Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260039
гр. Пловдив, 09.11. 2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №360/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда №7/12.02.2020г., постановена по НОХД №8/2019г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, подс. В.П.Б. е била призната за виновна в това, че на 16.05.2018 год. на АМ „Т.“ (км 73) в района на бензиностанция „О.“ - с. В., обл. П. е направила опит да даде подкуп, представляващ парична облага - пари на стойност 20 лв.на длъжностно лице -полицейски орган, а именно на мл. инспектор К.П.О.на длъжност „М.а.“ в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали към сектор „П.п.“, на Отдел „О.п.“ при ОД на МВР – П. и мл. инспектор Г.В.В. на длъжност „М.а.“ в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали към сектор „П.п.“ на Отдел „О.п.“ при ОД на МВР - П., за да не извършат действие по служба - да прекратят проверката без да й съставят АУАН за установеното нарушение като водач на МПС - лек автомобил марка, модел „Б*“ с рег. № *и без да й връчват издаден електронен фиш сер. К, №*за нарушение по ЗДвП, с което й е наложена глоба в размер на 400 лева, като престъплението е останало недовършено по независещи от нея причини, поради което и на основание по чл. 304а във вр. с чл. 304, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ и ал. 3 от НК, във вр. с чл. 42а от НК във вр. с чл 43б, ал. 1 и ал. 2 от НК е била осъдена на пробация със следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
На основание чл. 307а от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, а направените по делото разноски е възложил в тежест на осъдената В.П.Б..
Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура-Пазарджик с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. В. Б. наказание като се твърди, че неправилно е било индивидуализирано при условията на чл.55 от НК, поради което се иска да се измени и наказанието се определи съобразно предпоставките на чл.54 НК, т.е. да й се наложи по-тежка санкция за извършеното престъпление по чл.304а от НК.
Недоволна от присъдата е останала и подс.В.П.Б. и затова я е обжалвала чрез защитника й адв.Д.Д., като в жалбата и допълнението към нея са изложени съображения за незаконосъобразност, необоснованост и за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствените източници с оглед на процесуалната им годност и достоверност, и твърдейки, че обвинението не е доказано по несъмнен начин се иска оневиняването й за престъплението подкуп.
Според прокурора жалбата и протестът са неоснователни, предлага атакуваната присъда като правилна, обосновани законосъобразна да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното:
Жалбата и протестът са неоснователни.
Настоящата инстанция не намира основания в доказателствената съвкупност по делото за установяване на различни фактически положения от възприетите от първоинстанционния съд. И според въззивния съд могат да се приемат за доказани по категоричен начин следните обстоятелства:
Подсъдимата В.П.Б. е родена на *** ***. Има висше образование, семейна е, не е осъждана, към инкриминираната дата е работела като управител на „Е.“ ЕООД – град С... Понастоящем е управител на три дружества със седалище *** – „А.“ЕООД,“А. *“ЕООД и „А. *“ЕООД.
На 16.05.2018 година свидетелите К.П.О.и Г.В.В. - полицейски служители на Сектор „П.п.“ при ОД на МВР – град П., изпълнявали своите служебни задължения като автопатрул, за времето от 07,00 до 19,00 на същия ден. Те били заели позиция със служебен автомобил марка „К.“ с рег. № * на автомагистрала „Т.“ - на паркинга до бензиностанция „О.“ – с. В., намираща се южно от магистралата на 73-ти километър.
Около 12,45 – 12,50 часа те забелязали, че лек автомобил марка „Б*“ с рег. № *се задържал необичайно дълго до една от колонките на бензиностанцията, поради което решили да извършат проверка на водача на автомобила. Когато автомобилът потеглил, управляван от подс.Б., преди да напусне територията около бензиностанцията и да се включи в магистралата, св. В. подал знак на водача да отбие встрани за проверка. Установили, че водачът на автомобила е подс. В.П.Б., която не предоставила свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролен талон, тъй като не ги носела. Представила единствено свидетелството за регистрация на управляваното от нея МПС. Докато полицаите извършвали проверка в патрулния автомобил в информационните системи на МВР на водача на автомобила за правоспособност на подс. Б. за управление на МПС и дали има извършени от нея нарушения по ЗДвП и невръчени фишове, подс.Б. заявила на полицаите, че ще ги почерпи - за това, че била без шофьорска книжка в себе си, като прекратят проверката и я пуснат, защото бързала за среща в П. с г-н Т..
