РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Чепеларе, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сона Гарабедян
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело №
20245450100265 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.****, ул. "****"
№****, вх.****, ет.****, ап. **** срещу „Пампорово“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Чепеларе, к.к. Пампорово, хотел „Орловец“, с която е предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор №
69345.**** по кадастралната карта на с. С., община С. на основание решение № 4053/20.02.1997 г.
на ОСЗ гр. Смолян. Твърди, че с договор от 20.06.2007 г. между съсобствениците на имота и
ответника е учредено право на прокарване /поставяне/ на техническо съоръжение и на преминаване
през поземления имот. Срокът на действие на договора изтекъл на 20.06.2017 г., включително и за
учреденото право на строеж за стълб №****.
Твърди, че през имота е прокарана въжена линия от ответника за седалков лифт и е определена
сервитутна ивица около него с площ 462.87 кв.м., като в рамките на лифта и сервитутната ивица е
променено предназначението на имота по силата на одобрен парцеларен план. Още при прокарване
на лифта била изсечена голяма част от дърветата под него и 12- метровата ивица, като
впоследствие това се правело непрекъснато. Заявява, че срокът на действие на договора е изтекъл,
но в настоящия момент ответникът продължавал да ползва имота без да заплаща никакво
възнаграждение или обезщетение като лишавал собствениците от възможността самите те да го
ползват. Сочи, че от въздействието върху имота чрез преминаване на лифта и поддържането на
сервитутните ивици около лифта, непрекъснато се увреждала и растителността – трева и дървета не
се развивали пълноценно. Периодично през имота преминавали хора, коли и машини по повод
поддръжката на лифта, проверка и контрол на съоръженията. След присъдено с решение по гр.д. №
940/2022 г. по описа на РС - Смолян и изплатено обезщетение за времето от 24.11.2020 г. до
17.08.2022 г., след 18.08.2022 г. и към момента на предявяването на исковата молба продължавало
неоснователното ползване на имота от ответника без заплащане на обезщетение. Последното
пораждало за ищеца правен интерес от завеждане на настоящото дело.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 3500 лева, представляваща обезщетение за лишаването на последния от
1
възможността да ползва имота пълноценно и да упражнява правото си на собственост върху него в
съответствие с притежаваната от ищеца 1/3 ид. част от правото на собственост върху ПИ с
идентификатор № 69345.**** по КК на с. С., общ. С., обл. С., одобрена със заповед № РД-18-
8/16.02.2006 г. на изп. директор на Агенцията по кадастъра гр. София, с площ от 5.314 дка, находящ
се в местност „****“, с трайно предназначение: земеделска територия, с начин на трайно ползване:
друг вид недървопроизводителна горска площ, при граници на имота: ПИ 69345.****, 69345.****,
69345.****, 69345.****, 69345.****, 69345.****, 69345.****, 69345.****, 69345.**** и 69345.****,
за периода от 18.08.2022 г. до датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане
на главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Съобщението, ведно с
препис от исковата молба с приложенията, е редовно връчено на същия на 27.11.2024 г. /л. 30/.
В съдебно заседание ищецът, редовно призована, не се явява. Чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба. Уточнява, че имотът е застроен със съоръжение, лифт. Над имота
преминава съоръжение, което е свързано със ски пистите, но през имота преминава само лифт,
който е изграден от ответната страна. Претенцията се основавала на това, тъй като преминавайки
над имота на това съоръжение, по силата на закона възниквало сервитутно право. Нормативно
определеният сервитут създавал ограничения за собствениците на имота, което се изразявало в
невъзможността им да ползват пълноценно имота - да го застрояват в рамките на сервитутната
ивица, да го обработват, невъзможността там да расте горска и друга растителност, която
непрекъснато се подрязвала и обработва от собственика на лифта. Създавал трудности, свързани с
възможността имотът да бъде продаден на друго лице, тъй като сервитутът бил тежест върху имота.
Претенцията за обезщетение обаче обхващала само тази площ от имота, която е в рамките на
сервитутната ивица, тоест 462.87 кв.м. Промяната на предназначението касаела само нормативно
определената сервитутна ивица под лифта, която по принцип била 12 м, но достигала 16 м в
зависимост от вида на кабинките. Одобреният парцеларен план също включвал тази сервитутна
ивица. Одобряването му било по инициатива на ответника. В хода на устните състезания моли за
уважаване на иска. Претендира разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С решение № 4053/20.02.1997 г. на ПК – Смолян на наследниците на В. А. К., бивш жител на с. С.,
по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху 13 имота в
землището на с. С., община С., сред които по т. 10 имот № ****, представляващ залесено пасище, с
площ 5.314 дка в м. „****“.
Въз основа на решението на ПК – Смолян с нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ № 567, том ІІІ, дело № 789/18.04.1997 г. на нотариус К., с район на
действие РС – Смолян, В. С. К., М. С. М. и Н. С. К. са признати за собственици на 6 от имотите по
наследство от В. А. К., сред които и процесният.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № ГР 0093/29.08.2022 г., издадено от
Кметство с. С., община С., В. А. К., ЕГН ****, е починала на **** г. и е оставила за свои законни
наследници дъщерите си В. С. К., М. С. М. и Н. С. К., последната починала на **** г. и оставила за
свои законни наследници дъщеря си Г. Х. К. и сина си П. Х. К..
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от ПИ с
идентификатор 69345.**** по кадастралната карта на с. С., община С., одобрена със заповед РД-18-
8/16.02.2006 г. на изп. директор на АГКК гр. София, с площ от 5.314 дка, находящ се в местност
„****“, че е налице идентичност на имота с имот № **** по картата на землището на с. С.,
собствеността по отношение на който е призната на наследниците на В.А.К. с нот. акт № 567, том
ІІІ, дело № 789/18.04.1997 г. на нотариус К., с район на действие РС – Смолян, между които и
ищеца М. С. М..
2
С договор от 20.06.2007 г., сключен между В. С. К., М. С. М. и Н. С. К. и „Пампорово” АД, първите,
като собственици на ПИ с идентификатор 69345.**** по кадастралната карта на с. С., община С., са
учредили в полза на дружеството право на прокарване /поставяне на техническо съоръжение и на
преминаване през имота с площ 1000 кв.м./ на седалков лифт от с. С. до вр. „****”, съгласно скица
– проект – приложение към договора, на цена 540 лева общо за засегнатата територия. Договорът е
сключен за срок от 10 години с нотариална заверка на подписите и е вписан в СВ - Смолян.
Със заповед № 169/20.08.2007 г. на кмета на Община Смолян на основание чл. 124, ал. 3, във вр. с
чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, чл. 128, ал. 2 от ЗУТ и чл. 44 от ЗМСМА е дадено разрешение на
„Пампорово” АД да възложи да се изработи проект за ПУП – парцеларен план на обект: Писти к.к.
Пампорово, връх Снежанка – с. Стойките, в обхвата на ЕКАТТЕ 69345 и ЕКАТТЕ 67653, като
пистите започват в имот с кадастрален № 18.1 – Горна лифтова станция и завършват в поземлени
имоти с кадастрални №№ 10.71 и 10.73 – Долна лифтова станция, и премине през оптимално най-
добрите трасета и го внесе за одобряване след съгласуване на площадка за съответното
строителство по реда на ЗОЗЗ и ЗГ.
Със заповед № 311/14.12.2007 г. на кмета на община Смолян на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във
вр. с чл. 124, ал. 3 от ЗУТ е одобрен ПУП – парцеларен план за обект: к.к. Пампорово, връх
Снежанка – с. Стойките, преминаващ през земеделски и горски територии в землището на с.
Стойките по червено и синьо нанесеното на приложения към заповедта парцеларен план.
Със заповед № 233/29.08.2007 г. на кмета на Община Смолян на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ,
във вр. с чл. 124, ал. 3 от ЗУТ е одобрен ПУП, парцеларен план на обект: Писти к.к. Пампорово,
връх Снежанка – с. Стойките, в обхвата на ЕКАТТЕ 69345 и ЕКАТТЕ 67653, като пистите започват
в имот с кадастрален № 18.1 – Горна лифтова станция и завършват в поземлени имоти с
кадастрални №№ 10.71 и 10.73 – Долна лифтова станция по приложения парцеларен план в
землището на с. Стойките и гр. Смолян.
С протокол Образец 16 от 28.11.2008 г. е приет строежа „Седалкова пътническа въжена линия
„Пома” – с. Стойките – връх „Снежанка”, който може да бъде ползван по предназначение си и е
предложено на началника на ДНСК да издаде разрешение за ползване.
С разрешение за ползване изх. № СТ-12-1222 от 01.12.2008 г., издадено от МРРБ, Дирекция
„Национален строителен контрол” на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, чл. 177, ал. 2 от ЗУТ и
чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти, е разрешено ползването на строеж: „Седалкова пътническа въжена линия
„Пома” – с. Стойките – връх "Снежанка".
С решение № 252/05.06.2023 г., поправено с решение № 384/26.10.2023 г., постановени по г.д. №
940/2022 г. на РС – Смолян „Пампорово” АД, е осъдено да заплати на В. С. К. и М. С. М. сумата от
3222.19 лева на всяка от тях, представляваща обезщетение за лишаването им от правото на
ползване по предназначение на част от ПИ с идентификатор 69345.**** по КККР на с. С., община
С., одобрена със заповед № РД-18-8/16.02.2006 г. с площ 462.87 кв.м. за периода 24.11.2020 г. -
17.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2022 г. до
окончателното плащане, като са отхвърлени исковете в частта за разликата в площта над 462.87
кв.м. до цялата площ на поземления имот от 5314 кв.м., както и исковете с правно основание чл.
109 от ЗС, като неоснователни и недоказани.
Това решение е влязло в сила, тъй като е потвърдено с неподлежащо на обжалване решение №
37/16.02.2024 г. по в.г.д. № 502/2023 г. на ОС – Смолян в обжалваната част по иска по чл. 59 от ЗЗД,
а в останалата част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано.
От показанията на свидетеля С. К. М., доведен от ищцовата страна, без родство с ищеца и дела със
страните по делото, се установява, че собствениците са сключили договор за наем за този имот през
2007 г. за 10 години, за да преминава оттам въжената шестседалкова линия. През имота
преминавала въжена линия. Собствениците на съоръжението няколко пъти обещавали да се сключи
допълнителен договор. В имота имало стълб №****. Към 2007 г. в мястото имало борови
насаждения високи 4-5 метра. "Пампорово" АД вписали в договора, че дървеният материал трябва
да го предадат на собствениците, но когато орязали дърветата, за да ползват мястото, не им предали
3
дървения материал. Последното свидетелят знаел от собствениците. Посочва, че по договор било
вписано 12 метра, но по спецификация на лифта ползването било 16 метра. Заявява, че
дружеството ползвало фактически целия имот, тъй като лифтът преминавал през средата на
процесния имот. В имота нямало писта, но през него преминавали скиори, сноубордисти, които се
отклонявали от пистата през зимата, тъй като искали да карат по неотъпкано. През зимата по целия
път паркирали коли, след което хората преминавали през имота. Нямало ограда. Собствениците
имали кандидати, за покупка на този имот, но последните се отказвали, защото не можело да се
реализира ползването на целия имот заради преминаването на лифта.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични и последователни, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, включително с приетата по делото КСТОЕ.
По делото е изслушана и приета комплексна съдебнотехническа и оценителна експертиза, която
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена и неоспорена от страните, вещото лице
по която след запознаване с материалите по делото, оглед на място и необходимите справки дава
заключение, че през процесния имот е прокаран „Лифт к.к. Пампорово връх Снежанка - село
Стойките, общ. Смолян", като в имота попада и фундамент на стълб № **** от въжената линия от
6 кв.м. Размерът на сервитута за обслужване на това съоръжение е 462.87 кв.м., съгласно Заповед
№ 311/14.12.2007 г. на кмета на Община Смолян, с която е одобрен подробен устройствен план
/ПУП/ за обект: лифт - к.к. Пампорово - вр. Снежанка - с. Стойките. 3а изграждане на съоръжението
има издадени следните актове: Със Заповед № 311/14.12.2007 г. на кмета на община Смолян е
одобрен ПУП-парцеларен плен за обект: Лифт - к.к. Пампорово - връх Снежанка - с. Стойките, като
са приложени Предварителни договори и Договори с Община Смолян, Горовлоделска кооперация
и частни лица, с които са учредени право на строеж на стъпки на стълбове и право на преминаване
върху поземлени имоти за изграждане на обект „Седалкова пътническа въжена линия „ПОМА" с.
Стойките - връх Снежанка", подобект „Трасе и стълбове", както и право на
прокарване/преминаване за лифта. Одобрен е проект на обект „Седалкова пътническа въжена
линия "ПОМА" с. Стойките - връх „Снежанка" в земеделски и горски земи - землище с. Стойките,
общ. Смолян", с части „Конструкции", „Геодезия", „Технология" и „Трасировъчен план" и е
издадено Разрешение за строеж № 166/21.07.2008 г. от гл. архитект на Община Смолян, на
„Пампорово" АД. Има разрешение за ползване на обекта изх. № СТ-02-1222 от 01.12.2008 г. от
ДНСК София. Има Решение № 1 от 24.01.2008 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3033 - Смолян
за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на
площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи, с което е променено
предназначението на 48 кв.м. земеделска земя за изграждане на фундаменти /стъпки/ за стълбове,
съгласно приложени скици - проекти, като в имот с идентификатор 69345.**** - 6 кв.м. Има
Протокол обр. 15 за установяване на годността за ползване на строеж „Седалкова пътническа
въжена линия ПОМА", с. Стойките - вр. Снежанка, общ. Смолян, обл. Смолян, с няколко
подобекта, включително подобект „Трасе с дължина 2992 м. и 25 бр. стълбове", подписан от
държавната приемателна комисия с дата 28.11.2008 г. В този протокол всеки стълб е описан и приет,
със заложените по проект характеристики. Има решение № 11 от 06.12.2007 г. на Комисията по чл.
17, ал. 1, т. 1 от 3033 - Смолян, с което е утвърдено трасе за проектиране на обект „Лифт-
к.к.Пампорово връх Снежанка - село Стойките" за нуждите на фирма „Пампорово" АД, гр. Смолян,
с обща дължина L=991 м. и площадка за проектиране на фундаменти, с която се засяга общо около
48 кв.м. земеделска земя от X категория, неполивна, частна и общинска собственост с отстъпено
право на строеж, в землището на с. Стойките, общ. Смолян, обл. Смолян, по Приложения
Парцеларен план. Има Решение № 1 от 24.01.2008 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3033 -
Смолян, с което е променено предназначението на земеделска земя, собственост на физически и
юридически лица, на общо 48 кв.м., като от имот 69345.**** - по скица - проект 6 кв.м. Има
Заповед № РД-1925/25.06.2007 г. на кмета на общ. Смолян, с която е учредено на „Пампорово" АД
право на преминаване за обект „Лифт к.к. Пампорово връх Снежанка - село Стойките, общ.
Смолян" през имотите общинска собственост /8 на брой/. Заповеди, или договори за частните
имоти няма. 3а периода от 18.08.2022 г. до завеждане на исковата молба - 18.11.2024 г. - 27 месеца
средномесечната пазарна цена на 1 кв.м. от имота е: 1/3 от общата сума на средномесечната
пазарна цена на цялата сервитутна площ, състояща се от 462.87 кв.м. за периода от 18.08.2022 г. до
завеждане на исковата молба - 18.11.2024 г. е: 0.91 лв./кв.м./месец 3780 лева /три хиляди
4
седемстотин и осемдесет лева/.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице посочва, че лифтът имал сервитут през
процесния имот с площ 462.87 кв.м. За бетоновите площадки на стълбовете имало проведена
процедура за промяна на предназначението на земята, в случая то било 6 кв. м. Имало издадено
разрешение за строеж на всички стълбове, включително и за стълб №****, който бил единствен в
процесния имот. Пояснява, че за сервитута на лифта, понеже той бил въздушна линия, там промяна
на предназначението на земята не е била направена, но имало ограничение на правото на ползване
на имота. Лифтът и съответно стълбът, защото той стоял в средата на лифта, преминавали през
средата на целия имот. Сервитутът бил широк 12 м. по документи и така бил изграден на място.
Сервитутът се определял спрямо ширината на седалките. Сервитутът бил определен нормативно,
но имало и одобрен проект, който бил съобразен с нормативните изисквания. В сервитута не
можело да се засаждат високостеблени дървета, растения, в него не можело и да се строи. Под
лифта можело да се коси, но тъй като оттам преминавали хора, коситбата нямало да бъде толкова
голяма. Имотът не можело да се ползва за земеделска земя, тъй като вече имало учреден сервитут
за лифт. Лятно време от ответното дружество се минавало през този сервитут, за да се поддържа
лифта, ако има нещо да се ремонтира. Договорите със собствениците, основание за ползване на
имотите, били до 2017 г. и след това срокът, който бил за 10 години, изтекъл.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, намира от правна страна следното:
Съобразно чл. 59 от ЗЗД лицето, което държи без правно основание чужда вещ дължи на
собственика обезщетение за ползите, от които го е лишило. Ползването на вещта от
несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали получава добиви
от вещта е ирелевантно. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била
държана от ответника без основание за това. По този начин собственикът е бил лишен от
възможността да я ползва, поради което за него е налице обедняване. Обогатяването включва не
само придобиването на определена имуществена облага, но то се реализира и при спестяване на
имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени. В случаите, когато в чужд имот се
поставят вещи, с което се пречи на ползването му, отговорен пред собственика на имота е правният
субект, който лично или чрез трето лице неоснователно ги е поставил там /без значение дали е и
собственик на вещите/, съответно онзи, който поддържа това състояние /в този смисъл решение №
409/20.06.12 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55/28.02.12 г. по гр. д. №
652/2011 г. на ВКС и решение № 204/5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на ВКС, II т. о./.
Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за ползване
на недвижим имот без основание не включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението
се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената
си вещ и да реализира доходи от нея; а размерът му е средномесечния пазарен наем /в този смисъл
решение № 218/29.12.2015 г. по гр.д. № 7310/2014 г. на ВКС, I г.о./.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е собственик по
наследство от майка си на 1/3 ид. част от процесния недвижим имот, а собственици на останалите
идеални части са сестра й В. С. К. и наследниците на починалата й сестра Н. С. К..
Установява се също, че ответникът, собственик и оператор на ски зона Пампорово - Мечи чал по
смисъла на чл. 153 и § 1, т. 89 от Закона за труризма и чл. 5, ал. 1 от Наредба за обезопасяването и
информационната обезпеченост на ски пистите на Република България и за определяне правилата
за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работа на ски
патрулите, ползва част от процесния имот. Дружеството е изградило въжена линия с. Стойките –
връх Снежанка, община Смолян и е собственик на лифтовото съоръжение, като трасето на лифта
преминава през средата на имота с размер 462.87 кв.м.
При така установеното съдът приема, че именно ответникът стопанисва въжената линия, тъй като
от КСТОЕ, както и от представените писмени доказателства се установява, че „Пампорово” АД се
е снабдило с ПУП – парцеларен план за обект: Лифт - .к.к. Пампорово, вр. Снежанка – с. Стойките”,
одобрен със заповед № 311/14.12.2007 г. на кмета на община Смолян, разрешение за въвеждане в
експлоатация и т.н. При това въжената линия е отделна част от един общ инфраструктурен обект,
чрез който се осъществява туристическа услуга за ски спортове.
5
С оглед на това ищецът целогодишно е ограничен в използването на имота в частта с площ от
462.87 кв.м., представляваща сервитута на въжената линия с оглед спецификата на съоръжението и
специалните изисквания за експлоатацията и поддръжката му, както и за безопасността на
туристите, които го ползват. Ищецът не може да получава граждански плодове от имота, лишен е от
възможността да ползва имота като държи високостеблени култури и дървета в частта на имота,
през която минава въжената линия с оглед ограничението, което търпи поради преминаването на
лифта, съгласно показанията на свидетеля С. М. и заявеното от вещото лице при изслушването му.
Следва да се посочи обаче, че по делото не се събраха доказателства относно твърдяната от ищеца,
чрез процесуалния й представител, промяна на предназначението на процесния имот в частта, в
която преминава лифтът. Налице са доказателства за проведена процедура за промяна на
предназначението на земята само за бетоновата площадка на стълб №****, което в случая е 6 кв.м.,
според заключението на вещото лице.
Видно от представения договор от 20.06.2007 г., срокът на същия е изтекъл на 20.06.2017 г. По
делото не се твърди и няма доказателства съсобствениците на имота да са учредили на ответника
право на преминаване и въжена линия през имота си, нито да са му го отдали под наем за
процесния период, поради което съдът намира, че ответникът „Пампорово” АД го ползва без
основание. Дружеството не е носител и на сервитутно право за този период.
Преминаването на въжената линия през имот частна собственост изисква сключване на договор за
учредяване на право на преминаване (сервитут) от собственика на имота с нотариална заверка на
подписите съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗУТ (определение № 267/08.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4088/2015 г.
на ВКС, II г.о.). Правото на преминаване на съоръжение, което не е сграда, може да се основава на
поземлен сервитут /в този смисъл решение № 112/17.05.2021 г. на по гр.д. № 3657/2020 г. на ВКС,
IV г.о./. Именно такъв тип договор за учредяване на сервитут на въжената линия на лифта с.
Стойките – връх „Снежанка” са сключили собствениците на имота – ищецът и нейните сестри, с
„Пампорово“ АД на 20.06.2007 г. Доколкото обаче договорът от 20.06.2007 г. е за срок до 20.06.2017
г., се налага извода, че съоръжението на ответника след тази дата минава без основание през имота
на съсобствениците. Договорът е прекратен с изтичане на срока му. Ответникът по делото
„Пампорово“ АД нито твърди, нито доказва в негова полза да е учредено право за преминаване на
лифта по административен ред – чл. 192 ал. 2 ЗУТ. От страна на ответното дружество не е
ангажирано нито едно доказателство, установяващо наличието на законово основание, въз основа
на което да се е налагало и съответно да е учреден принудителен сервитут за преминаване и за
прокарване на процесното съоръжение за изграждане, поддържане и ползване на въпросния
инфраструктурен обект в полза на „Пампорово” АД в тежест на имота на ищеца. С оглед на това
ответникът не е носител на такова ограничено вещно право за процесния период.
Ето защо за процесния период липсва какъвто и да било правен акт или съгласие от страна на
собственика на имота за ползването му от ответното дружество, т.е. липсва основание за това
ползване. Ищецът е обеднял бидейки лишен от възможността да ползва частта от имота с площ от
462.87 кв.м., представляваща сервитута на въжената линия, срещу което не е получил обезщетение
от ответното дружество, равняващо се на средния пазарен наем, с която сума ответното дружество
се е обогатило, спестявайки си плащането на наем на собственика на имота за ползването му. Това
неоснователно обогатяване на "Пампорово" АД има за последица дължимост от страна на
дружеството на онова, с което се е обогатило до размера на обедняване на ищеца, което съгласно
заключението на вещото лице е в размер на 3780 лева.
Съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца се присъди обезщетение в
размер на 3500 лева. Средният пазарен наем на ползваната от ответника площ за сервитута на
лифта – 462.87 кв.м., следва да се определи на база заключението по приетата КСТОЕ. За
процесния период от 18.08.2022 г. до датата на завеждане на делото - 18.11.2024 г. обезщетението по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, равняващо се на средния пазарен наем на 1/3 ид. част от частта от 462.87 кв.м. е
в размер на 3780 лева. Предвид това, че искът е предявен в размер на 3500 лева, с оглед
диспозитивното начало същият следва да бъде уважен именно до този претендиран размер, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното плащане на
главницата.
По отговорността за разноските:
6
При този изход на делото право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По
делото документално са установени направени такива за адвокатско възнаграждение – 500 лева,
държавна такса – 140 лева и депозит за вещо лице по КСТОЕ – 400 лева. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата в общ размер на 1040 лева разноски по делото
пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД „Пампорово” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Чепеларе, к.к. Пампорово, хотел „Орловец” да заплати на М. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.****, ул. "****" №****, вх.****, ет.****, ап. **** сумата от 3500 лева /три
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение лишаването му от правото на ползване по
предназначение на 1/3 ид. част от 462.87 кв.м., представляващи част от поземлен имот с
идентификатор 69345.**** по КККР на с. С., община С., одобрени със заповед № РД-18-
8/16.02.2006 г. на изп. директор на АГКК гр. София, целият с площ от 5.314 дка, находящ се в м.
„****“, с трайно предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване: друг вид
недървопроизводителна горска площ, при граници на имота: ПИ 69345.****, 69345.****,
69345.****, 69345.****, 69345.****, 69345.****, 69345.****, 69345.****, 69345.**** и 69345.****,
за периода от 18.08.2022 г. до 18.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на делото – 18.11.2024 г. до окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА „Пампорово” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Чепеларе,
к.к. Пампорово, хотел „Орловец” да заплати на М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.****, ул.
"****" №****, вх.****, ет.****, ап. **** сумата в общ размер на 1040 лева /хиляда и четиридесет
лева/, представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС – Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
7