№ 20355
гр. С., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110127760 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата 2000 лв., частичен иск от иск в
размер на 5000лв. ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане-обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” съгласно издадена от ответника за л.а.Тойота Аурис, рег. №***, валидна в
периода 01.08.2023г. до 31.07.2024г. за за имуществени вреди[1]разходи за ремонт на лек
автомобил л.а.“Киа“, модел „К 5“ рег. № ***, вследствие на пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 19.08.2023 г., в гр. С.. В исковата молба се твърди, че на
19.08.2023 г. в гр. С. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а.Тойота Аурис, рег.№***. За
процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 19.08.2022г, като
представител на ищцовото дружество е завел щета в ответното дружество на 23.08.2023г.,
като застрахователят е излатил сума в размер на 4067,23лв. По твърдения на ищеца сумата
дължима за възстановяване на вредите е 9067,23лв., с което обосновава и правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1
ГПК, дава становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
механизма на настъпване на процесното, наличието на застрахователно праоотношение.
Оспорен е единствено размерът на вредите, като се твърди, че те са репарирани с
изплатеното обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства:
ПРИЕМА на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че ответното дружество е
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
съгласно посочената в исковата молба застрахователна полица, настъпването на описаното
ПТП с посочения в нея механизъм, както и че ответникът е заплатил сумата от 4067,23лв. в
погашение на процесната щета.
1
За установява на причинно-следствената връзка между така описаните в протокола за
ПТП щети, както и тяхната стойност, по делото е изслушано заключение по съдебно-
автотехническа експертиза. От същата се установява, че всички увреждания по лек
автомобил марка л.а.“Киа“, модел „К 5“ рег. № *** са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното събитие. Вещото лице е оценило стойността за възстановяване на автомобила,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, на сумата от 6999,56 лв.
Посочено е, че размерът на щетите нанесени на процесното МПС по цени на алтернативен
доставчик възлиза на 5804,66лв.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че без непосредствен оглед на детайлите
след настъпване на ПТП се приемат описите на застрахователя.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило в
пълнота на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието на
общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава, предвидена изрично в
императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно
производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя претенцията си за
доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от
искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък
размер, с който ищецът не е съгласен.
За наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка следва от представените и
неоспорени писмени доказателства, липсата на твърдения и доказателства за плащането на
обезщетението в пълен размер и при съобразяване от настоящата инстанция, че
предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок е
изтекъл към момента на депозиране на исковата молба, по която е образувано делото.
Плащане от ответника на претендираната сума не се твърди и доказва.
Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което налага
разглеждането на исковите претенции по същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане на имуществени вреди с
правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните
обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с което ответникът се намира
в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди и
установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените
факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им
в тежест на ответника е установяване погасяването на претендираното вземане и оборване
на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид отделените като безспорни обстоятелствата в доклада по делото, съдът
намира за доказани правопораждащите факти, като в тежест на ищеца е останало
доказването на размера на вредите. Размерът на дължимото от застрахователя по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. От приетото и
неоспорено заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
необходимите средства за ремонта на щетите по застрахованото МПС, изчислена по пазарни
цени към датата на ПТП възлиза в размер на 6999,56 лева.
2
По отношение на възражението на ответника, че обезщетението се претендира в
завишен размер, като същото следва да бъде изчислено на база цени на алтернативни
доставчици, следва да се посочи, че собственикът на автомобила няма задължение да замени
увредените части с такива, които не са оригинални за съответния автомобил. От друга страна
сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не отразява
адекватния стойностен еквивалент на вредите към датата на процесното ПТП, тъй като при
изчисляването й са съобразени цените само от ограничен сегмент от пазара. От друга страна
посочената от вещото лице стойност на база средни пазарни цени предполага съобразяване
на цените на двата вида икономически субекти, поради което именно тази стойност съдът
приема като обективен критерий за действително причинените вреди. Ето защо
възражението се явява неоснователно. С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за
имуществените вреди от увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка л.а.“Киа“,
модел „К 5“ рег. № *** следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора има ищецът. Ищецът претендира и
доказва сторени разноски в общ размер 730 лева, от които 80 лв. държавна такса, 150 лв.
депозит за САТЕ, 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, с оглед предявената
претенция и фактическата и правна сложност на делото, цената на иска. Следователно
съразмерно уважената част от претенцията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 730 лв.
Мотивиран от горното,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *** да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК *** на основание
чл. 432 КЗ за сумата от 2000 лв. частичен иск от иск в общ размер от 5000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди
от настъпило на 19.08.2023 г., в гр. С. в гр. С. е настъпило ПТП по вина на водача на
л.а.Тойота Аурис, рег.№***, ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *** да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 730 лв. представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3