Междувременно, полицейските служители О. и В. установили, че подс. В.Б. притежава СУМПС и също така има невръчен един електронен фиш сер. К №*- за налагане на глоба в размер на 400 лева - за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП - превишена скорост. Свидетелят В. обяснил на подс. Б., че за това, че не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон, ще й бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като същевременно ще й бъде връчен и издадения електронен фиш за превишена скорост. След това подс.Б. заявила, че желае отново да потърси документите си и отишла до джипа. Когато се върнала при двамата свидетели О. и В., които седели в патрулната кола, им обяснила, че е намерила личната си карта, като държала сгънато калъфче за документи и казала „ще оставя тука тези неща“. Свидетелят Г. В., седящ на предна дясна седалка на автомобила, казал на подс. Б. да остави единствено и само личните си документи. Тогава подс. Б. се пресегнала през отворения прозорец на предна дясна врата и оставила калъфчето с документите в десния край на арматурното табло, пред свидетеля Г. В.. Веднага след това подс. Б. се обърнала и тръгнала към управлявания от нея автомобил.
Свидетелите К. О. и Г. В. отворили калъфчето, оставено им от подс.Б., за да продължат започнатата проверка и видели, че в калъфа има сгънати банкноти. Тогава извикали обратно при патрулния автомобил подс. Б., без да докосват/“барат“/ самите банкноти. Попитали я какви са тези пари, а тя им казала, че парите са за тях за да се почерпят, за да не й съставят акт, защото си била забравила шофьорската книжка в къщи и защото много бързала за град П., където я чакал за среща г-н Н. Т.. Тогава двамата свидетели й обяснили, че е недопустимо да предлага пари на полицаи и че трябва да остане на място, след което се заели да докладват случая.
През това време подс. Б. разговаряла по телефона, след което се върнала при двамата свидетели и ги помолила да й напишат акт, да „пропуснат“ „това за парите“, като подсъдимата си ги вземе обратно и да може да продължи към П. за срещата. Полицейските служители й обяснили, че парите ще останат на мястото, където ги е оставила до идването на дежурната следствено-оперативна група за оглед.
Междувременно, св.В. съставил на подс.Б. АУАН №* /л.71 от ДП / за това, че управлява МПС без свидетелство и не носи контролния талон. Актът бил подписан от актосъставителя-св.В., от св.О. като свидетел на нарушението и от нарушителя В.Б., но с подпис различен от обичайно полагания от нея. В тридневния срок подс. Б. не е направила допълнителни обяснения и възражения срещу акта. Освен акта, свидетелите О. и В. връчили на подс. Б. срещу разписка, подписана по същия начин от нея, и електронен фиш №*за налагане на глоба в размер на 400 лв. за превишена скорост- нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР К.. В 14,15 часа е започнал оглед на запазеното дотогава от двамата автоконтрольори местопроизшествие от разследващ полицай по повод подадения от свидетелите О. и В. сигнал, че подс.Б. е оставила пари в полицейския им автомобил, за да ги почерпи, задето не носела книжката, за да не й пишат акт. През цялото време на огледа присъствали и двете поемни лица- Е. П. и И.Б., разпитани като свидетели пред окръжния съд. По време на огледа били направени и 15 броя фотоснимки, които се съдържат във Фотоалбума по делото/л.15-19 от ДП/.
При извършения оглед на местопроизшествие било установено, че в полицейския автомобил на таблото срещу предна пасажерска седалка под предното стъкло има разтворен черен кожен калъф с отделения за документи, до него свидетелството за регистрация на МПС- част втора на лекия автомобил на подс.Б., личната й карта и контролен талон за сключена застраховка „Г.о.“ за автомобила. До тези документи се намирали поставени една в друга и сгънати на четири 3 броя банкноти, като най-външната била с номинал 10 лева. Във вътрешността се виждали външните ръбове на още 2 броя банкноти, червени на цвят. Банкнотите първо са заснети сгънати -както са намерени, видно от снимки 7 и 8 от фотоалбума, след което са били разгънати и са се видели серийните им номера - 1 брой банкнота с номинална стойност 10 лева с № *, 1 брой банкнота с номинал 5 лева с № * и 1 брой банкнота с номинал 5 лева с № *. В протокола за оглед е отразено, че след разгъването им те отново са били заснети детайлно- в общ кадър и една след друга, което е видно от снимки 9,10,11,12 и 13 от фотоалбума. След това банкнотите са били иззети и опаковани в полиетиленов плик и запечатани с лепенка с надпис „Веществено доказателство“, с подписи на експерта и поемните лица.
След извършването на огледа на местопроизшествието, който приключил в 15 часа, подс.Б. била качена от дежурната оперативна група от РУ-С. в служебен автомобил, като била закарана в Центъра за СМП в град С., за да бъде прегледана, преди да бъде задържана в РУ-С..По делото е бил приложен Фиш * от 16.05.2018 година/л.53 от ДП/, от който е видно, че подс.В.Б. е била закарана в СМП-С. и прегледана в 15,40 часа от д-р Ф.. Посочено е във фиша,че не е подходящо задържането й, като работна диагноза е посочено,че е с ниско кръвно налягане/измерено 95/75/, като в графата за допълнителен клиничен преглед е посочено,че страда от тромбофилия.
В хода на съдебното следствие е била назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза Протокол № 87 на вещо лице И.Н., която е изследвала подписите, положени от името на В.Б. върху АУАН и посочената разписка за връчване на ел.фиша дали са изпълнени от нея. Експертът е дал заключение, че не може да се установи дали изследваните подписи върху тези документи са положени от В.Б. поради причини, описани в обстоятествената част на експертизата- в сравняваните образци от подписи не са налице достатъчни в количествено и качествено отношение частни идентификационни признаци, необходими за извършване на сравнителното изследване, което е вследствие на опита за наподобяване/имитиране/ или случайна импровизация.
Съдът е изискал и по делото са били представени, освен приложените на досъдебното производство, множество относими към предмета на доказване писмени доказателства свързани с длъжностното качество на полицейските служители, изпълнението на служебните им задължения, организацията на работа и реда за осъществяване дейностите по контрола на пътното движение по главни пътища и магистрали, местата за осъществяване на контрола и разстановката на автопатрулите, техните смени, както и относно организационно-техническите правила за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобилите на КАТ. Няма спор, че двамата полицаи свидетелите О. и В. са били назначени на длъжност М.а.и, както и че на 16.05.2018г. са осъществявали пътен контрол на 73-ти километър от АМ“Т.“, включително в района на бензиностанция „О.“-с.В., изрично посочена в Указанието като място за контрол, където се е намирала подс. Б.. Също така е безспорно установено, че патрулният автомобил, в който са се намирали свидетелите О. и В., е бил оборудван с видеокамери, записващо устройство, имали са и микрофони.
С оглед на приложеното по делото на досъдебното производство/л.41/ писмо от 31.05.2018г. на Д. на Д. В.с.към МВР и приложен диск- за посочения период и часови диапазон, с видеоинформация от три камери, монтирани в купето на служебния автомобил, съдът е назначил извършване на видеотехническа експертиза на файловете, съдържащи се в този електронен носител за времето от 12:41:09 часа най-рано до 13:34:58 часа най-късно. В заключението на вещото лице Б. са отразени разговорите- като часове и съдържание, които са проведени в часовия интервал 12:09часа- 13:47часа на 16.05.2018г. Записите са осъществени от 3 видеокамери, монтирани в патрулния автомобил. Изследвано е съдържанието на 4 файла от съдържащи се в диска 8 на брой с обозначения, завършващи на 750, 408, 842 и 458. От заключението се установява,че файловете с обозначения, завършващи на 750 и 408, са от камера №1, заснемаща обстановката пред патрулния автомобил през предното панорамно стъкло, а файловете с обозначения, завършващи на 842 и 458, са от камера №2, заснемаща обстановката на предните седалки на патрулния автомобил. В заключението и фотоалбума към него вещото лице е визуализирало и снимки, представляващи части от горепосочените файлове, на които се виждат действия на свидетелите О. и В., както и на подс.Б.. Във файловете, записани на диска, приет по делото, не са установени кадри относно съставянето и подписването на АУАН, както и не са записани кадри, в които да се виждат банкноти. От записаните реплики на двамата полицаи, както и от записаните реплики на подс.Б. се разбира, че банкнотите са поставени в калъфче и са оставени от нея на арматурното табло на патрулния автомобил пред пасажерското му място.
В съдебното заседание вещото лице Б. е обяснил, че на записа има много страничен паразитен шум- покрай автомобила и на магистралата, като той е отразил в заключението си тези реплики, които е чул със сигурност, а там, където е имал съмнение относно казаното, е поставил точки. Разяснил, че е видял на записите черно калъфче на арматурното табло вдясно от водача, като във файловете на диска, които продължават до 13:34 часа и които е изследвал, не е видял подписване на акта за нарушение.
Разпитаните по делото като свидетели две поемни лица Е. П. и И.Б. установяват, че работят на бензиностанцията „О.“ и са били извикани като поемни лица от полицаите. И двете в съдебната зала по време на разпита им са разпознали подс.Б., като в показанията си св.П. /които са по-подробни и детайлни от тези на св.Б. / е описала и цвета на косата й тогава и с какво е била облечена. И двете свидетелки са категорични, че са видели пари на таблото на патрулната кола, които са били преброени пред тях и заснети. Св. П. е конкретна, като казва, че парите са били общо 20 лева- една банкнота от 10 лева и две банкноти от по 5 лева, като в протокола за оглед са били описани и номерата им. И двете потвърждават подписите си в протокола за оглед като твърдят, че снимките във фотоалбума отговарят на това, което са видели. Показанията на тези две свидетелки са категорични и непротиворечиви и относно обстоятелството как са видели първоначално парите – св. Б. сочи, че парите са били свити /“Мисля,че парите бяха свити“/, а св.П. е още по-конкретна: „Парите бяха извадени и сгънати на две и още на две“, “Парите бяха сгънати и пред нас ги разгънаха“.
Изложената фактическа обстановка се разкрива от писмените доказателства, от протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, от показанията на свидетелите К. О., Г. В., Е. П. и И.Б., от заключенията на назначените съдебно - почеркова и видео-техническа експертизи, както и от иззетите веществени доказателства три броя банкноти. Подс. В.Б. не е давала обяснения по обвинението, на досъдебното производство само е заявила, че акта и разписката за фиша не са й били връчвани и не ги е подписвала и съдът ги е прочел по съответния ред.
Въззивният съд не намира основания да не даде вяра на показанията на двамата полицейски служители свидетелите О. и В. като достоверни, непротиворечиви, логични и подкрепени от останалата доказателствена съвкупност по делото, в това число от писмените доказателства, протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума, веществените доказателства, показанията на поемните лица П. и Б., заключението на видеотехническата експертиза със свалените аудио и видеофайлове. В тази връзка не са основателни възраженията на защитата, че показанията на двамата полицейски служители били компрометирани с оглед на тяхната достоверност, тъй като изнесените в тях твърдения не се потвърждавали от заключението на видеотехническата експертиза /кадрите не отразявали даването на пари и подписването на АУАН/ , заключението на съдебно-почерковата експертиза/ подсъдимата не била подписала акта/, както и от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие /банкнотите били наредени за снимка като на витрина, а полицаите твърдели, че не са ги „барали“/, а от друга страна заради приобщаването на показанията им от досъдебното производство по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Относно казаните от подсъдимата Б. реплики на полицаите по време на проверката, съдът е констатирал „известни противоречия“/ за св. О./, „известна разлика“ /за св.В./ и въпреки това ги е прочел и по т.1 на чл.281 ал.1 от НПК. Правилно обаче в мотивните си съображения съдът е приел, че не са налице съществени противоречия между казаното от тях на досъдебното производство и при разпита им на съдебното следствие. Внимателният прочит на показанията на двамата полицейски служители в двете фази на процеса действително показва, че същите не си противоречат по главните доказателствени факти, и то не само на досъдебно и съдебно производство, но и помежду си относно непосредствените им възприятия за видяното и чутото от подс. Б. по време на извършване на проверката. Без да се преповтарят изнесените фактически обстоятелства следва да се отбележи, че от показанията на свидетелите В., О., поемните лица П. и Б., както и от видеозаписите от камерите на патрулния автомобил, от протокола за оглед на местопроизшествието, фотоалбума, веществените доказателства и от фиша за СМП категорично се изяснява, че на 16.05.2018 година подс.Б. като водач на лек автомобил марка „Б*“, е била спряна за проверка. Тъй като не е носела свидетелството си за управление и контролния талон, а и бързала за среща в гр. П., се опитала да даде на двамата автоконтрольори -свидетелите О. и В. , сумата от 20 лева /една банкнота от 10 лева и две банкноти от 5 лева/, за да не й съставят акт за извършеното нарушение- „ да се почерпят“. Парите били сложени в черно калъфче, сгънати на четири, което подс.Б. оставила през сваления прозорец на дясната предна врата на таблото в патрулния автомобил пред мястото на пасажера, където седял св.В., заедно с документи, сред които и личната й карта. Наличието на черно калъфче и документи, оставени на таблото, се установява и от направените видеозаписи и заключението на вещото лице Б.. В заключението си вещото лице е посочило, че от записаните реплики на двамата полицаи, както и от записаните реплики на подсъдимата се разбира, че банкнотите са поставени в калъфче и заедно с документите са оставени на арматурното табло пред пасажерското място на патрулния автомобил. Тази фактическа установеност съдът е илюстрирал и с репликите на свидетелите О. и В., както и с репликите на подс.Б., описани в заключението „Вие не носите ли документите. Това документите ли са? Оставете си документите. Викам оставете документите….Това документите ли са?Сега ще видим тия документи…“И да Ви почерпя“…Аз й казах документите…Ти провери ли гражданската и знака за преглед?...К`ви са тия пари? Аз сега ще я извикам да даде обяснения какви са тия пари….Тия пари какви са тук?“ – св.О.; “Аз ги оставих…“- подс.Б.; „Тука остави парите в това…в едно тефтерче…Тука на место е…няма проблем…ето парите. Не сме барали парите…Ще извикаме сега един колега,що,защо оставяте тези пари…Тука една мома сме хванали,остави мангизи за да ни подкупва и викнахме…Тука на О.,73-ти…и…еми тука са скрити,някъде може би около 20-30 лева…Тия от С. ще дойдат…Тука на О. сме,чакаме групата…“- св.О. ; „Не съм искала да Ви обидя. Много се извинявам…“- подс. Б.;“Ама не може така да давате на полицаите пари…“- св. О.; “Да разбирам Ви…Извинявайте…Но моля Ви се, нека това да го пропуснеме…Това за парите и да тръгна… за среща…Това за парите да го пропуснем. И да взема тези пари…Добре. Извинявам се.Това е много голяма грешка, която съм направила…Много съжалявам…“- подс.Б.; „Дават пари, подкупват те, а после…“- св.О..
Наличието на черното калъфче, документи на подс.Б. и сумата от 20 лева под формата на трите банкноти на таблото на полицейската кола, се установява и от показанията на свидетелите П. и Б., които са били поемни лица по време на извършения оглед на местопроизшествието. Тези свидетели установяват, че през цялото време са присъствали на огледа/ за разлика от други случаи /, подписали са протокола за оглед без никакви възражения, видели са намерените банкноти, описани по серии и номера в протокола за оглед. Потвърждават, че са възприели лично това, което е било заснето на снимките във фотоалбума. И двете са категорични, че банкнотите са били сгънати на четири- както са и първоначално заснети, след което по време на огледа те са били разгънати и отново детайлно заснети. Липсват каквито и да било доказателства по делото, преди извършването на огледа в присъствието на поемните лица, процесните банкноти да са били отделяни една от друга и разгъвани – било то от свидетелите О. и В., било то от някое друго лице, още по-малко за това някой от двамата полицаи, напр.В., както намеква защитата, да е поискал пари от подсъдимата. Полицаите казват, че са видели наличието на пари в калъфчето, когато го е оставила на таблото /“… се видя леко банкнота…“/св.О./, „Тогава, когато на таблото на колата подсъдимата остави тефтерчето,, то леко се отвори. Вдигнахме го отгоре и видяхме, че в него има банкноти. Вдигнахме капака и видяхме, че вътре има банкноти“/св.В./, но самите те не са докосвали/ “барали“/ парите. Иначе щяха да са наясно колко и какви точно са банкнотите- записаните реплики са „… еми тука са скрити, някъде може би около 20-30 лева…“/ когато се обаждат на дежурната група /.
В тази връзка са неоснователни доводите на защитата, че протоколът за оглед е опорочен, тъй като местопроизшествието не било запазено- банкнотите били наредени като на витрина на таблото на автомобила заедно с личната карта на подсъдимата, свидетелството за регистрация на автомобила и талона за сключена застраховка, и това било станало преди огледа и преди идването на посочените поемни лица- били извадени преди това от калъфчето, не се знаело дали те са били вътре в него, както и дали това са същите банкноти, които са иззети по делото, ако изобщо е имало такива, и в този смисъл е негодно писмено доказателствено средство. Следва да се има предвид, с оглед и на изложеното по-горе, че са рядко случаите на толкова добре запазено от двамата полицейски служители местопроизшествие до идването на следствената група. Първоначално банкнотите са били сгънати на четири- както са и заснети, след което по време на огледа те са били разгънати и отново детайлно заснети. В крайна сметка логично е заключението на съда, че в тефтерчето полицаите са очаквали да намерят документите за извършване на проверката, а не пари. От репликите, отразени в заключението на вещото лице Б. става ясно, че свидетелите на няколко пъти изрично са попитали подс.Б. това ли са исканите от тях документи. Скритите вътре в калъфчето банкноти са станали напълно явни за тях едва след отварянето му, дори и някаква минимална част от банкнотите да е била видна и преди това.
Ясна е и целта за даването на тези 20 лв. както от показанията на полицейските служители, така и от репликите на подс.Б., записани на диска и отразени в заключението на вещото лице Б.- да прекратят започнатата от тях проверка, като не й съставят акт за административно нарушение, или за да не бъде впоследствие глобена. Тези двама свидетели напълно добросъвестно установяват горните обстоятелства, до момента на проверката не са виждали и не познават подс.Б., не са заинтересовани от изхода на делото и няма логика и причина да разказват нещо, което не се е случило. Същото се отнася и до показанията им в частта, че подс.Б. лично е подписала АУАН и разписката за връчване на електронния фиш върху капака на патрулния автомобил. Обстоятелството, че на записите, които приключват в 13:34:58 часа липсва заснето такова подписване и връчване, не означава, че то не се е случило, за да не се ценят като правдиви и добросъвестни показанията на свидетелите О. и В. за този факт - че подс.Б. е подписала разписките за връчените й АУАН и електронен фиш на предния капак на патрулния автомобил, а и няма пречка това да е станало след горепосочения час. Доводи в обратната насока не могат да се черпят от заключението на съдебно-почерковата експертиза- както първият съд обосновано е приел, това, че не може да се установи дали подписите, положени от името на подс.Б. в ксерокопие на АУАН и разписката към него, са изпълнени от подс.Б., не означава, че тези подписи не са били изпълнени от нея. По-горе при обсъждане на тази експертиза, бе посочено, че причината да не може да се установи автентичността на подписа на подсъдимата върху изследваните обекти, може да се дължи на опит за наподобяване /имитиране/ или случайна импровизация, както и невъзможността на извършителя да отрази своите индивидуални писмени навици и умения в графически знаци. Очевидно и без специални знания, подписите върху въпросните документи- срещу нарушител в АУАН и на разписката за получен препис от АУАН, както и на разписката за получен електронен фиш, не съответстват графично на подписа, с който подс.Б. обичайно се подписва и който е установен по делото. С оглед и на отразеното в заключението на почерковата експертиза, само по себе си тази разлика в графическото оформление на подписите не изключва възможността подс. Б. да е използвала различни от обичайните графични символи при полагането им, а като факт е категорично доказан от свидетелите О. и В..
С оглед на гореизложеното и въззивната инстанция приема,че подс.В.Б. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.304а във връзка с чл.304,ал.1 във връзка с чл.18,ал.1 от НК, за което е била призната за виновна с присъдата. Относно обективната и субективна съставомерност на деянието първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни съждения, които са споделими от настоящата инстанция и не е нужно да се преповтарят обстоятелствено. Престъплението е останало недовършено по независещи от нея причини, тъй като полицаите О. и В. не са взели паричната облага- сумата от 20 лева, която е била предназначена за тях. Опитът за даване на подкуп от страна на подс.Б. се установява от извършените от нея фактически действия. Подс.Б. е направила всичко зависещо от нея, за да премине фактическата власт на предмета на подкупа- пренебрежимо малката сума от 20 лв. - в полицейските органи, но те са отказали да го получат, стриктно изпълнявайки служебните си задължения.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата В.Б. при форма на вината пряк умисъл, като същата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им, което не е станало по независещи от нея причини. Подсъдимата е съзнавала добре, че се е опитала да даде подкуп на длъжностни лица- полицейски органи, който не им се следва - за да не извършат действия по служба, които е следвало заради допуснатите от нея нарушения на ЗДП.
Въззивната инстанция намира наказанието, наложено на подс. В.Б. за извършеното от нея престъпление по вид и размер за справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и извършителя, съобразено с целите по чл.36 НК и в този смисъл счита протеста за неоснователен. Наказанието правилно е било определено при условията на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, при които и най-лекото предвидено от закона ще се окаже несъразмерно тежко. Вярно е, че в случая- с оглед на конкретната ситуация и обстоятелствата, при които е извършено деянието и стойността на предмета, престъплението разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Подсъдима Б. е личност с ниска степен на обществена опасност, същата не е осъждана, няма криминалистични регистрации, срещу нея няма ЗМ, омъжена е и има едно малолетно дете, трудово ангажирана е- управител на търговски дружества, самите административните нарушения, за които й е съставен акт по време на проверката не са тежки. Същевременно, данните за подс. Б. като водач на МПС показват, че не е от примерните шофьори с оглед на извършени от нея нарушения на ЗДвП за един сравнително кратък период от време. Видно от Справката за нарушител/водач /л.23 от ДП / за период от по-малко от 3 години /от 18.06.2015 година до процесната дата 16.05.2018 година/ подс.Б. е извършила 6 нарушения по ЗДвП, като първите четири са все за превишена скорост, за които са й били наложени глоби/ между 150 лева и 400 лева/. Последното нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП подс.Б. е извършила 20 дни преди 16.05.2018 година, за което й е наложена глоба в размер на 400 лева, която не е била платена.
При тази фактическа установеност от значение за определяне на вида и размера на наказателната отговорност, която следва да понесе подс. Б. за извършеното от нея престъпление по чл.304а от НК, съдът законосъобразно и справедливо е преценил, че следва да й се наложи наказание „пробация“ на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК с първите две задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК – 1.“Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година при периодичност на явяване два пъти седмично и 2. “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. Обосновано мерките не са определени в минимално предвидения от закона размер с оглед на отчетеното отегчаващо обстоятелство.
Правилно съдът на основание чл. 55, ал. 3 от НК не е наложил на подсъдимата Б. кумулативното наказание глоба, тъй като само наказанието пробация в достатъчна степен и пълноценно може да осигури целите на личната превенция.
На основание чл. 307а от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението трите броя банкноти, а направените по делото разноски съгласно чл.189 ал.3 НПК възложил в тежест на подсъдимата с оглед изхода на делото.
Следователно, при въззивната проверка не се установиха основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда и същата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да се потвърди, поради което и на основание чл.338 НПК, ПАС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №7/12.02.2020г., постановена по НОХД №8/2019г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.