М О Т И В И
Към присъда по
НОХД № 673/2020 г. по описа на КрлРС
По отношение на подсъдимият Ю.М.М. е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че:
1. за периода от месец септември 2017 г. до месец септември 2020 г.
включително, в гр. К., обл. П., след като е осъден с влязло в сила на
02.09.2015 г. решение № 241/15.07.2015 г. по гр. дело № 522/2014 г. по описа на
Районен съд- К., изменено с Решение № 241/14.07.2017 г. по гр. дело № 473/2017
г.по описа на Районен съд- К., влязло в сила на 04.08.2017 г., да издържа свой
низходящ- дъщеря си А. Ю. А., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 37 /тридесет
и седем/ месечни вноски по 150 /сто и петдесет/ лева всяка или общо за периода
5550 /пет хиляди петстотин и петдесет/ лева- престъпление по чл.183, ал.1 от НК;
2.
на 22.03.2020 г. в гр. К., обл. П.
не е изпълнил Заповед за защита от домашното насилие № 21/ 27.06.2014 г.,
издадена в изпълнение на съдебно решение № 263/27.06.2014 г., по гражданско
дело № 502/2014 г. на Карловски районен съд, като нарушил наложената му мярка
за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно: задължението
му да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН- физическо и психическо насилие спрямо К.П.П. с ЕГН **********-
престъпление по чл.296 ал.1 от НК;
Производството
е по реда на чл.371 от НПК.
От
страна на подс. М. и служебно назначения му защитник адв. Р. е направено искане
за разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият,
разбирайки повдигнатите му обвинения, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тях. Пледират за налагане на наказания глоба.
Районна
прокуратура- П., ТО- К., представлявана в съдебно заседание от прокурора Румен
Иванов поддържа внесения обвинителен акт. Счита вината на подсъдимия по
повдигнатите му обвинения за безспорно доказана и пледира с оглед
диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК на подсъдимият да бъде наложено
наказание за престъплението по чл.183 ал.1 от НК пробация в съвкупност от две
пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, а
за престъплението по чл.296 ал.1 от НК- глоба в размер на 500 лв. Пледира да се
наложи едно общо най- тежко наказание пробация в горепосочените пробационни
мерки по вид и размер, и се присъедини наказанието глоба.
Граждански
иск по делото не е предявен. Липсва искане за конституиране на частен обвинител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл.372 ал.4 от НПК, след като е установил, че направените от подсъдимия самопризнания се
подкрепят от доказателствата по делото е обявил, че при постановяване на
присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът след
като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за установено от
фактическа следното:
Подс. Ю.М.М., ЕГН ********** е роден на *** ***. ******,*******,,*****,*****,***.
Живущ ***. ****** е.
Подс. М. и св. К.П. живели на семейни начала
до 2014 г., когато се разделили, тъй като М. извършил домашно насилие над П..
По време на семейното им съжителство се родила дъщеря им А. Ю. А. с ЕГН **********.
С Решение №
241/15.07.2015 г., постановено по гр. дело № 522/2014 г. по описа на Районен
съд- К., влязло в сила на 02.09.2015 г., родителските права по отношение на
детето А.А. били предоставени на майката св. П. и било определено
местоживеенето му при майката в гр. К., обл. П., а за бащата Ю.М. бил определен
режим на лични отношения с детето. Със същото решение, подс. М. бил осъден да заплаща на малолетната си дъщеря А. Ю. А.
чрез нейната майка и законен представител К.П.П. месечна издръжка в размер на
100 лева.
С Решение
№241/14.07.2017г. по гр.д.№473/2017 г. по описа на Районен съд- К., влязло в
законна сила на 04.08.2017 г. бил изменен размера на определената с Решение №
241/15.07.2015г. по гр.дело №522/2014 г. издръжка за детето А.А., като бил
увеличен размера ѝ от 100 лева на 150 лева, месечно.
През 2015 г.,
по молба на св. П. било образувано изп.д. №211/2015 г. по описа на СИС при
Районен съд- К. с длъжник подс. Ю.М.. Към това изпълнително дело през 2017 г.
след постановяване на Решение №241/14.07.2017 г. по гр.д. №473/2017 г. и
издаване на изпълнителен лист било присъединено и изп.д. № 99/2017 г., със
същите страни. Въпреки това подсъдимият
редовно изпадал в забава по отношение на задължението му за изплащане на
месечна издръжка на дъщеря му. Това му бездействие водело до сезиране на
компетентните органи от страна на св. П. за реализиране на наказателна
отговорност спрямо него. Такава не била реализирана, тъй като М. се издължавал,
включително и чрез действия на съдебен изпълнител по изп.д. №211/2015 г.
По преписка
№ 6691/2017 г. по описа на РП- К. подс. М. се възползвал от привилегията по
чл.183, ал.3 от НК, като тогава били и последните постъпления по изпълнителното
дело, чрез които погасил дължимите месечни издръжки, определени по Решение №
241/15.07.2015г. по гр. дело № 522/2014 г. и по Решение № 241/14.07.2017 г. по
гр. д. №473/2017 г. до месец август 2017 г., включително.
През периода
от месец септември 2017 година до месец септември 2020 година, подс. М.
бездействал като не изпълнявал задължението си за плащане на издръжка на дъщеря
си А.А. и изпаднал в забава за 37 /тридесет и седем/ месечни вноски, всяка по
150 /сто и петдесет/ лева или за сума за инкриминирания период общо в размер на
5550 /пет хиляди петстотин и петдесет/ лв.
През 2014 г.
било образувано гражданско дело № 502/2014 г. по описа на Районен съд- К. по
молба на св. К.П. за защита от домашно насилие, по което било постановено
Решение № 263/27.06.2014 г., съгласно което подс. Ю.М. бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН-
физическо и психическо насилие спрямо К.П.П. с ЕГН **********, на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. Със този
съдебен акт била наложена и забраната по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, а именно
забрана за доближаване жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на П. за срок от 18 месеца. Решение № 263/27.06.2014 г. влязло в сила на
31.07.2014 г., след като е било потвърдено с Решение №1558/31.07.2014г. по
в.гр.д. №2152/2014г. по описа на Окръжен съд гр.П..
В изпълнение
на Решение № 263/27.06.2014 г. КрлРС издал заповед за защита № 21/27.06.2014
г., чрез която М. бил задължен да спазва посочените по- горе две мерки за
защита спрямо св. П.. Заповедта подлежала на незабавно изпълнение и била
връчена, ведно със съдебното решение лично на подс. М. на 27.06.2014 г. от
длъжностно лице по призоваването при Районен съд- К..
На
22.03.2020 г., вечерта, св. П., заедно с дъщеря ѝ А.А. били в дома на св.
К.А., находящ се в гр. К. на ул. “******“ № **. Около 22,00 часа тримата
излезли на ул.“*******“, като св. П. и дъщеря ѝ си тръгвали към дома им в
гр. К. на ул.“******“ №*, а св. А. тръгнал с тях за да ги изпрати.
По пътя, на
ул.“Б.“, до тях се приближил и спрял с автомобила си подс. М. и казал на св. П.
да се качат с дъщеря им в автомобила му. Св. П. отказала, при което подсъдимият
хванал дъщеря си и започнал да я дърпа към автомобила, но св. П. се намесила и
не му позволила да я качи в автомобила. След това действие двете продължили да
вървят пресичайки кръстовището с ул.“В.Л.“, но подс. М. не се отказал от
намеренията си, като се заканил към св. П. с думите „ще си го получиш, ще те
науча как да се държиш“. В началото на ул. „А.К.“, веднага след кръстовището, М.
настигнал вървейки вече пеша св. П. и детето. В момента, когато св. П. се
завъртяла назад към него, М. и нанесъл един удар с дланта на лявата ръка си
ръка, който попаднал в главата на св. П., в дясната половина на лицето ѝ.
Ударът бил силен, като главата на П. се отметнала назад. Св. П. се развикала „не те ли е срам да ме
удряш, отлепи ми моста“, св. А. също се
развикал към подсъдимия, но тъй като малолетната А.А. се разплакала, св. П.
приканила св. А. да си вървят по улицата и да не се занимават повече с подсъдимия.
М. се върнал
в автомобила си и започнал да кара след тях, като се движил със скоростта им на
ходене. През отворения прозорец на автомобила си започнал да заснема видео с
мобилния си телефон, как св. П., дъщеря им и св. А. се придвижват пеша към дома
на П., отправяйки критики за късния час, извънредната обстановка, както и обиди
и закани за физическа саморазправа спрямо св. А.. Това поведение на подсъдимия
продължило до прибирането на трите лица в апартамент на ул.“Г.М.“№ *.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- обяснения на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, както и
прочетените на осн. чл.378 ал.2 от НПК протоколи, обективиращи показания на
свидетелите К.П. и К.А., протокола за разпит на обвиняемия М., както и
писмените доказателства- удостоверение за раждане на А. Ю. А., справка от
Агенция по вписванията, справка от ОДМВР- П., сектор „Пътна полиция“, справка
от ТД на НАП- П., справка от Община К., справка от Агенция по заетостта,
Дирекция „Бюро по труда“ К., заверен препис от решение № 241/14.07.2017 г. по
гр.д. № 473/17 г. на КрлРС, заверен препис от решение № 263/27.06.2014 г. по
гр.д. № 502/2014 г. на КрлРС, ведно с решение № 1558/31.07.2014 г. по в.гр.д. №
2152/2014 г. на ПОС, справка от СИС при КрлРС, копие от изп. лист, копие от
запорно съобщение и копие от молба, приложени към справката, заповед №
21/27.06.2014 г. по гр. д. № 502/2014 г. на КрлРС, протокол за предупреждение,
справка от Служба КОС при РУ- К., справка от ЦПЗ- П., справка за съдимост, характеристична
справка, постановление на РП- К. за отказ да образува наказателно производство
по чл.183 от НК извлечение от сметка и веществено доказателствено средство- 1
бр. СД. Събраните по делото писмени и гласни доказателства безпротиворечиво установяват
по безспорен и категоричен начин фактите, изложените в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
При
така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за периода от месец септември 2017 г. до
месец септември 2020 г. включително, в гр. К., обл. П., след като е осъден с
влязло в сила на 02.09.2015 г. решение № 241/15.07.2015 г. по гр. дело №
522/2014 г. по описа на Районен съд- К., изменено с Решение № 241/14.07.2017 г.
по гр. дело № 473/2017 г.по описа на Районен съд- К., влязло в сила на
04.08.2017 г., да издържа свой низходящ- дъщеря си А. Ю. А., ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно- 37 /тридесет и седем/ месечни вноски по 150 /сто и петдесет/
лева всяка или общо за периода 5550 /пет хиляди петстотин и петдесет/ лева,
поради което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по
чл.296 ал.1 от НК, тъй като на 22.03.2020 г. в гр. К., обл. П. не е изпълнил
Заповед за защита от домашното насилие № 21/ 27.06.2014 г., издадена в
изпълнение на съдебно решение № 263/27.06.2014 г., по гражданско дело №
502/2014 г. на Карловски районен съд, като нарушил наложената му мярка за
защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно- задължението му
да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН- физическо и психическо насилие спрямо К.П.П. с ЕГН **********, поради
което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Обект на престъплението
по чл.183 ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното развитие
на подрастващите. обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
нормалното развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия М. чрез бездействие- неплащане на определените с решението на КрлРС
парични вноски за издръжка на детето си. Престъплението е с продължен характер.
Подсъдимият не е плащал определената му с решение на КрлРС издръжка в периода от месец септември 2017 г. до месец септември 2020 г.,
т.е. 37 месечни вноски за детето му. Деянието е
извършено в гр. К., П.ска обл., където е местоживеенето на детето му, и където
същото е трябвало да получава паричните вноски, съобразно чл.68 от ЗЗД.
Размерът на издръжката е определен с влязлото в сила решение на КрлРС, а именно
по 150 лв. месечно.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл.
Знаейки, че е длъжен да заплаща издръжка, и след като е имал възможност да го
направи, подсъдимия не е платил на майката на малолетното си дете дължимите
месечни парични вноски от месец септември 2017 г. до месец септември 2020 г.
Престъплението по чл.296 ал.1 от НК засяга обществените отношения,
гарантиращи изпълнението на съдебните актове и издадените с тях разпореждания. От
обективна страна деянието е осъществено чрез неизпълнение от подсъдимия на
обявената му по надлежен ред Заповед за защита от домашно насилие, съгласно т.2
на която е длъжен безсрочно да се въздържа от домашно насилие- всякакъв вид
психическо и физическо насилие спрямо св. П., с която към датата на издаване на
заповедта е съжителствал семейно. Изпълнителното деяние на престъплението се
осъществява чрез неизпълнение на заповедта за защита от домашно насилие. Съгласно
легалната дефиниция в чл.2, ал.1 ЗЗДН „домашно насилие” се явява всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. В конкретния случай с действията си спрямо св. П. късно вечерта, около 22.00 часа, на
22.03.2020 г., като е отправил закана, последвана от физическо насилие-
нанасяне на един удар с ръка по лицето на св. П., подс. М. е упражнил
психическо и физическо насилие над св.П., поради което поведението
му безспорно изпълва със съдържание изпълнителното деяние на престъплението по
чл.296, ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е бил
наясно, че спрямо него има издаден заповед за защита от домашно насилие, бил е
наясно с предписаните в заповедта мерки, но въпреки това извършвайки акт на
психическо и физическо насилие по отношение на св. П., съзнателно е искал и
допуснал да я наруши, целейки настъпване на противообществените последици и
осъществявайки насилие.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за извършените от него престъпления, съдът взе предвид, че за
престъплението по чл.183 ал.1 от НК е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода до една година или с пробация, а
за престъплението по чл.296 ал.1 от НК-
лишаване от свобода до три години или
глоба до пет хиляди лева. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че делото се разглежда по реда на диференцираната процедура на
чл.371 т.2 от НПК, съгласно която следва императивно да се приложи нормата на
чл.373 ал.2 от НПК, определяща наказание при условията на чл.58а от НК.
За да индивидуализира наказанието, което
следва да наложи на подсъдимия, съдът отчете степента на обществена опасност на
престъпленията, извършени от него, както и обществената му опасност като
личност.
И двете,
осъществени от подсъдимия престъпление не представляват „тежки“ по смисъла на
НК престъпления. Обществената им опасност е невисока, макар и двете деяния с предмет
на защита- нормалното развитие на подрастващите и изпълнение на съдебните
актове и издадените въз основа на тях разпореждания се явява със значително
разпространение.
От друга
страна, личността на подсъдимия съдът преценява като такава с невисока степен
на обществена опасност. В тази насока съдът отчита чистото му съдебно минало и
добрите му характеристични данни- същият е трудово зает, като поради
пандемичните условия да работи на четири часа. Също така осъзнава
противоправния характер и на двете деяния и изразява съжаление за извършеното.
Гореизложените обстоятелства, съдът отчита като смекчаващи отговорността му.
Като такова обстоятелство, съдът прие и изложения от подсъдимия мотив за извършване
на деянието по чл.296 от НК, а именно поради бащински чувства реагирал остро,
виждайки детето му в късните часове на денонощието да върви без чадър под
дъжда, а майка му и придружителят им, защитени от чадър.
По отношение
на деянието по чл.183 ал.1 от НК.
Невисоката
степен на обществена опасност на деянието, извършено от подсъдимия и ниската
степен на обществена опасност на личността му определя налагане на наказание за
престъплението по чл.183 ал.1 от НК при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
му обстоятелства. При това положение при определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимия, и предвид процедурата на съкратено съдебно следствие
при условията на чл.371 т.2 вр. чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК съдът
взе предвид и приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, съгласно която „В случаите, когато едновременно са налице условията по
ал.1- 3 и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по- благоприятен за
дееца“. Така, при
определяне на наказанието за престъплението по чл.183 ал.1 от НК, и предвид
алтернативните наказания лишаване от свобода и пробация, съдът съгласно чл.57
ал.1 от НК намира за подходящо налагането на наказание пробация, което при
посочените по- горе многобройни смекчаващи вината обстоятелства и съгласно
чл.55 ал.1 т.2 б.“В“ от НК следва да се трансформира в наказание глоба от сто
до петстотин лева. Относно размерът на наказанието и предвид, че подсъдимият не
е заплащал издръжка за детето си в рамките на три години, както и имотното му и
финансово състояние, и обстоятелството, че следва да издържа и друго дете, съдът
намира за подходящо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца
определянето на глоба в средния, предвиден от НК размер от 300 лв. Определяйки
посоченото по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства
предупредително и превъзпитателно по отношение на подсъдимия, но преди всичко
няма да се възпрепятства възможността му да работи и изплаща дължимата издръжка
на детето си А.А..
По отношение
престъплението по чл.296 ал.1 от НК и предвид двете алтернативни наказания
лишаване от свобода и глоба, съдът намира, че съобразно чл.57 ал.1 от НК
подходящо наказание при отчитане на установените по- горе смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства се явява налагането на наказанието
глоба. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК не
следва да се прилагат правилата на ал.1 до до 4 на чл.58а от НК. При определяне
на размера на наказанието, съдът взе предвид, че неизпълнението на заповедта за
защита от домашно насилие е съпроводено и с нанасяне на шамар по отношение на
св. П., то на същия следва да се определи глоба в размер над минималния от 100
лв., а именно от 300 лв. Така определеното наказание съдът намира, че ще
осъществи необходимото поправително и превъзпитателно въздействие по отношение
на подсъдимия.
Тъй като
двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност, то следва, на
основание чл.23 ал.1 от НК да се определи едно общо най- тежко наказание по
отношение на подсъдимия, а именно глоба в полза на държавата, платима по
бюджета на съдебната власт, по бюджетна сметка на КрлРС в размер на 300 лв.
Така
определеното по вид и размер общо най- тежко наказание се явява съответно на
целите на чл.36 от НК, като ще въздейства поправително и превъзпитателно
въздействие по отношение на подсъдимия да спазва в бъдеще правовия ред в
държавата.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