Р Е Ш Е Н И Е № 78/9.6.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 9 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Т.С.Г. ***, чрез адв.В.К. ***, съдебен
адрес-*** против Ревизионен акт № Р-02002819001277-091-001/27.09.2019 г. издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г.Д.П.на длъжност началник сектор „Ревизии“
- възложил ревизията и Е.Р.К.на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, с който на Т.С.Г. са определени задължения за данъци
и осигурителни вноски, потвърден с Решение №217/11.12.2019 г. на Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП
в обжалваната част, с която са
определени задължения за данъци и осигурителни вноски, както следва:
1.1.Вид задължение:
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ:
|
Период |
Главница |
Лихва |
|
01.01.2017 г.-31.12.2017
г. |
3 529,55 лв. |
504,96 лв. |
1.2. Вид задължение:
данък върху добавената стойност по ЗДДС:
|
Период: |
Главница |
Лихва |
|
от 01.02.2017г. до
28.02.2017 г. |
988,50 лв. |
254,56 лв. |
|
от 01.03.2017 г. до
31.03.2017 г. |
212,35 лв. |
52,86 лв. |
|
от 01.04.2017 г. до
30.04.2017 г. |
350,00 лв. |
84,20 лв. |
|
от 01.05.2017 г. до
31.05.2017 г. |
953,17 лв. |
221,10 лв. |
|
от 01.06.2017г. до
30.06.2017 г. |
682,50 лв. |
152,63 лв. |
|
от 01.07.2017 г. до
31.07.2017 г. |
1810,83 лв. |
389,36 лв. |
|
от 01.08.2017 г. до
31.08.2017 г. |
1769,17 лв. |
365,17 лв. |
|
от 01.09.2017 г. до
30.09.2017 г. |
966,14 лв. |
191,36 лв. |
|
от 01.10.2017г. до
31.10.2017 г. |
1501,33 лв. |
284,44 лв. |
|
от 01.11.2017 г. до
30.11.2017 г, |
500,00 лв. |
90,56 лв. |
|
от 01.12.2017 г. до
31.12.2017 г. |
918,50 лв. |
158,45 лв. |
1.3. Вноски ДОО самоосигуряващи се лица:
|
Период |
Главница |
Лихва |
|
01.01.2017г.-31.12.2017г. |
4299,05 лв. |
615,05 лв. |
1.4. Вноски ДЗПО в УнФ
самоосигуряващи се лица:
|
Период |
Главница |
Лихва |
|
01.01.2017г.- 31.12.2017г. |
1230,00 лв. |
175,97 лв. |
1.5. Вноски ЗО самоосигуряващи се
лица в НЗОК:
|
Период Главница |
Лихва |
|
|
01.01-2017г.-31.12.2017г. |
1988,00 лв. |
284,42 лв. |
В жалбата се твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен, постановен
в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
административно-производствените правила, т.к. извода на данъчния орган, че в
облагаемата основа следва да се включи и сумата от 64632,10 лв., както и че
общата облагаема основа е 70 317,95 лв., е неправилен и незаконосъборазен.
Сочи се, че за да стигне до определяне на горепосочените суми за довнасяне ревизиращите органи са приели, че облагаемата
основа за 2017г. е 70317,95 лв., а не сочената от оспорващия сума от 5685.85 лв.-
услуги с личен труд и за разликата от 64632,10 лв. органите по приходите
неправилно са приели, че същата има произход -„услуги с личен труд" а не
договор за заем, докато по административната преписка са събрани безспорни
доказателства, че постъпила по сметката на Т.С. сума от 64632,10 лв. са върнати
заеми от лицата И.Б.К. и Н.Д.К..
По посочените съображения се иска отмяна на ревизионния акт в
оспорената му част.
