Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 532 08.04.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
седемнадесети състав, на десети март две хиляди и двадесет и първа година, в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
при секретаря Г.
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 2997 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е
образувано по повод постъпила жалба от „ЗПК Каблешково“ с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Каблешково, общ. Поморие, ул. „Станчо
Желев“ № 7, представлявана от председателя В. Г. Господинов, против мълчалив отказ на изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ да издаде уведомително писмо за извършена
оторизация и финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“,
направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден
блатар в обработваемите земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“ за кампания
2018 г. по заявление за подпомагане с вх. № 18727828/28.03.2018 г.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив
отказ, поради нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие
с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че са налице предпоставките за
издаване на уведомително писмо за оторизация и финансово подпомагане по
заявената мярка 10 „Агроекология и климат“, тъй като са извършени необходимите проверки
на място и не са установени несъответствия. Изложено е, че финансирането по
тази мярка е заявено в общо заявление с други направления, по които плащания са
извършени. По същество се иска отмяна на мълчаливия отказ и връщане на
преписката на административния орган за произнасяне в определен срок.
В
съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства.
Моли за отмяна на обжалвания мълчалив отказ и присъждане на разноските по
делото.
Процесуалният
представител на ответната страна заявява становище за неоснователност на
жалбата. Представя доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноски, като прави възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
С
определение № 91 от 14.01.2020 г. производството по делото е прекратено, поради
просрочие на жалбата и липса на годен за обжалване административен акт. Това
определение е отменено с определение № 8824 от 06.07.2020 г. по адм.дело №
5946/2020 г. по описа на Върховния административен съд и делото е върнато на
настоящия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, с
оглед изричните указания на ВАС, дадени с определение № 8824 от 06.07.2020 г.
по адм.дело № 5946/2020 г., приема, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения 14- дневен срок, считано от датата на съобщаване
на формирания мълчалив отказ. При разглеждането и́ по същество, съдът
намира за установено следното:
Жалбоподателят
„ЗПК Каблешково“ е регистриран земеделски производител с УРН 183126. На 28.03.2018
г. същият е депозирал общо Заявление за подпомагане с вх. № 18727828 по схеми и
мерки, както следва: Схеми за единно плащане на площ (СЕП), Схема за
преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), Схема за
преходна национална площ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Агреокология и
климат (Мярка 10), Компенасторни плащания по Натура 2000 и рамкова директива за
водите (Мярка 12) и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от
значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2), като е заявил обработваеми
площи от 1 100.08 ха. Обработването на заявлението е приключило на 15.05.2018
г. По отношение на заявените площи по схеми и мерки е била извършена проверка
на място, приключила със съставяне на доклад за проверка на площи (на л. 28 и
сл.), връчен на кандидата на 12.10.2018 г. и приет от последния без възражения.
На
25.10.2019 г. жалбоподателят е депозирал в ДФ „Земеделие“ жалба с вх. №
02-020-6400/5435, с искане да бъде извършено плащане по мярка 10 „Агроекология
и климат“, като е посочил, че по останалите заявени схеми и мерки е получил
плащане. Във връзка с така направеното искане същият е бил уведомен с писмо
изх. № 02-020-6400/5435 от 06.11.2019 г. от зам.-изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, че по отношение на заявената мярка за подпомагане не са приключили
проверките, както и че след тяхното приключване ще бъде извършена оторизация и
издадено уведомително писмо, подлежащо на обжалване по предвидения в АПК ред.
На 20.03.2020 г.,
след образуване на настоящото съдебно производство, са били извършени частични плащания от ДФЗ по мярка 10 в полза на
жалбоподателя за сумите от 22 333.54 лева и 67 000.61 лева (общо 89 334.15
лева).
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение относно
размера на годишното плащане за 2018 г. по мярка 10 “Агроекология и климат“.
Вещото лице сочи, че предвид размера на заявените от жалбоподателя обработваеми
площи- 1 100.08 ха, годишното плащане за 2018 г. следва да е в размер на
89 755.53 евро, с левова равностойност 175 546.55 лева, определено при
спазване на базовите изисквания, заложени в Наредба № 7 от 24.02.2015 г.
По
делото не е спорно, че до датата на приключване на устните състезания
административният орган не се е произнесъл с уведомително писмо по заявлението за
подпомагане.
При тези
данни съдът намира от правна страна следното:
Условията и редът за прилагане на
мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР 2014 - 2020 г.), финансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са регламентирани в
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Съгласно нормата на чл. 52, ал. 1 от същата
наредба Държавен фонд „Земеделие“- Разплащателна агенция одобрява, намалява или
отказва изплащането на годишната финансова помощ, след извършване на
административни проверки и проверки на място за изпълнение на изискванията за
подпомагане на агроекологичните дейности. На основание чл. 52, ал. 4 от
Наредбата се издава уведомително писмо до кандидата, с което същият се
уведомява за извършеното плащане, респ. за мотивите за отказ да бъде изплатена
помощта. Съобразно цитираните норми, административният орган е длъжен да се произнесе по заявлението с
изричен акт- за одобрение или за отхвърляне на искането за подпомагане, като
при отказ следва да посочи писмени мотиви за това.
От данните по делото е видно, че по подаденото
от жалбоподателя заявление са извършени проверки на място, съобразно
изискванията на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Поради това и доколкото е извършено
от ДФЗ частично плащане по заявлението за кампания 2018 г., съдът приема, че е завършена
административната процедура по проверка на данните от заявлението на кандидата.
С разпоредбите на приложимите
нормативни актове- Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и специалните Закон за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, не е регламентиран срок за приключване на административното
производство и издаване на уведомителното писмо. Доколкото в специален закон не
е предвидено друго, бездействието на административния орган за произнасяне по заявлението
за подпомагане в сроковете по чл. 57 от АПК формира мълчалив отказ по смисъла
на чл. 58 от АПК- в този смисъл са указанията на Върховния административен съд,
дадени с определение № 8824 от 06.07.2020 г. по адм.дело № 5946/2020 г. и
задължителни за настоящия съд.
От данните по делото е видно, че на 28.03.2018
г. е депозирано от жалбоподателя общо Заявление за подпомагане с вх. № 18727828
по схеми и мерки за подпомагане
на Общата селскостопанска политика, в т.ч. Мярка 10- „Агреокология и климат“. Компетентен да се произнесе по заявлението е изпълнителният директор на
ДФЗ, който на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП организира и
ръководи дейността на РА и я представлява. Надлежно сезиран, същият е следвало да се произнесе по направеното от
жалбоподателя искане за подпомагане с изричен акт, съдържащ изискуемите
реквизити. В законоустановения срок уведомително писмо за одобрените и неодобрените
за подпомагане площи и за оторизираните суми по заявлението не е било издадено. На 20.03.2020 г. са били извършени частични
плащания, но, както се посочи, административният орган дължи произнасяне
по подаденото заявление с изричен акт и ако откаже подпомагане, макар и
частично, следва изрично да посочи причините за това. С извършеното частично плащане на сумата, не отпада задължението на органа
да издаде изискуемия писмен акт, доколкото чрез извършване на фактически действия
по превеждане на суми по сметка не е изпълнено задължението за издаване и надлежно
съобщаване на уведомително писмо- в този смисъл решение № 8899 от 12.06.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 15179/2018 г., IV отд. Мълчаливият отказ е в нарушение
на административнопроизводствените правила и следва да се отмени, и доколкото естеството
на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда (единствено на
ДФЗ- РА е признат статут на национален компетентен орган за администриране и
осчетоводяване на средствата от Европейските фондове), на основание чл. 173, ал.
2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за произнасяне
с надлежен акт.
С оглед формирания извод за
основателност на жалбата, на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да се
присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в общ размер 1900
лева, съгласно представения списък на разноските. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна за прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя
за адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение се договаря свободно от
страните с договора за правна помощ и съдействие, като единственото ограничение,
предвидено в Наредба № 1/09.07.2004 г., се отнася до неговия минимален размер. В
случая минималното възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от посочената наредба
възлиза на 500 лева. Определеното от страните по договора за правна помощ възнаграждение
е в размер на 1000 лева и не би могло да се определи като прекомерно, с оглед броя
на проведените съдебни заседания, обема на изследваните доказателства и преди всичко
правната сложност на заявения спор. Ето защо съдът приема, че не са налице основания
за присъждане по-нисък размер на разноските.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
мълчалив
отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да издаде уведомително
писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология
и климат“, направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваемите земи с орнитологично значение
(ВПС-4.1)“ за кампания 2018 г., формиран по заявление за подпомагане с вх. №
18727828/28.03.2018 г., подадено от „ЗПК Каблешково“ с ЕИК ********.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“- Разплащателна агенция да заплати на „ЗПК Каблешково“ с ЕИК ******** сумата
от 1900 (хиляда и деветстотин) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-
дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: