О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
08.07.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №1145 по описа за 2020г. на ПОС, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по частна жалба
на Н. М.
Д., ЕГН **********,
чрез пълномощника му
по делото адв. Е.
П., против Определение
№187 от 04.03.2020г., постановено по гр. д. №579/2019г. на Районен
съд- Карлово, с което е
прекратено производството по
делото поради недопустимост на
иска. В жалбата се
излагат съображения за неправилност
на обжалваното определение,
като се иска
отмяната му и
връщане на делото на първоинстанционния съд
за произнасяне по предявения иск.
Ответната страна
по частната жалба- Община
Карлово, чрез пълномощника си по делото
адв. Щ.Ц., в писмен отговор на същата иска
оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността
на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
е неоснователна.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с иск
на Н. М. Д.
***, като ищецът
е искал постановяване
на решение, с което да се
признае за установено
по отношение на ответната община, че
към 1948г.- годината на
масовизацията на земеделските
земи в с. Войнягово,
наследодателят му Н. Ч.
В.
/Д./ е бил собственик на
нива с площ
от 1,8 дка.
в м. „Големия път“ в землището
на с.Войнягово, който имот по отменения
план на селото
от 1968г. е
съставлявал имот с пл.
№822 в
кв.37, а по действащия
план съставлява част
от поземлен имот
№518 в кв.41,
като части от този
имот попадат в
УПИ VI- 518, УПИ VII- 518, УПИ ХII- 518 и
УПИ ХIII- 518, за които са
съставени актове за
частна общинска собственост
на Община Карлово. Изложил
е твърдения, че е
подал заявление за възстановяване на
имота по реда
на ЗСПЗЗ, но процедурата по
възстановяване не е приключила, тъй като Община
Карлово отказва да му
издаде скица и удостоверение
по чл.13, ал.5 от
ППЗСПЗЗ, както и
да изработи помощен план
по чл.13а от
ППЗСПЗЗ, поради което
между него и Община
Карлово е налице спор
за материално право.
За да прекрати
производството по делото, първоинстанционният
съд е приел,
че исковата претенция
е недопустима, тъй
като между страните липсва спор
за собствеността върху имота
към годината на масовизацията му-
1948г. Приел е и че
претенцията за установяване
на правото на собственост върху имота
към сегашния момент също е недопустима,
тъй като ищецът не твърди процедурата
по възстановяване на
собствеността върху имота да е приключила,
а последното се
установява от събраните по делото
доказателства.
Така постановеното
определение е правилно.
Ищецът
е обосновал правния
си интерес от предявяване на иска
с твърдения за неприключила процедура по възстановяването на
имота по реда
на ЗСПЗЗ и
с оглед възможността
при уважаването на иска
да бъде издадено решение
от Общинска служба по земеделие- Карлово за възстановяването му в
стари реални граници.
От представените по
делото писмени доказателства и
приетите заключения на
съдебно- техническите експертизи
се установява, че процесният имот
е бил заявен заедно с
други имоти от наследодателя на ищеца
за възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, като с
решения от 18.10.1993г.
и 06.01.1994г. на
Поземлена комисия- Карлово
правото на собственост върху него е било признато
и определено за възстановяване с план за
земеразделяне. С решение от 28.05.1999г. на Поземлена комисия- Карлово
правото на собственост върху
признатите за възстановяване имоти,
сред които и процесният, е
било възстановено съгласно
плана за земеразделяне на
землището на с. Войнягово. Според
заключението на вещото лице по
приетата съдебно- техническа експертиза
процесният
имот от 1,8
дка. в м. „Големия път“ е бил
възстановен като нива с площ
от 1,655 дка.
съобразно приетия за землището на селото коефициент
за редукция в м.“***“, съставляваща имот №037046 по плана за земеразделяне на с.
Войнягово. От приложения към допълнителното заключение
на вещото лице нотариален акт
е видно, че
на 08.12.2014г. ищецът е
продал на трето лице
така възстановеният му
имот №037046. При така
установените по делото
фактически обстоятелства предявеният
иск се явява
недопустим. Установяването на правото на
собственост върху недвижим
имот към минал момент
е допустимо само в
изрично предвидените от
закона случаи, един
от които е разпоредбата
на чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ, намираща приложение при
спор на кое
лице следва да бъде
възстановено правото на
собственост върху земеделска земя.
Съгласно задължителните указания,
дадени в Тълкувателно
решение №1 по гр.
д. №11/1997г. на ОСГК
на ВКС оспорване принадлежността на
правото на собственост
върху земеделска земя по
съдебен ред на основание
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
е допустимо при висящо
административно производство по
чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ
или възможност такова
да бъде образувано,
както и при
окончателно решение на
общинската поземлена комисия за възстановяване правото
на собственост в стари реални граници. В случая от
събраните по делото
доказателства се установява,
че административното производство по възстановяване на
правото на собственост върху процесния имот е приключило с
решение за възстановяването му
с план за земеразделяне, което
решение няма данни
да е било
обжалвано от заявителя. При
това положение за
същия липсва правен интерес
от предявяване на
иск за установяване
на правото на
собственост върху имота към
момента на обобществяването му,
тъй като даже и подобен
иск да бъде
уважен не би
могло да се стигне до
издаване на ново решение на административния орган
за възстановяване на имота
в стари реални граници,
доколкото същият вече е бил възстановен. Не могат
да бъдат споделени
доводите на ищеца,
че правното основание
на предявения иск е
по чл.54, ал.2 от
ЗКИР и че
същият бил допустим, тъй
като процедурата по
възстановяване на имота не била приключила. С оглед изложените от страните
твърдения не би могъл да бъде
направен извод за
наличие на спор за
материално право между ищеца и
Община Карлово по отношение на процесния имот,
тъй като
ищецът не твърди
имотът да му
е бил възстановен и да
е негов собственик
към датата на предявяване на иска,
а излага твърдения, че
е бил собственик към минал
момент, които твърдения
не са оспорени
от ответника, и че
има право да му
бъде възстановен. Неоснователни са и доводите,
че процедурата по
възстановяване на имота не
била приключила, тъй като
Община Карлово отказвала да
издаде удостоверение и
скица по чл.13, ал.4 и
ал.5 от ППЗСПЗЗ.
От доказателствата по
делото се установява обратното, а
именно, че процедурата по
възстановяване на имота
вече е приключила
с решения за
възстановяването му с план за земеразделяне. В случай,
че ищецът не е бил съгласен с
посочените решения, същият е
разполагал с възможността
да ги обжалва
и да иска възстановяване на имота в
стари реални граници, за
което обаче по делото
няма данни. В случай,
че ответната община
е отказвала или
отказва издаването на
удостоверение и скица
по чл.13, ал.4 и
ал.5 от ППЗСПЗЗ,
ищецът е разполагал
и разполага с възможността
да обжалва отказа й.
Правен интерес от
предявения установителен иск
при изложените твърдения и
събраните по делото доказателства обаче за него
не е налице.
Предвид горното
съдът намира, че
обжалваното определение следва
да бъде потвърдено.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №187
от 04.03.2020г., постановено
по гр. д. №579/2019г. на Районен
съд- Карлово, с което е
прекратено производството по
делото поради недопустимост на
иска.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред
Върховния касационен съд
при условията на чл.274, ал.3
от ГПК в 1- седмичен срок от
връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: