РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 918
Гр. Пловдив, 29 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на пети април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА
ПЕТКОВА и прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2515 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК,
вр. с чл.195б от Закона за водите и чл.166
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №
250, представлявано от С.Н..-управител, чрез адв. Г., срещу акт за установяване
на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 25 от 11.09.2020 г., издаден от директора
на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив
към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на
дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане за
периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. по разрешително за водоползване
№ 300528 от 16.09.2004 г. в размер на 500 402,00 лв. и лихва за забава в размер
на 327708,47 лв.
Жалбоподателят „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, оспорва
размера на определените задължения, като счита, че АУПДВ е издаден при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
материалния закон. Твърди, че направените изчисления на водните количества са
неправилни, както и размерът на лихвата. Твърди, че дружеството е заплащало за
периода 2017-2019 г. задълженията по акта. Претендира изтичането на погасителна
давност на задълженията за периода 01.01.2013 г. -31.12.2013 г. към 31.12.2019
г. Счита, че до момента няма редовно връчване на покана за доброволно
изпълнение, тъй като на 05.04.2018 г. били връчени няколко други покани, но не
и описаната в АУПДВ. По този начин дружеството не е надлежно уведомено по см.на
чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ. Позовава се на постановено решение на ВАС по адм.д. №
2666 по описа на съда за 2020 г. Иска отмяна на АУПДВ и присъждане на сторените
разноски.
Ответникът - директор на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрк. П., намира жалбата за
неоснователна, като излага подробни съображения за това и в представените
писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира
жалбата за неоснователна.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата е допустима. Видно от представеното по делото
заверено копие на АУПДВ, процесният административен акт е получен от
дружеството на 16.09.2020г., като по делото е налично придружително писмо –
л.30, за изпращане на АУПДВ на дружеството за връчване, а жалбата против него е
входирана на 29.09.2020г. при административния орган, в срока по чл. 149, ал.1
от АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че е издадено разрешително № 300528/16.09.2004г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД Пловдив, за правото на водовземане от подземни води,
чрез три броя тръбни кладенци от ПС „Юг“, място на водовземане: в землището на
гр. Пловдив – запад, общ. Пловдив, област Пловдив, с цел на водовземането – „Питейно-битово
водоснабдяване“ на част от гр. Пловдив, общ. Пловдив, област Пловдив.
Разрешено годишно водно количество – 31 536 000.00
куб. м. Краен срок на действие на разрешителното - 16.09.2029г.
Дължимата такса по разрешителното, издадено от директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни
води за периода 01.01.2013г. до 31.12.2013г., е изчислена на база декларирано
от титуляра използвано годишно водно количество, на основание чл. 1, ал. 1, т.
1, б. „б", чл. 3, чл. 6, ал.1, чл.8, ал.1 и чл. 10, ал. 2, т.2 от Тарифа
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с
ПМС № 177 от 24.06.2011 г., отм с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., но в сила за
процесния период.
За използваните годишни водни количества по издаденото
разрешително е подадена декларация по
чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с писмо с вх. №
КД-05-805 от 27.01.2017 г. – л.51 по делото.
При извършена проверка по документи е съставен констативен
протокол № ПВ-1-186 от 03.08.2017 г. във връзка с изпълнение на условията по
разрешително № 300528/ 16.09.2004г. и определяне на дължима такса за правото на
водовземане от подземни води, е констатирано, че за 01.01.2013г. – 31.12.2013
г. дължимата такса е в размер на 500 402,00 лв.
В посочените КП е описано, че дължимата такса е
изчислена на база декларирани, иззети водни количества съгласно Тарифа за
таксите за ползване на воден обект и за замърсяване.
Съгласно чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа
на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Всички
те представляват доказателства за липсата или наличието на извършено плащане на
публичното задължение.
Констатира се, че в административното производство по
издаване на оспорения акт, дружеството не е представило писмени доказателства,
установяващи плащане на процесните задължения.
Във връзка с възраженията в жалбата, както и
представените в настоящото съдебно
производство данни за извършвани плащания от страна на дружеството за 2013 г.,
от страна на жалбоподателя се направи уточнение, че се отказва от твърденията
си относно изплатени суми за процесия период и твърденията си относно
неправилно изчисление на сумите по акта. Поддържа останалите възражения в
жалбата, а именно за изтекла погасителна давност.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 171 от ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се заплати публичното задължение, освен ако
в закон е предвиден по-кратък срок. В този аспект следва да се посочи, че чл. 15, ал.1 от
Тарифата сочи, че таксите за водовземане са годишни и се заплащат не по-късно
от 31 март на следващата година. Ето защо, в случая тъй като дружеството е
следвало да плати таксата до 31.03.2014г., респективно – срокът по чл. 171,
ал.1 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2015г. и изтича на 31.12.2019 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на
публично вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година.
Следователно, за да се прецени наличието на
основанието за спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, в случая
следва да се извърши преценка кога е започнало производството по установяване
на задължението за процесната такса и по-конкретно кога е започнало
производството по издаване на оспорения АУПДВ.
Съдът намира, че производството по установяване на
задълженията по соченото разрешително за периода на 2013 г. е започнало на 18.08.2020
г., видно от приетото по делото уведомление № ПО-02-284 от 17.08.2020 г. и
обратна разписка за получаването му от жалбоподателя на 18.08.2020 г. /л.40-42
по делото/. Съдът не може да приеме за начало на производството соченото от ответника
писмо изх.№ ПО-02-112/ 03.04.2018г., изпратена до дружеството и получена на
05.04.2018 г., с която е уведомено за наличието на задължения и е поканено да
заплати таксите по разрешителното за 2013 г. Тази покана предхожда
производството по установяване на публичното вземане и в тази връзка с
изпращането й до задълженото лице не се спира давността съгласно чл.172 ал.1
т.1 от ДОПК. Соченото писмо не съдържа волеизявление на административния орган
за започване на административно производство по установяване на задълженията,
поради което не може да се цени като правнорелевантен факт, определящ
образуването на такова производство. В случая с отправената покана ответникът
не е уведомил жалбоподателя за започване срещу него на производството по реда
на чл. 195б от ЗВ, а единствено го е информирал за дължимите суми, както и го е
приканил за доброволното им заплащане, като е казано, че при неплащане ще бъде
открито административно производство по издаване на АУПДВ.
Писмото няма характеристиката на уведомление по
смисъла на чл. 26 от АПК за започване на производство по установяване на
държавни вземания по реда на чл. 195б от ЗВ, респективно, по чл. 166, ал. 1 от ДОПК. Уведомлението за започване на производство по установяване на публични
държавни вземания и поканата за доброволно заплащане, отправена пред започване
на това производство, не са два равнозначни акта. Само изричното уведомление за
започване на административно производство има процесуалната стойност на полагащ
началото на такова производство акт.
Поради тази причина не може да се приеме, че
отправената покана за доброволно изпълнение от 03.04.2018 г., получена на
05.04.2018 г. от представител на дружеството, още преди образуване на
производството по установяване на публичното задължение, представлява основание
за спиране на давността на основание чл.172, ал. 1, т.1 ДОПК до издаването на
акта, но за не повече от една година.
По делото е присъединено адм.д.№ 2656/ 2019 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, в кориците на което също не се открива по-ранно
уведомление до дружеството за започване на административно производство по
посоченото разрешително и период на 01.01.2013г. – 31.12.2013 г. Такова е налице
само по отношение на периода 01.01.2014 г- 31.12.2017 г., за който период е бил
издаден и съответният АУПДВ, предмет на соченото дело.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай не е
налице нито едно от изброените в чл. 172 от ДОПК основания за спиране или
прекъсване на погасителната давност преди изтичане на давността.
Предвид отсъствието на спиране и прекъсване на
давностния срок следва да се приеме, че същият е изтекъл на 01.01.2020 г. за
задълженията на В и К дружеството за 2013 година. Като издаден на 11.09.2020 г.
оспореният АУПДВ е след изтичане на давностния срок, поради което принудително
събиране на сумата не може да бъде извършено, предвид на което същият следва да
бъде отменен.
Предвид изхода от делото на дружеството следва да се
присъдят направените разноски. Такива се констатираха в размер на 50,00 лв.
заплатена държавна такса по делото.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалбата на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №
250, представлявано от С.Н. управител, акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 25 от 11.09.2020 г., издаден от директора на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към
Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са
установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода
01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. по разрешително за водоползване № 300528 от
16.09.2004 г. в размер на 500 402,00 лв. и лихва за забава в размер на
327708,47 лв.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и
водите да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” № 250, представлявано от С.Н.-управител,
сумата от 50.00 / петдесет/лева разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: