Решение по дело №1173/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 96
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Любка Милкова
Дело: 20194110101173
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №......

         гр.В.Търново, 17.01.2020г.

 

    В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

                                                    

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1173 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по ДПК, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Ищецът "*" ЕООД със седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК Р. И., излага твърдения в ИМ, че с ответниците са страни по сключен между тях на 04.10.2017г. ДПК №**********, по силата на който ищецът - кредитор е предоставил на първия ответник Р.Д.К.  - клиент /кредитополучател/ кредит в размер на 3000лв. за срок от 24 месеца, размер на вноската:185,46лв. и падежна дата всяко 1-во число на месеца,  ГПР 49,89%, ГЛП 41,17%, като е избран и закупен и пакет от допълнителни услуги на стойност 2250лв., размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:93,75лв., по който вторият ответник И.В.В. е солидарен длъжник . Сочи, че ищецът е изпълнил в срок задълженията си по ДПК, като на 05.10.2017г. е превел отпуснатата в кредит парична сума в размер на 3000лв. по посочена от длъжника - първи ответник Р.К. банкова сметка. ***, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само две пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които на дата 08.01.2018г., поради което е осъществен ФС по чл.12.3 от ОУ към ДПК за автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, и процесният ДПК е прекратен от страна на ищеца на 03.04.2018г., съответно на 05.04.2018г. на длъжниците са изпратени уведомителни писма, че процесния ДПК е едностранно прекратен, а задължението по заема обявено за предсрочно изискуемо. Твърди, че към настоящия момент размерът на погасеното от длъжниците задължение по ДПК е в общ размер от 913,80лв. Сочи, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№287/2019г. по описа на ВТРС, по което против ответниците - длъжници солидарно е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми за главница от 2743,98лв., договорно възнаграждение в размер на 1150,86лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1968,75лв., представляващо неизплатено задължение по процесния ДПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, против която първият ответник Р.К. е възразил изцяло в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, респ. заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на втория ответник И.В. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковите суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане,   при условията на пасивна солидарност на ответниците. Претендира направените в исковото и заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

            В СЗ ищецът, чрез ЮК Р. И., с писмена молба вх.№23170/25.11.2019г. поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по съображения, изложени в молбата с характер на писмена защита.

Първият ответник Р.Д.К. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Д.Д. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорва ищцовото твърдение, че процесния ДПК е валидно сключен, тъй като липсват каквито и да било данни лицето С.Т. да е оторизирана и упълномощавана редовно от ищеца да сключва такива сделки. Релевира възражение за нищожност по смисъла на чл.26 от ЗЗД и чл.10а ал.5 ЗПК на клаузите от процесния ДПК, касаещи пакета от допълнителни услуги. Оспорва и ищцовите твърдения за размера на платените/неплатени вноски и настъпването на обстоятелства за предсрочна изискуемост, с довод, че следва да бъде преизчислен размера на покритата с вноската част от главницата. Оспорва претендираното договорно възнаграждение по размер, както и релевира възражение за нищожност на клаузите от процесния ДПК досежно договорното възнаграждение по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради противоречие на закона - ЗПК. В условията на евентуалност, в случай, че клаузата за договорно възнаграждение бъде приета за действителна, излага довод за нейната дължимост само до обявяването на заема за изискуем, ако съдът приеме, че същия е изискуем. В СЗ,чрез пълномощника си, с писмена молба поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Претендира съдебни разноски.

Вторият ответник И.В.В. от гр.*в рамките на едномесечният срок по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв.Н. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Релевира възражение за нищожност на процесния ДПК по смисъла на чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, поради липса на съгласие и основание, както и поради противоречие на закона - неспазване на императивни разпоредби на ЗПК. Релевира възражение за нищожност на клаузите от процесния ДПК, касаещи определянето на лихвения процент и ГПР и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, като неравноправни по смисъла на ЗЗП. Навежда, че ищецът с т.н. "пакет от допълнителни услуги" цели да заобиколи разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Навежда, че допълнителните услуги по приложеното с ИМ Споразумение за предоставяне на такива на потребителя, каквито обаче реално не са му предоставени. Оспорва ищцовото твърдение за настъпила предсрочна изискуемост, тъй като нито длъжника, нито съдлъжника са били уведомени надлежно за това обстоятелство, с довод, че не може да се счита за надлежно и уведомяването на втория ответник с връчването на ИМ, чрез особен представител. Не претендира съдебни разноски.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            По делото безспорно се установи, че на 04.10.2017г. между ищеца "*" ЕООД като кредитор и ответниците в процеса Р.Д.К. като клиент /кредитополучател/ и И.В.В. като солидарен длъжник е сключен процесния Договор за потребителсдки кредит №********** /ДПК/, при Общи условия, приети като доказателства по делото, по силата на който ДПК на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 3-000лв., за срок от 24 месеца,с размер на вноската по кредита от 185,46лв., ГПР 49,89%, ГЛП 41,17%, общо дължима сума по кредита 4451,04лв. Процесният ДПК е подписан от името на кредитора от лицето С. Д. Т.. Със сключения процесен ДПК е избран и закупен пакет от допълнителни услуги Бонус+, за който е дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2250лв., размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги:93,75лв., общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 6701,04лв., общ размер на вноска 279,21лв., дата на погасяване: 1 ден от месеца. Подписано между страните - между ищеца и клиента и солидарния длъжник е и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което кредитора предоставя на клиента и солидарния длъжник правото да се възползват от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в ОУ, срещу задължението на клиента и солидарния длъжник да заплатят на кредитора възнаграждение за предоставянето /респективно възможността за предоставянето/ на тези услуги в размер, посочен в точка VІ на този ДПК, като възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването на споразумението от страните по ДПК. Страните се съгласяват възнаграждението за пакета допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. Допълнителните услуги, за предоставяне на пакет от които е подписаното между страните споразумение се изразяват в :Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. По делото липсват доказателства на клиента и солидарния длъжник по искане на клиента да са предоставени някоя/и от допълнителните услуги по подписаното споразумение. Съгласно процесния ДПК, изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия. Към процесния ДПК е подписан от клиента и Погасителен клан /л.38/ с падеж на първа погасителна вноска 01.11.2017г., респ. падеж на последна погасителна вноска 01.10.2019г., настъпил в хода на настоящия исков процес. По делото не е спорен факта, че кредитната сума по процесния ДПК от 3000лв. е предоставена от ищеца - кредитор на клиента и първи ответник Р.К., който факт се установява и от Транзакции от 11.04.2019г. Видно от Извлечение по сметка към процесния ДПК, общата сума на плащанията от клиента Р.К. по процесния ДПК е в размер на 913,80лв., като е платил изцяло две вноски на падежи 01.11.2017г. и 01.12.2017г. и частично на падежа на трета вноска 01.01.2018г. Съгласно т.10.1. от ОУ към процесния ДПК, на основание чл.121 до чл.127 от ЗЗД солидарния длъжник се задължава да отговаря за задълженията на клиента за погасяване на кредита, както и се съгласява да поеме солидарна отговорност за задължението на клиента за погасяване на възнаграждението за избран и закупен пакет от допълнителни услуги, в случай че солидарния длъжник е подписал споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

            Съгласно т.12.3 от ОУ към ДПК, в случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други. В този случай страните могат допълнително да договорят и различен начин за уреждане на отношенията си по ДПК.С ИМ са представени писма от ищеца, двете от 05.04.2018г., до клиента и до солидарния длъжник - ответници в процеса /л.43,42/, че поради нарушение на задълженията им по ОУ, задължението им, съгласно процесния ДПК, е обявено за предсрочно изискуемо, като по делото липсват доказателства да са връчени на ответниците, в т.ч. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.

            По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК, подадено в съда на 25.01.2019г., е образувано Чгр.д.№287/2019г. по описа на ВТРС, по което против ответниците - длъжници е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми за главница, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, договорно възнаграждение и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, против която в срока по чл.414 ал.2 от ГПК е постъпило възражение от Р.Д.К., съответно заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника И.В.В. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, договорно възнаграждение /договорна /възнаградителна/ лихва и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

            Безспорно по делото се установи възникването на облигационно правоотношение между страните от сключен помежду им процесен ДПК №**********/04.10.2017г. при ОУ, за който са приложими разпоредбите на ЗПК, по силата на който ищецът - кредитор е предоставил на първия ответник Р.К. - клиент/кредитополучател кредит от 3000лв., срещу поето от втория ответник - солидарен длъжник, съгласно т.10.1. от ОУ задължение да отговаря солидарно при условия на чл.121 ЗЗД - чл.127 от ЗЗД за задължението на клиента по ДПК и за задължението на клиента за погасяване на възнаграждението за избран и закупен пакет от допълнителни услуги, доколкото солидарния длъжник И.В. е подписал Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. По делото няма спор между страните, а и се установява, че ищецът - кредитор е изправна по процесния ДПК страна, изпълнила задължението си да предостави на първия ответник Р.К. - клиент /КЛ/ отпуснатия кредит в размер на 3000лв. Макар и по делото да липсват доказателства за наличие на представителна власт на лицето С. Д. Т., подписала процесния ДПК от името на ищеца - търговец /финансова институция/, то по силата на чл.301 от ТЗ, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, като предявяването на ИМ съставлява безспорно потвърждаване на действията на лицето, действало от името на ищеца при сключване на процесния ДПК, така че последния е породил правни последици и обвързва с действителните си клаузи страните по него.

            Процесният ДПК, с изключение на клаузите от същия за дължимост на възнаграждение по избран и закупен пакет от допълнителни услуги, отговаря на изискванията за действителност, предвидени в ЗПК, поради което възражението на втория ответник  И.В. за нищожност на същия в цялост, поради накърняване на добрите нрави, поради липса на съгласие и основание по чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, е неоснователно. Неоснователни са възражението на първия ответник за нищожност на клаузите от процесния ДПК за ГПР и ГЛП, поради противоречие на закона, респ. възражението на втория ответник за тяхната нищожност, поради неравноправност по смисъла на чл.146 вр. чл.143 от ЗЗП. Процесният ДПК е сключен на 04.10.2017г., т.е. при действието на новелата на чл.19 ал.4 от ЗПК /нова, ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБългария, като съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Уговорените в ДПК фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 41,17% и ГПР от 49,89% са под прага, визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК. Съгласно член единствен от Постановление №426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г., годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определена в размер на ОЛП на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. ОЛП на БНБ към датата на сключване на процесния ДПК е 0%, съответно законната лихва е в размер на 10 процентни пункта и уговорените с ДПК фиксиран лихвен процент от 41,17% и ГПР от 49,89% са под прага, визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК, съответно клаузите от ДПК за определянето им не са нищожни, поради противоречие на закона или на добрите нрави, поради което ответниците при условията на солидарност дължат на ищеца заплащане на уговорения ГЛП за срока на действие на ДПК.

            Ответните възражения на първия ответник за нищожност на клаузите от процесния ДПК, касаещи задължение на клиента и солидарния длъжник, поето при условията на солидарност, за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и възражението на втория ответник за тяхната нищожност по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК, като имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, в частност на чл.19 ал.4 от ЗПК, са основателни. За нищожност на договор или отделни клаузи от същия съдът следи и служебно и без възражения от страните, каквито в случая са релевирани.

            Съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като съгласно чл.10а ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в ДПК. Нормата на чл.10а ал.2 от ЗПК визира, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Нормата на чл.9 ал.1 от ЗЗД предвижда свобода на волята на страните са определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

            В случая, от една страна, клаузите от процесния ДПК, с които е уговорено заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и подписаното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, в разрез с императивната норма на чл.10а ал.2 от ЗПК предвиждат заплащане на възнаграждение за предоставянето /респ. възможността за предоставянето на допълнителни услуги, изброени в Споразумението, свързани с управление на кредита, поради което се явяват нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради противоречие на закона. Уговорено е едно глобално възнаграждение от 2250лв. за избрания и закупен пакет от допълнителни услуги, което е в размер на 75% от стойността на отпуснатия кредит, като само е посочено, че 15% от възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300лв., представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, без ясно и точно, в разрез с изискването по чл.10а ал.4 от ЗПК, да е определен размерът на възнаграждението за всяка от останалите четири допълнителни услуги от т.2- до т.5 от подписаното Споразумение и относителната им тежест в рамките на общо определеното възнаграждение.

            Съдът счита за нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняващи добрите нрави, клаузите от процесния ДПК и подписаното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги Бонус +, съгласно които ответниците - клиент /КЛ/ и солидарен длъжник /СД/ са се задължили срещу предоставеното им от кредитора право да се възползват от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в ОУ, да му заплатят уговореното възнаграждение в размер на 2250лв. за предоставянето /респективно възможността за предоставянето/ на тези услуги, и същите като нищожни не пораждат правно действие между страните по договора, доколкото уговорката за дължимост на възнаграждението от 2250лв. от клиента и солидарния длъжник при условията на солидарност само за възможността за предоставянето на пакет от допълнителни услуги, т.е. и за неизвършена по договора насрещна престация от кредитора, изразена в предоставянето им, противоречи на принципите на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита на всеки признат от правото интерес. Според теорията и практиката, добрите нрави са морални норми, етични възгледи и правила на поведение, които са установени в обществото. Те не са писани, не са конкретизирани, а съществуват като общи принципи, един от които е принципът на справедливостта. Справедливостта, като общо правно правило и конкретното и проявление и разбиране за всяка от страните, принципно е предоставена за регулиране от съдоговорителите. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на установените в обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът или тяхна отделна клауза, се явяват несъвместими с тях. В тази връзка уговорката /клаузите/ в процесния ДПК и подписаното между страните споразумение, по силата на които ответниците - КЛ и СД дължат при условията на солидарност на кредитора възнаграждение за предоставянето, респективно възможността за предоставянето на допълнителни услуги от избрания пакет Бонус+, т.е. дължат възнаграждение дори и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора по договора, се явяват несъвместими с установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка и като такива са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и не са породили правно действие между страните по договора, като нищожността им се извлича и от обстоятелството за уговорен размер на възнаграждение само за възможност за предоставяне на допълнителни услуги от избрания пакет Бонус, а не за извършена реална насрещна престация от кредитора, в размер, който е 75% от чистия размер на отпуснатия потребителски кредит, което несъмнено води до неоснователно обогатяване на кредитора, и е в ущърб на КЛ и СД, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и клиента като страни по ДПК. Обстоятелството, че възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е уговорено с клаузите от ДПК и подписаното между страните споразумение само с цел печалба и неоснователно обогатяване на кредитора се извлича и от факта, че е уговорена изискуемостта му да настъпва с подписването на Споразумението от страните по ДПК, т.е. преди изпълнение на насрещна престация от кредитора, като е разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. Нищожността на клаузите от ДПК, касаещи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и подписаното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като накърняващи добрите нрави, произтича и от прекомерно високия размер на уговореното възнаграждение от 2250лв., което е в размер на 75% от чистата стойност на отпуснатия кредит, при липса на ясни и точни правила как е формирано като стойност, както и от обстоятелството, че се дължи възнаграждение за предоставяне/ респ. възможност за предоставяне на допълнителни услуги, чието предоставяне е в зависимост от сбъдването на определените специфични условия за всяка една от тях, които може и да не настъпят, като отново предоставянето им е предпоставено от волята на по-силната страна в облигационната връзка - кредитора, доколкото в ОУ е предвидено изискване за подписване на допълнително споразумение между страните за извършване на допълнителните услуги отлагане на вноски, за намаляване на вноски, промяна на датата на падеж.

            Противно на ищцовите твърдения, макар и с ДПК да е предвидено, че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия, доколкото допълнителните услуги са свързани с процесния ДПК, с клаузите от ДПК и подписаното между страните Споразумение за уговорено заплащане от КЛ и СД на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се цели и имат за резултат заобикаляне на ЗПК, а именно на ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което същите са и нищожни на основание чл.21 ал.1 от ЗПК.

            Процесният ДПК е сключен при ОУ, поради което и клаузите от ДПК, досежно заплащане на възнаграждение по избран и закупен пакет от допълнителни услуги и подписаното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ал.2 от приложимия спрямо ДПК ЗЗП, доколкото са били изготвени предварително и поради това потребителят /КЛ и СД/ не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Същите по изложените по-горе от съда съображения, обуславящи признаването им за нищожни, като противоречащи на добрите нрави, се явяват уговорки във вреда на потребителя /КЛ и СД/, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143  т.20 от ЗЗП /поставя други подобни условия/ и като такива са нищожни на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, доколкото и не са уговорени индивидуално, предвид което ответното възражение на втория ответник И. В. за тяхната нищожност, поради неравноправност, се явява основателно и доказано.

            С оглед извода за нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 от ЗЗД и чл.21 ал.1 от ЗПК и чл.146 ал.1 от ЗЗП на клаузите от ДПК, касаещи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и подписаното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, то същите не са породили правно действие в отношенията между страните по ДПК, поради което и претендираното от ищеца - кредитор възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1968,75лв. е недължимо от КЛ и СД при солидарност, предвид което предявеният срещу тях по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

            Ищцовото вземане за исковите суми е претендирано в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№287/2019г. по описа на ВТРС като произтичащо от процесния ДПК, с твърдение, че кредитът по който е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.12.3. от ОУ, съществуването на което вземане съдът следва да провери в рамките на настоящия исков процес. Противно на ищцовите твърдения съдът приема, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита по процесния ДПК към релевантната за това дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /25.01.2019г./. В случая към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /25.01.2019г./ са били настъпили обективните факти от предвидения в т.12.3 от ОУ към ДПК състав на предсрочна изискуемост, а именно допуснато от КЛ/СД просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни /при все, че плащанията са спрели след 01.01.2018г./, но правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е било упражнено, доколкото по делото липсват доказателства представените с ИМ уведомителни писма до КЛ и до СД, с които кредиторът - ищец упражнява правото си да направи кредитът по ДПК предсрочно изискуем, да са били връчени на ответниците - КЛ и СД до релевантната за това дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Независимо, че в т.12.3 от ОУ е предвидено основание за автоматична предсрочна изискуемост на кредита, за да настъпи такава следва волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до знанието на длъжника, в случая КЛ и СД, каквито доказателства по делото, това да е осъществено до релевантната дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, не са събрани. ДПК, сключени от финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, какъвто е ищецът, а не от кредитна /банкова/ институция, не могат да бъдат подложени на правен режим, различен от този по ДПК, сключени от кредитни институции, поради което и разрешението, дадено в т.18 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК относно договор за банков кредит, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, е относимо и до ДПК, сключени от финансови институции, какъвто е процесния.

            Съгласно  т.1 от  ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. на ВКС, ОСГТК, допустимо е предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане до договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.Предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. На основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

            На основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът взема предвид факта, че в хода на настоящия исков процес на 01.10.2019г. е падежирала последната погасителна вноска от Погасителния план по ДПК и е настъпил крайния падеж на процесния ДПК, поради което и ищцовото вземане за главница и договорно възнаграждение /договорна /възнаградителна/ лихва е ликвидно и изискуемо, предвид което предявените по реда на чл.422 ал.1 от ГПК искове по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и договорно възнаграждение се явяват доказани по основание. Досежно иска за договорно възнаграждение във връзка с възраженията на първия ответник съдът излага, че същата е дължима за целия срок на действие на ДПК с настъпил краен падеж, с оглед приетото, че предсрочна изискуемост на кредита по процесния ДПК не е била настъпила към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, само в който случай договорното възнаграждение би било дължимо до датата на настъпването й, каквато хипотеза в случая не е налице.

            По процесният ДПК клиентът /кредитополучател/ е извършил плащания в общ размер на 913,80лв. С оглед извода за нищожност на клаузите от ДПК за възнаграждение по избран и закупен пакет от допълнителни услуги и на подписаното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, дължимите плащания от КЛ и СД при условията на солидарност /с оглед т.10 т.1 от ОУ/  по процесния ДПК са в общ размер на 4451,04лв., от които 3000лв. задължение за връщане на отпуснат кредит и 1451,04лв. договорно възнаграждение /ГЛП/. Доколкото извършеното от КЛ Р. К. плащане по ДПК не е достатъчно да покрие лихви, разноски, главница и при липса на друга уговорка в ДПК, приложим е редът за погасяване по чл.76 ал.2 от ЗЗД, поради което с извършеното от КЛ плащане от 913,80лв. е погасено задължение за заплащане на договорно възнаграждение /ГЛП/ в размер на 913,80лв. и остава непогасено такова в размер на 537,24лв. /1451,04лв. - 913,80лв. =537,24лв./, в който предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорно възнаграждение се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 613,62лв. до пълния предявен размер от 1150,86лв., като неоснователен и недоказан. С платената сума от КЛ от 913,80лв. е платено договорно възнаграждение /ГЛП/ за вноски от №1 до вн.№10 изцяло плюс частично от вн.№11 в размер от 24,36лв., като непогасената договорна /възнаградителна/лихва е частично от вн.№11 от 45,45лв. и изцяло в уговорения в погасителния план към ДПК размер договорна лихва от вн.№12 до вн.№24 вкл.

            Непогасена остава главницата по процесния ДПК за връщане за отпуснатия кредит от 3000лв., вземането за която е ликвидно и изискуемо, предвид което предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло в претендираният размер от 2743,98лв., доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 25.01.2019г. до окончателното изплащане, заявена от ищеца на стр.3, предпоследен абзац, последно изречение от ИМ, вкл. и с негова молба вх.№23170/25.11.2019г., като следва да се има предвид, че съгласно чл.214 ал.2 от ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. По силата на т.10.1 от ОУ към процесния ДПК, препращащи към чл.121 - чл.127 от ЗЗД, отговорността на ответниците - КЛ и СД спрямо кредитора - ищец за вземанията за главница и договорно възнаграждение в уважените размери е солидарна, което съдът следва да установи със съдебното решение.

            Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на претенцията на ищеца за направените в исковото производство съдебни разноски /от които 120,60лв. вн.ДТ, платено възнаграждение за особен представител на ответника от 311,59лв. и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/, съразмерно с уважените искове, в доказан размер от 297,81лв., които следва да се възложат в тежест на ответниците.

            На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Първият ответник в процеса Р.К. е сезирал съда с претенция за разноски, но по делото липсват доказателства да е направил /да е заплатил/ разноски /за адв. възнаграждение за един адвокат/, поради което претенцията му следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

            Вторият ответник И.В. не сезира съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.

На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците - длъжници следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№287 /2019г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ върху предявените искове от 117,27лв. и ЮК възнаграждение от 150лв./, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 149,56лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците.

Ответниците - длъжници не претендират разноски в заповедното производство по Чгр.д.№287/2019г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.

            Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                              Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д.К. ***, с ЕГН **********, и И.В.В., с ЕГН **********,***, че дължат СОЛИДАРНО на "*" ЕООД със седалище и адрес на управление *** с ЕИК *, сумата от 2743,98 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ - непогасена главница, дължима по сключен между страните Договор за потребителски кредит ** Стандарт №**********/04.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 25.01.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 537,24 лв. /петстотин тридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/ - договорно възнаграждение, предмет на издадена Заповед №104/28.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№287/2019г. по описа на ВТРС.      

            ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕООД със седалище гр.* против Р.Д.К. и И.В.В. в условията на солидарност по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорно възнаграждение за разликата от 613,62лв. над уважения до пълния предявен размер от 1150,86лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "*" ЕООД със седалище гр.* против Р.Д.К. и И.В.В. в условията на солидарност по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1968,75лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Р.Д.К. ***, с ЕГН **********, и И.В.В., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на "*" ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК * , сума в размер на 297,81 лв. /двеста деветдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща направени по исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Р.Д.К. ***, с ЕГН **********, и И.В.В., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на "*" ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, сума в размер на 149,56 лв. /сто четиридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№287/2019г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на първия ответник Р.Д.К. за съдебни разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.    

След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№287/2019г. по описа на ВТРС.

 

 

 

                                                                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......