мотиви към присъда № 23/ 01.02.2017г.
по н.ч.х.д. № 4422/ 2016г. по описа на Районен съд
–Бургас
Производството
по делото е образувано по повод тъжбата на Ж.Й.Й. с ЕГН ********** *** против Д.П.Д.
***, съдържаща обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По делото е
приет за съвместно разглеждане предявеният от частният тъжител граждански иск
за обезщетение на причинените от престъплението неимуществени вреди в общ
размер на 16000 лева, ведно с претенция за законна лихва от датата на
увреждането. Тъжителят е конституиран, като граждански ищец.
Повереникът на
частния тъжител и граждански ищец, счита обвинението за доказано от събраните
гласни и писмени доказателства. Моли съда да уважи предявеният граждански иск.
Тъжителят
изразява становище, идентично с това на повереника.
Защитникът на подсъдимия твърди, че
инкриминираното деяние е в рамките на законно признатата и допустима неизбежна
отбрана. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото
с тъжбата обвинение.
Подсъдимият не се признава за виновен.
Дава обяснения в хода на съдебното следствие. При последната си дума моли съда
да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Тъжителят Ж.Й.Й. и свидетелката
В.Й.Й. са брат и сестра. Двамата са съсобственици по наследство на апартамент,
находящ се в гр.Бургас, ************. Във въпросния апартамент живеели заедно тъжителят
Ж.Й., свидетелката В.Й., подсъдимият Д.Д., с когото последната живеела във
фактическо съжителство и малолетните им деца. Апартаментът бил двустаен с площ
от 59,98 кв.м. и се състоял от две еднакви стаи, кухня, WC и антре. Тъжителят обитавал самостоятелно едната от
стаите, а подсъдимият, свидетелката В.Й. и децата им другата. Кухнята, банята и
тоалетната се ползвали общо от всички.
Отношенията между тъжителя Ж.Й. от една страна
и свидетелката В.Й. и подсъдимия Д.Д. от друга били влошени. Тъжителят и
свидетелката Й. имали спор за съсобствения наследствен апартамент, поради което
било образувано съдебно производство, по което двамата били страни. Свидетелката
Й. сочи, че проблемите между нея и брат и винаги са съществували и не следват
от спорове за имоти, а по-скоро от несходство в характерите. Свидетелката твърди,
че тъжителят не бил отговорен към разходите за апартамента, не плащал сметки,
което налагало тя и подсъдимият да поемат разходите за ток и вода, което водело
до конфликти между тях. Тъжителят и подсъдимият не разговаряли. Единият работел
през деня, а другия през нощта и не се засичали много. Според обясненията на подсъдимия
тъжителят не се съобразявал с никой. Прибирал
се по всяко време на денонощието, пускал прахосмукачка, винаги изразходвал
цялата топла вода, пушел в кухнята, когато били там децата.
На 17.10.2015г. рано сутринта тъжителят и
подсъдимият били в кухнята на апартамента, заедно с по-малкия син на последния.
Тъжителят Й. седял на дивана, като на масата пред него имало отворена бира,
чаша и пепелник. Подсъдимият Д. по същото време правел закуската на децата.
Свидетелката Й. се приготвяла за работа, като от време на време влизала и
излизала от кухнята. Подсъдимият помолил тъжителя да се дръпне, за да закусят
децата му, но той продължил да стои на масата. Тогава
подсъдимият с по-сериозен тон попитал тъжителя дали няма да се дръпне
по-встрани за да закусят децата, взел цигарата му, загасил я в пепелника и
тръгнал към терасата да го изнася. В този момент тъжителят, станал от дивана и тръгнал
с насочен нож към подсъдимия. Точно тогава чувайки разговора между двамата в
кухнята влязла свидетелката Й., която видяла как брат и- тъжителят Й. се
надигнал от дивана и тръгнал с насочен нож към подсъдимия Д., който бил с гръб
към него, тъй като оставял пепелника на терасата. Виждайки това свидетелката се
разпищяла, детето също, което привлякло вниманието на подсъдимия. Обръщайки се
назад подсъдимият Д. видял тъжителя с насочения нож към него. В момента, в
който възприел случващото се подсъдимият посегнал с едната ръка да избие ножа, след
което избутал тъжителя с другата, и нанесъл удар с юмрук в лявата част на
лицето на пострадалия. От силата на удара, тъжителят Й. се завъртял и паднал в края
на кухненския диван, като изпуснал ножа.
Свидетелката Й.Й. била събудена
от виковете в кухнята. Тя била дъщеря на тъжителя и предната вечер останала да
пренощува при него в апартамента. Свидетелката видяла баща си до кухненската
мивка с кръв по лицето. Имал рана в дясната част на лицето, а дясното му око
започнало да оттича и да се пълни с кръв. Тъжителят се оплакал на дъщеря си, че
му е паднал зъб от дясната страна и има болки в гръдния кош. Казал и, че свако
и – подсъдимият Д. го е ударил с юмрук в лицето. Свидетелката Й.Й. сочи, че
баща и не е очаквал този удар и не е имал възможност да се защити, нито да се
предпази, или отвърне на удара.
Малко по-късно след случилото се тъжителят
решил да посети болница. Около 7,30-08,00 часа се обадил по телефона на
свидетеля И. В., негов колега-таксиметров шофьор. Помолил го да дойде с таксито
и да го изчака пред входа на блока. Свидетелят Василев сочи, че тъжителят бил с
избит зъб, с кръв по устата, едното му око било затворено и се оплаквал от
болки в гърдите. Казал на Василев, че зет му скочил и започнал да го удря в
лицето и ребрата. Свидетелят закарал тъжителя до болницата и го оставил там за да
се прегледа.
След медицинските прегледи се установило,
че тъжителят трябва да постъпи още същия ден в болницата. По делото се
представя медицинска епикриза от „МБАЛ Бургас”АД, видно от която тъжителят Й. е
пролежал общо 4 дни в отделението, считано от 17.10.2015г. до 21.10.2015г. с
диагноза Контузио торацис. Фрактура костарум VIII-IX
синистра.
Преди да постъпи в болницата тъжителят Й.
се обадил на свидетелката Йорданка Д., с която имали интимна връзка. Съобщил и,
че му е нанесен побой от подсъдимия, без предупреждение, без повод. Първо му
нанесъл удар с юмрук в лицето, след което последвал още един удар и още един,
като последният бил в гръдния кош, вследствие на което били счупените ребра. На
следващият ден свидетелката Д. посетила тъжителя в болницата. Последният бил с
подуто око, усещал болка в гърдите, бил на обезболяващи лекарства. Впоследствие
свидетелката разбрала, че тъжителят е с две счупени ребра и избит зъб. След
като го изписали от болницата подсъдимият живял около 2 месеца при свидетелката
Д., която му помагала и се грижила за него.
На
26.10.2015г. тъжителят Й. посетил зъболекар в „Дентален център 1-Бургас”ЕООД.
Видно от представеното по делото медицинско свидетелство при прегледа е
установен интраорален статус: липса на долен десен премолар-44 и екстра орален статус:
разкъсна рана на долната устна.
На 28.10.2015г. тъжителят Ж.Й. посетил
отделението по съдебна медицина при „МБАЛ-Бургас”АД. При прегледа и
представената от лицето медицинска документация съдебният лекар е установил
контузия на гръдния кош със счупване на 8 и 9 ребрени дъги вляво. Разкъсно-контузна
рана на долната устна с липса на 44 зъб. Субконюнктивален кръвоизлив на дясно
око с кръвонасядане на клепачите на окото. Кръвонасядане в областта на ляв
хълбок, които е възможно да са получени по време, както се съобщава по
механизма на удари с тъпи предмети- юмруци. Счупването на ребрените дъги е
квалифицирано, като временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Избиването на 44 зъб е квалифицирано като временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Разкъсно-контузната рана е квалифицирана като временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Останалите увреждания са причинили
болка и страдание.
Така изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
В.Й., Й. Й., И. В. и Й. Д.,
дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията
на подсъдимия Д.Д., заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза и от писмените доказателства, представени и
приети от съда по делото, в т.ч. съдебно-медицинско удостоверение № 351/2015г., епикриза от „МБАЛ
Бургас”АД, медицинско свидетелство от „Дентален център 1-Бургас” ЕООД.
Събраните по делото гласни доказателства, в частта кредитирана от съда са логични, последователни и взаимодопълващи се относно релевантните факти за предмета на доказване. Всеки
от свидетелите описва обстоятелствата, в
зависимост от това, на каква част от събитията е станал пряк или косвен свидететел.
Безспорно е установено, че на 15.10.2015г.
в гр.Бургас подсъдимият Д. е причинил различни по вид телесни увреждания на
пострадалия по смисъла на чл.130, ал.2 и ал.1 от НК, чиято съвкупност отговаря на юридическите
характеристики на леката телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 НК, поради
поглъщането от по-тежкия състав. Показанията на свидетелката В.Й., като
единствен пряк свидетел–очевидец на случилото се бяха кредитирани изцяло, като
при тяхната оценка съдът ги обсъди с останалите доказателствени средства,
отчитайки евентуална заинтересованост и пристрастност на свидетелката. От
разпита на същата се установиха факти, качествено различни от въведените с
обвинението. Съдът приема за доказано, че на 17.10.2015г. от страна на тъжителя
е имало противоправно нападение срещу подсъдимия Д.. Тъжителят Й. е нападнал с
нож подсъдимия, като е създал реална
и непосредствена опасност за увреждане на неговата личност, съдейки от факта, че към
момента на нападението същият е бил с гръб към него и не е имал
възможност да предприеме никакви защитни действия. От показанията на
свидетелката В.Й., става ясно, че при започване на нападението, подсъдимият е
бил с гръб, и едва когато тя е изкрещяла силно, той се е обърнал и възприел нападението
на тъжителя с насочения нож към него. От значение са показанията на същата свидетелка,
че когато Д. е нанесъл удара, нападението спрямо него вече е било започнало,
като с оглед доказателствената съвкупност съдът изключи хипотезата на
предполагаемо нападение /ПП на ВС № 12/ 73г./. В този смисъл подсъдимият Д. е действал
в състояние на неизбежна
отбрана, при едно започнало нападение. В момента, в който е възприел случващото се
подсъдимият с едната ръка се е опитал да избие ножа на тъжителя, след което го избутал с другата,
и нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето на пострадалия. От инерционната
сила на удара тъжителят се завъртял паднал върху кухненския диван. В резултат
от нанесения удар с юмрук в лицето на пострадалия са причинени субконюнктивален кръвоизлив на дясното око
с кръвонасядане на клепачите на окото,
разкъсно-контузна рана на устата вдясно и
избиване на 44 зъб.
Посочените контузии са в една и съща равнинна повърхност, следователно
могат да бъдат причинени с един и същ удар. Останалите увреждания - кръвонасядане в областта на ляв хълбок и контузия на гръден кош със счупване на 8 и 9 ребрени
дъги вляво са
причинени следствие на инерционното падане на тъжителя и съприкосновението му с
ограничена повърхност на нетапицирания кухненски диван. В съвкупност горепосочените телесни увреждания отговарят на юридическите характеристики на леката телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Механизмът на
причиняване на телесните увреждания бе установен при проверка и оценка на показанията
на свидетелките В.Й. и Йоана Й., които съвпадат с обясненията на подсъдимия Д..
Последният е нанесъл на пострадалия само един единствен удар, в резултат на
който са настъпили всички съставомерни увреждания. Свидетелката Й. Й. е видяла
пострадалия непосредствено след случилото се и е разговаряла с него. Същата
откровено заяви пред съда, какво и е казал баща и, а именно, че свако и /подсъдимият/
ударил баща и с юмрук в лицето и той не е имал възможността да се защити, нито
да се предпази или да отвърне на удара. Налице са несъществени противоречия
между показанията на свидетелката В.Й. и подсъдимия Д. относно това с коя ръка
и от коя страна на лицето на пострадалия е нанесен удара, които бяха отстранени
чрез заключението по съдебно-медицинската експертиза и разпита на вещото лице.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите И. В. и Й. Д. и казаното от тях, че подсъдимият е нанесъл няколко
удара на тъжителя. Тези свидетели не са очевидци и са узнали за случилото от
тъжителя Й.. Техните показания като косвен източник не бяха ценени, поради
противоречието с показанията на свидетелите В.Й. и Й. Й., както и с обясненията
на подсъдимия.
При безспорно установени телесни увреждания, чиято съвкупност субсумира
фактическия състав на чл.130, ал.1 от НК съдът
прие, че телесното
увреждане е настъпило в резултат на неизбежна отбрана от страна на
подсъдимия Д.Д. срещу частния тъжител Ж.Й.. Последният е нападнал подсъдимия с нож, който от своя
страна е предприел защитни действия, нанасяйки му един удар с юмрук в дясната половина на лицето. Действията на тъжителя по интензитет реално са застрашавали телесната
неприкосновеност на
подсъдимия в степен, която е
съразмерна на причинената му телесна повреда. Подсъдимият не е целял
умишлено да нарани тъжителя Й., изхождайки от обстоятелството, че обективно е
имал възможност да стори това, както и че физически го е превъзхождал. В случая не са превишени пределите на необходимата
за отблъскване на нападението неизбежна отбрана, като интензитета и начина на самоотбраната на подсъдимия не надхвърлят необходимата сила за защита и
отблъскването на противоправното нападение /ПП на ВС № 12/ 73г./.
По изложените съображения, съдът прие, че
действията на подсъдимият
Д.Д. са израз на признатото му
право на самозащита срещу непосредственото, противоправно нападение на частния
тъжител, поради което деянието му не е общественоопасно съгласно чл.12, ал.1 НК. Ето защо постанови
оправдателна присъда, с която призна подсъдимия за невинен в това, че на 17.10.2015г. в гр.Бургас причинил на Ж.Й.Й.
с ЕГН ********** лека телесна повреда - субконюнктивален кръвоизлив на дясното
око с кръвонасядане на клепачите на окото, кръвонасядане в областта на ляв
хълбок, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето, както и контузия на гръден кош със счупване на 8 и 9 ребрени дъги
вляво, разкъсно-контузна рана на устата и избиване на 44 зъб, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК,
вр. с чл.12, ал.1 от НК го оправда по повдигнатото
обвинение.
Съдът
отхвърли предявеният от частния тъжител граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение в общ размер на размер на 16000 лева. за причинени
с деянието, неимуществени вреди. Деянието, което е
извършил подсъдимият в самозащита е правомерно, поради което не е налице този
обективен елемент на деликта. Съгласно чл.46 от ЗЗД при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. Предвид неоснователността на
главния иск, съдът отхвърли и акцесорната претенция за заплащане на лихва на
основание върху претендираната сума от датата на увреждането.
На основание чл.190, ал.1
от НПК направените по делото
разноски в размер на 57 лева съдът възложи в тежест на частния тъжител.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата .
Председател:
Вярно с оригинала!
А.Р.