив за наложено на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП
административно наказание «глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок 1 месец» за административно нарушение на чл.103 от ЗДвП. С касационната
жалба се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост на решението на
районния съд и несъответствие с материалния закон. Касаторите твърдят, че
решаващият първоинстанционен състав е постановил решение при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебното решение
и на обжалвания административен акт. Редовно призовани, в съдебно заседание не
се представляват, като с писмено становище на процесуалния пълномощник адв. К.
се поддържа касационната жалба и се излагат съображения по същество за липса на
нарушение на чл.103 ЗДвП. Претендират разноски по представен списък с разноски.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР-Пловдив не взима становище за
основателност на жалбата, не се представлява и не взима становище по същество. Не
претендира разноски.
Контролиращата
страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, в
даденото заключение излага становище за законосъобразност и обоснованост на
решението на първоинстанционния съд, поради което предлага съдебното решение да
бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща
правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореното
решение Районен съд Пловдив- ХХI н.с. се е
произнесъл по законосъобразността на НП №21-1030-009025, издадено на 23.09.2021 година от Началник група в сектор ПП при
ОД на МВР –Пловдив въз основа на АУАН сер.GA
№203613/30.07.2021г, съставен от свидетеля И. Д. Г., заемащ длъжността „младши
автоконтрольор“ в сектор Пътна полиция- Пловдив, с който е установено
административно нарушение на чл.103 ЗДвП, изразило се в това, че 03.09.2021г. в
19.30 ч. на територията на Община Марица обл.Пловдив на път Автомагистрала А-1,
като водач на лек автомобил Шкода Суперб с рег.№***, собственост на Еуратек
Финанс АД от километър 123 до км 128 не спира плавно в най- дясната лента за
движение при подаден от контролен орган чрез служебен автомобил с №***звуков и
светлинен сигнал за спиране. В хода на първоинстанционното съдебно производство
са снети гласни доказателства, касаещи показанията на актосъставителя И. Д. Г.
и на свидетелите К. Д. Д. и А.Ж. Д., като е приобщен и веществено доказателства
по 1бр СД на видеозапис от служебен автомобил на МВР. Въззивният съд, за да отхвърли жалбата е приел, че от събраните писмени и
гласни доказателства безспорно е установено извършеното административно
нарушение, неговият субект и обективната му отговорност, като законосъобразно е
определена и наложената санкция, като липсват съществени нарушения на
проведеното административно –наказателно производство.
Настоящият
съдебен състав намира решението за правилно.
Въз основа на
правилно установена фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният
съд е изложил правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Безспорно
се установява, че от страна на контролните органи спрямо касатора е подаден
светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил с искане да спре. Този факт е
изяснен по категоричен и несъмнен начин от събраните гласни доказателства и
приобщеното веществено доказателство. Разпоредба на чл. 103 от ЗДвП определя, че при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Законосъобразно
въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и направените с жалбата и по
същество възражения дали е налице проявление на виновно поведение. Ето защо в
настоящият случай правилно е определено съставомерното поведение на касатора,
изразило се вбездействие по изпълнение на даденото му разпореждане със
светлинен и звуков сигнал да спре в най- дясната част на платното за движение.
Налице са установени действия, имащи за последици да възпрепятстват достъпа на
компетентния контролен орган по безопасност на движението по пътищата. Такова бездействие
безспорно е установено като съзнателен, целенасочен, волеви акт, който има за
последица настъпването на обективни условия, възпрепятстващи осъществяването на
контрола. Законосъобразна е преценката на съда, че в процесния случай
деятелността на жалбоподателят напълно се инкорпорира под фактическия състав на
нарушение по чл.103 от ЗДвП. Установено е в достатъчна степен липсата на
съществена причина, да не успее да спре в най- дясната лента на пътното платно
в изпълнение на дадения му сигнал за спиране, с което е била препятствана
възможността на митническия орган да осъществи пълноценно правомощията си по
контрол. Проследявайки аргументирано и задълбочено административната процедура
и съпоставяйки всички приобщени доказателства, въззивният съд е достигнал до
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция, които
с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК не следва да бъдат преповтаряни. Направените в тази връзка възражения от касационният жалбоподател са
неоснователни и необосновани, като същите са несъответни на събраните в
производството доказателства. Релевираните от касаторите доводи за неправилно
приложение на закона не са подкрепени с доказателства в хода на съдебното
производство. Следва да се спомене, че те са същите, направени в
пред въззивната съдебна инстанция, която е дала задълбочен отговор на всяко
едно от тях. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. С оглед на изложеното решението на Районен съд Пловдив
следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на спора, с оглед на претенциите за присъждане на направените по делото
разноски, такива се дължат на ответника, който не е направил своевременно
искане за присъждането им, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2
пр. 1 от АПК Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1524 от 24.07.2022 г., постановено по АНД
№ 20225330200175 по описа за 2022 г. на Районен съд –Пловдив-ХХI наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2……………..