№ 74
гр. Шумен, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
в присъствието на прокурора Р. Ил. Р.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20243600500072 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №12 от 17.01.2024г. тпо гр.д.№543/2023г., ВПРС е отхвърлил като
неоснователна и недоказана молбата на М. С. А., за допускане при условията и по реда на
чл. 19, ал. 1 от ЗГР, промяна на собственото, бащиното и фамилното му име от „М. С. А.” на
„А.А.Х.”.
Недоволен от така постановеното решение останал молителят. Излага, че същото се
явявало неправилно, необосновано и незаконосъобразно, по подробно изложени
съображения. Разпитаните в хода на производството свидетели по категоричен начин
установили, че молителят се идентифицира в публичното пространство с турските имена
А.А.Х.. С тези имена се представял навсякъде и бил известен сред близки и познати. По
делото били приети и безспорни доказателства, че по отношения на него липсват наложени
ограничения за задгранични пътувания, досъдебно производство. Бил и неосъждан. С
български имена бил записан при раждането от родителите си, тъй като последните към този
момент били с насилствено променени имена. През 1990г. бил приет ЗИБГ, който
предвиждал първоначално възстановяване на принудително променените имена на
българските граждани от турски произход. Недоверието и страха в част от население от
несигурните промени 1989-1990г. били причината, родителите на молителя да не са
променили имената му. За него липсвала възможност да възстанови имената си, тъй като не
бил с турско-арабски имена, но баща му бил роден с турско-арабски имена и след смъртта
1
на последния, с тях бил записан на надгробната плоча. Жалбоподателят излага също, че
правото на име било лично субективно право и е недопустима намеса на държавните и
общинските органи, тъй като се накърнявали личните конституционни права на гражданите.
В хода на производството било доказано, че изповядва религия-ислям и както той, така и
семейството му, били обвързани с културни и религиозни дейности и обреди. Наличието и
записването му с християнски имена и идентификацията му с други, го поставяла в
неудобно положение. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго,
с което молбата му за допускане промяна на имената му от М. С. А. на А.А.Х., бъде
уважена.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес , поради което се явява процесуално допустима.
Заинтересованата страна община Шумен взема становище по неоснователността на
жалбата. Представителят на ШОП вземат становище по частичната основателност на
жалбата. Счита, че следва да се допусне промяна единствено на личното име на молителя.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане на молителя от 30.02.2005., издадено
въз основа на акт за раждане №..................., същият е роден на .....г. в гр.Шумен, от майка:
С.М.Х. и баща: С.А.Б.. При раждането си същият е записан с имената М. С. А., като бащино
и фамилно му име са формирани от собственото, съответно бащино име на неговия баща,
съгласно чл.13 и чл.14 от ЗГР.
Съгласно акт за раждане №150/30.09.1969г. и удостоверение за идентичност на лице с
различни имена №179/30.10.2023г., по време на смяната на имената на българските
граждани от турски произход, имената на бащата на молителя са били променени от А.Х.М.
на С.А.Б..
Видно от представените удостоверения за наследници и родствени връзки, съпругата и
децата на молителя са записани с български имена.
По делото е представена и снимка от надгробна плоча-паметник от гроба на бащата
на молителя, като същият е посочен с имената А.Х.Б., изписани с латински букви.
Съгласно изготвената от ВПРС, Бюро за съдимост, справка за съдимост рег. №
231107005000501352/07.11.2023 г. молителят не е осъждан и няма налагани
административни мерки по чл. 78а от НК., а съгласно справка рег. № 372000-34447 от
09.11.2023г. издадена от ОД на МВР-Шумен, със списък за преминаванията на молителя
през ГКПП на Република България, за периода от 01.01.2018г. до 07.11.2023г., спрямо
последния не са прилагани принудителни административни мерки по чл. 75 и чл. 76 от
ЗБДС. В писмо рег. № 372000-34797 от 10.11.2023г., издадена от ОД на МВР – Шумен е
отразено, че в информационните масиви на МВР няма данни за заявителски материали
срещу лицето, досъдебни производства и наложени принудителни административни мерки.
2
Съгласно издаденото удостоверение вх.№ 2125/ 08.11.2023г. от ШОП, към датата на
издаването му, срещу молителя няма данни за повдигнати обвинения по неприключени
наказателни производства.
Пред въззивната инстанция бе представен на виждане в оригинал паспорта на
молителя, като в същия липсват отразявания за наложени санкции.
Съгласно показанията на свид.Б.А., съсед, приятел на молителя, последният бил
известен с турското име А. и всички го познават с това име. Не бил чувал някой да го
нарича с друго име. С това име се представял и при запознанство. Бащата на молителя и
близките му били мюсюлмани и посещавали джамия. Баща му се казвал А., фамилия-Б., и
бил починал. Молителят имал три деца, като едното се казвало А.. В този смисъл са и
показанията на свид.М.Б./втори братовчед на молителя/, който сочи, че молителят се казва
А., баща му се казвал А.. Молителят бил женен и съпругата му се казвала А., а трите им
деца- А., А. и А.. Хората в гр..... знаели молителя с турското име А., като не бил чувал да го
нарича някой с друго име. Така се и представял. Изповядвал мюсюлманска религия. Цялото
му семейство спазвали мюсюлманските обичаи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че молбата на молителя
за промяна на собственото, бащиното и фамилното му име се явява основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Законът не дефинира кои
обстоятелства се определят като важни, но във всички случаи значимостта на
обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Важни по
смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които
биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.
Етнически и религиозни традиции също са зачетени като важно обстоятелство по смисъла
на сочената норма, предвид правото на лицето на свободно самоопределянето по тези
признаци.
В случая се установи/свидетелски показания/, че молителят е известен в обществото,
сред близки и познати със собственото име „А.“, като със същото име се представя и в
обществото. Това име съответства и на изповядваната от него и семейството му религия.
Никой не го знаел и не се обръщал към него с името „М.“. Баща му също бил известен с
турско-арабското си име-А., като дори надгробната му плоча била с имената “А.Х.Б.“.
Ето защо и следва да бъде допусната промяна на собственото име на молителя от М. на
А.. Името е част от личностното самоопределяне на лицата и поради това субективното
желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като "важно
обстоятелство", още повече когато става дума за съображения от религиозен и етнически
характер, каквато е разглежданата хипотеза./решение № 1426 от 10.12.2008 г. по гр. д. №
396/2008г., V г. о., решение №19 от 8.02.2012г. по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК )./,
3
С оглед промяната на личното име на лицето, следва да бъде допусната промяна и на
бащиното и фамилното му име. Бащата на молителя също е бил известен с турско-арабското
си име „А.“/от което се формира бащиното име на молителя/ Носенето на турско-арабско
собствено име, и бащино и фамилно име с българско съзвучие, прави и името неудобно и
неподходящо.
Следва да се посочи също, че в ЗГР са предвидени два способа за промяна имената на
българските граждани - този по чл. 19, ал. 1 от ЗГР /по съдебен ред чрез подаване на молба
до съда, когато са налице предпоставките на цитираната разпоредба/ и този по чл. 19а ал. 1-4
от ЗГР /по административен ред за граждани с принудително променени имена по време на
т. нар "възродителен процес" и за техните деца, родени след промяната на имената на
родителите/. Касае се за две алтернативни възможности, като всеки правен субект има право
да избире кой ред да предприеме В случая молителят е роден през 1990г.и е записан при
раждането си с български имена, но след насилствено променените имена на баща му, и
същият може да избере всеки един от двата способа за промяна на имената си, като се е
възползвал от регламентирания съдебен ред по чл. 19, ал. 1 от ЗГР, преценявайки, че по този
ред правата му ще бъдат най-добре защитени, особено ако, както в случая се иска промяна и
на собственото име/ което име не е производно от това на баща му/, бащиното и фамилното
име.
Само за пълнота следва да се посочи, че при молителя са налице и предпоставките
чл.19а, ал.4 от ЗГР за промяна на бащиното и фамилното му име.
Предвид изложеното следва да бъде допусната промяна на бащиното и фамилното име на
молителя, като бащиното му име бъде формирано от собственото име на неговия баща/А./,
съответно фамилното име- от бащиното име на баща му/Х./, принудително променени и
невъзстановени към момента на раждане на молителя. Следва да се посочи, че начинът на
образуване на бащиното и фамилно име на молителя, отговарят на разпоредбите на чл.13 и
чл.14 от ЗГР и на начина на формиране на бащиното и фамилно име в акта му за раждане.
От събраните доказателства по делото/справка за съдимост, справки от ОД на МВР,
паспорт, удостоверение от ШОП/ не се установи исканата промяна да е свързана с
намерение да се въведат в заблуждение органите на реда.
Без значение се явява обстоятелството, че бащата на молителя приживе не бил
възстановил турско-арабските си имена. Етническите и религиозни традиции на лицето
следва да бъдат зачетени при искане за промяна на имената му, тъй като право на всяко
лице е да отстоява индивидуалността на името си. Когато едно лице произхожда от
определена етническа група и е известно сред обществото с името, съответстващо на
етническата му принадлежност, то това е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР,
явяващо се основание за промяна на имената му в съответствие с произхода на лицето. Не
рефлектира върху извода на съда и обстоятелството, че съпругата и децата на молителя
били с български имена. Доколкото молителят се явява глава на семейството, то бащиното
име на децата, съответно фамилното име на децата и съпругата му, се явяват производни от
неговото, поради което и допуснатата промяна на неговите имена би била основание за
4
евентуална промяна на техните имена, докато обратното не е валидно.
Предвид изложеното,обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него
бъде постановено друго, с което бъде допусната промяна на собственото, бащиното и
фамилно име на молителя от М. С. А. на А.А.Х..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №12 от 17.01.2024г. по гр.д.№543/2023г. на ВПРС, като вместо него
постановява:
ДОПУСКА, на основание чл.19, ал.1 от ЗГР, промяна на собственото, бащиното и
фамилното име на М. С. А. с ЕГН**********, р. на .....г. в гр.Шумен, акт за раждане
№..................., от „М. С. А.” на „А.А.Х.”.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5