Р Е
Ш Е Н И Е
№ 57
гр. Севлиево, 28.06.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесети юни
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия
Станева и в присъствието на
прокурора…… като разгледа
докладваното от съдията БОЖИЛОВА А.Н. Дело № 197 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба от С.Л.С. *** против наказателно
постановление (НП) № 100.97/08.05.2019 г., издадено от Зам. кмета на Община
Севлиево, с което за нарушение на Приложение № 1 към чл. 21, Раздел I от Наредба № 1 за обществения ред
в Община Севлиево и на основание чл. 45 от същата наредба му е наложена глоба в
размер на 100,00 лева.
Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не
е извършил нарушението, описано в наказателното постановление, като сочи и
редица процесуални нарушения, допуснати от АНО в хода на производството.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.
От Административно - наказващия орган е постъпило становище, изготвено от
процесуалния му представител, съгласно приложеното към него пълномощно, в което
се прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следното:
Жалбоподателят С.С. *** и е съсед на Ю.К.. През месец септември 2018 година
С. *** за изграждането на незаконни постройки в имота на К., която предизвикала
проверка от служители на Община Севлиево. Проверката приключила с предписание
незаконните постройки, построени в имота на К., да бъдат премахнати. К.
изпълнил предписанието, но подал жалба в Община Севлиево за незаконно изградено
торище и поставени метални профили върху тротоар, който е общинска собственост.
По повод на жалбата в имота на жалбоподателя в село П.С., община Севлиево била
извършена проверка от свидетелката Н.Н., съвместно с нейни колеги от Дирекция
„ТСУ“ при Община Севлиево, които констатирали в имота на жалбоподателя
наличието на обособена площадка за съхранение на оборски тор с размери 2,5 на
3,00 метра, която към момента на проверката – 27.09.2018 година, не
функционирала като торище. Резултатите от проверката били отразени в съставено
писмо от Н.Н. /л. 8 от делото/, изпратено до жалбоподателя С. и до Ю.К.. В
писмото било отразено и обстоятелството, че единствената развивана животновъдна
дейност в имота на жалбоподателя е отглеждането на кокошки за собствени нужди,
като броят на птиците е в съответствие с указаните в Наредбата за реда и
условията за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Севлиево.
В последствие по повод на устна жалба от Ю.К., на 09.04.2019 година в имота
на жалбоподателя била извършена проверка от свидетелите Ц.Е., Н.Н. и В.Ф.,
които констатирали, че процесното торище е изградено на регулационната граница
в имота на жалбоподателя, и че в същото се съхранявали изпражнения от кокошки,
от които се носела миризма. Според показанията на свидетелите жалбоподателят не
отрекъл факта, че ползва торището, за да изхвърля изпражненията на отглежданите
от него кокошки. За констатираните от свидетелите обстоятелства на 09.04.2019
година свидетелката Н.Н., в присъствието на свидетелите Ц.Е. и В.Ф., съставила
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ срещу жалбоподателя С.
за това, че е изградил торище в УПИ IV-322, кв. 38 по плана на с. П.С., на по – малко от 3
метра от регулационната граница със съседния имот – УПИ III – 321, кв. 38 по плана на с. П.С..
Актосъставителят Н. е квалифицирала описаното от нея деяние като нарушение на
Приложение № 1 към чл. 21, Раздел I от Наредба № 1 за обществения ред в Община Севлиево от
25.07.2000 година /Наредбата/, съгласно което: „При необходимост от изграждане
на торища, същите се разполагат най – малко на 6 метра от жилищните сгради и на
3 метра от дворищната регулационна линия при условие отпадните води да се
отвеждат в собствения парцел.“.
Актът бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да
впише своите възражения срещу отразените в него констатации. Видно от
приложения по делото АУАН № 1 от 09.04.2019 година, жалбоподателят С. подписал
акта без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият е депозирал
писмени възражения срещу съставения му акт, в които твърди, че отразеното в
акта не отговаря на истината, тъй като процесното торище не е изграждано от
него и не се ползва, каквато е констатацията на служителите от Община Севлиево,
посетили имота в края на месец септември 2018 година. Във възражението срещу
акта е посочено, че въпросната бетонова площадка /торище/ била изградена от
неговите родители в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години,
когато посочените като нарушени разпоредби на Наредбата не са действали, както
и че е възможно родителите му да са я използвали за торище. От времето обаче,
откакто той живее в имота, тази площадка не се използвала като торище, а и той
не отглеждал други животни, освен кокошки, изпражненията на които да се приемат
за тор. Твърди също така, че Приложение № I към чл. 21 от Наредбата позволява по изключение
торищата да се разполагат и на регулационната линия при наличието на писмено
съгласие от двете страни, поради което счита, че е възможно, когато е
изграждано торището от неговите родители, да е имало такова съгласие от страна
на съседите, които до този момент, в продължение на повече от 30 години, не са
оспорвали наличието на тази площадка.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 100.97/08.05.2019 г. на Зам. кмета на Община Севлиево. В
обстоятелствената част на НП са преповторени фактическите обстоятелства,
описани в АУАН. АНО е счел, че с поведението си С.С. е нарушил Приложение № I към чл. 21 от Наредбата, за
което и на основание чл. 45 от Наредбата му е наложил административно наказание
глоба в размер на 100 лв.
Гореизложената фактическа се извлича от съдържанието на АУАН и НП,
възражението против АУАН, както и от заверените преписи на документите,
съставени от служители на Община Севлиево по повод на подадените жалби от
жалбоподателя и Ю.К..
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни
изводи:
Препис от НП е връчен на жалбоподателя С.С. на 20.05.2019 г. Жалбата е депозирана
в община Севлиево на 21.05.2019 г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок,
поради което същата се явява процесуално допустима.
НП е издадено от Зам. кмета на Община Севлиево, който е оправомощен по
силата на Заповед № 431 от 15.04.2013 година на Кмета на Община Севлиево.
Административно-наказателната отговорност на С.С. е ангажирана за нарушение
на Приложение № I към чл. 21
от Наредбата, съгласно която разпоредба: „При необходимост от изграждане на
торища, същите се разполагат най – малко на 6 метра от жилищните сгради и на 3
метра от дворищната регулационна линия при условие отпадните води да се
отвеждат в собствения парцел.“. АНО е приел, че жалбоподателят е изградил
торище в имота си в нарушение на тази разпоредба, тъй като същото било
изградено на по – малко от 3 метра от регулационната граница със съседния имот.
По делото безспорно се установи, че процесната бетонова площадка, наречена
торище, е била изградена от родителите на жалбоподателя, които са покойници. В
тази връзка съдът намира, че жалбоподателят не може да се приеме за субект на
твърдяното административно нарушение. Безспорно се установи, че той не е
осъществил изпълнителното деяние на нарушението, вменено му във вина, а именно
„изграждане“ на торище, за да може да му бъде ангажирана административно –
наказателна отговорност за вмененото му във вина административно нарушение. При
преценка на това съдът следва да отбележи, че в тежест на АНО е да докаже
извършването на твърдяното административно нарушение, а не в тежест на жалбоподателя,
както се твърди в писменото становище на наказващия орган, изготвено от адвокат
от Адвокатско дружество „Шопов и Янков“
гр. София.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че наказателното
постановление е съставено за това, че жалбоподателят е изградил процесното
торище, а не че ползва същото – факт, който също не е установен по безспорен
начин. Освен това съдът следва да отбележи, че торище е мястото, където
се складира торът, а
същият се набира в оборите
върху леглата на животните и се състои от
изпражнения, урина и подложената слама
за лежане на добитъка. По делото безспорно се установи, че жалбоподателят не отглежда други
животни освен кокошки, за да се твърди, че същият складира тор на така
нареченото торище, изградено в имота му.
На следващо място, и във връзка с изложеното по – горе за липсата на
елемент от обективния състав на административното нарушение – изпълнителното
деяние, следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление не е посочена датата на извършване на нарушението.
Това съставлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление само на това основание. В
случая са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
които задължават актосъставителят и наказващият орган да посочат датата на
извършване на нарушението. След като това не е сторено от съответните
длъжностни лица, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да
се отмени.
Що се касае до искането на наказващия орган за присъждане на направените по
делото разноски, направено в писменото становище, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като разноските, направени по административно наказателни дела,
не се присъждат в производството по същите, а могат да се претендират по реда
на ЗОДОВ. Освен това към становището не са приложени документи, удостоверяващи
направени разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 100.97 от 08.05.2019 г. на Зам. кмета на
Община Севлиево, с което на С.Л.С. ***, ЕГН: **********, за нарушение, квалифицирано по Приложение № 1
към чл. 21, Раздел I от Наредба
№ 1 за обществения ред в Община Севлиево, на основание чл. 45 от Наредба № 1 за
обществения ред в Община Севлиево, е наложено наказание глоба в размер на 100,00лв.
/сто/ лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: