РЕШЕНИЕ
№ 10289
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110121327 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от 20.04.2022 г., подадена от малолетната Н. С. Б., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка М. Д. С., ЕГН **********, срещу С. Р. Б., ЕГН
**********. Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния
кодекс (СК) за увеличаване на месечната издръжка, дължима от родител на ненавършило
пълнолетие дете. Предявена е и акцесорна претенция по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е
задължен по силата на решение от 25.09.2018 г., постановено по гр.д. № 770/2018 г., да ѝ
заплаща месечна издръжка в размер на 180,00 лева, считано от 12.10.2018 г. Сочат се
увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от определяне на
предишния размер на издръжката и неговото израстване. Сочат се нужди за храна, облекло,
консумативи, образование, развлечения и други. Претендира се увеличаване на месечната
издръжка от 180,00 лева месечно на 350,00 лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва претенцията за сумата над 240 лв.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Ищецът е малолетен и е дете на ответника (л. 4 от делото). От присъждане на
сегашната издръжка са изминали около пет години (л. 5 – л. 6 от делото), през което време
малолетният е пораснал и с това са се увеличили потребностите му от средства за
съществуване и образование. Същият е редовен ученик в 3а клас в 144 СУ „Народни
будители” (л. 135 от делото) и посещава курсове по английски език. Бащата на ищцата
получава основан месечна заплата в размер на около 1703, 00 евро (л. 160 – 169 от делото).
Майката на ищеца получава основна месечна заплата в размер на около 2000,00 лева (л. 159
1
от делото).
По делото са представени и приети от съда от страна на ответника: Трудов договор с
лицензиран превод от английски език; копие от договор за гарантиран краткосрочен наем от
01.10.2021г. с лицензиран превод от английски език; копие от съобщение за заплащане на
местен данък от 07.01.2022г. с лицензиран превод от английски език; копие от изпълнителен
лист с лицензиран превод от английски език; копие от декларация при съкращение с
лицензиран превод от английски език.
От представената и прието по делото влязло в сила решение от 25.09.2018 г. по гр. д.
№ 770/2018 г., РС – Шумен, се установява, че страните са се съгласили ответникът в
настоящото производство да заплаща на малолетната Н., действащ чрез неговата майка и
законен представител издръжка, в размер на 180,00 лева (л. 5 - 6 от делото).
Съгласно изискването на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е изискан и приет социален
доклад, изготвен от ДСП – Люлин, с който е изразено становище, че с оглед повишените
потребности на детето е в негов интерес да се допусне увеличение на издръжката (л. 120 – л.
122 от делото).
Други относими към делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай са представени доказателства, че във възможностите на
ответника е да дава пълния претендиран увеличен размер на издръжката за детето.
Не се установи ответникът да страда от заболяване, което го прави нетрудоспособен,
същият може да осъществява трудова дейност и да реализира доходи (така Решение № 154
от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК). Нещо повече при определяне
на размера на дължимата издръжка съдът взе предвид, че по делото не се установи
ответникът да има други алиментни задължения. Поради, това, съдът намира, че в
конкретния случай с оглед доказателствата по делото, ответникът следва да заплаща на
2
ищцата издръжка в размер от 350,00 лева, който не би го затруднил.
Настоящият съдебен състав не приема като довод за заплащане на по-ниска издръжка
на детето (ищец), че ответникът живее в друга държава, където плаща наем за недвижимо
имущество и данъци за него и за лек автомобил. Това е така, тъй като на ответника е
известно задължението му да заплаща издръжка на детето си, за неговото отглеждане и
възпитание, а още повече и неговите нужди за това.
Не се споделя и доводът за невъзможност на ответника да заплаща издръжката в
пълния претендиран размер, предвид на представената декларация при съкращение. От
същата не се установява, че трудовото правоотношение на ответника е прекратено, а
представлява единствено информирано съгласие при бъдеще несигурно събитие на
съкращение.
Предвид гореизложеното, и липсата на доказателства за невъзможността на ответника
да заплаща увеличение на издръжката на детето в претендирания размер, настоящият
съдебен състав, счита, че предявения иск с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2
СК, следва да бъде уважен изцяло за сумата от 350,00 лева.
С оглед горното следва да се уважи и акцесорната претенция с правна квалификация чл.
146, ал. 1, изр. 2 СК за законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане.
Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.04.2022
г. до настъпване на обстоятелство за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 350,00 лева.
Относно направените разноски по делото
Искане за присъждане на направените по делото разноски има от страна на ищеца. От
представеното пълномощно се доказва, че процесуалният представител на ищцата е указала
на последната безплатна правна помощ. Считам, че искането за присъждане на сумата от 750
лв., от които на основание чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба №1/09.07.2004г. сумата в минимален
размер от 500 лв. и на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата сумата от 250 лв. за основателен.
С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер
на 750,00 (седемстотин и петдесет) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати за определената издръжка, държавна такса в размер
на 244,80 (двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки) лева по сметка на
Софийския районен съд. Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката, определена с
влязло в сила Решение № 817 от 25.09.2018 г., постановено по гр. д. № 770 по описа за 2018
г. на РС - Шумен, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, С. Р. Б.,
ЕГН **********, да заплаща на Н. С. Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка М.
3
Д. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева,
считано от 20.04.2022 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на Н. С. Б., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка М. Д. С., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание С. Р. Б., ЕГН **********, да заплати на Н. С. Б., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка М. Д. С., ЕГН **********, разноски в размер на
750,00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, С. Р. Б., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, разноски в размер на 244,80 лева, представляващи
държавна такса върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4