Определение по дело №88/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба на защитника срещу присъда № 4601 от 13.06.2011 г., постановена от Благоевградски районен съд по НОХД № 681/2009 г., с която подс. А. М. М., е признат за виновен в извършването на престъпление по с чл. 343, ал. 1, б.”б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 15, ал. 1, чл. 2. ал. 2, изр. 1, пр. 2 и пр. 6 и чл. 46 от ЗДвП, тъй като на 24.06.2005 година, около 14:30 часа на двупосочен път между махала “П.” в С. общ.Б. и язовир “С.”, при управление на лек автомобил марка "Форд" с рег. № .... в посока махала “П.” – язовир “С. със скорост 35 км/ч., е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 15, ал. 1 от ЗДвП като не се е движил възможно най-вдясно по платното за движение, при избиране скоростта на движението не се е съобразил с релефа на местността - ляв завой, напречен наклон-отрицателен на пътя 5% и надлъжен наклон в мястото на удара – 1% и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението - наличие на растителност отляво на пътя - чл. 2. ал. 2, изреч. 1, пр. 2 и пр. 6 от ЗДвП и не се е движил с такава скорост, че да може да спре на разстояние, не по-голямо от половината от дължината на пътя в зоната на своята видимост - чл. 46 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил на А. С. Х. от С. общ.Б. средна телесна повреда. Оправдан е за повдигнатото обвинение за нарушаване на правилата за движение по пътищата в чл. 2. ал.1 и чл. 2. ал.2, изр.2 от ЗДвП . В случая на чл. 289 ал.2 от НПК е приложен Закон за амнистия / в сила от 22.04.2009г. / и М. е освободен от наказателна отговорност.

Във въззивната жалба се визира нарушение на реда на събиране на доказателствата, поради неправилно обсъждане на доказателства относими за факта на телесното увреждане на Х. , довело до неверния извод, че то е в резултат на ПТП. В нейно допълнение лично подсъдимият писмено също е възразил срещу правилността на този извод, като и срещу този за мястото на удара и установената скорост на движение на управлявания от него лек автомобил, които възражения е изказал и непосредствено пред съда . При пледирането си защитникът е допълнил, че вина за ПТП има само св. Хаджийски , тъй като е нарушил чл. 46 от ЗДвП , като при разминаването е навлязъл в дясната лента, където се е движел подсъдимият, и скоростта на автомобила, управляван от него е била 40 км/ч , както сам той е посочил в показанията си . На тяхно основание е поискана отмяна на присъда и оправдаване на подсъдимия, поради липса на виновно поведение, като и на съставомерен резултат. Изрично са изложени и аргументи , по същността си такава за допуснато от съда съществено процесуално нарушение на правата на подсъдимия, поради това, че между обвинението и диспозитива на присъдата има несъответствие.

Пред въззивната инстанция подс. М. е потвърдил искането си производството да продължи с поразнасянето по въпроса за виновността му.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител възразява срещу основателността на направеното искане за оправдаване с довода, че доказателствата еднопосочно установяват допуснатото нарушение на правилата за движение от подсъдимия, както и , че увреждането на здравето на Х. е следствие на това поведение.

Представителят на Благоевградската О. П. дава заключение за неоснователност на жалбата , като основно възразява срещу правилността на доводите за несъставомерност на деянието.

Благоевградският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С приоритет, обусловен от процесуалните последици, преди проверката на фактическите и правни изводи, въззивната инстанция следва да изложи съображенията си за неоснователност на довода, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на правата на подсъдимия. По същество се твърди от защитата, че такова е налице с оглед произнасянето на съда за виновност във връзка с нарушение по чл. 20 ал. 2 изречение 1 предл.6 ЗДвП, което не се сочело в обвинителния акт. То е лишено от основателност при съобразяване , че първоначалната обвинителна теза е била изменена в хода на съдебното следствие и изрично се основава на това конкретно нарушение. Изменената обвинителна теза не касае такова , визирано в чл. 16 от ЗДвП , поради което и възраженията на защитника за допуснато нарушение на материалния закон относно тази разпоредба са напълно неотносими.

Проверяваните правни изводи са изведени въз основа на следните факти, които и въззивният състав приема за достоверни, след собствен анализ на доказателствата събрани от районния съд и непосредствено от него :

На 24.06.2005г. около 14.30ч. подсъдимият А. М., който е правоспособен водач, управлявал лек автомобил марка “Форд” с ДК № ..., по пътя между махала "П." в с. Л., общ. Б. и язовир "С.". До него ,на предната седалка, се возела съпругата му Слава Мазнева. Този път бил тесен - с обща ширина на асфалтовото покритие от 3.30м. и странични банкети от двете страни с широчина от по 1 метър. Видимостта била ограничена от странична растителност, имало завои и на места пътната настилка била с нарушена цялост. Подсъдимият се движел в лявата част на пътното платно със скорост около 35 - 40 км/ч. , в посока от махала "П." към язовира . Спускал се в участък по пътя по кривата на ляв завой, с външен радиус 58.1 метра, напречен отрицателен наклон от 5% и надлъжен наклон 1%. , когато в насреща, със същата скорост се движел лек автомобил марка "ВАЗ" с рег. № ...., управляван от А. Х. . Поради движение в лявата част на пътя и намалената видимост от крайпътната растителност, подсъдимият видял насрещният автомобил, когато се е намирал на 24 метра разстояние от него. Той се е опитал да предотврати удара, като завил в дясно, но не успял и двата автомобила се ударили челно, леко изместен в ляво удар. Мястото на удара по ширината на пътя е локализиран в лявата част на пътното платно /посока от махала "П." към язовир "С."/ , на 10 метра по дължина на пътя, измерено от базовия ориентир, даден от вещото лице, и на 1.3 метра по ширина, мерено от левия край към средата на пътя. Ударът е попаднал в предната част на автомобил "ВАЗ" - в средата и в ляво, като били деформирани предната броня, предната престилка, декоративната решетка на радиатора, предния капак, предния ляв калник и предната лява врата. От него се спукал радиатора на автомобила и на пътното платно изтекла охладителна течност, която оставила петно на асфалтовото покритие. Това петно е установено от вещото лице по назначената в досъдебното производство съдебно-техническа експертиза и е послужило като базов ориентир за определяне локализацията на удара. В предната лява част на автомобила на подсъдимия също имало повреди и деформации. В резултат на ПТП пострадал А. Х., като били счупени II, III и IV-та метатарзални кости на десния долен крайник. Подсъдимият и неговата съпруга също имали увреждания по главата, които нямат характер на средна или тежка телесна повреда. След настъпването на ПТП, подсъдимият М. излязъл от автомобила и се отправил се към другия автомобил, от който слязъл Хаджийски. Последният се оплакал от болки в областта на коленете. Отправили се към близката вила на сем. П., за да се измият,а в последствие като се върнали на местопроизшествието, повикали полиция и изчакали пристигането на автопатрула по безопасност на движението към РПУ Б. от св. М. К. и В. Б.. На място те разговаряли с водачите, огледали местопроизшествието и преценили, че виновен за настъпването на ПТП е подсъдимият М., тъй като не бил спазил правилата за предимство при движение по път с голям надлъжен наклон. Съставен му бил акт за установяване на административно нарушение, приложен към делото, както и протокол за ПТП, в което са отразени обстоятелствата на произшествието и щетите по автомобилите.

Подсъдимият М. се оплаквал от нараняването в областта на челото и бил закаран в ЦСМП Б., където му е била оказана медицинска помощ. Пострадалият в този момент не усещал болки и не пожелал лекарска помощ. Вечерта на същия ден в областта на дясното стъпало на крака му се появил отток, насиняване и силна болка, като било затруднено и движението му , поради което и на следващия ден посетил ЦСМП. Прегледан бил и насочен към СПО към в МБАЛ Б., а в последствие и към ООТН, където е прегледан от лекар-ортопед и му е била направена рентгенография . Установено било, че са счупени II, III и IV метарзални кости на десния крак. Проведено било лечение, като крайникът е имобилизиран с гипсова шина и пациента бил изписан с препоръка за контролни прегледи. Чрез експертен анализ са проверени вида, характера и механизма на телесната повреда. От заключението на вещото лице се установява, че на пострадалия е причинено счупване на II, III и IV метарзални кости на десния долен крайник, което е причинило трайно затруднение в движението на крайника за около 45 дни, нетрудоспособност за физическа работа около 2-3.5 месеца. Според експерта увреждането не е застрашило живота на пострадалия, а травмата е причинена от сила, приложена по оста на стъпалото и костите, при фиксирано върху пода на автомобила дясно стъпало на крака.

Ползвани са и специалните знания на в.л М. , което е направило оглед на местопроизшествието, намерило е следа по пътната настилка, оставена от изтеклата течност от повредения радиатор на автомобила на Х. и посредством специфични методи на изследване и изчисляване е стигнало до извод за това, че произшествието е настъпило като двата автомобила са се движели един срещу друг, с равни скорости от около 35 до 40 км/ч, и двата автомобила са се движели в лявата част на пътното платно. Заради сравнително високата скорост на движение и намалената видимост, нито един от двамата водачи не е могъл навреме да възприеме другия, така че когато са се видели, те са се намирали на отстояние 24 метра един от друг. Това разстояние е по-малко от опасната зона на спиране, която в случая е била 41 метра. Затова произшествието е било непредотвратимо чрез спиране. За негово възникване обаче не е имало обективна причина и е напълно предотвратимо, въпреки тесния път, ако всеки от водачите се беше движел със съобразена с пътните условия скорост. В случая пътните условия, с които водачите е следвало да се съобразят са били кривата на пътя, която заедно с крайпътната растителност ограничава видимостта, както и с тесния път. Освен това произшествието е било предотвратимо, ако всеки от водачите се е движел в най-дясната част на пътя и това е щяло да им даде възможност безпрепятствено да се разминат, въпреки че ширината на асфалтовата пътна настилка е била само 3.30 м. широка, защото извън нея от двете страни на пътя е имало широки по 1 метър банкети. В допълнителното си заключение вещото лице е установило, че съобразената скорост в случая за автомобила на подсъдимия е 22.658 км/ч и тази скорост би му дала възможност да спре в рамките на половината от разстоянието на видимост - т.с преди мястото на удара, така че да предотврати произшествието.

Мотивите към въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл. 305 ал. 3 от НПК - от тях е видно какви факти е приел за установени районният съд и въз основа на какви доказателства, като изрично е посочено в какво се състои несъгласието му с аргументите на защитата, които по същество са били същите, като тези, съдържащи се в въззивното производство. Съдът в никакъв случай не е направил изводи относно механизма на ПТП въз основа на предположения, а на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред. В този смисъл аргументацията на съда е обоснована именно със заключението на цитираната първоначална и допълнителни АТЕ. Именно чрез тях е извършена е извършена проверка на твърденията на участниците в ПТП относно механизма на причиняването му / това са частният обвинител и подсъдимия , тъй като в показанията на съпругата на подсъдимия – св. С. М. няма конкретни данни в тази насока/ . Това са преки и първични доказателства, които са били взети предвид както от експерта, така и от съда при формиране на изводите относно механизма на ПТП, основаващ се на изводите за мястото на удара и скоростта на движение на процесните автомобили / именно фактите оспорени от страна на подсъд. М. / . Изготвеният протокол за оглед на местопроизшествието е доказателствено средство, което съдържа също преки доказателства, което с оглед на съдържащите се в него констатации относно определени обстоятелства, заварени след ПТП и на мястото на същото, е източник на факти, относими към фактическите възражения, като закрепените в него параметри са послужили и при извършването на съответните изчисления от експерта. Посредством този протокол по делото и фотоалбума, към него, както и личния оглед на мястото на произшествието , извършено от вещото лице е установено наличието на петно от изтекла течност / двигателно масло и охладителна течност / , която находка е в основата на преценката за мястото на удара , съответно за движението на леките автомобили , т.е разположението им върху платното за движение / преди него. Тя е сигурен и доказан източник на данни, тъй като видно от разпита на вещото лице и от самия огледен протокол, при извършваното на тези наблюдения са ползвани и преките възприятия на св. К.. Същото това лице, което е съставило и протокола за ПТП / представен от подсъдимия в хода на въззивното съдебно следствие / и което е отразило в схемата на ПТП в него, мястото на удара. Ето защо следва да се приеме , че експертните изводи са съобразени с тези данни, още повече , че схематичното отразяване в протокола за ПТП съвпада с изводите на експерта .

Оспорени са и изводите на вещото лице за скоростта , с която са се движили двата процесни автомобила, като в основата на това оспорване е сумарната скорост на тяхното движение в момента на удара / изчислена от в.л М. в първото му заключение - над 64 км/ч и данните , взети от показанията на пострадалия, че той се е движел със скорост около 40 км/ ч. /, поради което и скоростта на автомобила , управляван от подсъдимите следва да бъде около 24 км/ч, т.е имено такава каквато е тази скорост , която е определена в допълнителното заключение , като позволяваща му да спре в рамките на половината от разстоянието на видимост, т.с преди мястото на удара, така че да предотврати произшествието. Очевидно това разсъждение не е правилно с оглед на изводите на експерта . Той е този който разполага със специалните знания за методиката на изчисляване на скоростта чрез степента и обема на причинените деформации и тази чрез определяне граничната скорост на движение на МПС по кривата на десния завой , ползвани при определяне на тази величина , и въз основана които изрично е определил , че скоростта на движение на автомобилите в района на ПТП е била еднаква – 35 -40 км/ ч.

Най –оспорвания факт е този , че телесното увреждане на пострадалия / което правно се квалифицира като средна телесна повреда/ е причинено при транспортното произшествие. Убедителността на районния съд за наличието на тази причинно следствена връзка не може да не се споделя от въззивния състав, тъй като тя се основа на преценка не само на гласните доказателства , /включително и тези , събрани чрез разпита на подсъд. М./ за състоянието на Х. веднага след произшествието. Научно обяснение на възможността , описвана от подсъдимия , Х. да се движи и да измине определено разстояние, която му дава основание да се съмнява в достоверността на факта , че още тогава пострадалият е бил така увреден , е дадена от вещото лице Васев, при разпита му. То не само е убедително аргументирано, но и се основава на данните от медицинските документи, констатиращи характера на увреждането и времето на причиняването му. Т.е съмненията на подсъдимия напълно се отхвърлят чрез проверката на всички онези данни и обстоятелства ,които може и е направена от лице , разполагащо със специални знания.

По този начин нито заключенията на експертите , нито съдебният акт почиват на предположения, а на изводи, които са изградени при използване на надлежно събрани по съответния процесуален ред доказателствени средства, които са установили в процеса първични и преки доказателства. Всички те са били надлежно оценени, без да са били превратно тълкувани от първоинстанциония съд, с което той не е нарушил принципа на формиране на вътрешното си убеждение.

Предвид тези съображения въззивният съд не намери да е налице твърдяното в жалбата и при пледирането превратно установяване на факти , поради което доводите на защитата бяха оставени без уважение.

Правилни са правните изводите за това, че при управлението на МПС именно подсъдният е допуснал нарушение на правилата на чл. 15 ал.1 , чл. 20 ал.2 изр. първо и чл. 46 от ЗДв П , защото ако се беше движил в процесния пътен участък при първоначалното виждане на насрещния автомобил възможно най-вдясно по посока на движение и със съобразена скорост с конкретните пътни условия – релефа на местността , ограничената видимост и тесен път / такъв с широчина , която не позволява разминаване между превозните средства без предприемането на допълнителни мерки за сигурност/ , и такава около 24 км/ ч, която му е позволявала преди разминаване да спре на разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в зоната на своята видимост, не би настъпило ПТП. Вина за него има и пострадалият, тъй като и с неговото управление са нарушени правилата за движение , но това е обстоятелство, което не може да доведе да оправдаване на М., това за което той настоява , а има принципно определящо значение при индивидуализацията на наказанието и размера на обезщетението съгласно чл. 51 от ЗЗД. Няма възможност той да бъде оправдан и като се възползва от нормата на чл. 15 от НК. Тя би съществувала само в случай, че той е управлявал правомерно своя автомобил. След като подсъдимият сам се е поставил в състояние на управление на МПС в нарушение на законови разпоредби, не би могъл да претендира, че нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

В конкретният случай въпреки виновността на подс. М. за извършено престъпление по с чл. 343, ал. 1, б.”б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 15, ал. 1, чл. 2. ал. 2, изр. 1, пр. 2 и пр. 6 и чл. 46 от ЗдвП,с оглед прилагането на чл. 1 ал.1 от на ЗАКОН за амнистия от 2009 г., той е освободен от наказателна отговорност и правилно е ангажирана само гражданската му такава да заплати парично обезщетение на пострадалия за причинената му средна телесна повреда, в резултат на деянието. Обстоятелството , че и самият М. / а и неговата съпруга/ е получил телесно увреждане , не го освобождават от задължението по чл. 45 от ЗЗД , щом като е доказано наличието на увреждане на св. Х. и причинна връзка с деянието на подсъдимия. Размерът на същото не е несправедлив. Той е определен с оглед вътрешното убеждение на съда за критерия за справедливост, напълно съответства на константната съдебна практика на съдилищата в тази насока и присъдения размер е достатъчен, за да обезщети болките и страданията на пострадалия . При неговото определяне и индивидуализиране районният съд е взел предвид значителната степен на съпричиняване на престъпния резултат от пострадалия Х. , което обосновано е намерило отражение в намаляване на размера на обезщетението, което обичайно би било определено в случаите на такова телесно увреждане . В този смисъл предходната инстанция се е съобразила с нормите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗДи не може да бъде упрекната в определяне на несправедливо обезщетение. Присъдата е справедлива и в гражданскоосъдителната й част и следва да бъде потвърдена.

Предвид изложените съображения настоящият въззивен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на въззивната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности не се налага да упражни правомощията си за отмяна или изменение на постановената присъда.

Мотивиран по този начин и на основание чл. 338 от НПК , БОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда№ 4601 от 13.06.2011 г., постановена от Благоевградски районен съд по НОХД № 681/2009 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: