№ 23141
гр. София, 28.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110119041 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
С нормата на чл.127, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК е въведено изискването за
посочване на банкова сметка или друг начин на плащане по осъдителен иск за парично
вземане, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания в тази насока.
Към исковата молба и към писмения отговор страните са представили документи,
които като относими, допустими и необходими следва да бъдат приети и приложени като
писмени доказателства по делото.
Съдът констатира, че посоченото в раздел „Доказателства“ от исковата молба
решение от 27.02.2025 г., постановено по ВНОХД № 20241100604517 по описа на СГС не е
приложено към документите, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания в тази
насока.
Обективираното в исковата молба доказателствено искане за събиране на гласни
доказателства е относимо и допустимо, но с оглед разпоредбата на чл.159, ал.2 ГПК до
разпит следва да бъде допуснат само един свидетел.
Относимо и допустимо е искането на двете страни за прилагане към настоящото
производство за послужване на производството по НОХД № 3858/2022 г. по описа на СРС,
НО, 12-ти състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва
да посочи по делото банкова сметка или друг начин на плащане, съгласно чл.127, ал.4 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по описи,
обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.
1
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл.127, ал.2 ГПК следва да представи по делото
/с препис за ответника или платена такса за служебно изготвяне на такъв/ заверен препис от
цитираното в исковата молба решение от 27.02.2025 г., постановено по ВНОХД №
20241100604517 по описа на СГС.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, при
режим на довеждане от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание, за
установяване на твърдените неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на втори
свидетел за установяване на същите обстоятелства.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че в случай, че свидетелят не бъде доведен за разпит,
без да се сочат уважителни причина за това, делото ще се гледа без да се събират гласни
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД № 3858/2022 г. по описа на СРС, НО, 12-ти
състав. В писмото да се отрази датата на провеждане на о.с.з. по настоящото дело, с оглед
своевременно представяне на наказателното производството.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.07.2025 г. от 10:40 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от *** против Прокуратурата на
Република България, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие незаконно обвинение и нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със законната лихва,
считано от 27.02.2025 г. - датата на влизане в сила на присъда № 351/28.06.2023 г. по НОХД
№ 3858/2022 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че през 2015 г. срещу него било образувано
досъдебно производство № ЗМ 513 ЗМИП – 5419/2015 по описа на СДВР, пр.пр. №
29778/2015 г. по описа на СРП за деяние, за което се твърдяло да е извършено от него на
20.05.2010 г. Твърди, че с постановление на СРП от 22.11.2021 г. му била наложена мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“, като едва
на 24.03.2022 г., близо 12 години по-късно след твърдяното за извършено деяние, в СРС бил
внесен обвинителен акт, с който му било повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.206, ал.1 НК. Поддържа още, че въз основа на внесения в съда обвинителен акт в СРС
било образувано НОХД № 20221110203858/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 12-ти състав, по което с присъда № 351/28.06.2023 г. бил признат за
виновен за престъпление по чл.206, ал. 5 от НК, за което не бил наказан поради настъпила
давност. Със същата присъда ищецът бил признат за невиновен и оправдан по обвинението
за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, както и за това, че сумата му е била връчена в
качеството на кредитен консултант. Ищецът сочи, че присъдата на СРС била потвърдена с
решение № 190/27.02.2025 г. по ВНОХД № 20241100604517 по описа за 2024 година на
2
Софийски градски съд. Ищецът поддържа, че в търпял неимуществени вреди от това, че бил
привлечен за осъществен състав на по-тежко наказуемо престъпление, което в
действителност не бил извършил, за което съдът приел, че представлява маловажен случай.
Твърди още, че за периода от привличането му като обвиняем до влизане в сила на присъда
№ 351/28.06.2023 г., претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто име и оценката в обществото, загуба на доверие в правозащитните
органи, нравствени, емоционални и психически терзания на личността, силно неудобство,
чувство на унижение, уронени чест и достойнство, безпокойство, стрес, отчаяние,
ограничаване на социалните контакти; ограничаване на възможността за спокойно полагане
на труд, поради честата необходимост от явяване за предявяване на материали и повдигане
на обвинение, както и за явяване на съдебни заседания, разстройство на отношенията с
близки. Сочи още, че производството продължило близо 10 години, в които ищецът търпял
неизгодните последици от повдигнатото му обвинение за тежко умишлено престъпление и
имал страх от изхода на производството. По изложените в исковата молба факти и
обстоятелства ищецът обуславя правен интерес от предявения иск за неимуществени вреди и
моли за неговото уважаване.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковата
претенция поради липса на доказателства за влязла в сила присъда. Поддържа, че в случая
не са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е оправдан по
първоначалната правна квалификация на обвинението, но е осъден по по-леко наказуем
/привилегирован/ състав, т.е. налице e преквалификация на престъплението като по такъв
начин окончателния съдебен акт съставлява осъдителна по своя характер присъда. Оспорват
се твърденията на ищеца относно претърпени неимуществени вреди, като се сочи, че не е
представил доказателства относно накърняване на доброто му име и оценката в обществото,
и загуба на доверие. Поддържа се още, че твърдените в исковата молба вреди следва да са
пряк и непосредствен резултат именно от конкретното обвинение, а в случая голяма част от
твърдените вреди следва да се свържат с друго наказателно производство - 3М № 1152/2014г.
на сектор Икономическа полиция водено срещу ищеца през по-голямата част от исковия
период, както и от НОХД № 20193/2012г., по което е признат за виновен за престъпление по
чл.206, ал.1, във вр.чл.26, ал.1 НК, по което е осъден на лишаване от свобода за шест месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години. По отношение на твърденията на
ищеца за забавено правосъдие се сочи, че продължаването на делото след постановяване на
първоинстанционната присъда не е по причина и инициатива на органите на Прокуратурата,
а поради жалба на ищеца. Излагат се доводи, че когато се обсъжда въпроса за това дали е
налице забавено правосъдие, един от критериите за оценка е именно процесуалното
поведение на страната и нейния процесуален представител. В случая, през периода от
28.06.2023г. до 27.02.2025г., делото е продължило единствено и само с оглед и предвид
процесуалното поведение на самия ищец. Алтернативно ответникът оспорвам исковата
претенция по размер с доводи, че е прекомерно завишен и не отговаря на твърдените вреди,
на икономическия стандарт в България, както и на установената съдебна практика по
аналогични случаи, вкл. и тази на Европейският съд по правата но човека. По изложените
3
съображения се иска отхвърляне на предявения иск, алтернативно за намаляване на неговия
размер.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че срещу него е било образувано
наказателно производство, по което му е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление от общ характер, за което е оправдан; наличието на неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение, нарушаване правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от Конвенцията и
настъпилите вреди.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4