Решение по дело №2550/2012 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№    .....................     от  04.02.2013 г., В. Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Иск с правно основание чл. 51 ЗА.

Ищецът твърди в исковата си молба, че  е сключил договор за правна помощ с ответното адвокатско дружество, по силата на който е последното е поело задължението да извърши процесуално представителство по гр.д. № 245/2008 г. на Окръжен съд Силистра. В хода на делото адв. Г. не е осъществил компетентна правна защита, като професионалните грешки се изразяват най-общо в неточно формулиране на фактите в исковата молба и неточното им пресъздаване в съдебни заседания, недопитване до ищеца във връзка с конкретните размери и други релевантни обстоятелства и изразяването на твърдения, неотговарящи на фактическото положение. В резултат на това поведение на процесуалния представител, исковата претенция на ищеца е била отхвърлена. С неточното изпълнение на договора за правна защита на Ц. са причинени вреди, изразяващи се в стойността на отреченото със сила на пресъдено нещо вземане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 10000 лв., представляваща частичен иск от общия размер на вредите 91597 лв. Не претендира разноски.

Ответникът оспорва изцяло исковата молба, като излага съображения, че действително е упражнявал процесуално представителство по соченото дело, но не е допуснал твърдяните грешки, именно в резултат  на които искът на Ц. е отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От изключително оскъдните доказателства, приложени към настоящото дело, и особено от непротиворечивите твърдения и на двете страни, може да се направи извода, че между тях е имало сключен договор за правна защита по гр.д. № 245/2008 г. на Окръжен съд Силистра. Няма спор, че по това дело Ц. е бил ищец, както и няма спор, че твърдяното от него притезание е отречено с влязло в сила решение. Няма спор и по отношение на факта, че за доказване на вземането си, ищецът чрез процесуалния си представител се е позовал на документ, наименован „запис на заповед”, считан за напълно редовен от Ц. от формална страна.

Тук следва да се отбележи, че представените с допълнителна молба от 29.01.2013 г. писмени доказателства не могат да бъдат приети и ценени по делото, тъй като устните състезания са приключили на 23.01.2013 г., след който момент е недопустимо събирането на нови доказателства /арг. от чл. 148 и чл. 149, ал. 2 ГПК/. Направените доказателствени искания се явяват и преклудирани, тъй като съгласно чл. 146, ал. 3 ГПК страните е следвало да изложат становището си и направят доказателствените си искания след изготвения доклад, след който срок те губят правото си да правят това на по-късен етап от производството. В този смисъл ищецът не е направил доказателствени искания в откритото съдебно заседание, доказателствата, приложени към молбата от 29.01.2013 г. не касаят нови или нововъзникнали обстоятелства, което обуславя тяхната недопустимост за приемане, поради несвоевременното им заявяване.

 

При тази фактическа обстановка съдът мотивира следните правни изводи:

Между страните е сключен договор за правна защита по соченото гражданско дело, разгледано на първа инстанция от Окръжен съд Силистра. Ищецът счита, че поради допуснати професионални грешки на процесуалния му представител, е отречено вземането му от съда, поради което желае да реализира гражданската отговорност на ответното адвокатско дружество за търпените вреди. Отговорността на дружеството за сочените от ищеца вреди може да се ангажира, съгласно чл. 72, ал. 1, изр. 2 от Закона за адвокатурата, но само до размера на направените вноски. Основното правило е, че отговорността за този вид вреди се носи лично от адвоката /чл. 72, ал. 1, изр. 1 и чл. 51 ЗА/. Съгласно чл. 51 ЗА за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди. В конкретния случай се твърди наличие на неизпълнение на задължението на адвоката, осъществил процесуалното представителство по соченото дело, да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин /произходящо от нормата на чл. 40, ал. 2 ЗА/. При липсата на каквито и да е било доказателства, събрани в производството по надлежния ред, настоящият състав е поставен в пълна невъзможност да прецени процесуалното поведение на адвокат Г. и доколко същия адекватно е упражнил процесуалните права на Ц.. Не може да се обоснове и извода, че именно в резултат на допуснати професионални грешки съдът е постановил своя акт срещу ищеца. Задължението на адвоката за защита на правата и законните интереси на клиента произтича от сключения между тях договор за правна помощ и в този смисъл са приложими общите правила на ЗЗД – чл. 82 ЗЗД, който изисква вредоносния резултат да е пряка и непосредствена последица от поведението на адвоката. Тъй като в конкретния случай не става въпрос за такова поведение, което пряко да е обусловило крайния резултат /като например пропуск да се съберат налични доказателства в рамките на допустимите срокове, пропуск да се направи възражение за погасяване по давност на вземането и пр./, а се навеждат твърдения относно заето становище от адвоката по фактически обстоятелства и доказателствата, следва да се отбележи и следното: Със сключения договор за адвокатска помощ адвокатът на ищеца е поел задължението за правна защита по делото, а не за определен резултат – позитивно решение за ищеца. Поемането на задължение за определен резултат би противоречало на правилата на адвокатската етика, защото единствено от компетентността на съда е да прецени въз основа на събраните доказателства дали претенцията на ищеца е основателна. В този смисъл становището на адвоката относно правното значение на представения документ в производството би могло да бъде обсъдено от съда, но не е задължително да бъде възприето безусловно при решаване на казуса. По тези съображения настоящият състав счита, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка от конкретно твърдяното неизпълнение и сочената от ищеца вреда. Естеството на представените по делото запис на заповед и погасителен план, съдът счита за ненужно да коментира, тъй като те са били предмет на обсъждане на състоялото се производство пред Окръжен съд Силистра, по отношение на тяхната доказателствена сила е формирана сила на пресъдено нещо и тези обстоятелства се явяват ирелевантни към настоящия спор.

При така изложените аргументи, съдът приема, че ищецът не доказа неточно изпълнение на задълженията на представлявалия го адвокат, като пряка и непосредствена последица от което за него да са възникнали вреди, което обуславя неоснователността на претенцията му.

Разноски не се претендират от никоя от страните, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът:

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля предявения от Д.К.Ц.,*** против АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Т И Г.” , със седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК *** частичен иск за заплащане на сумата 10000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в общ размер на 91597 лв. като пряка и непосредствена последица от неизпълнение по договор за правна защита по гр.д. № 245/2008 г. на Окръжен съд Силистра, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: