Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ...04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Д. в. гр. д. № 555/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5127899/06.08.2018 г. на „Т.С.” ЕАД – ищец по гр. дело № 823278/2017 г., Софийски районен съд, 126 състав срещу постановеното по него Решение № 451557/16.07.2018 г., с което е отхвърлена частично претенцията на дружеството за признаване за установено, че ответника дължи 480, 06 лв. главница по задължението му за заплащане на доставена, топлинна енергия за периода 05.2013 г. – 06.2014 г.; 20, 40 лв. – такса за дялово разпределение за периода 05.2013 г. – 06.2014 г.; 24,06 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 15.08.2014 г. – 06.07.2017 г. и 11, 87 лв. – обезщетение за забава за заплащане на такса за дялово разпределение.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Счита се, че основният порок на решението е неправилната оценка на доказателствата, тъй като от представените доказателства ставало ясно, че задължението било ликвидно и изискуемо. Сочи се, че съгласно общите условия на жалбоподателя задълженията на неговите клиенти е следвало да бъдат погасявани до тридесето число на месеца, следващ този на отчитането. Неправилно съдът е определил размера на задължението, прилагайки чл. 162 ГПК въпреки изслушаната и приета ССчЕ.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на нова, с което исковете да бъдат уважени в цялост.
Третото лица-помагач на страната на ищеца „Т.с.” ЕООД редовно уведомено не взема становище в законоустановения срок.
Софийски градски съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството по гр. дело № 823278/2017 г., Софийски районен съд, 126 състав е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД след проведено заповедно производство, по което е постъпило възражение, с твърдението, че ответника Е.С. е собственик та топлоснабден имот с абонатен № 310212 и за периода 05.2013 г. – 04.2016 г. имал незаплатени задължения за доставена и потребена топлинна енергия в общ размер на 1 393, 14 лв., от които 1 108, 06 лв. главница за незаплатена топлинна енергия;; 224, 06 лв. – законна лихва за забава за периода 15.08.2014 г. – 06.07.2017 г.; 49, 15 лв. такса за услуга за дялово разпределение и 11, 87 лв. – лихва върху тази сума, ведно със законна лихва от 14.07.2017 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното плащане. Претендирани са разноски.
Ответникът Е.С. е оспорил исковата молба по основание и размер. Направил е възражение за изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност.
По делото е конституирано като трето лица-помагач на страната на ищеца „Т.с.” ЕООД.
По делото са представени Нотариален акт от 17.12.1999 г. за собственост на недвижими имоти, построени върху държавно място от ЖСК № 72, том трети, рег. № 4292, нот. дело № 400/1999 г.; извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за задълженията за абонатен № 310212; Договор № 4257/26.09.2002 г. за възлагане извършването на отчитане на консумирана топлинна енергия, сключен между „Т.с.” ЕООД и Етажната собственост; Протокол от ОС на ЕС за определяне на топлинен счетоводител; Допълнение към протокола; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД *** от 2008 г.; Протокол № 3/15.09.2013 г. на ЕС за избор на нова фирма за дялово разпределение; Удостоверение № 062866/01.05.1993 г. за сключен граждански брак; молба на „Т.с.” ЕООД от 19.03.2018 г., в която е посочено, че дружеството не извършва услугата дялово разпределение.
По делото е приета и изслушана СТЕ, според която дяловото разпределение за процесния период било извършвано от „Т.С.” ЕАД. Всички отоплителни тела на имота били демонтирани и поради това за тях не била начислявана топлинна енергия. Топлината от щранг била начислена по т. 6.5 от Приложението към Наредба № 16-334/2007 г. Показанията от протокола за главен отчет били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Общата дължима сума за процесния период по фактури била 1 047, 56 лв. След изравняването 1 047, 56 лв. или разлика от 24, 79 лв. За периода 06.2014 г. – 04.2016 г. сумата по фактури била 730, 72 лв., а след изравняване 620, 75 лв. или 110, 03 лв. Дружеството топлоснабдител е отчислявало технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция в съответствие с чл. 55, ал. 2 Наредба № 2/2004 г. и чл. 58, ал. 2 Наредба № 16-334/2007 г. На всеки две години се прави метрологична проверка на общия топломер в абонатната станция За процесния период датите на проверка били: 15.11.2012 г. и 24.09.2015 г. Общият размер на фактурираните суми за процесния период бил 1 047, 56 лв.
Според изслушаната и приета по делото ССчЕ общият размер на неплатените суми за процесния период възлиза на 1 147, 01 лв. (1 108, 06 лв. за топлинна енергия и 38, 95 лв. за дялово разпределение). За отоплителен сезон 05.2013 г. – 04.2014 г. сумата за доплащане е 85, 22 лв. За отоплителния сезон 05.2014 г. – 04.2015 г. сумата за връщане е 1, 01 лв. Със суми за връщане за цитираните периоди клиентът е погасил задължения извън процесния период. Начислените суми по съобщения към фактури възлиза в общ размер на 1 047, 58 лв. (918, 65 лв. – за отопление и 128, 93 лв. за топла вода). Главницата за дължимите суми от клиента за процесния размер е в общ размер на 1 108, 06 лв. Общата сума за таксите за отчитане на уредите и за разпределение е 38, 95 лв. Законната лихва за забава по горните суми е 231, 93 лв.
Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето Решение № 451557/16.07.2018 г., в което е приел, че ответникът е собственик на процесния имот, до него е доставяна топлинна енергия за периода 05.2013 г. – 06.2014 г.,, по силата на закона между него и топлопреносното предприятие е възникнало договорно отношение със съдържанието запълнено от Общите условия на дружеството от 2008 г. и 2014 г., таксуваната топлинна енергия е за отдадено количество по щранг лира в банята, за битово горещо водоснабдяване и за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Съдът е уважил възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност като е отхвърлил съображението на ищеца, че нейното начало е от издаването на общата фактура за отоплителния сезон. Приел е за основателна претенцията за периода 06.2014 г. – 04.2016 г. съобразявайки приетия от вещото лице размер от 620, 75 лв. с корекция от 75 ст. и 38, 95 лв. такса за дялово разпределение.
Във въззивното производство са представени вносна бележка за преведени в полза на „Т.С.” ЕАД 186 лв. по гр.дело 78488/2017 г., СРС и фискален бон от 18.11.2019 г. за заплатени 635, 26 лв. (414 лв. – съдебни разноски; 153, 66 лв. главница и лихви).
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано
по същество е правилни поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите му. Съобразно изложените възражения в жалбата следва да
бъде отбелязано следното:
Плащанията предмет на спора са с периодичен характер поради което те се погасяват с кратката тригодишна давност, но и за тях важи общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, че давността за вземанията започва да тече от тяхното възникване. Редът за заплащане на месечните задължения е определен от самия ищец в чл. 33 от Общите условия. От 2008 г. Абонатът следва да заплати месечното си задължение в тридесетдневен срок след изтичане периодът за който се отнасят. А според 33, ал. 1 от Общите условия от 2014 г. в тридесетдневен срок от публикуването им на интернет страницата на продавача. Видно е, че изравнителните сметки целят само корекция по вече възникнали задължения и общата фактура не измества напред срока за погасяване. Ето защо правилно съдът е съобразил изискуемостта на отделните задължения и правилно е приложил погасителната давност.
Неоснователно е възражението, че при налична ССчЕ съдът е определил дължимите суми по реда на чл. 162 ГПК. Коректния прочит на съдебното решение /стр. 4 от него/ показва, че съдът е ползвал заключението на вещото лице без да прави свои сметки.
Въз основа на изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски, насрещната страна не е поискала присъждането на такива в своя полза.
Воден от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451557/16.07.2018 г. по гр. дело № 823278/2017 г., Софийски районен съд, 126 състав.
Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД. Трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./