Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 9220 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 95476 от 16.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 15695/2015 г. на СРС, I ГО, 27
състав, е отхвърлен предявеният от С.Б.Ч. срещу Г.Т.Г. иск с правно основание
чл.38а ЗЖСК за предаване на фактическата власт на имот с идентификатор
68134.4089.392.3.13, представляващ апартамент № 13, находящ се в гр. София,
ж.к. „******, ведно с мазе № 13 и идеални части от сградата и правото на
строеж. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 1600 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца С.Б.Ч.. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е
необосновано. Излага съображения, че постановеното по гр.д. № 4991/2017 г. на
ВКС решение не може да му бъде противопоставено, тъй като не е страна по делото
и решението не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на него, както
и че не е зачетена задължителната сила на решение на СРС, 38 състав, с което са
отхвърлени исковете на ответника по чл.19 и чл.258 ЗЗД, имащо задължително
действие по отношение на ответника. Излага съображения относно допуснати от
страна на първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с допусната
по делото съдебно-почеркова експертиза. Счита, че с оглед формираните от страна
на съда неправилни изводи по горепосочените въпроси, съдът неправилно е
достигнал и до крайния извод, че обектът се владее от ответника на годно
основание. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови
друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника Г.Т.Г., с който същата се оспорва. Въззиваемият излага съображения,
че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.38а ЗЖСК – ищецът не
е доказал наличието на членствено правоотношение между него и ЖСК за процесния
имот, т.е. да е приет като член на жилищно-строителна кооперация (ЖСК),
процесният имот да му е разпределен, съществуването на членствено
правоотношение с ЖСК, ЖСК да е построило сградата и да притежава правото на
собственост върху обектите в нея, вкл. върху процесния ап. 13. Излага
съображения, че ищецът не твърди и не доказва да е бил снабден с нотариален акт
за имота. Ищецът твърди, че е член-кооператор и придобива права от ЖСК, но с
решение № 99 от 23.10.2018 г. по гр.д. № 4991/2017 г. на ВКС, което се ползва
със сила на пресъдено нещо по отношение на ЖСК и С.Ч., правото на собственост
на ЖСК е отречено. В настоящото производство по иска по чл.38а ЗЖСК ищецът се
явява процесуален субституент – той упражнява не свои права, а права на ЖСК, а
цитираното решение има сила на пресъдено нещо и по отношение на него. Релевира
довод, че решение от 30.04.2010 г. по гр.д. № 17167/2002 г. на СРС, 37 състав е
постановено по иск на Г.Т.Г. срещу „Г.“ АД с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.258 ЗЗД – за реално изпълнение по договор за изработка, като последното влиза в
сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, докато цитираното
решение на ВКС е постановено в производство, развило се по иск на Г.Т.Г. ***
ЖСК „ЗЕПЕ“ за установяване правото на собственост на процесния апартамент.
Счита, че за да бъде прекъсната придобивната давност, която е текла в полза на Г.Г.,
е следвало срещу него да бъде предявен иск за собственост, какъвто не е бил
предявен за целия период 24.08.2001 г. – 20.03.2015 г. По отношение на довода
на жалбоподателя, че не е владял имота на годно правно основание, счита, че
доколкото е недобросъвестен владелец, релевантно в случая е не как е получил
владението, а дали го е упражнявал необезпокоявано за целия период 24.08.2001
г. – 20.03.2015 г. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.
Претендира разноски.
В проведеното на 26.10.2020 г. открито съдебно
заседание пред СГС отправя искане за обезсилване на първоинстанционното
решение, като се позовава на решение № 7 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 1473/2019
г. на ВКС, II ГО.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.38а ЗЖСК.
Ищецът твърди, че в качеството на член кооператор с
окончателен разпределителен протокол от проведено на 24.04.1998 г. общо
събрание на ЖСК му е бил разпределен апартамент № 13, находящ се в гр. София,
ж.к. „******, ведно с мазе № 13 и идеални части от сградата и правото на
строеж. Твърди, че ответникът Г.Т.Г. заема имота без правно основание. Навежда
твърдение, че е бил отстранен от имота по време на съдебния спор между Г.Т.Г. и
„Г.“ АД по искове с правно основание
чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.258 ЗЗД, в рамките на който Г.Т.Г. е претендирал
права по сключен с „Г.“ АД предварителен договор за процесния имот и който спор
е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение, като исковете са били
отхвърлени. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
предаде владението на процесния имот. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който същата се оспорва. Ответникът се позовава на влязло в сила
решение № 177 от 09.11.2015 г., постановено по гр.д. № 2803/2015 г. на ВКС, I ГО, с което е признато за установено по отношение на
Столична община и ЖСК „ЗЕПЕ“, че е собственик на процесния имот. Развива
подробни съображение за неоснователност на ищцовата претенция. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира направените
по делото разноски.
С влязло в сила на 01.06.2012 г. решение от 08.05.2009
г., постановено по гр.д. № 17167/2002 г. на СРС, 37 състав, е отхвърлен
предявеният от Г.Т.Г. срещу „Г.“ АД иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за
недвижим имот: апартамент № 2 /по настоящем № 13/, находящ се в гр. София, в
сградата на бл. 8, 10, 12 /понастоящем бл. 480/, вх. 8 /понястоящем № 1/, ет.
4, с площ от 75, 03 кв. м., състоящ се от: една стая, дневна, кухня, баня и
тоалетна, заедно с прилежащото му мазе № 13 с площ от 4, 15 кв. м, заедно със
съответните 14, 53 кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата. Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на ответника ЖСК „ЗЕПЕ“.
С влязло в сила на 01.06.2012 г. решение от 30.04.2010
г., постановено по гр.д. № 17167/2002 г. на СРС, 37 състав, е допълнено решението
от 08.05.2009 г., като са отхвърлени предявените от Г.Т.Г. срещу „Г.“ АД искове
по чл.79 ЗЗД, вр. чл.258 ЗЗД за реално изпълнение на задълженията за
построяване и предаване на груб строеж на апартамент № 13, находящ се в гр.
София, ж.к. „******.
С влязло в сила на 09.11.2015 г. решение № 177 от
09.11.2015 г., постановено по гр.д. № 2803/2015 г. на ВКС, I ГО, е отменено решение от 20.06.2014 г. по гр.д. №
6252/2011 г. на СГС, II Б въззивен
състав, и оставеното с него в сила решение от 03.12.2010 г. по гр.д. №
2138/2008 г. на СРС, 47 състав, като вместо това е признато за установено по
отношение на Столична община и ЖСК „ЗЕПЕ“, че Г.Т.Г. е собственик на следния
недвижим имот - апартамент № 13 в гр. София, ж.к. „****** /бивш 8, 10 и 12/
„Интеркварц“/, ет. 4, с площ от 75, 03 кв. м., ведно с мазе № 13 и съответните
идеални части от общите части на сградата и от мястото или от съответстващото
му се право на строеж.
Последното е отменено по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК,
а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС.
При новото разглеждане на делото, с влязло в сила на
23.10.2018 г. решение № 99 от 23.10.2018 г., постановено по гр.д. № 4991/2017
г. на ВКС, II ГО, е отменено решение № 4487 от 20.06.2014 г., постановено по в.
гр. д. № 6252/2011 г. на СГС, ІІ Б въззивен състав, като вместо това е признато
за установено по предявения от Г.Т.Г. срещу ЖСК „ЗЕПЕ“ и Столична община, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г.Т.Г. е собственик на следния недвижим
имот - апартамент № 13 /бивш № 2/, находящ се в гр. София, ж.к. „****** /бивш
8, 10, 12 „Интеркварц“/, вх. 1 /бивш 8/, ет. 4, с площ от 75, 03 кв. м.,
състоящ се от: една стая, дневна, кухня, баня и тоалетна, заедно с прилежащото
му мазе № 13 с площ от 4, 15 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно. По отношение на допустимостта му съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.38а ЗЖСК.
Съгласно чл.38а ЗЖСК всеки член на жилищностроителна кооперация може да предяви иск за
изваждането на всеки, който се намира без основание в определеното му с
разпределителния протокол жилище.
Искът по чл.38а ЗЖСК е специфичен
владелчески иск, за разлика от типичните владелчески искове по чл.75 и чл.76
ЗС и има суброгаторен характер, тъй като с него ищецът не предявява свои
материални права, а упражнява правото на бездействащия собственик ЖСК. По
изложените съображения, освен факта на владението и нарушението, на изследване
подлежат и наличието на членствено правоотношение в ЖСК за ищеца, както и право
на собственост на ЖСК върху жилището. Срещу този иск ответникът може да се
брани с възражението, че жилището не е собственост на ЖСК.
По въпроса допустимо ли е член-кооператор в ЖСК да
предяви иск по чл. 38а ЗЖСК за същия имот, за който ответникът по
иска по чл. 38а ЗЖСК е признат с влязло в сила решение за собственик
спрямо ЖСК, е постановено решение № 7 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 1473/2019
г.на ВКС, в което е прието, че ако
спрямо носителя на спорното право е налице сила на пресъдено нещо, от нея е
обвързан и процесуалният субституент и самостоятелното му право на иск е
преклудирано, освен ако не се основава на новонастъпили факти. Следователно,
с оглед суброгаторния характер на иска по чл.38а ЗЖСК, правото на
член-кооператора да претендира предаване владението от трето лице е
преклудирано, когато между третото лице
и ЖСК е налице сила на пресъдено нещо, че правото на собственост принадлежи на
третото лице, освен ако искът по чл.38а ЗЖСК е основан на факти,
които не са обхванати от силата на пресъдено нещо.
Настоящият иск е предявен на 20.03.2015 г., като
следва да бъде съобразено обстоятелството, че с влязло в сила в хода на
производството пред първата инстанция решение № 99 от 23.10.2018 г., постановено
по гр.д. № 4991/2017 г. на ВКС, II ГО, е признато за установено по отношение на
ЖСК „ЗЕПЕ“, че Г.Т.Г. е собственик на
процесния недвижим имот. Следователно, между Г.Т.Г. и ЖСК „ЗЕПЕ“ е формирана
сила на пресъдено нещо по въпроса относно принадлежността на правото на
собственост на процесния недвижим имот. Ищецът в настоящото производство С.Б.Ч.
има качеството на процесуален субституент на ЖСК и като такъв е обвързан от
силата на пресъдено нещо, формирана по отношение на титуляря на материалното
право. По изложените съображения, при съобразяване на постановеното решение №
99 от 23.10.2018 г., постановено по гр.д. № 4991/2017 г. на ВКС, II ГО, се
налага извод, че правото на член-кооператора да претендира предаване на владението
от третото лице, е преклудирано. Предявеният от ищеца иск по чл.38а ЗЖСК не се
основава на факти, които не са обхванати от формираната сила на пресъдено нещо.
С оглед така формираните изводи предявеният иск се
явява недопустим, което обуславя недопустимост на първоинстанционното решение.
По изложените съображения не се налага обсъждане на наведените от страна на
жалбоподателя доводи относно правилността на решението.
Така постановеното първоинстанционно решение следва да
бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
По
разноските:
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 1600 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СРС по договор за правна защита от 16.02.2016 г.
Ответникът по жалбата претендира и разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1400
лв. по договор за правна защита от 21.06.2019 г.
От страна на жалбоподателя своевременно е заявено
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията й в сила от
23.05.2017 г., приложима към момента на сключване на договора за правна защита
от 21.06.2019 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата от 300 лв. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, броя на
проведените открити съдебни заседания пред въззивната инстанция – едно
заседание на 26.10.2020 г., обема на осъществената защита, изразяваща се в
депозиране на отговор на въззивната жалба, процесуално представителство в проведеното
открито съдебно заседание и представяне на писмена защита по делото, съдът
намира, че възражението за прекомерност се явява основателно, като следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
95476 от 16.04.2019 г., постановено по гр.д. № 15695/2015 г. на СРС, I ГО, 27 състав, като ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С.Б.Ч., ЕГН **********
срещу Г.Т.Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл.38а ЗЖСК за предаване на
фактическата власт на имот с идентификатор 68134.4089.392.3.13, представляващ
апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ведно с мазе № 13 и
идеални части от сградата и правото на строеж.
ОСЪЖДА С.Б.Ч., ЕГН
********** да заплати на Г.Т.Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.4 ГПК,
сумата от 1600 лв. разноски за
първата инстанция и сумата от 1000
лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.