МОТИВИ по НОХД №1120/’10г.:
Обвинението е против подсъдимия И.Т.А. *** е за това, че през периода от 23.03.2010г. до
25.03.2010г. в гр.Гулянци, обл.Плевен при условията на продължавано
престъпление и на повторност отнел чужди движими вещи – 1бр. DVD „ШНАЙДЕР” на стойност 40,00лв., 1бр. стерео уредба
„АЙВА” на стойност 100лв. и 1бр. гума с джанта на стойност 70,00лв. или всички
вещи на стойност 210лв. от владението на ПЛАМЕН СТАНЕВ МАРИНОВ от гр.ГУЛЯНЦИ
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен – престъпление по чл.195, ал.1,
т.7 вр. с чл.194,ал.1 вр. с чл.26,ал.1 и чл.28, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство няма
конституирани граждански ищци или частни обвинители. По делото не са
предявявани граждански искове.
Съдебното производство е проведено по реда
на чл.370 и сл. НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа обвинението така, както е повдигнато в обвинителния акт. Твърди, че в
хода на досъдебното производство и съдебното следствие безспорно е доказана
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и деянието извършено от
подсъдимия, което осъществява състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във
вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК. Прокурорът твърди, че при определяне наказанието на подсъдимия съдът
следва да вземе предвид възстановяване на част от щетите от подсъдимия на
пострадалия, признаването на вината, както и това, че подсъдимия вече е бил
осъждан. Предлага да му се наложи наказание лишаване от свобода, което да
изтърпи при строг. Взел е становище и по МН.
Защитникът на подсъдимите е заявил, че
осъзнават вината си и стореното и моли съда да наложи наказание при условията
на чл.55 от НК в минимален размер. Взел е становище и по МН.
В съдебно заседание подсъдимия заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорва
фактите приети за установени по обвинителния акт, поради което дава съгласие да
не се събират доказателства за тези факти. Моли съда да му се наложи минимално
наказание.
Като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Т.А. е роден на ***г***, живущ
***, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не
работи, осъждан, ЕГН**********.
На 24.03.2010г. подс.А. влязъл в съседски двор
прескачайки оградата. Имотът, в който влязъл подсъдимия бил собственост на
ИВАНКА ЛАЗАРОВА от гр.ГУЛЯНЦИ. Вратата на къщата била отворена. Поради това
подсъдимият влязъл и взел 1бр. DVD „ШНАЙДЕР”. След
кражбата вещта била продадена на свидетеля МИЛЕН СТЕФАНОВ от гр.ГУЛЯНЦИ.
На 25.03.2010г. подс.А. по същият начин прескачайки
оградата влязъл в двора, а през отворената врата в дома на ИВАНКА ЛАЗАРОВА от
гр.ГУЛЯНЦИ и взел 1бр. стерео уредба „АЙВА” и 1бр. гума с джанта. След кражбата
вещта била продадена на свидетеля И. ***6.03.2010г. след проведени оперативни
действия подсъдимият бил установен като извършител и разпитан пред съдия,
където подробно е разказал за извършеното от него.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата събрани
с до съдебно производство №87/’10г. на НРП, които го подкрепят, а именно: 2бр. протоколи
за доброволно предаване от 25.03.’10г., протокол за разпит на обвиняем пред
съдия от 26.03.2010г., разписка от 31.03.’10г. за връщане на вещите, справка за
съдимост.
Показанията на свидетелите ЕМИЛ ИВАНОВ, И.
ИВАНОВ, МАРИНОВ и СТЕФАНОВ са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред,
непротиворечиви са, поради което следва да се кредитират.
Обстановката се подкрепя и от приетата от съда
счетоводна експертиза за стойността на отнетите вещи, не оспорена от страните.
От правна страна, съдът приема, че с деянието си подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т.7 във вр.
с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е
искал настъпването на обществено опасните последици. От обективна страна също
са налице всички елементи от състава на престъплението – отнети са чужди движими
вещи без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да се присвоят.
Намерението за присвояване се доказва безспорно от последващото пренасяне на
вещите и бързото разпореждане с тях от подсъдимия.
Налице са и двата квалифициращи признака, тъй като от
една страна деянието е извършено през непродължителен период от време, а от
друга страна подс.А. вече с присъда по НОХД1326/’09г., като пълнолетен, а по
НОХД 1281/’09г., като непълнолетен двете на РС-НИКОПОЛ вече е бил осъждан за
престъпление по чл.195, ал.1 от НК на ЛОС, като наказанията по реда на чл.66,
ал.1 от НК са били отложени с три и съответно с две години изпитателен срок.
Тъй като съдебното следствие е проведено по реда на
чл.370 и сл. от НПК, то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, наказанието
на подсъдимия следва да се определи под предвиденият в закона минимум. Причина
за това според съда е по-ниската обществена опасност на дееца, както и факта,
че по-голямата част от вещите са върнати на собственика. Съдът взе предвид, че
подсъдимият е бил осъждан с влязла в сила присъда за същото деяние, като
пълнолетен и като непълнолетен. Предвид това съдът намира, че на подсъдимия А.
следва да се наложи наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание
се изтърпи при СТРОГ режим в затвор.
Следва на основание чл.23, ал.1 във връзка чл.25, ал.1
от НК на подс.А. да се определи едно ОБЩО най-тежко наказание измежду
наложените му по НОХД 1327/2009г. и НОХД 1281/2009г. двете на РС-НИКОПОЛ, а
именно ТРИ МЕСЕЦА ЛОС, което на основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи
с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок.
На основание чл.68, ал.1 от НК
следва да се приведе в изпълнение наложеното ОБЩО най-тежко наказание по
НОХД1326/2009г. и НОХД1281/2009г. двете по описа на РС-НИКОПОЛ в размер на ТРИ
МЕСЕЦА ЛОС, което наказание се изтърпи при СТРОГ режим в затвор, отделно от
наложеното с настоящата присъда наказание.
На основание чл.189, ал.1 от НПК следва подс.А. със
снета самоличност да бъде осъден да заплати по сметка на РС-НИКОПОЛ направените
по делото разноски в размер на 35,00 лева.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: