№ 460
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20213100900352 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.Е. от гр. Белослав,
обл. Варна, чрез процесуален представител, с която е предявен пряк иск на
увредено лице по договор за Гражданска отговорност на автомобилистите
против ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следствие на ПТП от 08.10.2019 г., станало
на ПП I-4, София-Варна при километър 202.700, при твърдение за валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП между собственика на
МПС, л.а. Киа Рио“ с ДК№ ******* и ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на писмената застрахователна
претенция – 20.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба и допълнителната такава ищцата Е. твърди, че на
08.10.2019 година е допуснато ПТП по вина на A. П. И., управляващ МПС м.
„Киа Рио“ с ДК№ ******* на път I-4, километър 220.700, посока София
Варна. Участник в ПТП е и МПС с м. „Мерцедес вито“ с ДК№ * **** **, в
който автомобил е пътувала ищцата. Следствие удара на същата са
причинени травматични увреждания, подробно описани в ИМ. Твърди се, че
1
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач
е сезиран с претенция за изплащане на обезщетение на 20.08.2020 г., но
отсъства насрещна престация.
Твърди, че ПТП е предизвикало както физически така и психически
дискомфорт на ищцата. Физическите травми са удостоверени в издадени
медицински документи. За възстановяването е било необходимо провеждане
и на физиотерапевтично лечение, но въпреки всичко и към момента на
завеждане на иска болките не са отшумели. След произшествието се
наблюдава и психическо разстройство – неспокоен сън, кошмари от
преживяното, страх от пътуване в превозни средства. Отключени са
симптоми на тревожност, потиснато настроение и липса на апетит. Твърди, че
е претърпяла болки и страдания, чийто паричен еквивалент е съизмерим със
заявената претенция и моли за нейното уважаване ведно с лихвата от момента
на сезиране на застрахователя до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва иска по основателност като отрича основен
причинител на ПТП и вина за същото да има водачът на МПС, застраховано
при него, обратно твърди, че има достатъчно данни за участие и на трето
МПС в произшествието, което в значителна степен е допринесло за
катастрофата, респективно причинените травматични увреждания на ищцата.
Затова оспорва всеки елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане. В условия на евентуалност твърди съпричиняване – ищцата е
пътувала без поставен предпазен колан в автомобила, което е довело и до по-
тежките физически увреждания, налице е активно участие на трето МПС в
катастрофата, а заявеният размер на претецията не съответства на интензитета
на претърпените болки и страдания. Твърди, че лихвата за забава се дължи не
от заявената в ИМ дата, а от момента на изтичане на срока за доброволно
плащане от застрахователя.
Правна квалификация на иска: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр.
чл. 429 от КЗ.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител
поддържа собствените си аргументи и по същество на спора.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството и след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна.
2
За безспорен и ненуждаещ се от доказване е приет факта, че между
собственика на л.а. „Киа Рио“ с ДК№ ******* и ответното дружество ЗД
„БУЛ ИНС“ АД е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП 08.10.2019 година.
При отсъствието на влязла в сила присъда, която да обвързва
гражданския съд в пределите по чл. 300 от ГПК, съдът е разпределил в тежест
на ищеца да докаже всички елементи на непозволеното увреждане –
механизъм на ПТП, авторство на водача, управлявал автомобила застрахован
при ответното дружество и причинно следствена връзка с увреждането, вида,
характера и интензитета на претърпените болки и страдания.
По горепосочената причина на ответника е указано да установи факта на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадия – обстоятелството, че е
бил в автомобила без обезопасителен колан и че именно това му поведение е
причина за претърпените физически травми. Следва да докаже, че принос за
ПТП има и поведението на водача на третото МПС, участник в катастрофата,
както и твърдяната причина за загуба на контрол от страна на водача A. И. /не
превишаване скоростта, а внезапен физически дискомфорт следствие
твърдяното заболяване/.
1. По фактическия състав на непозволеното увреждане:
От гласни доказателства, събрани чрез разпита на свид. Юшенлийски,
които като непротиворечащи на останалия доказателствен материал съдът
кредитира, както и от неоспореното заключение по комплексната САТЕ и
СМЕ се установява, че на 08.10.2019 година е настъпило ПТП на ПП I-4,
София-Варна при километър 202.700, между л.а. „Мерцедес Вито“ с ДК№ *
**** **, управляван от свидетеля Юшенлийски и л.а. „Киа Рио“ с ДК№
*******, управлян от A. И.. Съгласно заключението по САТЕ,
произшествието е станало около 13.00 часа в посока на движението от гр.
София към гр. Варна. Лекият автомобил, управляван от A. И. в платното за
движение към гр. Варна, при движение в зона на десен завой е навлязъл в
лентата за насрещно движение, където се е движил автомобила „Мердедес“ в
посока гр. София. Настъпил е челен ексцентричен сблъсък между насрещно
движещите се МПС като първоначалният контакт е осъществен със
застъпване на предните десни части на автомобилите. След първоначалния
удар лекият автомобил „Киа Рио“ е отхвърлен назад и надясно, а лекият
3
автомобил „Мерцедес Вито“ е продължил движението си напред и наляво
вече с разрушено окачване на предно дясно колело. Последвал е вторичен
удар в бордюра и металната мантинела на автомобил „Мердедес“ с предната
му лява част. Следствие вторичния удар МПС се е завъртяло обратно на
часовника и е отхвърлено с продължаващо въртене в посока обратно към
пътното платно. На платното е настъпил третичен удар между това МПС и
движещ се автомобил „Тойота Хайлукс“, следствие на който има увреждане в
задната лява част на „Мерцедес“. Както заключението сочи третичният удар е
по-скоро приплъзващ и само е дозавъртял автомобила „Мерцедес“,
респективно не е с принос за настъпване на травматичните увреждания на
ищцата.
Според САТЕ, ПТП е могло да се избегне ако водачите на МПС „Киа“ и
„Мерцедес“ са задействали едновременно спирачните системи на автомобила
при разстояние между тях не по-малко от 121.94 метра, а с оглед скоростта им
на движение и опасната зона за спиране, ПТП не е могло да бъде
предотвратено. Установява се също така, че всъщност непосредствено към
момента на ПТП л.а. „Киа“ е бил в насрещната лента за движение като както
се доказва и от гласните доказателства, и експертизата свид. Юшенлийски е
направил опит да избегне удара с насрещно идващото МПС чрез маневра
наляво, т.е. към лентата за движение посока гр. Варна. От експертизата не се
установява да е имало препятствие на платното за движение посока гр. Варна,
което да е наложило водачът на л.а. „Киа“ да предприема маневра
изпреварване или заобикаляне с цел навлизане в насрещното платно за
движение. Не се доказа и това навлизане да е следствие внезапно
прилошаване на водача, още повече вещото лице по част автотехническа
заяви в съдебно заседание, че данните от снимковия мателиал не сочат на
такова състояние на водача A. И., тъй като предните колела на автомобила
„Киа“ са завити и двете в посока надясно, т.е. водачът волево е завил надясно,
за да отбие в своята лента /виждайки настъпващия сблъсък с другото МПС/.
При тези данни съдът намира, че причина за ПТП е поведението на
водача на л.а. „Киа Рио“ като от същия са нарушени разпоредбите на чл. 16
(1) от ЗДвП, съгласно която на пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне /каквито действия не са
4
установени/, както и общата разпоредба на чл. 20 от закона, указваща, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.
Ищцата е пътувала в л.а. „Мерцедес“ на първа седалка зад шофьора
вдясно. Следствие ПТП е претърпяла травматични увреждания – счупване с
разместване на лъчевата кост на дясната предмишница на типичното място и
кръвонасядания и ожулване по кожата на ляво коляно, които могат да се
получат при така настъпилото ПТП. Медико-биологичния квалификационен
признак за травмата на ръката е трайно затруднение в движението на десния
горен крайник, а за уврежданията по коляното – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
При това съдът счита, че травматичните увреждания на ищцата са
следствие реализираното ПТП, респективно се доказва причинна връзка, а
доказателствата налагат извод, че вина за допуснатото ПТП има водачът на
л.а. „Киа Рио“.
2. По въпроса за интензитета на претърпените болки и страдания.
Съгласно заключението в част СМЕ, фрактурата на лъчевата кост при
пострадалата е лекувана консервативно чрез мануално наместване и
последваща имобилизация с гипсова лонгета. Имобилизацията е остранена на
35-тия ден, а раздвижването на крайника е включвало два курса
физиотерапия. Не са извършвани, нито препоръчвани оперативни
интервенции във връзка с тази травма. Що се отнася до травмите в областта
на лявото коляно, предвид характера и вида на увреждането не е предписвано
специфично лечение. Към момента на прегледа на ищцата, функцията на
крайника е възстановена. В пълен обем са активните и пасивните движения в
областта на дясната китка. Според вещото лице към момента не са
необходими и допълнителни медицински интервенции и назначения във
връзка с травмите.
Съгласно гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката
Димитрова – дъщеря на ищцата, на последната са били необходими около 3-4
месеца за възстановяване в относително добро състояние като
възстановяването продължава. Травмата препятства ищцата от упражняване в
пълна степен на професията – фризьор. Свидетелката сочи и за отключени
психически отклонения.
5
Според заключението на СПЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, непосредствено след ПТП ищцата е била със симптом на
остра стресова реакция, което е състояние на субективен стрес и емоционално
разстройство, възникващо в период на адаптация към значими жизнени
промени или последиците на стресогенно жизнено събитие. Страдащите имат
симптоми на повишена тревожност, чувство на безперспективност,
намаляване на обичайните интереси и контакти, нарушение на съня и
подтиснати емоциии. Според вещото лице лечението на това разстройство
включва прилагане на психотерапевтични методи на лечение и не се налага
използване на психофармакологични средства като тези клинични симптоми
могат да отзвучат и без помощ отвън. Към момента на освидетелстването, при
К.Е. не се диагностицират спихични разстройства, интервюто и разговора,
свързани с моментите на ПТП-то водят до емоционален дискомфорт.
3. Размер на справедливото обезщетение:
При претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага
принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно
чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни
обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания, и последиците от
тях за пострадалото лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за
размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно
покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент. След
определяне размера на обезщетението следва да се даде отговор на въпроса за
наличието или не на обективен принос на пострадалия при ПТП /т.е.
съпричиняването/.
В конкретния случай се касае за претърпяно от жена в активна работна
възраст ПТП, в резултат на което са претърпени както физически така и
психически травми. Следствие произшествието Е. е прекъснала активна
работа /по данни на свидетелката Димитрова ищцата към спорния момент е
работила в Пристанище Варна/. Съществената травма на десен горен крайник
е наложила гипсова имобилизация за период от 35 дни, в който пострадалата
е имала нужда и е била подпомагана в извършване на основни ежедневни
дейности, а дори и след сваляне на имобилизацията е бил необходим период
от около 3-4 месеца за възстановяване на функцията на крайника. Към
6
момента – близо две години след инцидента ищцата все още среща
определени трудности при ползване на засегнатия крайник, необходим и в
професионален аспект. От друга страна не се установи от заключенията по
СМЕ, че конкретния случай в специфика се отличава с по-висок интензитет
на болки и страдания в сравнение със сходни други, тъй като функцията на
крайника е изцяло възстановена за няколко месеца като същото се отнася и до
отключенната остра стресова реакция непосредствено след ПТП, която към
момента е без остатъчен ефект.
При горното като съобразява и застрахователните лимити на
обезщетения съдът намира, че справедлив се явява размер на обезщетението
от 30 000 лева.
4. Относно съпричиняването на вредоносния резултат:
Такова в настоящия случай отсъства, тъй като вида на удара при ПТП и
вида и интензитета на травматичните увреждания както и областта от тялото,
където са получени, според заключението по СМЕ не се влияят от това дали
ищцата е била с поставен в автомобила предпазен колан. Друг е въпроса, че се
установи да е ползвала такъв.
В контекста на горните изводи искът ще се уважи за сумата от 30 000
лева и отхвърли за горницата до заявените 50 000 лева.
5. По претенцията за лихва и началния момент на дължимост:
Съгласно чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, застрахователното обезщетение покрива
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за
лихви пред увредения без покана, съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според
следващата алинея на разпредбата, лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която от
датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на
деянието, а застрахователят от горепосочените дати, в случая от
уведомяването му по чл. 380 от КЗ.
7
Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на
20.08.2020 г. /претенция л.10 по делото/, от която дата се присъжда и лихвата
за забава. Към момента на завеждане на иска е изтекъл и срокът по чл. 496 от
КЗ като отсъства престация, дори произнасяне.
6. По разноските:
С оглед изхода от спора разноски се следват на адвоката, защитавал
ищцата по представения договор за оказана безплатна правна помощ в размер
на 1430 лева, определен по реда на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения на база 30 000 лева.
На ответната страна се присъждат съразмерно с отхвърлената част от
иска 160 лева за експертиза и 1008 лева за адвокатско възнаграждение по
представения договор за защита и съдействие /л. 51 по делото/ с
доказателства за извършен разход.
В тежест на застрахователя се възлага заплащането на разноски в
размер на 512 лева и държавна такса върху уважената част - 1200 лева, в
полза на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София да заплати
на К. В. ЕН., ЕГН **********, гр. Белослав, обл. Варна сумата от 30 000
/тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следствие на ПТП от 08.10.2019 г., станало на ПП I-4,
София-Варна при километър 202.700, при валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, към
датата на ПТП между собственика на МПС, л.а. Киа Рио“ с ДК№ ******* и
ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на писмената застрахователна претенция – 20.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432 от КЗ, вр.
чл. 86 от ЗЗД като отхвърля иска за горницата до 50 000 лева, като недоказан
по размер.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София да заплати на
адв. С.Б. С., ЕГН **********, гр. Варна сумата от 1430 /хиляда
8
четиристотин и тридесет/ лева разноски за осъществено процесуално
представителство на ищцата на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв и чл. 78 ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА К. В. ЕН., ЕГН **********, гр. Белослав, обл. Варна да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София сумата от 1168.00
/хиляда сто шестдесет и осем/ лева разноски за експертиза и процесуално
представителство, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, сметка държавни такси Окръжен съд
Варна сумата от 1712 /хиляда седемстотин и дванадесет/ лева държавна
такса върху уважения иск и разходи за експертизи, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9