В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.К., която
претендира да се постанови решение, с което да се уважи жалбата и отмени
обжалвания ревизионен акт в атакуваната част и се присъдят направените по делото
разноски по подробните съображения, изложени в жалбата и депозираните писмени
бележки.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт
Т. прави искане да се отхвърли жалбата като неоснователна и се присъди
юрисконсултско възнаграждение, като подържа тезата възприета в ревизионното
производство и подробно обсъдена в решението на директора на дирекция „ОДОП“.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-02002819001277-020 001/01.03.2019 г., изменена със Заповеди №Р-02002819001277-020-002/24.04.2019
г., № Р-02002819001277-020-003/02.05.2019 г., № Р-02002819001277-020-
004/03.06.2019 г., №Р-02002819001277-020-005/11.07.2019 г. и №
Р-02002819001277-020-006/12.08.2019 г., издадени от Г.Д.П.-началник на сектор при ТД
на НАП-Бургас на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 ДОПК
е възложено да бъде извършена ревизия на Т.С.Г. ***, от екип от ревизори:
1. Е.Р.К.-главен инспектор по приходите
(ръководител на ревизията) и 2.2.Г.Е.М.-старши инспектор по приходите, като
ревизията обхване следните видове задължения по периоди:
|
№ по ред |
Вид задължение |
За периода |
|
|
от |
до |
||
|
1 |
Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ |
01.01.2017 |
31.12.2017 |
|
2 |
Данък
върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. |
01.01.2017 |
31.12.2017 |
|
3 |
ДОО -
за самоосигуряващи се |
01.01.2017 |
31.12.2017 |
|
4 |
Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ |
01.01.2016 |
31.12.2016 |
|
5 |
Здравно
осигуряване - за самоосигуряващи се |
01.01.2016 |
31.12.2016 |
|
6 |
Универсален
пенсионен фонд-за самоосигуряващи се |
01.01.2017 |
31.12.2017 |
|
7 |
Данък
върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. |
01.01.2016 |
31.12.2016 |
|
8 |
Универсален
пенсионен фонд - за самоосигуряващи се |
01.01.2016 |
31.12.2016 |
|
9 |
Данък
върху добавената стойност |
29.01.2017 |
31.12.2017 |
|
10 |
ДОО -
за самоосигуряващи се |
01.01.2016 |
31.12.2016 |
|
11 |
Здравно
осигуряване–за самоосигуряващи се |
01.01.2017 |
31.12.2017 |
В хода на ревизията за проверявания период по данни от
информационния масив на НАП (справка Регистър на НАП) е установено, че задълженото
лице притежава дялове и участва в управлението на следното дружество, което е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ, а именно „Дискрет" ЕООД с ЕИК по
Булстат *********, регистрирано по реда на ДОПК на 28.05.2007 г. с капитал 5000
лева, със специална регистрация по ЗДДС-06.06.2007 г. (задължителна регистрация
във връзка с облагаем оборот) и едноличен
собственик и представляващ дружеството Т.С.Г., като основната дейност е
производство на мебели.
При анализ на движението по банкова сметка № *** в ***
ЕАД с титуляр Т.С.Г. и банкова сметка ***** АД с титуляр Т.С.Г. се установило,
че лицето е получавало суми от физически лица, както следва:
1.От
Н.Д.К. на 05.01.2017г. в размер на 3000лв.
2.От
Н.Д.К. на 07.01.2017г. в размер на 3000лв.
3.От
Н.Д.К. на 16.02.2017г. в размер на 4000лв.
4.От
Н.Д.К. на 28.04.2017г. в размер на 1500лв.
5.От
Н.Д.К. на 25.05.2017г. в размер на 3000лв.
6.От
Н.Д.К. на 20.06.2017г. в размер на 2500лв.
7.От
Н.Д.К. на 18.07.2017г. в размер на 3000лв.
8.От
Н.Д.К. на 27.07.2017г. в размер на 3000лв.
9.От
Н.Д.К. на 10.08,2017г. в размер на 4000лв.
10.От
Н.Д.К. на 23.08.2017г. в размер на 2000лв.
11.От
Н.Д.К. на 04.09.2017г. в размер на 4000лв.
12.От
Н.Д.К. на 19.09.2017г. в размер на 3000лв.
13.От
Н.Д.К. на 24.10.2017г. в размер на 5000лв.
14.От
Н.Д.К. на 08.11.2017г. в размер на 3000лв.
15.От
Н.Д.К. на 13.12.2017г. в размер на 3500лв.
16.От
ЕТ „С. К.-Изида" на 07.04.2017г. в размер на 600.00лв.
Всичко:48100.00лв.
По банкова сметка № *** в *** АД Т.С.Г. е получил
суми, както следва:
1.От
И.Б.К. на 16.01.2017г. в размер на 403.00лв.
2.От
И.Б.К. на 10.02.2017г. в размер на 1931.00лв.
3.От
И.Б.К. на 20.03.2017г. в размер на 1274.10лв.
4.От
И.Б.К. на 29.05.2017г. в размер на 2719.00лв.
5.От
И.Б.К. на 29.06.2017г. в размер на 1595.00лв.
6.От
И.Б.К. на 28.07.2017г. в размер на 3632.00лв.
7.От
И.Б.К. на 06.10.2017г. в размер на 3567.00лв.
8.От
И.Б.К. на 07.12.2017г. в размер на 2011.00лв.
9.От
Д.В.Я. на 31.07.2017г. в размер на 1233лв.
10.От
Г.Н.Ч. на 04.08.2017г. в размер на 615лв.
12.От
Р.Г.Я. на 01.09.2017г. в размер на 1796.85лв.
13.От
С.Г.Б. на 18.09.2017г. в размер на 1000лв.
14.От
С.Г.Б. на 09.10.2017г. в размер на 441.00лв.
Всичко: 22217.95лв.
През 2017г. са били получени парични средства общо в
размер на 70317.95 лв.
С ИПДПОЗЛ № Р-02002819001277-040-003/18.06.2019 г. от
лицето са поискани писмени обяснения относно произхода на получените по
банковите сметки парични средства. Представени са писмени обяснения за получени
приходи от извършени услуги на монтаж и демонтаж и ремонт на мебели в размер на
5685,85 лв., Справка за дадените и върнати заеми през 2017 г. на И.К.Б. и Н.Д.К..
Съгласно писмените обяснения ревизираното лице е
получил приходи от услуги с личен труд в размер на всичко 5685,85 лв., като е
дал на И.К.Б. заем в размер на всичко 17132 лв., която сума е върната от И.К.Б.
на вноски, както и че Т.Г. е дал на Н.Д.К. заем в размер на всичко 47500 лв.,
която сума също е върната от Н.Д.К. на Т.Г. на вноски.
При ревизията с ПИНП №П-22000119119138-141-001/16.07.2019
г. и с ПИНП №П-22000119119120-141-001/30.07.2019 г. са извършени насрещни
проверки на И.Б.К. и Н.Д.К., при които последните са дали обяснения, че са
получавали в заем от Т.С.Г. и са му връщали парични суми, като са се издължили
в пълен размер.
Прието е, че през периода 2017 г. по данни от
банковите извлечения на лицето в *** и **** са получени суми в размер на
70317.95 лв., като за сумата в размер на 5685.85 лв. лицето декларирало, че е
облагаем доход от друга стопанска дейност, който е получило от услуги с личен
труд. След анализ на информацията от банковите извлечения по банковите сметки
на които лицето е титуляр се установило, че периодично е получавал суми от
физически лица, за които твърди, че са заеми, но както заемодателят-Т.Г., така
и заемополучателите - И.Б.К. и Н.Д.К. не са представили годни доказателства за
произхода на паричните средства.
Ревизиращият екип е счел, че представените от Т.Г. и Н.К.
договори за паричен заем нямат материална доказателствена сила относно
съдържанието на документа, тьй като не са официален документ и нямат достоверно
съдържание като такива, т.е. те не могат да докажат по безспорен начин датата и
мястото на предаване на сумите, размерът на сумите и въз основа на изложените
факти и обстоятелства е направил извода, че ревизираното лице получава сума, за
която не може да докаже произхода й по безспорен начин и следователно
получаваните през 2017 г. суми по банковите сметки на лицето не са от
предоставен паричен заем, а са от извършени услуги с личен труд, а договорите
за паричен заем са съставени единствено и само за целите на ревизията, с цел
прикриване на стопанска дейност, извършвана от ревизираното лице и са документи
с невярно съдържание, поради което е прието, че получените парични средства в
размер на 70317,95 лв. през 2017 г. по банковите сметки на Т.С.Г. са облагаем
доход от стопанска дейност на лицето, което не е търговец по смисъла на Търговския
закон.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионният
доклад № Р-02002819001277-092-001/28.08.2019 г., с който предвид горното е
направено предложение за установяване на задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
главница 6548,44 лв., лихви 1186,58 лв.; Данък
върху добавената стойност главница 10652,49 лв., лихви 2152,96 лв.; ДОО - за
самоосигуряващи се главница 8308,85 лв., лихви 1523,75 лв.; Здравно осигуряване
- за самоосигуряващи се главница 3956 лв., лихви 731,46лв. и Универсален
пенсионен фонд-за самоосигуряващи се главница 2472,50 лв., лихви 457,16 лв.
Ревизионния доклад
е връчен на 31.08.2019 г. по електронен път чрез ИС "Контрол",
като против него е подадено възражение № ВхК 8345/13.09.2019 г.
Последното е прието за неоснователно и на база
ревизионния доклад производството е приключило с Ревизионен акт № Р-02002819001277-091-001/
27.09.2019 г. издаден от Г.Д.П.на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и Е.Р.К.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, като акта е връчен електронно на 01.10.2019 г.
В ревизионният акт е прието, че преводите, които Т.Г.
е получавал през 2016 г. от И.Б. и Н.К. са приходи от извършени услуги с личен
труд, но видно от банковите извлечения за 2017 г. през тази година Г. е продължил
да получава пари по личните си банкови сметки от същите лица и следователно
получените през 2017 г. суми по банковите сметки на лицето не са от предоставени
парични заеми, а са услуги, които ревизираното лице е извършвало, за което е
получавало парични средства по личните си банкови сметки, докато договорите за паричен заем, както и допълнително
представените с възражението 13 бр. разписки за предоставени суми от Т.С.Г. са
съставени единствено и само за целите на ревизията с цел прикриване на
стопанска дейност, извършвана от ревизираното лице и са документи с невярно
съдържание. Посочено е, че всички извършени в хода на ревизията процесуални
действия и установените факти и обстоятелства са подробно описани в
констативната част на издадения ревизионен доклад, който е неразделна част от оспорения
ревизионен акт.
Въз основа на това е направен извод, че получените
парични средства в размер на 70317,95 лв. през 2017 г. по личните банкови
сметки на Т.С.Г. са облагаем доход от стопанска дейност на лицето, което не е
търговец по смисъла на Търговския закон, на която база са определени и
допълнителните задължения на лицето за заплащане на данъци по посочените в
ревизионния акт видове и размери.
С жалба с вх. №04-Т-Ж-195/18.10.2019 г. ревизионният
акт е оспорен по реда на чл.152 от ДОПК частично по отношение само на
задълженията определени за периода 2017 г. и е постановено Решение № 217/11.12.2019
г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас
при ЦУ на НАП, с което е потвърден равизионния акт в оспорената част.
За да достигне до този резултат решаващият орган е
възприел констатациите от ревизионния доклад и ревизионния акт и направените
изводи, че облагаемият доход на Т.С.Г. през
2017 г. е в размер на 70317,95 лв. и върху него следва да се определят
дължимите данъци както това правилно е сторено в акта. Прието е, че се касае за
средства от стопанската дейност на лицето, което не е търговец по смисъла на Търговския
закон, а приложените договори за заем и разписки са съставени само за да
прикирият тази дейност, като са изложени доводи, че въпросните документи са
бланкетни и не уреждат в пълнота правата и задълженията на страните по тях. Наведен
е и довода, че през 2017 година Т.С.Г. е заплащал ежемесечно такса към Фейсбук,
което предполагало, че е рекламирал извършваната от него стопанска дейност в
качеството си на физическо лице и било още едно доказателство, че е
осъществявал стопанска дейност, но не е декларирал получените от тази дейност
доходи.
По искане на оспорващия е назначена съдебно-техническа
експертиза, която да се изготви от вещо лице графолог и даде заключение на
въпроса дали подписите на представените в ревизионното производство договори за
заем са изпълнени съответно от Н.Д.К. и от И.К.Б., за която цел по настоящото
дело са приложени оригиналите на въпросните документи.
В производството е изслушана и съдебно-икономическа
експертиза, която отговаря на въпроса за дължимите от Т.С.Г. данъци-главница и
лихви по чл.17 от ЗДДФЛ, данък по ЗДДС, вноски ДОО, вноски ДЗПО в УнФ, вноски
ЗО за периода 01.01.2017 г.-31.12.2017 г., в зависимост от облагаемата за 2017
г. основа.
В качеството им на свитедели по делото са разпитани
лицата Н.Д.К. и И.К.Б., които дават показания, че през 2016 г. са ползвали и
заплатили на Т.С.Г. за производство и монтаж на мебели, които са били за лични
нужди, а не за търговска дейност. Свидетелите твърдят, че през 2017 г. са
получавали на няколко пъти от Г. пари на заем, като за това и с цел съставяне и
подписване на договори са идвали до гр.Ямбол, където са вземали парите в брой,
както и че през същата година са върнали изцяло задълженията си по банков път.
Разпитаните лица са категорични, че договорите са подписани от тях през 2017 г.,
когато са получавали и отразените суми, които са били получен и респективно
върнат паричен заем, а не представляват плащане за извършени услуги като
производство или монтаж на мебели, което да е предмет на търговска дейност. Свителите
дават обяснение, че изработваните от Т.Г. мебели са извън ценовия клас на
предлаганите в мебелните магазини, където са работели, а голямото разстояние
между гр.Ямбол и гр.С. допълнително е затруднявало и правело нерентабилно
предлагането на тези мебели за продажба и ползването им в търговската дейност.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорения административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК и §2 от ДР на ДОПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния срок по чл.156 ДОПК
и при наличието на визираните в него предпоставки - ревизионен акт, който е
обжалван по административен ред и не е отменен с решението по чл.155 ДОПК, като
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.156, ал.1 и ал.2 ДОПК ревизионният акт в
частта, която не е отменена с решението по чл.155 ДОПК, може да се обжалва чрез
решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението, като
ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред, поради което предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Ревизионен акт №
Р-02002819001277-091-001/27.09.2019 г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г.Д.П.на длъжност началник сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и Е.Р.К.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, с който на Т.С.Г.
са определени задължения за данъци и осигурителни вноски, потвърден с Решение
№217/11.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Бургас при ЦУ на НАП в обжалваната част, с която са определени
задължения за данъци и осигурителни вноски, както следва:
1.1.Вцд задължение:
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ:
|
Период |
Главница |
Лихва |
|
01.01.2017 г.-31.12.2017
г. |
3 529,55 лв. |
504,96 лв. |
1.2. Вид задължение:
данък върху добавената стойност по ЗДДС:
|
Период: |
Главница |
Лихва |
|
от 01.02.2017г. до 28.02.2017
г. |
988,50 лв. |
254,56 лв. |
|
от 01.03.2017 г. до
31.03.2017 г. |
212,35 лв. |
52,86 лв. |
|
от 01.04.2017 г. до
30.04.2017 г. |
350,00 лв. |
84,20 лв. |
|
от 01.05.2017 г. до
31.05.2017 г. |
953,17 лв. |
221,10 лв. |
|
от 01.06.2017г. до
30.06.2017 г. |
682,50 лв. |
152,63 лв. |
|
от 01.07.2017 г. до
31.07.2017 г. |
1810,83 лв. |
389,36 лв. |
|
от 01.08.2017 г. до
31.08.2017 г. |
1769,17 лв. |
365,17 лв. |
|
от 01.09.2017 г. до
30.09.2017 г. |
966,14 лв. |
191,36 лв. |
|
от 01.10.2017г. до
31.10.2017 г. |
1501,33 лв. |
284,44 лв. |
|
от 01.11.2017 г. до 30.11.2017
г, |
500,00 лв. |
90,56 лв. |
|
от 01.12.2017 г. до
31.12.2017 г. |
918,50 лв. |
158,45 лв. |
1.3. Вноски ДОО самоосигуряващи се лица:
|
Период |
Главница |
Лихва |
|
01.01.2017г.-31.12.2017г. |
4299,05 лв. |
615,05 лв. |
1.4. Вноски ДЗПО в УнФ самоосигуряващи
се лица:
|
Период |
Главница |
Лихва |
|
01.01.2017г.- 31.12.2017г. |
1230,00 лв. |
175,97 лв. |
1.5. Вноски ЗО самоосигуряващи се
лица в НЗОК:
|
Период Главница |
Лихва |
|
|
01.01-2017г.-31.12.2017г. |
1988,00 лв. |
284,42 лв. |
При извършване на задължителната проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган,
управомощен със Заповед № РД-1/02.01.2018 г. на Директора на ТД на НАП и е
приключила в определения от него срок, РА определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност, като РА съдържа всички реквизити, предвидени в
чл.120 ДОПК.
Ревизионния доклад е съставен в срока по 117, ал.1
ДОПК и на основание чл.117, ал.4 ДОПК е връчен на ревизираното лице по
електронен път, съгласно Разписка за извършвано връчване по електронен път. В
законоустановения срок, материално компетентните орани по чл.119, ал.2 ДОПК-
Г.Д.П.на длъжност началник сектор „Ревизии“ -
възложил ревизията и Е.Р.К.на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, са издали оспорения в настоящото съдебно производство
ревизионен акт и същия формално отговаря изцяло на изискванията на чл. 120,
ал.1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно
чл.120, ал.2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част.
В хода на ревизионното производство, органите по
приходи са приели, че със сумите в общ размер на 64632,10 лева, получени през
2017 г. по банкова сметка № *** в * ЕАД и банкова сметка **** АД с титуляр Т.С.Г.
от физическите лица Н.Д.К. и И.К.Б. следва да увеличи от 5685,85 лв. на 70317,95
лв. облагаем доход на Т.С.Г. за 2017 г.
Спорен в хода на ревизионното и съдебно призводство е
въпроса дали тези суми са от извършвана от Т.С.Г. стопанска дейност или са върнат от трети лица паричен заем, който им е бил
предоставен от задълженото лице.
В подкрепа на тезата си, че се касае за доходи от
стопанска дейност органът по приходите се позовава на предишни отношения между Т.С.Г.
от една страна и Н.Д.К. и И.К.Б. от друга, при които първия през 2016 г. им е
извършвал с личен труд услуги по изработка и монтаж на мебели, като се счита,
че паричните преводи от К. и Б. към Г. през 2017 г. са в продължение на тези
отношения и продължаващо предоставяне на същата услуга.
Така развитите доводи не се установяват от
доказателствата събрани в ревизионното и съдебното производство.
От една страна липсват каквито и да е данни мебелите
изработени и монтирани от Г. на К. и Б. да не са за лична употреба, а за
търговска дейност извършвана от последните, т.е. Г. да е изработвал мебели,
които последните са продавали в техни търговски обекти. Поради това не може да
се направи връзка или да се предполага, че са продължили между тях търговски
отношения, за които не е безспорно доказано да са съществували в предходен
период.
В тази насока направените от административния орган
изводи почиват не на безспорни данни, а на предположения, които не установяват
по никакъв начин твърдените от него и възприети в ревизионния акт и
потвърждаващото го решение факти и обстоятелства.
От друга страна единствено факта на изпращани от К. и Б.
на Г. парични преводи сам по себе си не доказва заплащането на извършени
услуги, за да се касае за средства от стопанската дейност на лицето, което не е
търговец по смисъла на търговския закон.
В случая не са събрани и не се твърдят каквито и да е
било данни, още по-малко подкрепени с доказателства, за фактическото извършване
на каквито и да е услуги по изработка и монтаж на мебели или други в полза на
въпросните лица. Доколкото се касае за материални обекти, каквито са мебелите,
то всичко свързано с тях като закупуване на материали, наличие или наемане на
помещение, машини и съоръжения за обработката им, транспорт и т.н. са факти от
обективната действителност, които подлежат на доказване от ревизиращия орган,
каквото той не е направил.
Следва да се отбележи, че няма подкрепа и на тезата,
че тези мебели са били предлагани за продажба в магазините на К. и Б., т.к. не
е подкрепена с каквито и да е доказателства, макар да се касае за действия,
които не могат да не оставят документален отпечатък под формата на стокови
разписки, транспорти документи и други.
На свой ред оспорващия в рамките на носената от него
доказателствена тежест проведе доказване, установяващо че получените по банков
път през 2017 г. суми от К. и Б. представляват връщане на предоставен им
паричен заем.
На първо място в подкрепа на това са представените
договори за паричен заем, за които безспорно от заключението на изслушаната съдебно-почеркова
експертиза, което съдът приема за обективно, компетентно и правилно, се
установи че положените подписи са изпълнени от Н.Д.К. и И.К.Б..
На второ място последните разпитани като свидетели
дават убедителни, категорични и непротиворечиви показания, че са идвали в град
Ямбол за подписване на договорите и получаване в брой на посочените в тях суми.
Дадените сведения са логични, че е било необходимо
страните да се срещнат при получаване на сумите, за да оформят документите,
което вече не е било наложително при връщането им и е можело да се извърши и по
банков път.
С гласните доказателства се установява момента на
съставяне на документите и се оборва тезата, че това е станало за целите на
ревизионното производство. Дадените обяснения изясняват и цялостните отношения
между К., Б. и Г. по отношение на предоставяните от последния услуги по
изработка и монтаж на мебели, като установяват, че са касае за такива за лично
ползване, а не за извършване на търговска дейност.
С оглед разпоредбата на чл.158, ал.1 ДОПК във връзка с
чл.57, ал.2, т.2, изр.посл. ДОПК в случая свидетелските показания са допустими,
защото установяват факти и обстоятелства, за доказването на които законът не
изисква писмен документ, какъвто е договора за заем, а още по-малко на такъв с
достоверна дата, поради което последната може да се установява и с гласни
доказателства.
В тази връзка съдът приема, че оспорващия в
производтвото по чл.193, ал.1 ГПК е доказал истиността на ползвания от него
частен документ в т.ч. и по отношение датата на съставянето му.
На трето място нито заключението на графолога, нито
свидетелските показания бяха оспорени или оборени с други годни доказателства,
за да не им се даде вяра. Довод в обратна насока не може да бъде и това, че през
2017 година Т.С.Г. е заплащал ежемесечно такса към Фейсбук, което предполагало,
че е рекламирал извършваната от него стопанска дейност в качеството си на
физическо лице и било още едно доказателство, че е осъществявал стопанска
дейност, но не е декларирал получените от тази дейност доходи, т.к. не се
предоставиха данни за съдържанието на въпросната фейсбук страница и дали
наистина се касае за реклама и то стопанска дейност извършвана от физическото
лице или за реклама на представляваното от него дружество.
Доколкото са необходими годни и относими доказателства,
за да се приеме, че се касае за стопанска дейност, извършвана от физическото
лице, а в настоящия случай липсват безспорни документи за тези обстоятелства,
на база на които да се извърши промяна на облагаемата основа, то съдът приема,
че това е било направено неправилно от органа по приходите и не са обосновани
изводите за допълнително дължими данъци.
В тази насока е и становището на съдебно-икономическа
експертиза, която дава заключение, че дължимите от Т.С.Г. данъци – главница и
лихви по чл.17 от ЗДДФЛ, данък по ЗДДС, вноски ДОО, вноски ДЗПО в УнФ, вноски
ЗО за периода 01.01.2017 г.-31.12.2017 г. не съвпадат с приетото в ревизионния
акт при положение, че няма основание за увеличаване на облагаемата за 2017 г.
основа.
В случая доказателствената тежест за установяване истинност
на фактическите констатации в ревизионния акт и на всички релевантни факти за
установяване на претендираните публични задължения се носи от приходната
администрация, но такова пълно главно доказване не бе проведено от ответника в
настоящото производство.
Поради това с наличните по делото доказателства не се
потвърдиха залегналите в ревизионния акт и потвърждаващото го решение изводи на
органите по приходите и на директора на дирекция „ОДОП“ и същите са в
протиречие с приложимите материално правни норми и обуславят
незаконосъобразността и основанието за отмяна.
С оглед на всичко посочено дотук съдът счита, че
неправилно с ревизията са определени задълженията за допълнително дължими
посочени по видове и размер данъци за данъчния период 2017 г., поради което ревизионният
акт в тази си част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора и направеното искане ответната
страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ
размер на 2697,68 (две хиляди шестстотин деветдесет и седем лв. и шестдесет и осем ст.)
лева, от които 10 лева държавна такса, 2000 лева хонорар за един адвокат,
387,68 лв. за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза и 300 лв. за изготвяне
на съдебно-икономическа експертиза
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02002819001277-091-001/27.09.2019
г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г.Д.П.на длъжност началник
сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и Е.Р.К.на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, с който на Т.С.Г. са определени
задължения за данъци и осигурителни вноски, потвърден с Решение №217/11.12.2019
г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас
при ЦУ на НАП в обжалваната част, с която са определени задължения за данъци
и осигурителни вноски, както следва:
1.1.Вид задължение:
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ:
|
Период |
Главница |
Лихва |
|
01.01.2017 г.-31.12.2017
г. |
3 529,55 лв. |
504,96 лв. |
1.2. Вид задължение:
данък върху добавената стойност по ЗДДС:
|
Период: |
Главница |
Лихва |
|
от 01.02.2017г. до
28.02.2017 г. |
988,50 лв. |
254,56 лв. |
|
от 01.03.2017 г. до
31.03.2017 г. |
212,35 лв. |
52,86 лв. |
|
от 01.04.2017 г. до
30.04.2017 г. |
350,00 лв. |
84,20 лв. |
|
от 01.05.2017 г. до
31.05.2017 г. |
953,17 лв. |
221,10 лв. |
|
от 01.06.2017г. до
30.06.2017 г. |
682,50 лв. |
152,63 лв. |
|
от 01.07.2017 г. до
31.07.2017 г. |
1810,83 лв. |
389,36 лв. |
|
от 01.08.2017 г. до
31.08.2017 г. |
1769,17 лв. |
365,17 лв. |
|
от 01.09.2017 г. до
30.09.2017 г. |
966,14 лв. |
191,36 лв. |
|
от 01.10.2017г. до
31.10.2017 г. |
1501,33 лв. |
284,44 лв. |
|
от 01.11.2017 г. до
30.11.2017 г, |
500,00 лв. |
90,56 лв. |
|
от 01.12,2017 г. до
31.12.2017 г. |
918,50 лв. |
158,45 лв. |
1.3. Вноски ДОО самоосигуряващи
се лица:
|
Период |
Главница |
Лихва |
|
01.01.2017г.-31.12.2017г. |
4299,05 лв. |
615,05 лв. |
1.4. Вноски ДЗПО в УнФ
самоосигуряващи се лица:
|
Период |
Главница |
Лихва |
|
01.01.2017г.- 31.12.2017г. |
1230,00 лв. |
175,97 лв. |
1.5. Вноски ЗО самоосигуряващи
се лица в НЗОК:
|
Период Главница |
Лихва |
|
|
01.01-2017г.-31.12.2017г. |
1988,00 лв. |
284,42 лв. |
ОСЪЖДА „Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП да заплати на Т.С.Г.
***, чрез адв.В.К. ***, съдебен адрес-*** направените по делото разноски в
размер на 2697,68 (две хиляди
шестстотин деветдесет и седем лв. и
шестдесет и осем ст.) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете