НЧХД № 2134/2018 г. по
описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба на Е.С.К. с ЕГН: ********** срещу Р.В.С. с
ЕГН: **********, роден на *** г. в с. В.Л.,
живущ ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, работещ за това, че в качеството
си на длъжностно лице - кмет на кметство К., общ. К., обл. Пловдив, е разгласил
позорни обстоятелства, както и е приписал престъпление кражба на друго
длъжностно лице - Е.С.К. ***, при и по повод изпълнение на службата и функцията
му, и клеветата е разпространена публично и по друг начин, а именно в интервю,
излъчено на 10.10.2018 г. в три емисии на предаването ,,bTV Новините” на
телевизия ,,bTV”, разпространено на същата дата и чрез глобалната информационна
среда интернет на сайта на телевизия „bTV” www.btv.bg, в което изнесъл информация, че кмета на община
К. е извършил престъпление кражба, тъй като въпреки предупреждението на
премиера Б. отправено към него и при възложен от същата община ремонт, целево
отпуснатите от централния бюджет в бюджета на община К. парични средства в размер
на триста хиляди лева за ремонт на мемориалния комплекс „Христо Ботев” в гр. К.
са откраднати, без да е направен ремонт, като в тази връзка е заявил „Много
добре си спомням, когато господин Б. даде триста хиляди лева, когато каза „Да, ще си ги получите”, каза „Тези пари ги давам да
направите един качествен, добър ремонт, да не ги откраднете” и посочи община К.”
и „Точно така се получи обаче, за съжаление, откраднаха парите. Тука ремонт не
е направен” – престъпление по чл. 148,
ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 147, ал. 1
от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото обвинение. Дава подробни обяснения. Заявява,
че поддържа думите си, че ремонт на мемориалния комплекс не е направен, но никога
не е визирал, че парите, които са отпуснати за ремонта, са откраднати от
тъжителя.
По делото няма приет за съвместно разглеждане
граждански иск. Няма конституиран граждански ищец.
Повереникът на тъжителя пледира за постановяване на
присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Претендират се разноски.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото с тъжбата обвинение, поради липса на безспорни доказателства той
да е извършил каквото и да е престъпно деяние от обективна и субективна страна.
В дадената му последна дума подсъдимият
иска да бъде оправдан.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С Решение № МИ- 413/02.11.2015 г. на Общинска избирателна
комисия (ОИК) К. тъжителят Е.С.К. е обявен
за избран за кмет на общината. С Решение № МИ-365/27.10.2015 г. на ОИК К.
подсъдимият Р.В.С. е обявен за избран за кмет на кметство К.. Между двамата
съществувала политическа конкуренция, тъй като били представители на различни
политически партии. В началото на 2016 г. подсъдимият заедно със жители на гр. К.
били на среща с премиера – г-н Бойко Б.. На тази среща като представител на
Община К. присъствал и зам. кметът – свидетелят С. Велев К.. В хода на срещата
премиерът обещал 300 хиляди лева за ремонт на мемориалния комплекс „Христо
Ботев“ в гр. К.. Б. се обърнал към присъстващите, между които и представителя
на Община К. К. и заявил: „Тези пари ги давам да направите един качествен,
добър ремонт, да не ги откраднете”. С Постановление № 29 от 11.02.2016 г. МС
одобрил отпускането на 300 000 лв. на община К. за ремонт на мемориалния
комплекс „Христо Ботев“ в гр. К.. Парите
били преведени по сметка на общината. Със заповед на кмета на Община К.
тъжителят е упълномощил свидетелката Д.Л. – зам. кмет да организира и проведе
процедура по ЗОП за извършване на ремонт на комплекса. Процедурата е открита на
15.03.2016 г. За изпълнител на поръчката е определено търговско дружество „З.“
ООД Стара Загора с решение от 25.05.2016 г. На 16.06.2016 г. е сключен договор
с изпълнителя, на 06.07.2016 г. е издадено разрешение за строеж, а на
27.07.2016 г. е открита строителната площадка. На 28.09.2016 г. е изготвен
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. С нареждане
от 07.10.2016 г. Община К. е заплатила стойността на ремонта, която обща стойност
възлиза на 284 511,98 лв. с ДДС. По същото време – на 29.09.2016 г. в
излъчено интервю по телевизия „Канал 3“ подсъдимият изразил задоволство от
извършения ремонт. След като преминала зимата обаче в мемориалния комплекс
започнали да се проявяват проблеми. Отворили се фуги, разместили се плочки,
ремонтираното водно огледало се повредило. В поредица докладни записки през
цялата 2017 г. подсъдимият уведомявал тъжителя за различни проблеми на
комплекса. В началото на 2018 г. подсъдимият изпратил съответно писмо до
министър-председателя, а през месец май 2018 г. – и до председателя на Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество. Била назначена финансова инспекция на Община К., която се извършила
от АДФИ. Докладът бил изготвен на 09.05.2018 г. От заключението му е видно, че
отпуснатите средства са изразходени по предназначение. На 10.10.2018 г. в град К.
бил проведен протест на кметове на малки населени места с искане за самостоятелни бюджети и финансова
независимост от големите общини. Подсъдимият Р.С. в качеството на кмет на
такова населено място и председател на сдружението на малките общини участвал в
интервю на репортерката Райна Зайкова от телевизия ,,bTV”. Разговорът бил в
насока защо е необходимо малките общини да имат самостоятелни бюджети. В хода
на интервюто подсъдимият С. заявил: „Много добре си спомням, когото господин Б.
даде триста хиляди лева, когато каза „Да ще си ги получите”, каза: „Тези пари
ги давам да направите един качествен, добър ремонт, да не ги откраднете” и
посочи община К., тогава заместник-кмета беше там. Точно така се получи обаче,
за съжаление, откраднаха парите. Тука ремонт не е направен.” Репортажът с
интервюто бил излъчен същия ден обедната емисия на предаването ,,bTV Новините” по
телевизия ,,bTV”. Още в хода на предаването, служители на Община К. се обадили
на тъжителя и той незабавно включил телевизионния си приемник и чул част от
интервюто със С.. На същата дата от 17.00 часа отново бил излъчен същия
репортаж, като вече лично тъжителят гледал това интервю в следобедната емисия
на предаването ,,bTV Новините” с водещ Виктория П.. По - късно от 19.00 часа в
централната емисия на предаването ,,bTV Новините” по телевизия ,,bTV”, отново
се включила репортерката Райна Зайкова с думите: „Мемориалният комплекс на
Христо Ботев в К. продължава да се руши, въпреки че правителството отпусна
триста хиляди лева за ремонта му. Кметът на К. Р.С. обаче казва, че не може да
направи нищо по въпроса, тъй като с парите, отпуснати от правителството, се
разпореждала община К.. Комплексът е ремонтиран в началото на 2017 г. след
35-годишна забрава. Строителната фирма е избрана от общината в К., след като
премиерът Б. разпореди да бъдат отпуснати спешно средства за ремонт“ и отново
са излъчени думите на Р.С.: „Тези пари
ги давам да направите един качествен, добър ремонт, да не ги откраднете” и
посочи община К. тогава заместник-кмета беше там. Точно така се получи обаче,
за съжаление, откраднаха парите. Тука ремонт не е направен”. Репортерката
завършила интервюто с думите: „Заради напрежението между кметство и община,
управникът на К. излезе на мълчалив протест заедно с колеги от цялата страна
със сходни проблеми“. Интервюто на репортерката Райна Зайкова с кмета Р.С. е
разпространено и чрез глобалната информационна среда интернет на сайта на
телевизия .,bTV” - www.btv.bg. При преглед на този сайт, на адрес:
lmps://btvnovinite.hu/buluana/kmetovc- poiskaha-finansova-nezavisimost-na-protest-v-kalofer.html.
е видно, че в интернет пространството е разпространено интервюто в редакцията
излъчена в 19.00 часа в централната емисия на предаването ,,bTV Новините” с
водещ Ю.К..
В дните след излъчването на предаването роднини и познати
разговаряли с тъжителя, като последният бил убеден, че всички са останали с
впечатление, че без да е извършен ремонт на мемориалния комплекс „Христо Ботев“
в град К., той и строителната фирма са откраднали парите за ремонта. Тъжителят
възприел това като обстоятелства, които са унизителни за честта и достойнството
му, уронващи престижа и авторитета му. Последният се налагало да обяснява на
всички, че изнесеното от К. НА КАЛ.Р.С. не е истина, че възложения по реда на
Закона за обществените поръчки ремонт на мемориален комплекс „Христо Ботев” в
град К. е извършен изцяло и качествено от избраната фирма „З.” ООД, за което е
издадено Удостоверение № 56/30.11.2016 г. за въвеждане в експлоатация на строежа,
извършен е одит на ремонта, приключил с Доклад № ДП2ПД-7/09.05.2018 г. на АДФИ,
доказващ законосъобразно изразходваните целево отпуснати с ПМС № 29/11.02.2016 г.
средства в размер на триста хиляди лева.
С оглед изложеното, тъжителят подал настоящата тъжба.
Случилото се довело и до нова проверка от страна на АДФИ, завършила с Доклад №
ДИ2ПД-4/05.04.2019 г. В хода на проверката е назначен експертен анализ за
извършените СМР на мемориален комплекс „Христо Ботев” в град К.. От
заключението на вещото лице е видно, че множество СМР не са изпълнени в цялост
или не са изпълнени по начин, по който са описани. Експертът е приел, че са
изплатени в повече 101 300,87 лв. за ремонта.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в
наказателното производство доказателства, съдържащи се в обясненията на самия
подсъдим,
показанията на свидетелите С.Б.К., А.Д.М.,
С.П.К., Н.Н.Ч., Х.М.Г. и Д. Е. З--Л., както и приложените писмени и веществени доказателства
– компакт-диск, съдържащ запис на обедното предаване ,,bTV Новините” от
10.10.2018 г. предоставено от „БТВ Медиа Груп” ЕАД, Извлечения от интернет страницата на ЦИК на
Решение № МИ- 365/27.10.2015 г., Решение № МИ-413/02.11.2015г. и Протокол от
25.10.2015 г. на ОИК К., Диаграма на резултати от метни избори 2015 г. за кмет
на кметство К., Постановление 29/11.02.2016г. на МС, Писмо изх. №
08-00-177/19.02.2018г. на МФ, Удостоверение № 56/30.11.2016 г. на община К. за
въвеждане в експлоатация на строеж: ремонт на мемориалния комплекс „Христо
Ботев” в гр.К., Окончателен доклад № СН-38/19.10.2016 г. на надзора, Протокол
за проведени 72-часови проби при експлоатационни условия и цялата документация
по извършване и приемане на същия строеж, Доклад № ДП2ПД-7/09.05.2018г. на
АДФИ, както и днес представените 8 бр. докладни записки, писмо до Председателя
на комисията за борба с корупцията и незаконно придобито имущество, писмо до
министър председателя на Република България, компакт-диск със запис от
предаване от 29.09.2016 г. по „Канал 3“, писмо от „БТВ Медия Груп“ с вх.
03493/13.02.2019 г. с приложено към него 1 бр. СД, съдържащо запис от интернет
сайта btvnovinite.bg на видеоматериал под заглавие „Кметове поискаха финансова
независимост на протест в К.“, писмо от ОД на МВР Пловдив РУ МВР К. с приложена
характеристична справка за лицето Р.В.С. *** изготвена от А.У.от дата
31.01.2019 г. и писмо от Районен съд Пазарджик с приложена справка за съдимост
на подсъдимия изготвена от Бюро съдимост при Районен съд Пазарджик с рег. №
211/25.01.2019 г., писмо
от АДФИ с изх. № 11-03-16/31.05.2019 г. с приложен към него заверено копие на
Доклад № ДИ2ПД-4/05.04.2019 г. за извършена финансова инспекция на Община К. и
заключение към него, Докладна записка от 18.03.2019 г. от кмета на кметство К.
до кмета на общ. К. и писмо от Община К. до „З.“.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Показанията
на всички са ясни, категорични, логични и взаимно се допълват. Показанията на свидетелите
разкриват именно горепосочената фактическа обстановка. Показанията им следва да
бъдат ценени, тъй като свидетелите описват лично възприети от тях обстоятелства
и не се установи някой от тези свидетели да има лични или други мотиви да не
казва истината. Свидетелите потвърждават обясненията на самия подсъдим, че
последният действително е заявил, че ремонт на мемориалния комплекс не е
направен, но не е визирал, че парите, които са отпуснати за ремонта, са
откраднати от тъжителя. Последното се потвърждава и от извършените огледи в
съдебно заседание на веществените доказателства – компакт дискове със записи от
излъченото интервю, представени с тъжбата и с писмо от „БТВ Медия Груп“. Така
безспорно се установи, че тъжителят действително е заявил, че ремонт не е
извършен на комплекса, като парите за този ремонт, които са отпуснати от
правителството, са откраднати. Събраните по делото доказателства свидетелстват
обаче, че подсъдимият не е направил изявление в посока от кого точно са
откраднати тези пари. В тази връзка не само липсва споменава на името на
тъжителя, неговата длъжност или други белези, по които може да бъде индивидуализиран
по безспорен начин, но липсва дори посочване, че тази „кражба“ въобще може да
бъде отнесена към някого в община К.. Споменаването на последната в интервюто е
единствено в частта, в която се разказва как са отпуснати парите от
министър-председателя, който заявил на представителя на Община К. – свидетелят К.
- да се направи хубав ремонт и да не бъдат откраднати парите. Дори и да се
извърши разширително граматическо тълкуване и да се приеме, че израза
„откраднаха парите“ в последното изречение може да бъде свързан с Община К.
(което според съда обаче не е налице), то отново следва да отговорим на въпроса
защо точно тъжителят се е почувствал наклеветен. В тази насока в хода на
съдебното следствие съдът зададе последователно въпроса на всеки един от
разпитаните зам.-кметове на Община К. – свидетелите С.К., А.М. и Д. З.-Л.,***
не са се почувствали наклеветени. Всеки един от тях отговори, че общината се
свързвала в техните представи с кмета и затова са приели, че думите са насочени
само към тъжителя. Тук обаче следва да си зададем въпроса защо само тъжителят
се чувства наклеветен, при положение, че подсъдимият говори в интервюто си в
множествено число – „откраднаха“. В тъжбата са изложени съждения, че явно е
имал предвид К. и строителната фирма. Видно е, че при тълкуване на думите на
подсъдимия може да се стигне до различни комбинации, като нито една от тях не е
подкрепена от някаква други ангажирани по делото доказателства, поради което и
остават именно на плоскостта на предположенията.
Така, няма нито едно доказателство по делото, че
подсъдимият, заявявайки, че парите за ремонта са откраднати, е имал предвид, че
точно тъжителят ги е откраднал. Тук следва да се отбележи, че дали е редно в
национален ефир кмет на населено място да прави подобни изявления, които според
повереника са имали само политически контекст, тъй като с тъжителя са
политически противници, е въпрос, който не следва да получи отговор в настоящото
производство. Дори и в тази насока поведението на подсъдимия да не е съобразено
с приемливите норми на политическия дебат, то в никакъв случай заявеното не
изпълва признаците на деяние, което следва да се преследва по
наказателно-правен ред. Самият подсъдим не отрича думите си и застава зад тях. Сами
по себе си обаче те не са основание за търсене на наказателната му отговорност.
При така установената и възприета фактическа
обстановка в съответствие с доказателствата по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
По отношение на деянието по чл. 148, ал.
