№ 11273
гр. София, 25.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. - В.
като разгледа докладваното от П. Т. С. - В. Частно гражданско дело №
20221110167756 по описа за 2022 година
На 23.12.2022г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 и сл. ГПК в полза на „Т. С.” ЕАД срещу И. П. Д..
Копие от заповедта за изпълнение е връчено на длъжника на 04.01.2023г. В
законоустановения срок по делото е постъпило собственоръчно изготвено възражение
от длъжника /не по образец съгласно приложение № 7 към Наредба № 6/ 2008 г. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за
изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство/. С
„възражението” длъжникът моли да бъде освободена от заплащане на сумите поради
влошено здравословно състояние и материална невъзможност. поради неяснота
относно това дали И. П. Д. оспорва задълженията по основание и размер или счита, че
дължи сумите, но не разполага с парични средства, Съдът й е указал изрично да заяви
дали оспорва че дължи сумите. С молба от 18.01.2023г. И. П. Д. изрично заявява, че не
оспорва задълженията, но моли да бъде освободена от заплащане на сумите поради
влошено здравословно състояние и материална невъзможност.
Настоящият съдебен състав намира, че така подаденото възражение по
естеството си не обективира оспорване на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Макар разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК да не конкретизира предмета на
възражението, съдът счита, че същото следва да е насочено срещу дължимостта на
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, по аргумент от разпоредбата на
чл. 415, ал. 1 ГПК и установеното със същата действие на възражението, а именно –
пораждане на необходимостта от предявяване на иск от заявителя относно вземането.
С оглед на горното, макар според чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК обосноваване на
възражението да не се изисква, тогава, когато от страна на длъжника е направено
писмено волеизявление, именовано формално „възражение”, но съдържащо
съображения за подаването му, които не са свързани с оспорването на сумите по
1
заповедта за изпълнение, съдът следва да изходи от естеството на волеизявлението, а
не от формалното му именоване „възражение”.
Що се касае до направеното искане за освобождаване от заплащане на сумите
поради влошено здравословно състояние и материална невъзможност, Съдът няма
такива правомощия и не може да опрощава задължения.
С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът не е възразил срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение, същата е влязла в сила, поради което въз основа на нея следва да бъде
издаден изпълнителен лист на основание чл. 416, вр. чл. 404, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от
23.12.2022г., като за издаването му се извърши отбелязване върху заповедта.
Разпореждането може да се обжалва от длъжника с частна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане.
Изпълнителен лист да се издаде след влизане в сила на разпореждането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2