№ 387
гр. Б. , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20211200100253 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от М. К. Б.,
ЕГН ********** и Н. Г. П., ЕГН **********, двете чрез адв. Т.Г. против З.
„Б...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ул. „Д.
Б.“ № *, представлявано от С. П. и К. К..
Навежда се в молбата, че на 20.12.2019 г., около 19:30 ч. в гр. Б., на ул.
„Я. С.“ № *, Б. М. К., като водач на л.а. „С...” с per. № * виновно реализирал
ПТП с пресичащия на пешеходна пътека П. Г. Б.. За събитието е издадена
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2019-1046-951, в който са
отразени обстоятелствата относно настъпването на процесното ПТП. За л.а.
„С...” с per. № * има сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” със „З...” А., за която е издадена полица № *, валидна към
датата на ПТП.
Твърди се, че вследствие на настъпилото ПТП на П. Б. са нанесени
телесни повреди - счупен таз, черепно-мозъчна травма, множество фрактури,
приет е по по спешност в реанимация с опасност за живота, където е починал.
Твърди се, че кръвната проба на починалия за алкохол е отрицателна. На
1
виновния водач Б. М. К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по транспорта, в което е причинена смъртта н П. Б., като с влязла в еила
присъда по НОХД 771/ 2020 г. по описа на ОС Благоевград, подсъдимият е
признат за виновен в това, че като водач на л.а. „С... е per N.* на 20.12.2019г.
в тр. Благоевград е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил смъртта на пресичащия пешеходна пътека П. Б..
Навежда се, че М. и Н. са майка и сестра на починаия. Между тях и П. Б.
се твърди, че била установена трайна, силна емоционална връзка, основаваща
се на любов, подкрепа, разбирателство и взаимопомощ. Те споделяли с него
своите радости и разчитали на подкрепата му в трудни моменти. Тази силна
връзка е необратимо прекъсната от смъртта на П.. Твърди се, че двете са
почернени и съкрушени, а П. е в разцвета на силите си, в трудоспособна
възраст, в което все още е опора за съпругата и дъщерите си.
Навежда се, че ищците са разчитали изключително много на П., като
заедно със сестра си Н. двамата полагали грижи за майка си - М.. В същото
време Н., която е вдовица, изключително много разчитала на своя брат, като
той за нея бил опора в живота й и тя била пълноценна част от неговото
семейство. Връзката им била силна, надхвърляла по интензитет обичайната
връзка между брат и сестра. Заедно се грижили за майка си М., която също е
вдовица. Тези обстоятелства ги направили Н. и П. още по-близки.
Твърди се, че П. приживе много държал на семейството си. Той имал
особено близки връзка с майка си, за която полагал грижи заедно със сестра
си Н.. М. е съкрушена от загубата на сина си. Майката почернена и е
преживяла най-тежката съдба да положи безжизненото тяло на сина си в
черната земя. Никоя майка не може да преживее такава скръб и остава
белязана от тази трагедия за цял живот. Думите не стигат да се опише тъгата
и травмата, което преживява тази жена. Очите и са пълни със сълзи, а тя
всеки ден е на гробището и не може да преживее своя син. Навежда се, че с
внезапната смърт на П. Б., ищците загубили един от най-близките си. Смъртта
поставила край на човешкия живот и предизвиквала невъзвратима скръб за
близките на починалия. Претърпяната загуба и мъка по смъртта на баща им е
безгранична, а празнотата, която оставя никога не ще се запълни.
Твърди се, че Б. М. К., като водач на л.а. „С.” с per. № * имал
2
Гражданската отговорност в „З...” А..
Твърди се, че на основание чл. 380 от КЗ, с молба ищците са предявили
претенции в ответното дружество, с които са изискали да им бъдат заплатени
претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на процесния пътен
инцидент.
Поддържа се, че въпреки предвиденият в КЗ тримесечен срок за
окончателно произнасяне по заведената претенция е изтекъл, но към
настоящия момент, ответното дружество не е заплатило застрахователно
обезщетение на ищците.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника З. „Б...“ А., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. С., *, бул. „Д. Б.“ № *, да заплати на М. К.
Б., ЕГН **********, сумата в размер на 150 000.00 лв. (сто и петдесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на ПТП – 20.12.2019 г., до
окончателното плащане на дължимата сума, както и претендира сторените по
делото разноски.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника З. „Б...“ А., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. С., *, бул. „Д. Б.“ № *, да заплати на Н. Г.
П., ЕГН **********, сумата в размер на 50 000.00 лв. (петдесет хиляди лева),
предявен като частичен от 150 000.00 лв. /сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на настъпване на ПТП – 20.12.2019 г., до окончателното
плащане на дължимата сума, както и претендира сторените по делото
разноски.
Ответникът в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва предявените искове. Ответникът сочи, че доколкото е
налице влязла в сила присъда, не оспорва задължителните за гражданския съд
обстоятелства, визирани в чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК. Оспорва да е
причинена вреда на наследниците на загиналия в процесното ПТП. Вредата е
обективен елемент от фактическия състав на деликта и подлежи на доказване
от страната, която твърди да е претърпяла вреди.
Навежда се, че по отношение ищеца Н.П., която е сестра на загиналия в
3
пътния инцидент П. Б., според тълкувателната практика на ВКС е въведено
правилото само по изключение, да се присъжда обезщетение на лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Навежда се, че в
случая не е налице „изключително” страдание, което да подлежи на
обезщетяване, съгласно т. р. № 1/ 21.06.2018 година по тълк. д. № 1/ 2016
годена на ОСНГТК на ВКС. Дори и да се докаже страдание, то е в рамките на
нормалното, а не е „изключение”, каквото се визира в тълкувателната
практика. Оспорва ответника да е налице ..особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди”, по смисъла на т.р. №
1/2018 година на ОСНГТК на ВКС, като не е налице изключение, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия между ищеца и
починалия. Така както са описани в исковата молба, в отношенията на
ищците и починалия няма нищо изключително, което да подлежи на
обезщетение. Напротив касае се за нормални в нашето общество отношения
между брат и сестра. Цитираната тълкувателна практика визира случаи, на
някакви „особени“ „изключения“, а не всяко страдание, свързано със загубата
на роднина по съребрена или пряка линия от втора степен, то трябва да е
„особено” и „изключително”.
Оспорва се размера на претенцията. Навежда се, че сумата, която се
претендира, не отговоря на вредата и икономическото състояние на страната
към датата на ПТП, както и на справедливостта и съдебната практика за
подобен род вреди. При причиняването на смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия
и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
При евентуалност, се прави възражение за съпричиняване на
увреждането. Сочи се, че пострадалият П. Б. като пешеходец, макар да
пресича на обозначено за целта място (ПП), като не се съобразява с посоката
и скоростта на приближаващото го МПС, не сигнализира за намерението си
да предприеме пресичане с ръка, като се поставя в превишен спрямо
нормалния риск. Поддържа се, че съпричиняващото деяние за разлика от
деликта не е необходимо да е противоправно и виновно. Съгласно ППВС №
17/ 63 година т. 7 - Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В
случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
4
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина. В случая
пострадалият е нарушил и конкретни правила за движение по пътищата,
визирани в разпоредбите на чл. 32 ЗДП, чл, 113 ЗДП и чл. 114 ЗДП, с което се
поставил в превишен риск и съпричинява настъпилото ПТП в значителна
степен. Макар да пресича на ПП, пострадалият е можел да избегне ПТП, като
предприеме необходимите мерки за запазване на живота и здравето си, какви
го мерки не е предприел и се поставя в риск.
Претендира разноски за производството.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, делегира процесуален
представител.
Ответникът делегира процесуален представител, оспорва иска.
Установява се от писмените доказателства по делото, че ответникът е
сключил на 02.01.2019 г. задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица № *, валидна до 02.01.2020 г., за
следния лек автомобил - марка „С...” с per. № *. Установява се от протокол за
ПТП, че на 20.12.2019 г., около 19:30 ч. в гр. Б., на ул. „Я. С.“ № *, Б. М. К.,
като водач на л.а. „С...” с per. № * виновно реализирал ПТП с пресичащия на
пешеходна пътека П. Г. Б.. Установява се от писмените доказателства по
делото, че вследствие на произшествието на П. Б. са нанесени телесни
повреди - счупен таз, черепно-мозъчна травма, множество фрактури, приет е
по спешност в реанимация с опасност за живота, където е починал.
Установява се, че кръвната проба на починалия за алкохол е отрицателна.
Установява се, че на виновния водач Б. М. К. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по транспорта, в което е причинена смъртта н П. Б.,
като с влязла в сила присъда по НОХД 771/ 2020 г. по описа на ОС
Благоевград, подсъдимият е признат за виновен в това, че като водач на л.а.
„С... е per N.* на 20.12.2019г. в тр. Благоевград е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на
пресичащия пешеходна пътека П. Б..
По делото се установява, по които обстоятелства не се и спори, че М. и
Н. са майка и сестра на починаия.
5
По делото не е спорно, че ищците са отправили към застрахователя, на
основание чл. 380 от КЗ, претенции в ответното дружество, с които са
изискали да им бъдат заплатени претърпените от тях неимуществени вреди,
вследствие на процесния пътен инцидент, но въпреки предвиденият в КЗ
тримесечен срок за окончателно произнасяне по заведената претенция е
изтекъл, но към настоящия момент, ответното дружество не е заплатило
застрахователно обезщетение на ищците.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля
Б.К., К. Л. и Д. Д..
Според св. К., се движил по ул. „Я. С.“ в тъмната част на денонощието,
прибирайки се от работа в посока града, посока магазин „Е.“. Държал е
телефона и помолил един човек, който да набере 112, просто не може. да
оцели цифрите на телефона. Спомня си удара, движел се е с позволената
скорост, около 40 км/ч., било мокро и тъмно. Пешеходецът идвал от отдясно
и после си спомня самия удар, след който удар спрял, обадил се на 112 и
патрулката дошла много бързо. В наказателното производство е сподели, че
не е видял въобще пешеходеца, като го е видял непосредствено преди самия
удар, поради което се е признал за виновен.
Свидетеля Д. установява, че познавал П. Б. от 2002 година – това е баща
на съпругата му М. Б.. Познавал М.Б. и Н.П. - М.Б. е майка на П. Б. и
респективно баба на съпругата му М. Б., а Н.П. е леля на съпругата му,
съответно е сестра на П. Б.. Установява свидетеля, че цялото семейство били
много близки, като отношенията на М.Б. и Н. с П. Б. били много близки,
помагали си постоянно. Сочи свидетеля, че П. Б. постоянно помагал на сестра
си и майка си за събиране на дърва, за купуване на дърва, нарязване за зимата,
помагал им ремонти на електроуреди, било то пералня, хладилник, печка.
Това се налагало специално при сестра му Н., тай като тя от 2005 година е
вдовица и той бил като цяло опора за нея. По празници също така се
събирали, било то Коледа, Великден, почивни дни. Като цяло той бил тяхна
опора, и на двете – и на Н., и на М., тъй като те живеят в други населени
места. Н. – сестра му, е в с. Б., до Д., а пък майката на П. – М., тя живее в гр.
Х.. П. е оказвал финансова подкрепа на майка си по някакъв начин – помагал
й финансово, в смисъл такъв, че често пъти й плащал сметката за телефон, ако
6
се наложи и за ток, тъй като тя получава пенсия за старост. Новината за
смъртта на П. майка му М. и сестра му Н. приели тежко, били изключително
шокирани.
Свидетелят Л. установява, че П. Б., М. Б. и Н.П., са част от неговото
семейство, като отношенията с тях са били много близки. Сочи свидетеля, че
отношенията на М. Б. и Н.П. с П. Б. били много отношения между много
близки, помагали си взаимно. П. Б. помагал и на баба М., и на сестра си Н.,
тъй като сестра му загубила мъжа си още преди доста години, той бил нейна
опора, звънели си по телефона. Помагал също на семейството, на майка си и
баща си, преди да почине. Поемал финансови разходи, помагал и на Н.
няколко пъти - да си прибере дърва, имало е примерно някакви проблеми по
къщата, които един мъж може да реши примерно в семейството на една
домакиня.
От назначената автотехническа експертиза се установява, че
автомобилът се е намирал на 30.2 метра от пешеходната пътека, когато
пешеходецът е предприел пресичане, при 40 километра, ако е спазил
ограничението, водачът е щял да спре на 20.5 метра, т.е. преди пешеходната
пътека на около 9.7 метра. Пешеходецът е могъл да предотврати настъпването
на ПТП, като спре на пешеходна пътека, след като е стъпил на платното за
движение на 1.50 метра, автомобилът е щял да мине, той нямало да бъде в
коридора на движение на автомобила и нямало да стане произшествието. Ако
пешеходецът се е движел по-бързо по пешеходната пътека, е нямало да
настъпи ПТП. Видимост е имало достатъчно, скоростта на пешеходеца е била
1.8 – това е бърз ход, той е предприел бързо пресичане и това съответства от
таблицата на бърз ход за тези години – от 50 до 55, ако е бил с още по-бърз
ход, щял е да избегне произшествието. Установява вещото лице, че водачът,
така и пешеходецът е имал видимост, достатъчна за да види приближаващия
автомобил. Не е имало автомобили, които да пречат на видимостта. Имали са
взаимна видимост и двамата. Липсва спирачен път и поради това прави извод
вещото лице, че водача явно не е забелязал пешеходеца, въпреки че е могъл,
защото е имало видимост. Реагирал е късно водачът.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведени са няколко предмета на делото - по първия иск, спорното
7
материално право е правото на увреденото лице да предяви претенция за
обезщетение срещу застрахователя при настъпването на пътнотранспортно
произшествие и отказ от застрахователя да плати обезщетение, при налична
гражданска отговорност, която правна квалификация е чл. 498, ал. 3 от
Кодекса за застраховането ( КЗастр.); като по втория иск това е правото на
вземане за лихва, която правна квалификация е чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а по
третия иск това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна
квалификация е с чл. 78 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. При действието на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя, при наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на управлявания от причинителя на
деликта автомобил, при спазване изискванията на чл. 380 – да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат
установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически
факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования
и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
Не е спорно в настоящето дело, че ответникът е бил застраховател по
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със „З...”
А., сключена за л.а. „С...” с per. № *, за която е издадена полица № *, валидна
8
към датата на ПТП.
По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено
пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването
на моторното превозно средство, по аргумент от чл. 477, ал. 2 КЗ.. В
протокола за ПТП, издаден от органите на МВР, е описан механизма на ПТП.
Съобразно чл. 477, ал. 1 КЗ, обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. За трети лица
се смятат всички лица, с изключение на лицето, която отговаря за
причинените вреди.
Обект на застраховката гражданска отговорност е отговорността на
застрахованите за причиняване на вреди свързани не само с използването, но
и с притежаването на моторни превозни средства, от което следва че в
обхвата му попадат и случаите на безвиновна отговорност на застрахования.
Предмет на застраховането е не само рискът от настъпване на вреди от
виновно деяние по чл. 45 ЗЗД, но и вредите за които застрахованото лице
отговаря съгласно чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. В новия КЗ изрично е прието, че
застрахователят по „Гражданска отговорност“ отговаря и за причинени по
време на движение на моторното превозно средство в резултат на влошаване
на здравословното състояние на водача, което е възпрепятствало
управляването на моторното превозно средство, неимуществени и
имуществени вреди на трети лица – чл. 493 КЗ. Социално оправдано е
застрахователният риск да включва и непозволено увреждане в определени
случаи, възникнали без вина на отговорното лице - чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
9
Съдът намира за доказано и обстоятелството, че вследствие на
процесното събитие на П. Б., син на единия ищец и брат на другия ищец, е
била причинена смърт.
Не е спорна и пряката причинна връзка между настъпилото ПТП и
претърпените вреди – смъртта на пешеходеца.
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.
432, ал. 1 КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ..
В конкретния казус се установява, че е налице валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. По делото са представени
доказателства, че е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ - с молба е
заявена писмена претенция за изплащане на обезщетение за понесените от
ищците неимуществени вреди, с приложени доказателства, като с изрично
писмо по повод на заведената щета, застрахователната компания е уведомила
пострадалите и пълномощника, че след разглеждане на преписката, не е
определено обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 496 от КЗ срокът за произнасяне по
претенцията е три месеца от нейното предявяване. Процесуална предпоставка
увреденото лице да предяви претенцията си за плащане по съдебен ред е:
застрахователят да не плати в срока по чл. 496; да откаже да плати
обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
обезщетението – чл. 498, ал. 3 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по договор
„Гражданска отговорност“, следва да се установят кумулативните
предпоставки за наличие на деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на
застрахования - противоправно деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина. В конкретния
случай тези елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат
установени в настоящото производство.
Установени и не са спорни пред настоящата инстанция елементите от
10
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ: Ищците са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания,
вследствие смъртта на техния син и брат.
Вследствие на произшествието П. Б. получил тежки травми - счупен таз,
черепно-мозъчна травма, множество фрактури, приет е по спешност в
реанимация с опасност за живота, където е починал. Произшествието е
следствие на ПТП на 20.12.2019 г., около 19:30 ч. в гр. Б., на ул. „Я. С.“ № *,
Б. М. К., като водач на л.а. „С...” с per. № * виновно реализирал ПТП с
пресичащия на пешеходна пътека П. Г. Б.. Установена е и причинната връзка
между противоправното поведение на водача на лек автомобил „С...”, /под
формата на непредпазливост/ и причинената вреда. Установен е и
специфичният елемент на визираната в чл. 432, ал. 1 от КЗ безвиновна
отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
По довода, че не е налице виновно поведение на водачът Б. М. К.,
управлявайки лек автомобил „С...” с per. № *, съдът намира за неоснователен.
Установява се от присъдата на наказателния съд, че деянието е извършено
виновно – при непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия. Тази
присъда, е задължителна, по аргумент от чл. 300 ГПК, за гражданския съд.
Спорното в настоящото производство, с оглед доводите, изложени в
отговора на исковата молба, е досежно размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди, както и дали е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, което да бъде отчетено при
определяне на обезщетението, както и наличието на особено близка връзка на
починалия и действително претърпените вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
11
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС № 4/ 68 г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент
не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но
и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна.
С оглед спецификата на отговорността по чл. 45 ЗЗД такива
обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на
увредения, общественото му положение, емоционалната връзка между
пострадалия и претендиращия репариране на вредите при настъпила смърт.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се
има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с
изживяванията и личността на този, който понася вредите.
Относно ищеца М.Б., майка на починалия, съдът намира, че за
определяне размера на обезщетението, доколкото неимуществените вреди по
своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на
определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на
индивида, следва да се съобразят депозираните по делото гласни
доказателства. От показанията на свидетелите се установява, че Б. и
пострадалия са били в изключително близки отношения, обусловени не само
от роднинската им връзка. Ищецът Б. не е живяла в едно домакинство с
нейния син, но връзката между майка и син винаги е била много силна и
шокът от загубата на син е бил изключително голям. Вследствие смъртта на
най-близък родственик ищецът Б. е претърпяла значителни душевни болки и
страдания и негативните психо-емоционални последици не са преодолени и
понастоящем. Установените от свидетелите обстоятелства сочат несъмнено,
че между пострадалия и неговата майка са съществували отношения,
изпълнени с взаимна обич и привързаност. Справедливостта изисква сходно
разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от
един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика
в сходни хипотези.
12
Прилагайки законоустановения принцип за справедливост при
определяне дължимото обезщетение за възмездяване на понесените от ищеца
Б. – майка, морални вреди, съдът приема следното:
Видно от показанията на свидетелите, които настоящият съдебен състав
кредитира като обективни, независимо от близката родствена и приятелска
връзка с ищеца Б., майката е сломена, отключила е нервни разстройства.
Според свидетелите, тя е съкрушени от случилото се и не може да се
възстанови от загубата и до момента. Синът е бил нейната опора и помощник
в живота.
Съобразявайки установените морални страдания на ищеца Б. – майка,
интензитета на мъката от безвъзвратната загуба на сина й, който е ноторен,
прекъснатата завинаги връзка майка –син, която е известно, предвид липсата
на доказателства по делото, водещи до противен извод, че е изключително
силна, обичайните за подобна ситуация крайно негативни психо-емоционални
преживявания, които ще ги съпътстват през целия остатък от живота им, като
родител, надживял детето си, както и обществено - икономическата ситуация
в страната към м. декември 2019 г., индиция за която са нормативно
определените лимити на застрахователно покритие по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, настоящият
съдебен състав намира, че в случая претендираното обезщетение за обезвреда
на понесените неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от
30 000 лева, която в този размер съответства на установения с чл. 52 ЗЗД
принцип.
Относно ищеца П. - сестра на П. Б., съдът намира следното:
Следващите спорни въпроси, с оглед оплакванията в отговора на исковата
молба са: попада ли ищеца П. в кръга от лица, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат си, тоест дължи ли й се обезщетение
и ако да, в какъв размер; съпричинил ли е загиналия настъпването на
вредоносния резултат и в каква степен.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. постановено по тълкувателно
дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
13
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г.
и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на ТР се прие, че
най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му. Цитираното ТР разяснява, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г., следва да се
допусне като изключение само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/1961 г. и №
14
5/1969 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз
основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с
посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
В случая няма спор, че ищеца П. е по-голямата сестра на П. Б.. От
показанията на свидетелите се установява еднопосочно, че ищеца П. и
починалия брат са поддържали близки и топли отношения и по-конкретно –
брата е посещавал често сестра си, помагал е в къщната й работа и въпреки,
че всеки от тях създал свое семейство и живеели в различни градове останали
много близки, взаимно се подкрепяли и често прекарвали време заедно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които цени при условията
на чл. 172 от ГПК и приема за безспорно установено, че ищеца П. и брат й са
поддържали близки и топли отношения, характеризиращи се с обичайната за
тази връзка взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Въпросът е в това дали помежду им е била изградена такава особена
връзка, която поради определени житейски обстоятелства, се различава от
нормалната и обосновава изключителност на отношенията, водеща до
неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните при добри, социално-
активни отношения в бита, без конфликти и при взаимна грижа и помощ и
съответно оправдаваща присъждането на обезщетение наред с най-близките
на пострадалия.
При преценка на събраните в производството доказателства настоящият
състав намира, че не се касае за изключението, отразено в цитираното
15
тълкувателно решение. Житейската ситуация в разглеждания случай е
обусловена от спецификата в семейството на ищеца и загиналия. От една
страна, помагане в къщната работа и събирания по празници, не може да се
приеме, че попада в цитираното от ТР изключение, тъй като това е
принципният обичаен случай. От друга страна обаче, наличието на много
топли и добри отношения помежду си, били са много близки и задружни,
поддържали са непрекъсната връзка, не са се карали и винаги са се
подкрепяли взаимно, това са обстоятелства, които не могат да обосновават
извод за изключителност в близостта между ищеца П. и починалия й брат по
смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а
сочат на нормална и обичайна за българската традиция духовна и
емоционална близост между брат и сестра/, която се характеризира с взаимна
обич, разбирателство и морална подкрепа. За да се приеме, че между едно
починало в резултат на ПТП лице и лицето, претендиращо обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на първото и попадащо извън кръга на
лицата по Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС, е съществувала особено близка връзка, необходимо е освен
формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се
проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-
голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. В
случая такива житейски обстоятелства не се установяват. В показанията на
свидетелите се изнасят данни, че ищеца П. не е живяла заедно с брат си, а са
се събирали по празници, брат й е помагал в къщната работа, но това не са
житейски обстоятелства, обуславящи създаването на особена близост между
брат и сестра, а напротив, това са съвсем обичайни и традиционни за живота
на българските семейства обстоятелства, в частност - за живота на братята и
сестрите в такива семейства. Още повече, що се касае до отношенията между
брат и сестра и към момента на пътния инцидент, отнел живота на единия от
тях, то от показанията на разпитаните свидетели може да се направи
единственият извод, посочен и по-горе, че тези отношения са били много
добри и топли, но всеки и брата и сестрата са имали своето семейство и са
живеели със същото, а поддържаната между брат и сестра връзка се е
характеризирала като нормална връзка на братска и сестринска обич,
привързаност и взаимопомощ. Не обосновава извод за изключителност на
отношенията между ищеца П. и брат й П. Б..
16
На следващо място, показанията на горните свидетели не установяват и
понасянето ма морални болки и страдания от ищеца П., надхвърлящи болките
и страданията, които обикновено е нормално и присъщо да изпита едно лице
от загубата на своя брат. Това, което става ясно от показанията на
свидетелите е, че ищеца П., непосредствено след като е научила за смъртта на
брат си, е изпитала силен психически стрес. След това и на погребението на
брат си ищеца била много тъжна и плачела, а и към момента на разпита на
свидетелите продължавала да изпитва тъга, ходела често на гроба на брат си
и последния много й липсвал. Тези установени чрез показанията на
свидетелите данни за психо-емоционалното състояние на ищеца П. след
смъртта на брат й Б., не очертават понасянето на морални болки и страдания
от ищеца П. след този момент, надхвърлящи по интензитет и
продължителност болките и страданията, които би изпитало обичайно едно
лице от смъртта на своя брат.
Всичко изложено по-горе налага извода, че в случая са недоказани и
двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна практика
/коментирана по-горе и обективирана в цитираното тълкувателно решение/.
От това следва и извода, че ищеца П. не разполага с материалноправна
легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
нейния брат П. Б., настъпила вследствие на ПТП от 20.12.2019 г. А липсата на
такава легитимация обосновава и извода, че предявеният осъдителен иск е
изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът
навира за неоснователно.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т. 7 от ТР № 1/ 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/ 2014 г. на ОСТК,
дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. За да е
налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно
17
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал виновно. Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
деликвента, увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден.
В трайната практика на ВКС - решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. №
525/2008 г. на II ТО; решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО;
решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на II ТО и други, се приема,
че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила
за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се
за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово
следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки
и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че
приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Настоящият
състав споделя дадените разрешения в посочената съдебна практика.
На първо място, съдът намира, че пострадалият не е допринесъл за
настъпване на смъртта си. Поведението на загиналия към момента на
произшествието несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с
настъпилия неблагоприятен резултат. За да направи този извод, съдът
съобрази, че пострадалия Б., участвал като пешеходец в движението, към
момента на удара се е намирал на пътното платно и не е увеличил хода си,
нито е намалил същия, възприемайки наближаващия автомобил. Съдът
отчита и становището на експерта, че от техническа гледна точка и двамата
участници в инцидента са допринесли за произшествието.
С оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпил процесният
инцидент, настоящият състав отчита поведението на водача на автомобила,
който е управлявал ППС с превишена и несъобразена скорост, поставила го в
18
невъзможност безопасно да преодолее пешеходеца на пешеходната пътека,
имайки видимост към него и да намали и да спре, за да предотврати удара. В
случая от изложеното следва извода, че няма данни водача да е възприел
пешеходеца на пешеходната пътека, за да предприеме маневра спиране и
пропускане на пешеходеца. Други доказателства не са ангажирани от
ответника, чиято е тежестта на доказване, във връзка с възражението му за
наличие на съпричиняване на вредоносните последици от страна на
пострадалото лице, поради което това възражение се явява неоснователно.
За да бъде успешно проведен процесуалният способ за защита на
пасивно легитимираната страна по иск за репариране на вреди от непозволено
увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да се установи,
че крайният вредоносен резултат би бил предотвратен при липса на
поведението, сочено като съпричиняване – и само при установяването на този
факт биха били приложими последиците на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП. С оглед изричната разпоредба на чл. 409 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, който
препраща към чл. 496, ал. 1 от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението
е три месеца от поканата по чл. 380 от КЗ. В настоящия случай, не се спори,
че поканата е получена от застрахователя. Безспорно е също, че по общите
правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, делинквентът се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната разпоредба
на чл. 429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по
договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл. 429,
ал. 3 от КЗ. Следователно, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата по
силата на закона се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който
19
му е станало известно настъпването на застрахователното събитие, т.е. не е
налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и
лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в
този смисъл е разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, според която в
застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ - посочени са две условия, ограничаващи
размера на претенцията за лихви: 1. тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума /лимити на отговорността/; 2. да се начисли от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на
чл. 497, във връзка с чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на
самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо
обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази
лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не
е част от застрахователната сума, и не може да бъде ограничаван от размера
на последната, съобразно чл. 497, ал. 3, във връзка с чл. 492 от КЗ. При
изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на
увреденото лице - ищец върху определеното обезщетение е от датата на
сезиране на застрахователя. При разглеждане на иск по чл. 432 от КЗ е
ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в
отношенията между застрахования и застрахователя. В случая обаче, е
сезиран застрахователя на 09.01.2021 г., поради което съдът намира, че от
тази дата следва да се присъди законна лихва.
При този изход на делото, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
следва да се присъдят на ищеца Б. и разноските по делото. С оглед на което и
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ищеца Б. сумата общо от 1430.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставяне правна защита,
определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/ 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът, с оглед отхвърлената част от иска, му се следват разноски
20
за адвокат.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С., район Л., ул. „Д. Б.“ № *, представлявано от С. П. и К. К., да заплати на М.
К. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 30 000.00 лв. (тридесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 09.01.2021 г. – датата на покана за
плащане, – до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над този размер, до претендирания от 150 000 лв., както и за присъждане на
законна лихва от датата на ПТП – 20.12.2019 г., до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска да се осъди ответника З. „Б...“ А., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. С., *, бул. „Д. Б.“ № *, да заплати на Н. Г.
П., ЕГН **********, сумата в размер на 50 000.00 лв. (петдесет хиляди лева),
предявен като частичен от 150 000.00 лв. /сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на настъпване на ПТП – 20.12.2019 г., до окончателното
плащане на дължимата сума, както и сторените по делото разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З. „Б...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С., район Л., ул. „Д. Б.“ № *, представлявано от С. П. и К. К., да заплати на
адвокат Т.Г. Г., ЕГН ********** - САК, сумата в размер на 1430.00 лв.
(хиляда четиристотин и тридесет лева), представляващи разноски за адвокат
за М.Б..
ОСЪЖДА М. К. Б., ЕГН **********, да заплати на З. „Б...“ А., ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ул. „Д. Б.“ № *,
представлявано от С. П. и К. К., сумата в размер на 3930.00 лв. (три хиляди
деветстотин и тридесет лева), представляващи разноски за адвокат съобразно
21
отхвърлената част от иска на М.Б..
ОСЪЖДА Н. Г. П., ЕГН **********, да заплати на З. „Б...“ А., ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ул. „Д. Б.“ № *,
представлявано от С. П. и К. К., сумата в размер на 2030.00 лв. (две хиляди и
тридесет лева), представляващи разноски за адвокат съобразно отхвърления
иск на Н.П..
ОСЪЖДА З. „Б...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С., район Л., ул. „Д. Б.“ № *, представлявано от С. П. и К. К., да заплати по
сметка на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на 1200.00 лв. (хиляда
и двеста лева), представляващи държавна такса съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА З. „Б...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С., район Л., ул. „Д. Б.“ № *, представлявано от С. П. и К. К., да заплати по
сметка на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на 644.00 лв.
(шесттотин четиридесет и четири лева), представляващи разноски за вещи
лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
22