2, във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК не се събраха категорични, ясни и
безпротиворечиви доказателства, че е налице престъпление. На първо място по
категоричен начин се установи, че подсъдимият по никакъв начин не само не е
споменал тъжителя в интервюто, но дори не е изложил и някакви други
обстоятелства, от които да е видно, че твърдяната от него кражба на пари за
ремонта на мемориалния комплекс на Христо Ботев има някаква връзка с тъжителя. Съдебната
практика по отношение на деянието клевета е едностранна, трайна и
безпротиворечива в насока, че за да е налице клевета е необходимо
клеветническите обстоятелства да бъдат конкретизирани по лице, тъй като елемент
от състава изисква те да са насочени към „другиго“. Нещо повече, не е
предвидено деянието да бъде осъществено чрез внушение. Предмет на клеветата
могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, носещи информация за
точно определени обстоятелства, време, място и лице, а не просто излагането им
в абстрактна форма. Когато се преписва престъпление, то също следва да бъде
индивидуализирано чрез обстоятелства по извършването му. С посочването само на
определено учреждение – например в случая дори да приемем, че споменаването в
интервюто на Община К. е свързано с твърдението по-късно в същото за кражбата
на парите – то при липса на неконкретизирани лица от това учреждение, няма как
да се приеме, че съставът, изискващ да бъде преписано престъпление на „другиго“,
е изпълнен от подсъдимия. По същата причина и няма клевета, когато се посочва
определена категория хора, дори и тъжителят да се разпознава като част от тази
група. В конкретния случай тъжителят инкриминира субективния си прочит на
изложеното твърдение в интервюто от подсъдимия, че парите за ремонта са
откраднати, като го интерпретира през призмата на собственото си възприятие и
тълкува думите в насока, че се визират като извършители на кражбата именно той
и строителната фирма. Подобно тълкуване обаче не може да доведе до нееднозначен
резултат, поради което и няма как да е налице законова възможност да се търси
наказателна отговорност от подсъдимия по субективно възприемане на твърденията
му от тъжителя. Всичко изложено дотук се подкрепя от многобройна съдебна
практика. Все в тази насока са: Присъда по НЧХД № 2989/2000 г. на СРС, НК, 19
с-в, Решение от 12.03.2003 г. по ВНЧХД № 2251/2002 г. на СГС, Присъда по НЧХД № 876/1999 г. на СРС, НК, 13
с-в, Присъда по НЧХД № 826/2002 г. на СРС, НК, 16 с-в, Присъда по НЧХД №
3729/1998 г. на СРС, НК, 1 с-в, Присъда
по НЧХД № 146/2000 г. на СРС, НК, 7 с-в, Присъда по НЧХД № 1100/2002 г. на СРС,
НК, 21 с-в, Присъда по НЧХД № 4596/2001 г. на СРС, НК, 21 с-в, Решение от
21.04.2003 г. по ВНЧХД № 2580/2002 г. на СГС, Присъда по НЧХД № 7304/2001 г. на
СРС, НК, 11 с-в, Решение от 11.07.2003 г. по ВНЧХД № 575/2002 г. на СГС,
Присъда по НЧХД № 8182/2001 г. на СРС, НК, 94 с-в, Решение от 21.06.2003 г. по
ВНЧХД № 2350/2002 г. на СГС и много други.
Имайки предвид гореизложеното и в съответствие с
трайната и непротиворечива съдебна практика, съдът намира, че извършеното от С.
не е престъпление, тъй като от обективна страна липсва елемент от фактическия
състав на престъплението – клеветата да е изречена по отношение на „другиго“ и
това лице да е ясно посочено и определено.
Въз основа на събраните доказателства и във връзка с
гореизложените съображения съдът прие, че подсъдимият следва да бъде оправдан
изцяло по повдигнатото му обвинение на основание чл.304 от НПК.
Предвид липсата на обективната страна на
престъплението съдът намира, че не следва да се обсъжда както субективната му
страна, така и дали с оглед събраните по делото доказателства (най-вече
повторният доклад на АДФИ, че действително са налице изплатени в повече
101 300,87 лв. за ремонта), евентуално С. да е доказал истинността на
изнесеното от него твърдение за кражба на средства съгласно чл.147, ал.2 НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: