ОПРEДЕЛЕНИЕ
№………….../15.02.2016г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТИ
СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Диана Стоянова гр.дело № 6125 по описа за 2015г. на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Г.Д.С. срещу Т.С.М. положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част с
площ от
В исковата молба ищецът твърди, че с
му е предоставена хавра с площ от 600.00кв.м., находяща се в гр. Варна,
местност „Караулницата” за ползване по силата на 76 ПМС, въз основа на протокол
№21/20.12.1978г., за което е издадено удостоверение №1777/20.12.1978г. За
местността има одобрен план за новообразувани имоти със заповед
№РД-10-7706-432/15.12.2003г., като за ищеца бил отреден имот №4501.845 с площ от
600кв.м. За имота е издадена оценка, която е заплатена от ищеца през 1996г. С
плащането ищецът е станал собственик на имота.
Имотът ищецът го владее, като свой и
за периода 1978г. до 2007г./изрично
уточнено в съдебно заседание след указания на съда и отразено в доклада по
чл.146 от ГПК/, поради което го е придобил по давност.
Твърди се, че ПИ №845 е включен с
цялата си площ от 600кв.м. в ПИ с идентификатор
№ 10135.4501.1412 с площ от
1323кв.м.
По
изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ищецът е собственик на основание изкупуване, както и в
евентуалност давност.
Съдът на основание чл.130 от ГПК
след справка по гр. дело №8978/2007г. и при съобразяване на нормата на чл.299
от ГПК намира, че настоящото производство е недопустимо, тъй като се основава
на факти и обстоятелства, които са преклудирани със сила на пресъдено нещо.
С влязло в сила решение
№1654/26.05.2009г., постановено по гр. дело №8978/2007г. ищецът Г.Д.С. е осъден
да предаде владението на Стоян Тодоров М., праводател на ответника Т.С. върху
имот пл. 1412, по ПНИ на СО „Метешето”, гр. Варна с площ от 1320кн.м. на
основание чл.108 от ЗС.
Няма спор, както и съгласно
заключението по СТЕ, че процесният ПИ идентификатор
№ 10135.4501.1412 е идентичен на ПИ №1412 по ПНИ на СО „Ментешето”, както и, че
ответникът Т.М. е частен правоприемник на Стоян М., по силата на договор за
дарение, обективиран в нот. акт №124/2012г.
В производството по гр. дело
№8978/2007г. ответникът е релевирал възражение за придобиване на имота с десет
годишна давност до 2007г.
Съгласно нормата на чл.299 от ГПК
влязлото в сила решение има сила на присъдено нещо между същите страни, за
същото искане и на същото основание. Само в отделни случаи тя се разпростира и
спрямо други лица, които не са били страни по делото - за техните наследници и
правоприемници. Правоприемникът замества изцяло праводателя и основава своето
правно положение на правното положение на своя праводател.
Когато дадено обстоятелство или
правоотношение е било включено в спорното право и е обхванато от силата на
присъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите
страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът,
касаещ това обстоятелство или правоотношение.
Забраната на чл.
299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по
същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права,
осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били
релевирани от ответника в съдебното производство или не. Такова е и разрешението дадено в решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011
г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, решение № 112
от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2014 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Камелия Маринова/.
Или позоваването ищеца на придобивни
основания, давност за периода 1997т. до 2007г., както и на изкупуване
осъществило се през 1996г. са преклудирани със силата на пресъдено нещо при
решаване на спора по гр. дело №8978/2007г. Те са фактически основания
осъществили се преди формиране на силата на пресъдено нещо. Ищецът/ответник в
гр. дело №8978/2007г. се е позовавал на давност, която е изследвана на
двуинстанционен контрол и е отхвърлена, като придобивно основание, поради което
и същият е осъден да предаде владението на процесния имот ПИ №1412.
Въпреки, че не се е позовал по гр.
дело №8978/2007г. на изкупуване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което според
твърденията е осъществено през 1996г. с определяне на оценката и плащане на
земята, това основание също е преклудирано, тъй като е следвало да бъде заявено
в другото производство, а не в настоящото.
По гр. дело №6125/2015г. не са
наведени нови основания, настъпили след влизане в сила на решението –
31.05.2010г. и това е ясно, тъй като самият ищец в съдебно заседание изрично е
уточнил, че имотът му е отнет през 2007г. чрез въвод от съдебния изпълнител.
С оглед изложеното настоящото
производство се явява недопустимо и като такова подлежи на прекратяване.
На основание чл.78, ал. 4 от ГПК на
ответника се следват разноски в размер на 830.00лв., адвокатско възнаграждение
и 330.00лв., възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело №6125/2015г. по описа на ВРС,
образувано по предявен от Г.Д.С. срещу Т.С.М. положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на реална част с площ от
ОСЪЖДА Г.Д.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Т.С.М.,
ЕГН **********,*** сумата от 1160.00лв.
/хиляда сто и шестдесет лева/, представляваща сторени съдебно деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА
СТОЯНОВА/