РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ А въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на 13.05.2021, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
мл. с. Мирослав Стоянов
При
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Д.
Ковачев гр. дело № 8667 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 38534 от 12.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 56795/2019 г. на СРС, 76 състав, „Б.Е.Е.“ ООД е осъдено
да заплати на М.С.С., на основания чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, сумата от 400
евро, представляваща обезщетение за закъснял полет, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба от 01.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 410 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното
решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Б.Е.Е.“ ООД. Счита, че
решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния
закон и е необосновано. Излага съображения, че ищецът не е доказал съществуването
на валидно правоотношение между него и превозвача за изпълнение съответния
полет, както и превозвачът да се е отклонил от договореното с ищеца, като го е
превозил с повече от три часа закъснение. Поддържа, че представената бордна
карта без договор, на база на който е издадена, не доказва допуснато достигане
до крайната точка със закъснение от три часа. Изтъква, че представената бордна
карта и справката от Летище София не доказват допуснато неизпълнение на
договорно задължение поради липса на източник на това договорно задължение, а
липсата на договор изключва и възможността да се определи дали пътуването не е
мултимодално такова, включващо повече от един вид транспорт, в който случай
отговорност следва да носи организаторът на пътуването. Моли съда да отмени
обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата, с който се заявява
неоснователност релевираните с въззивната жалба оплаквания. Моли съда да остави
същата без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, при прове3рка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно
и допустимо.
Като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като
по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По
отношение на релевираните с въззивната жалба оплаквания относно правилността на
решението съдът намира следното:
За да възникне право на
обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004, в тежест
на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по
договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, със
закъснение повече от три часа, а ищецът се е явил на гишето за регистрация не
по-късно от 45 минути преди часа на излитане. Също така Регламент (ЕО) 261/2004
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети урежда правото
на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време
поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи
въздушния превоз. Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото
парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета – 400 евро при полет
с разстояние между 1500 км и 3500 км, какъвто е настоящият случай. Според Решение
от 19.11.2009 г. по дело № С–402/07, право на обезщетение имат и пътниците на
закъснели полети със закъснение три часа или повече.
В случая първата
предпоставка, а именно - че между ищеца е ответника е налице правоотношение за осъществяване
на въздушен превоз, е установена чрез представената към исковата молба „бордна
карта“. Съгласно чл. 2, б. „е“ и „ж“ от Регламент (ЕО) 261/2004 „билет“ е
валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо, еквивалентно на нехартиен
носител, включително електронна форма, издаден или одобрен от въздушния
превозвач или негов упълномощен представител, а според разпоредбата на б. ж)
„резервация“ означава фактът, че пътникът има билет или друго доказателство,
което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач
или туроператор. Настоящият състав на съда приема, че наличието на издадена
бордна карта представлява доказателство за съществуването на договорно
правоотношение поради факта, че такава се издава след закупуване на билет, а и
с оглед цитираните дефиниции съответната бордна карта дава на ищеца право на
въздушен транспорт.
Самият ответник в
отговора на исковата молба също посочва, че бордната карта е документ
установяващ договора за превоз.
Предвид оплакванията в
жалбата следва да се посочи, че в представеното по делото обективирано на
хартиен носител електронно изявление – разпечатка от имейл от 03.05.2019 г. във
връзка с искане за предоставяне на информация относно часа на кацане на полет BGH 2016 на 16.04.2019 г. е посочено, че
полетът е бил с планиран час на кацане по разписание 14:30 часа, а реалното
кацане е било в 18:46 часа на същата дата. С отговора на исковата молба
ответникът е въвел единствено възражение, че няма данни какви са отношенията между
ищец и ответник и какъв точно е часът на пристигане. В този смисъл следва да се
приеме, че не е оспорено авторството на електронното изявление, съдържащо се в
самото електронно писмо както в срока по чл.193, ал. 1 ГПК, съответно в срока
по чл. 184, ал. 2, изр. последно ГПК, още повече, че според разпоредбата на чл.
153 ГПК в предмета на доказване се включват не всички факти от значение за
делото, а само тези от тях, които са спорни /в посочения смисъл - определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. д.
№ 672/2017 г. на ВКС, I ТО; решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012
г. на ВКС, IV ГО/.
С оглед изложеното
следва да се приеме, че от представеното обективирано на хартиен носител
електронно писмо, изходящо от „Летище София“ се установява при условията на
пълно и главно доказване в съответствие с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че на
16.04.2019 г. е планиран час на кацане по разписание в 14:30 ч., а реалното
кацане е в 18:46 ч. на полет BGH 2016 на авиокомпания „BH Air“ ( „БИ ЕЙЧ ЕЪР“)
по маршрут Хургада (HRG) – София (SOF). Установява се още, че полетът е бил
заявен и изпълнен от авиокомпания „BH Air“ ( „БИ ЕЙЧ ЕЪР“), респективно и
втората предпоставка за възникване на право на парично обезщетение по чл. 7, пар.
1, б. „б“ от Регламет (ЕО) 261/2004 - закъснение на полета с 3 часа и 46
минути.
При съобразяване на
горното съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на парично
обезщетение поради неизпълнение на задължението на въздушния превозвач да
достигне до крайната дестинация по предварително определено време за пристигане
по разписание е основателна. Действително по делото се установи чрез
представената бордна карта наличие на договорно правоотношение между ищцата и
ответника „Б.Е.Е.“ ООД за въздушен превоз от Летище Хургада до Летище София на
16.04.2019 г. Съответно, от електронно съобщение – справка от Летище София се
установи, че полет BH2016 на 16.04.2019 г. е трябвало да кацне на Летище София
в 14:30 часа, а реалното кацане е било осъществено в 18:46 часа.
Тъй като крайните изводи
на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят няма право на разноски за
въззивната инстанция.
На ответника по жалбата
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сума от 360 лв. разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по договор за
правна защита от 14.07.2020 г.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38534 от
12.02.2020 г., постановено по гр.д. № 56795/2019 г. на СРС, 76 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ********
да заплати на М.С.С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 360 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.