Р Е Ш Е Н И Е № 260019
гр.Оряхово, 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 19.01.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№456/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ от Д.В.Д., ЕГН:********** *** против Прокуратурата на Република
България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000.00 лева /
две хиляди лева /, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди
и 1000.00 лева / хиляда лева /, представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат от незаконно обвинение за извършено престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК, повдигнато по ДП №513/2018г. по описа на РП – Оряхово /
ДП №311/2018г. по описа на РУ на МВР – Оряхово, което досъдебно производство е
било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със
законната лихва от 18.06.2019г. / датата на прекратяване на досъдебното
производство / до окончателното изплащане на сумите.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че в РП – Оряхово срещу ищеца е било образувано и
водено досъдебно производство №513/2018г. по описа на РП – Оряхово за извършено
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, което ДП е било прекратено поради липса на
престъпление от общ характер.
Твърди
се, че в резултат на повдигнатите обвинения и другите репресивни мерки
произтичащи от това, здравето на ищеца чувствително се влошило, което наложило
нееднократно посещаване на здравни заведения и лекарски консултации.Ищецът
сочи, че емоционалното му състояние се променило значително в негативен план,
че станал раздразнителен и неконтактен.Посочено е още, че търсенето на
наказателна отговорност от страна на разследващите органи и Прокуратурата,
многократното призоваване на ищеца както в РУ – Оряхово, така и в РУ – Враца,
се отразили негативно на здравето и психиката му, а и на финансовото му
състояние, тъй като единственият доход на ищеца е пенсията му.
В
подкрепа на иска са представени копия от следните писмени доказателства:Постановление
за прекратяване на наказателно производство от дата 17.07.2018г., постановено
по ДП №513/2018г. по описа на РП – Оряхово; Експертно решение
№0872/20.03.2017г., издадено от УМБАЛ „ д-р Георги Странски „ ЕАД, гр.Плевен,
пълномощно; договор за правна защита и съдействие №24/21.01.2019г. и документ
за платена държавна такса.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.
Със
същия се счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание
и размер и не следва да бъде уважена.Твърденията на ищеца били некоректни и
необосновани.Направени са следните възражения:
1.Относно
основателността на иска за неимуществени вреди:
-
не бил ясен размерът на исковата претенция срещу ПРБ;
-
не било ясно наказателното производство, по което твърди, че е претърпял вреди;
-
не можело да се установи по безспорен начин дали твърдените от ищеца
неимуществени вреди са били причинени именно от соченото от него ДП №513/2018г.
по описа на РП – Оряхово, тъй като спрямо ищецът в същия период били водени
четири броя наказателни производства – ДП №88/2018г. по описа на ТО – Кнежа при
РП – Кнежа, образувано по чл.343в, ал.3, вр.ал.1 от НК, приключило с внасяне на
Постановление за освобождаване от наказателна отговорност; ДП №156/2018г. по описа на ТО – Кнежа при РП
– Кнежа, образувано по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК, приключило с внасяне на
Постановление за освобождаване от наказателна отговорност; ДП №282/2018г. по
описа на ТО – Червен бряг при РП – Плевен, образувано по чл.343в, ал.2 от НК,
чл.343в, ал.3 от НК и чл.345, ал.2 от НК, приключило с внасяне на обвинителен
акт и ДП №291/2018г. по описа на ТО – Червен бряг при РП – Плевен, образувано
по чл.343в, ал.2 от НК, чл.343в, ал.3 от НК и чл.345, ал.2 от НК, приключило с
внасяне на обвинителен акт.
Сочи
се, че в същия период в РП - Оряхово,
освен цитираното ДП №513/2018г. е водено и ДП №692/2018г., образувано при
условията на чл.356, ал.2 от НПК с Разпореждане на РП - Оряхово от 05.11.2018г.
срещу ищеца, за престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК.С Постановление от
08.04.2019г. на РП – Оряхово, към ДП №692/2018г. било обединено досъдебно
производство, съдържащо прокурорска преписка с вх.№693/2018г., което било
образувано на 02.11.2018г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК с Постановление на РП
- Оряхово, за престъпление по чл.343в, ал.З, вр.ал.1 от НК.Посочва се, че разследването
по досъдебно производство №692/2018г. е било прекратено на основание чл.243,
ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК с постановление от 05.06.2019г..
- за периода от започване на наказателното
производство с №513/2018г.- от 18.08.2018г., до решаването му с прекратяване на
17.07.2019г., макар и претърпял някои неудобства, вследствие на обвинението и
наказателния процес, в тежест на ищеца ще е да докаже, че те са в причинно -
следствена връзка именно с действията на прокуратурата.Счита се, че доказателства
в тази насока не са ангажирани.Сочи се, че към исковата молба е приложено
Експертно решение от УМБАЛ „ Д - р Георги Странски “ ЕАД, гр.Плевен от
20.03.2017г. - една година и пет месеца преди образуването на наказателното
производство, в което е отразено, че Д. е инвалидизиран на 18.12.2012г..Счита
се, че наличието на здравословни проблеми не е причина за неносене на
наказателна отговорност или причина да не бъде търсена такава.Следвало да се
има предвид, че настъпването на вредите и по - точно причинно - следствена
връзка между незаконното обвинение и вредите е един от кумулативно дадените
елементи, които следва да са налице от фактически състав на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, за да възникне субективното право на увредения да иска обезщетение.Сочи
се, че такава връзка не е доказана по безспорен начин.Не били ангажирани и
доказателства за твърдените от ищеца „ нееднократно посещаване на здравни
заведения и лекарски консултации “, нито доказателства какъв е бил резултатът
от тях, както и за това, как призоваването му се е отразило на здравето и
психиката му;
- не били доказани и
твърденията на ищеца, че е търпял вреди, в резултат на многократните явявания пред
различни органи на наказателното производство, напротив - от материалите по
делото било видно, че същият се е явил четири
пъти пред разследващ орган - на 29.08.2018г. за разпит в качеството
на свидетел за времето от 10.00 часа до 10.10 часа - 10 минути; на 21.02.2019г. - за привличане в качеството на
обвиняем и разпит за времето от 13.30 часа до 13.45 часа - общо 15 минути, за предявяване
на разследването на 10.04.2019г. за времето от 13.15 часа до 14.15 часа - общо 60 минути, и на
17.05.2019г. за времето от 13.25 часа до 14.30 часа - общо 65 минути;
-
по време на наказателния
процес като цяло, действията и материалите на Прокуратурата не се оповестявали
публично, действията по привличане на конкретно лице като обвиняем не се
огласявали и не следвало да бъдат публично достояние.Образуването на досъдебно
производство представлява служебна тайна и не е разгласявано от органите на
реда.Нещо повече, съгласно чл.198, ал.1 от НПК, материалите по разследването не
можело да се разгласяват без разрешение на прокурора.За личните преживявания на
обвиняемия по време на процеса, прокуратурата не отговаряла по смисъла на
закона;
- нямало данни за
здравословното състояние на ищеца преди, по време и след воденето на
наказателно производство, които да сочат, че по време на досъдебното
производство негово здравословно състояние е било различно от обичайното му и
че именно воденото срещу него дело е било причината за промяната в
здравословното му състояние.Нямало данни нито от ищеца, нито от неговият личен
лекар или от друг специалист, ако изобщо можело да бъде прието, че е лекуван за
безпокойство, дискомфорт и притеснение, като в тази насока нямало и никакви
обективни документи;
- счита се, че претендираните
от ищеца неимуществени вреди не били установени по безспорен начин.Ищецът не бил
ангажирал никакви доказателства в тази насока, нито е доказал непосредствената
им връзка с обвинението за престъпление;
- разследването било
проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно, като били извършени
всички необходими действия за разкриване на обективната истина.От обективна
страна престъплението, за което е започнато досъдебното производство, и за
което ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, е извършено, тъй като от събраните
гласни и писмени доказателства се установявало по безспорен начин, че на
18.08.2018г. ищецът в действителност е управлявал МПС, след като е бил лишен от
това си право по административен ред с НП№17-0374-000553/26.06.2017г., влязло в
законна сила на 30.03.2018г., с което на лицето е отнето правото да управлява
СУМПС за срок от 10 месеца на основание чл.177, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП.Сочи
се, че при установяване на лицето отново да управлява МПС на инкриминираната
дата, е следвало да се състави АУАН за допуснато нарушение на чл.150а от ЗДвП.От
изложеното било видно, че поради неправилното приложение на санкционната норма
от страна на административно - наказващия орган в предходен период, е осуетено
търсенето на наказателна отговорност.Фактът обаче, че деецът е притежавал
фактически СУМПС към 18.08.2018г., въпреки че е имало влязло в сила НП за
лишаване от права за срок от 10 месеца, считано от 30.03.2018г., не би осуетил
търсеното на наказателна отговорност за извършено престъпление по транспорта от
Д., ако не е била налице допуснатата грешка при приложението на материалния
закон.Счита се, че формално лицето е осъществило противоправно деяние, което би
могло да бъде квалифицирано като престъпление по транспорта, поради което не
следва ищецът да се облагодетелства поради допуснатите нарушения от органите на
МВР при квалифициране на нарушението.Именно с това нарушение е било осуетено
търсенето на по - тежката наказателна отговорност от дееца;
- счита се, че е недопустимо
ищецът да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение и трайно
незачитане на правопорядките в страната, което се извеждало от събраните по
делото многобройни писмени доказателства;
2.Относно
основателността на размера на иска за неимуществени вреди:
-
счита се, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е многократно завишен и несъобразен със
закрепения в нормата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост.Сумата от 2000 лева
се явявала прекомерно завишена предвид недоказаността на пряката вреда на
Прокуратурата по отношение на претендираните вреди и обвинението за
престъпление.Не се твърдели настъпили трайни вреди в резултат на упражнената
наказателна репресия.
- предявяват се
възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за приложение на
чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, както и се прави алтернативно искане за приложение на
чл.5, ал.2 от ЗОДОВ;
3.Относно
основателността на иска за имуществени вреди:
-
ищецът не бил ангажирал никакви
доказателства относно извършено реално плащане от негова страна на посочената
сума, поради което не можело да се установи дали такова е направено;
В проведеното по делото съдебно
заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв.Георги Стоянов от АК
– София поддържа предявения иск.В хода на съдебните прения процесуалния
представител на ищеца счита, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели се доказвали причинените на ищеца неимуществени вреди.Твърди се, че в
периода, а именно от 17.08.2018г. до 17.07.2019г., по който ищецът е бил
обвиняем по процесното досъдебно производство не е имало други наказателни дела
срещу него.Водените административно – наказателни дела не можели да доведат до
пораждане на депресии и психически стрес, тъй като същите не ангажирали
наказателната му отговорност.Твърди се, че ищецът е бил притеснен, тъй като не
е знаел изхода на досъдебния процес, продължил близо година.Сочи се, че е
налице причинна връзка между повдигнатото от страна на РП – Оряхово обвинение и
причинените на ищеца вреда, както и, че отражението върху психиката не
приключвало с излизането от полицията, а отражението върху психиката на всеки
отделен човек се възстановявало продължително, бавно и според конкретния
индивид.
Ищецът
счита, че исканата сума от 2000.00 лева е смешна в сравнение с това, което бил
изживял и претърпял като гражданин и като бивш служител на МВР.Смята за
унизителен и фактът, че на обвиняемото лице се прави криминална регистрация,
като на същото за целта следва да му бъдат снети дактилоскопни следи, да му
бъде направен снимков материал с поставена отпред табела.Счита, че психическото
му състояние е било увредено от действията на прокуратурата, поради което има
право на неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ.
Представителят
на ответната страна счита, че предявеният граждански иск не е доказан по
основание и размер.На първо място се сочи, че деянието по процесното
наказателно производство от фактическа страна е било извършено, но е била
допусната грешка от страна на органите на МВР в санкционната норма, от която
грешка се е възползвал ищецът.Сочи, че по делото се установявало както от
изложеното от самия ищец, така и от свидетелските показания, че ищецът се е
подразнил от свалените регистрационни табели на автомобила му, действия които
били извършени от органите на МВР и които действия са му причинили нервна
възбуда, както и имуществени вреди.Посочва се още, че свалянето на
регистрационните табели не било от компетентността на прокуратурата, както и,
че представителят на Прокуратурата е останал с убеждението, че ищецът е обиден
на системата, в която е работел от една страна, а от друга, че е изключително
ядосан и превъзбуден именно заради процесните регистрационни табели.Не била
доказана изискуемата се по закон причинна връзка между повдигнатото обвинение и
последвалите преживявания на дееца.Последното се установявало и от показанията
на разпитаните по делото свидетели, които пояснили, че ищецът е станал
раздразнителен заради многократното му призоваване и явяване в различни съдебни
райони, в различни институции – правораздавателни и правоохранителни, т.е.
нямало връзка между повдигнатото обвинение по ДП №513/2018г. и психичното
състояние на ищеца.За последното нямало приложена и медицинска документация от
консултации с психолог или психиатър, а свидетелските показания в тази насока
били твърде общи.
По
делото са разпитани свидетелите Георги Христов Георгиев и Боян Йотов Ботев.
Св.Георгиев сочи, че познава ищеца от ученическите си години.Разказва, че
от ищеца разбрал, че когато последният е идвал в гр.Оряхово са му били свалени
номерата на личния автомобил.Твърди, че този факт ищецът понесъл много тежко,
както и, че бил разстроен психически.Сочи, че от 2018г. със собствения си
автомобил няколко пъти е возел ищецът и неговите адвокати до гр.Оряхово и
обратно, като всеки път той е бил психически подтиснат и разстроен както на
отиване към гр.Оряхово, така и на връщане, и особено на връщане.Посочва още, че
в периода от месец август 2018г. до месец август 2019г. ищецът влошил
отношенията със семейството си, както и, че към днешна дата продължавал да е
подтиснат, тъй като постоянно го ангажирал да го вози с автомобила си по
дела.Автомобилът на ищеца бил пред блока му, без регистрационни номера и със
спаднали гуми.Сочи, че не знае защо са свалени регистрационни номера на личния
автомобил на ищеца, както и, че откакто номерата са свалени ищецът е променил
поведението си, като се е поизнервил.
Св.Ботев разказва, че познава ищеца от 5-6 години, както и, че му е
известен фактът, че същият е работел в полицията в гр.Червен бряг.Сочи, че от
ищеца бил разбрал, че през 2018г. в гр.Оряхово са му били свалени
регистрационните номера на автомобила, но не му е известна причината за това,
както и, че в момента автомобилът на ищеца се намира пред блока му без
регистрационни номера.Разказва, че в последните две години ищецът е с доста
променено състояние като е изнервен, депресиран и в конфликт със своите близки,
както и че ищецът смята, че с него са постъпили несправедливо и че неправилно
са му били свалени номерата.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 18.08.2018г. на основание чл.356,
ал.3 от НПК в РУ на МВР – Оряхово срещу ищецът Д.В.Д. започнало БП №311/2018г.
с първо действие по разследването разпит на св.К.с. Каменов, за извършено
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, а именно за това, че на 18.08.2018г. около
02.00 часа в гр.Оряхово на ул.“ Архитект Цолов „ пред бензиностанция „ Петрол
„, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
МПС без съответното свидетелство за управление – с НП
№17-0374-000553/26.06.2017г. на началника на РУ – Червен бряг, връчено на
04.10.2017г., е управлявал МПС – лек автомобил „ Хонда Акцент „, с ДКН:ЕН 87 17
КМ, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС.
Така образуваното БП било заведено в
РП – Оряхово под №513/2018г..
На същата дата на ищецът Д. бил
съставен АУАН №327, за извършено нарушение по чл.150а от ЗДвП, а именно за това,
че на 18.08.2018г. около 02.00 часа в гр.Оряхово на ул.“ Архитект Цолов „ до
бензиностанция „ Петрол „, с посока на движение от ФСМП – Оряхово към
бензиностанция „ Петрол „, управлява собствения си лек автомобил „ Хюндай
Акцент „, с ДКН:ЕН 87 17 КМ, без да притежава валидно свидетелство за
управление на МПС.С АУАН били иззети и двете регистрационни табели на
автомобила с ДКН:ЕН 87 17 КМ.
На 23.08.2018г., РП – Оряхово
постановила разследването по БП №513/2018г. по описа на РП – Оряхово да се
извърши по общия ред, като същото да продължи да се води под същия номер и
срещу същото лице – Д.В.Д..
На 29.08.2018г. Д. бил разпитан по
така образуваното досъдебно производство в качеството на свидетел.
С Постановление на гл.разследващ
полицай К.Димитрова от дата 05.02.2019г., адресирано до началника на РУ –
Червен бряг, било възложено на служител от МВР, определен от началника на РУ –
Сливница да връчи на ищецът Д. призовка за явяването му в РУ – Оряхово на
12.02.2019г. в 13.30 часа в качеството на обвиняем / привличане на обвиняем и
разпит /.Същата била връчена на ищеца на 05.02.2018г..
На 21.02.2019г. в 13.30 часа по ДП №311/2018г.
по описа на РУ на МВР – Оряхово / ДП №513/2018г. по описа на РП – Оряхово,
ищецът Д.В.Д. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 18.08.2018г.
около 02.00 часа в гр.Оряхово, обл.Враца, на ул.“ Арх.Цолов „ до бензиностанция
„ Петрол „, с посока на движение от ФСМП – Оряхово към бензиностанция „ Петрол
„, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
МПС без съответното свидетелство за управление с НП
№17-0374-000553/26.06.2017г. на началника на РУ – Червен бряг, връчено му на
04.10.2017г., влязло в законна сила на 30.03.2018г., е управлявал МПС – лек
автомобил марка „ Хюндай „, модел „ Аксент „, с ДКН:ЕН 87 17 КМ, негова
собственост, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС –
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до три години и „ Глоба „ от 500.00 лева / петстотин лева /
до 1200.00 лева / хиляда и двеста лева /.
На същата дата ищецът бил разпитан в
качеството му на обвиняем за времето от 13.35 часа до 13.45 часа.Били предявени
и материалите събрани в хода на досъдебното производство за времето от 13.55 часа
до 14.55 часа.
Привличането на ищеца в качеството
на обвиняемо лице, разпитът му в качеството на обвиняем и предявяването на
разследването по процесното досъдебно производство, се провели в присъствието
на упълномощените от Д. защитници – адв.Георги Стоянов от АК – София и
адв.Калин Кънчев от АК – Враца.Видно от представените два договора за правна
защита и съдействие, приложени на л.189 и л.190 от ДП, на всеки един адвокат
било заплатено договорно възнаграждение в размер на 500.00 лева / петстотин
лева /.
На 04.04.2019г. ищецът бил призован
по телефона за предявяване на материалите по разследването за дата
10.04.2019г., за което бил съставен протокол за извършено призоваване по
телефона по реда на чл.178, ал.8 от НПК от същата дата.
На 10.04.2019г. на обвиняемия и
адв.Георги Стоянов от АК – София, отново били предявени материалите по
разследването по процесното досъдебно производство за времето от 13.15 часа до
14.15 часа.
На 09.05.2019г. ищецът чрез
адв.Г.Стоянов, отново бил призован по телефона за предявяване на материалите по
разследването за дата 16.05.2019г., за което бил съставен протокол за извършено
призоваване по телефона по реда на чл.178, ал.8 от НПК от същата дата.
На 17.05.2019г. на обвиняемия и
адв.Георги Стоянов от АК – София, отново били предявени материалите по
разследването по процесното досъдебно производство за времето от 13.25 часа до
14.30 часа.
На 20.06.2019г. ищецът чрез
адв.Г.Стоянов, отново бил призован по телефона за предявяване на материалите по
разследването за дата 24.06.2019г., за което бил съставен протокол за извършено
призоваване по телефона по реда на чл.178, ал.8 от НПК от същата дата.
На 17.07.2018г. РП – Оряхово
прекратила досъдебното производство №513/2018г. по описа на РП – Оряхово /
№311/2018г. по описа на РУ на МВР – Оряхово /, водено за престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно поради липса
на извършено престъпление от общ характер, за което било съставено
Постановление за прекратяване на наказателно производство.
От събраните по делото доказателства
се установява още, че на 05.11.2018г., РП – Оряхово е постановила Разпореждане
за провеждане на БП №692/2018г. по описа на РП – Оряхово / №361/2018г. по описа
на РУ на МВР – Оряхово / на основание чл.356, ал.2 от НПК срещу ищецът Д. за
извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК, за това, че на
29.08.2018г., около 10.30 часа, в с.Селановци, обл.Враца, по ул.“ Скакуц „,
пред дом №78 е управлявал лек автомобил „ Хюндай Аксент „, негова собственост,
което не е регистрирано по надлежния ред – по реда на Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, пускане в движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС.
С Постановление за преобразуване на
бързо производство в досъдебно производство по общия ред от дата 19.11.2918г.,
било постановено разследването по БП №692/2018г. по описа на РП – Оряхово да се
извърши по общия ред, като същото да продължи да се води под същия номер и
същото лице, за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
С Постановление за образуване на
досъдебно производство от дата 02.11.2018г. на РП – Оряхово било образувано ДП
№693/2018г. по описа на РП – Оряхово / №362/2018г. по описа на РУ на МВР –
Оряхово / за извършено на 29.08.2018г. престъпление по чл.343в, ал.3, вр.ал.1
от НК.
С Постановление за обединяване на
досъдебни производства на основание чл.217, ал.2 от НПК от дата 08.04.2019г.
били обединени материалите по ДП №692/2018г. по описа на РП – Оряхово / ДП
№361/2018г. по описа на РУ на МВР – Оряхово / и материалите по ДП №693/2018г.
по описа на РП – Оряхово / ДП №362/2018г. по описа на РУ на МВР – Оряхово /,
като производството е продължило да се води като ДП №693/2018г. по описа на РП
– Оряхово / ДП №362/2018г. по описа на РУ на МВР – Оряхово /, за извършени
престъпления по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.343в, ал.3, вр.ал.1 от НК.
По ДП №362/2018г. по описа на РУ на
МВР – Оряхово /, ищецът Д. бил призован в качеството на обвиняем за привличане
на обвиняем и разпит за дата 05.03.2019г..Призовката е била получена от ищеца
на дата 21.02.2019г..
На 18.06.2019г. РП – Оряхово
прекратила досъдебното производство №361/2018г. по описа на РП – Оряхово /
№692/2018г. по описа на РУ на МВР – Оряхово /, водено срещу ищеца Д. за
престъпление по чл.343в, ал.3, вр.ал.1 от НК и чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно поради липса на извършено
престъпление от общ характер, за което било съставено Постановление за
прекратяване на наказателно производство.
По делото е приложена справка от РП
– Плевен за водените в РП – Плевен наказателни производства срещу ищеца Д..От
същата се установява, че преди процесната дата 18.08.2018г. в РП – Плевен са се
водели три броя досъдебни производства срещу ищеца, които са били прекратени на
следните дати – 13.03.2018г., 21.12.2017г. и 26.04.2017г..
Установява се още, че срещу Д. на
08.10.2018г. е било образувано ДП №282/2018г. за извършени престъпления по
чл.343в, ал.2 от НК, чл.343в, ал.3 от НК и чл.345, ал.2 от НК.По това ДП на
04.12.2020г. е бил изготвен обвинителен акт срещу Д., който бил внесен в РС –
Луковит.До момента на изготвяне на справката съдебното производство не е било
приключило.
Установява се, че срещу ищеца в РП –
Плевен на 12.10.2018г. е било образувано и ДП №291/2018г. за извършени
престъпления по чл.343в, ал.2 от НК, чл.343в, ал.3 от НК и чл.345, ал.2 от НК.По това наказателно производство на 18.12.2018г. в РС – Червен бряг бил
внесен обвинителен акт.Съдебното производство приключило с осъдителна присъда
за Д., като му било наложено наказание три месеца ЛОС и „ Глоба „ в размер на
300.00 лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното
наказание било отложено за срок от 3 години.Посочено е, че присъдата е в сила
от дата 02.03.2020г..
В РП – Плевен е било образувано и ДП
№88/2018г. за извършено престъпление по чл.343в, ал.3, вр.ал.1 от НК, за което
престъпление на Д. е било повдигнато обвинение, като на 22.07.2020г. делото
било внесено в РС – Кнежа с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.До момента
на изготвяне на справката ДП не било приключило.
В РП – Плевен е било образувано и ДП
№156/2018г. за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК.На
18.10.2019г. делото било внесено в РС – Кнежа с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.Същото приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 25.06.2020г..
От събраните по настоящето
гражданско дело доказателства се установява, че в РС – Оряхово е било на
производство НАХД №440/2018г., което е било образувано по жалба на ищеца Д.
срещу НП от 17.09.2018г. на Началник група към ОД на МВР – Враца при РУ на МВР
– Оряхово.По горепосоченото НАХД са били проведени общо три заседания както
следва – на 04.01.2019г., на 28.01.2019г. и на 13.02.2019г.,като и на трите
заседания Д. се е явил лично и с пълномощника си адв.Кънчев от АК – Враца.
На основание така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че са
налице основанията по чл.2, ал.1, т.3, пр.2, вр.чл.4 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от
незаконните действия на нейни органи.Съгласно чл.2, т.3, пр.2 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че извършеното деяние не е престъпление.В процесния случай по несъмнен
начин е установено по делото обстоятелството, че срещу ищеца е било образувано
бързо производство, което в последствие е преобразувано в досъдебно
производство, по което му е повдигнато обвинение по чл.343в, ал.2 от НК, което
досъдебно производство е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
поради липса на извършено престъпление от общ характер.Според разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
С оглед
гореизложеното, прекратяването на
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради това, че деянието не е извършено или
не съставлява престъпление обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук – и на
действията на длъжностните лица на Прокуратурата на РБ по повод образуваното
предварително производство.Незаконността на обвинението съставлява основание за
носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни
органи по чл.2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди,
доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение.Следва да се отбележи, че лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено и без
да му е повдигнато обвинение.
Претендираното право произтича от наличието на
следните обстоятелства:настъпване на неимуществени вреди / болки и страдания /
и на имуществени вреди, които да са причинени от незаконно обвинение на ищеца в
извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
С оглед постановките
на ППВС №7/1959г. за отговорността за непозволено увреждане и на ППВС
№4/1968г., при определяне размера на имуществените вреди, следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите към
решенията съдът трябва да посочи конкретно тези обстоятелства, както и
значението им за размера на неимуществените вреди.
Съгласно задължителната практика на ВКС при
определяне на размера на дължимото обезщетение по чл 52 от ЗЗД трябва да се вземат предвид:
- не следва да се отдава изолирано или
прекомерно значение на едни обстоятелства за сметка на други;
- съобразяват се
личността на увреденото лице, тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато обвинение /дали
е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се
предвиждат за него /, видът на взетата мярка за неотклонение и други наложени
ограничения в рамките на наказателното производство;
- вида на наказателното производство - дали е
приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;
- продължителността на наказателното
производство (като период от време), интензивността на конкретно
предприетите действия в хода на разследването;
- разгласяването на воденото наказателно
производство, има ли разгласяване
чрез медиите;
- въздействието на наказателното производство
във вътрешния свят на ищеца, начина на живот и поведението му / налице
ли е отражение върху живота
му и личната
му емоционална сфера -
семейство, професионална и обществена среда и конкретните преживявания на ищеца
/;
- рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните
му контакти;
- отраженията в
здравословното му състояние и други фактори;
- други обстоятелствата относими към характера на
увреждането, за което имат значение и други и предишни обвинения и осъждания,
задържания и ефективно изтърпяване на наказания;
- прояви на съпричиняване на вредите от
увредения /само ако е заявено такова възражение от ответника в срока за отговор
/;
ъдът трябва да се отчете само вредите, които се
явяват пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите,
настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане, като
моментът,
определящ началото на наказателната репресия срещу ищеца е моментът на
образуване на БП.
В трайната задължителна практиката на ВКС се приема, че при
търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи.Нормално
е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните
за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната
му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно
проведено пълно и главно доказване.
Законът за отговорността на държавата
и общините за вреди / §1 от ЗР на ЗОДОВ / свързва обезщетяването
за претърпяна неимуществена вреда с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл.52 от ЗЗД.Спрямо този
критерий в конкретния случай настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните
изживявания на ищеца от незаконно повдигнатото му обвинение, по което е бил
признат за невиновен.
В практиката на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето
размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени
вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът
е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото,
релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да
извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно
значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.Прието е също
така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди
следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само
по себе си също има ефект на репарация.Изтъкнато е и че размерът на обезщетението
не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй
като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най -
чист израз, а " справедливостта " до голяма степен е изпълнена с
морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални
вреди.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, които
очертава като влошаване на здравословното му състояние, което наложило
нееднократно посещение на здравни заведения и лекарски консултации, негативно
отражение в психическото му състояние и промяна в емоционалното състояние –
твърди, че е станал раздразнителен и неконтактен, негативно отражение във
финансовото му състояние, поради многократното му призоваване.
При образуване на процесното досъдебно производство –
18.08.2018г., ищецът е бил на 50 години, семеен.
Воденото срещу ищеца ДП №513/2018г., считано от датата на
образуването му – 18.08.2018г. до датата на прекратяването му – 17.07.2019г., е
продължило 11 месеца, което според настоящия съдебен състав е в рамките на
разумния срок.Това е така, тъй като по досъдебното производство са събрани
множество доказателства, включително и по искане на ищеца.Тук следва да се
отбележи, че продължителността на досъдебното производство е обусловена и от
направените от страна на ищеца и неговите защитници искания за събиране на нови
доказателства, които искания са направени при първите три предявявания на
материалите.С оглед гореизложеното не може да се счете, че продължителността на
досъдебното производство е в резултат на неговото лошо или едностранчиво
водене.Събраните доказателства, включително и събраните такива с активното
участие на ищеца и неговите защитници, са били преценени от наблюдаващия делото
прокурор, в резултат на което се е стигнало до постановяване от негова страна
на постановлението за прекратяване на досъдебното производство
Престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, за което първоначално срещу
ищеца е било образувано процесното наказателно производство, а в последствие му
е повдигнато и обвинение, не е тежко престъпление по смисъла на НК.Спрямо него
не е вземана мярка за неотклонение и не са налагани други ограничения в рамките
на наказателното производство.
От представената от страна на РП – Плевен справка се установява
се, че в процесния период от 18.08.2018г. до 17.07.2019г. срещу ищеца са били
водени и други наказателни производства за извършени престъпления по
транспорта, а именно:
- преди процесната дата 18.08.2018г.
в РП – Плевен са се водели три броя досъдебни производства срещу ищеца, които
са били прекратени на следните дати – 13.03.2018г., 21.12.2017г. и
26.04.2017г..
- на 08.10.2018г. е било образувано
ДП №282/2018г. за извършени престъпления по чл.343в, ал.2 от НК, чл.343в, ал.3
от НК и чл.345, ал.2 от НК.По това ДП на 04.12.2020г. е бил изготвен
обвинителен акт срещу Д., който бил внесен в РС – Луковит.До момента на
изготвяне на справката съдебното производство не е било приключило;
- на 12.10.2018г. е било образувано
ДП №291/2018г. за извършени престъпления по чл.343в, ал.2 от НК, чл.343в, ал.3
от НК и чл.345, ал.2 от НК.По това наказателно производство на 18.12.2018г. в
РС – Червен бряг бил внесен обвинителен акт.Съдебното производство приключило с
осъдителна присъда за Д., като му било наложено наказание три месеца ЛОС и „
Глоба „ в размер на 300.00 лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК,
изпълнението на наложеното наказание било отложено за срок от 3 години.Посочено
е, че присъдата е в сила от дата 02.03.2020г.;
- ДП №88/2018г. за извършено
престъпление по чл.343в, ал.3, вр.ал.1 от НК, за което престъпление на Д. е
било повдигнато обвинение, като на 22.07.2020г. делото било внесено в РС –
Кнежа с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК.До момента на изготвяне на справката
ДП не било приключило;
- ДП №156/2018г. за извършено престъпление по чл.345,
ал.2, вр.ал.1 от НК.На 18.10.2019г. делото било внесено в РС – Кнежа с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК.Същото приключило с оправдателна
присъда, влязла в сила на 25.06.2020г.;
В случая следва да бъдат съобразени и
гореизброените водени срещу ищеца през процесния период други наказателни
производства, по които също е бил привличан в качеството на обвиняем, които
наказателни производства са образувани също за извършени престъпления против
транспорта.Дори едно от тях, видно от справката на РП – Плевен е завършило с
осъдителна присъда за ищеца.
Безспорно е, че незаконното
наказателно преследване се е отразило върху личния и обществен живот на
ищеца.Всеки човек, подложен на такава репресия изпитва несигурност, стрес,
неудобство, колебания, напрежение в семейния и социалния кръг.От събраните по
делото свидетелски показания се установяват преживени от ищеца негативни емоции
и претърпени промени в поведението му – ищецът е бил под стрес, имало е
конфликти в семейството му, като същият влошил отношенията със съпругата и
децата си, бил е подтиснат, станал е нервен.
В случая обаче негативните му
преживяванията не могат да се свържат само и единствено с процесното
наказателно производство, тъй като паралелното водене и на други наказателни
производства срещу него води до негативни преживявания с наситен интензитет,
включително и притеснения, че може да бъде осъден по всяко едно от тях.Тези негативни преживявания не могат да бъдат
разграничени според това, от кое конкретно наказателно производство са му причинени
същите, тъй като същите са се развили приблизително в един и същ период от
време.Също
така, че изпитаните от ищеца притеснения, неудобство и напрежение са във връзка
с всички водени срещу ищеца досъдебни производства, може да се заключи и от
показанията на свидетелите, които посочват, че ищецът многократно е ходел на
дела в различни населени места.
Следва да се изтъкне, че негативния ефект на незаконното обвинение
в случая с ищеца не е рефлектирал в тежка степен върху социалното му обкръжение
и обществено положение.Този извод съда направи и от показанията на разпитаните
по делото свидетели, които са останали с убеждението, че причина за състоянието
на ищеца са обстоятелствата около свалянето на регистрационните номера на
автомобила му от органите на МВР.
Следва да се отбележи също, че процесното наказателно производство
няма отношение към свалянето на регистрационните номера на автомобила на
ищеца.Показателен в тази насока е и фактът, че и към настоящия момент – повече
от година след прекратяване на наказателното производство, автомобилът
продължава да е без номера.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че по делото не са представени категорични доказателства, че извън преживения
стрес, наказателното производство е станало източник за негативни последици в
здравето на ищеца.Липсват доказателства конкретното незаконно наказателно
преследване да е повлияло отрицателно или да е затруднило дадена професионална
реализация на ищеца, липсва информация прокуратурата да е предоставила
информация за воденото срещу ищеца наказателно производство и развитието му в
медийните среди.
От всичко гореизложено съдът достигна
до извода, че от незаконното наказателно преследване ищецът е търпял вреди в
рамките на обичайните, като безпокойството и притеснението от повдигането на обвинение са подлежаща
на обезщетяване вреда.Следва да се отчете и преживяното от неизвестността за
хода на разследването и поддържаното при ищеца чувство на страх, изпитвани за
целия период на разследването до прекратяването му.Наличието на отрицателни
стресови преживявания и на напрежение по време на воденето на наказателното
производство е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика
и не се нуждае от специално доказване.С оглед на това в случая несъмнено на
репариране подлежат всички причинени на ищеца обичайни неимуществени вреди от
образуването и воденото против него на наказателното производство, като за
установяването им и за причинната връзка с обвинението не е необходимо ищецът
специално да ги доказва.На репариране подлежат претърпените от ищеца морални
страдания, изразяващи се в изпитваните по време на цялото наказателно
производство, неудобства за това, че се е чувствал унизен, притеснен и
несигурен, накърнените му морални и нравствени ценности.
Оценката на справедливия размер на обезвредата за понесените от ищеца негативни изживявания се основава на съпоставката от една
страна на личността му, чистото му съдебно минало към
момента на образуването на процесното наказателното производство, продължилото близо година наказателно производство в досъдебната фаза на
процеса, обвиняването му в извършване на умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на
чл.93, т.7
от НК, без да е налагана мярка за неотклонение или
други ограничения, качествената промяна в поведението му, изразила се в стрес, притеснения, уплаха от
осъждането, напрежение във връзка със съдопроизводствените действия,
притеснения от злепоставянето пред обществото, влошаване
на семейните отношения, и от друга страна
липсата на данни за трайно повлияване на здравословното му състояние, за създаване на значителни пречки пред
професионалната му реализация и необходимите в тази връзка
квалификации, за създадено негативно отношение вследствие на медийно отразяване
на случая, както и негативните последици от други, паралелно протекли наказателни производства за извършени престъпления по транспорта.Балансът на сочените обстоятелства водят касационния
съд да приеме за справедливо обезщетението от 800.00 лева.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство
– 10.08.2019г. / същото е получено от ищеца на 02.08.2019г. /.
По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на
1000.00 лева се установява, че привличането на ищеца в качеството на обвиняемо лице,
разпитът му в качеството на обвиняем и предявяването на разследването по
процесното досъдебно производство, се провели в присъствието на упълномощените
от Д. защитници – адв.Георги Стоянов от АК – София и адв.Калин Кънчев от АК –
Враца.Видно от представените два договора за правна защита и съдействие,
приложени на л.189 и л.190 от ДП, на всеки един адвокат било заплатено договорно
възнаграждение в размер на 500.00 лева / петстотин лева /.Според съдебната
практика, подсъдимия в случая има право на разноски само за един адвокат.В
случаите, когато прецени, че трябва да бъде представляван от двама адвокати,
разноските за втори адвокат следва да останат в негова тежест.С оглед на
изложеното искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за сума в размер на
500.00 лева и следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
предявен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса.Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.Ищецът е сторил разноски в размер на 10.00 лева – държавна такса, 1000.00
лева - възнаграждение за адвокат като на основание чл.78, ал.1 от ГПК припадащата се част от същите с оглед степента
на уважаване на иска възлиза на 440.00 лева, която се следва на ищеца.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на РБ - с адрес: гр.София, бул.” Витоша „ №2 да заплати на Д.В.Д., ЕГН:**********
*** сумата от 800.00 лева /
осемстотин лева /, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по ДП №513/2018г.
по описа на РП – Оряхово / ДП №311/2018г. по описа на РУ на МВР - Оряхово,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2019г. / датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство
/ до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 2000.00
лева / две хиляди лева / като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ - с адрес: гр.София, бул.”
Витоша „ №2 да заплати на Д.В.Д., ЕГН:********** *** сумата от 500.00 лева / петстотин лева /, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него
наказателно производство по ДП №513/2018г. по описа на РП – Оряхово /
ДП №311/2018г. по описа на РУ на МВР - Оряхово, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.08.2019г. / датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство / до окончателното изплащане на
сумите, като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 1000.00 лева / хиляда лева / като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ - с адрес: гр.София, бул.”
Витоша „ №2 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Д.В.Д., ЕГН:**********
*** сумата от 440.00 лева /
четиристотин и четиридесет лева / - сторени разноски в настоящето производство.
След влизане на Решението в сила приложените по делото досъдебни
производства да бъдат преснимани и върнати на РП – Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: