№ 3446
гр. Варна, 05.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20253110101677 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Т. Г.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. С., обл. Варна ул. „*****, с която
против О. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. С., обл. Варна, ул.
„*****, е предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 СК, за прекратяване на
сключения между страните, граждански брак, с развод, без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Страните по делото са слючили граждански брак на *****.1989 г., в гр.
Д. Ч., като от брака си имат едно родено дете, което е навършило пълнолетие.
Първоначално бракът на страните вървял добре, съпузите имали нормални
отношения, които се основававали на съпружеска любов, привързаност и
взаимно уважение. Между тях царяло разбирателство, като семейството им,
през този период, било здраво и сплотено. С годините отношенията на
съпрузите се променили и между двамата започнали да възникват разногласия
и караници, по отношение на всеки въпрос свързан със съпружеските им
отношения, както и съществуването на семейството им, като цяло.
Според ищеца, в живота им настъпил хаос и след като той разбрал, че
съпругата му имала собствени планове за живота, в които той не фигурирал,
1
се почувствал предаден и изоставен. Започнал да изпитва нетърпимост и
презрение към нея, като нейните опити да заздрави семейнат връзка му
изглеждали жалки и неистински. Заявява, че в резултат на отчуждението,
отношенията им се обтегнали неимоверно, като всеки от двамата започнал да
води самостоятелен начин на живот. Намира, че брачната им връзка е лишена
от съдържание, като твърди, че в един момент, без да му даде каквото и да е
обяснение, ответницата му заявила, че между тях всичко било приключило и
нищо повече не ги свързвало.
Ищецът се е установил трайно извън страната, като живее и работи във
В.. През м.12.2024 г., когато се завърнал в страната, ответницата му била
заявила, че не искала повече да живее с него, тъй като не изпитвала никакви
чувства към него и желае да прекрати брачната им връзка. Оттогава двамата
съпрузи се намират във фактическа раздяла, като не поддържат какъвто и да е
контакт един с друг.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата представя писмен отговор на
исковата молба, с който не оспорва допустимостта и основателността на
предявения иск. Оспорва заявените от ищеца фактически твърдения. Сочи, че
през 2000 г. двамата се преместват във В., където се установяват да живеят
трайно. Сочи, че през целия им съвместен живот тя поддържала нормални
съпружески отношения, обгрижвала е и е подкрепяла ищеца, въпреки
сложния му характер. През 2021 г. ответницата узнала, че ищецът поддържал
извънбрачна връзка с друга жена от Република Филипини. След негово
посещение при нея през 2022 г., ответницата получила искова молба за развод,
което твърди, че е изненадало тъй като ищецът не я бил уведомил за това
негово намерение. Въпреки изневярата, ответницата простила на съпруга си и
той прекратил делото за развод.
На 20.02.2023 г., когато се е завърнал от поредното му посещение в
Република Филипини, ответницата намерила документи, от които е узнала, че
ищецът е сключил договор за покупка на жилище, което да бъде собствено на
жената, с която той имал извънбрачна връзка. Заявява, че тогава е узнала, че
жената, с която имал връзка нейният съпруг била с 25 години по-млада от него
и че той от месец ноември 2021 г. всяка седмица превеждал парични суми по
нейната банкова сметка. Твърди, че след узнаването на тези факти тя е била
емоционално съкрушена. Сочи, че след многократни разговори, в които
2
ищецът я бил молил за прошка и я уверил, че всичко било минало,
ответницата му простила, но поискала от съпруга си периодично да показва
извлечение от банковата си сметка, за да е сигурна, че той не продължавал да
изпраща пари на въпросната жена. Макар да се бил съгласил с това, ищецът
никога не изпълнил обещаното.
Сочи, че на 23.12.2024 г., при посещение в пощата, видяла съпруга си на
гише за изпращане на пари и след като поискала да разбере за кого били
предназначени, той категорично отказал. Заявява, че тогава била разбрала, че
ищецът продължавал да я лъже и извънбрачната му връзка не била
прекратена. Поискала от съпруга си да прекратят брака си с развод и се
върнала в България. При тези доводи оспорва заявеното от ищеца, че вината за
прекратяване на брака, е нейна, тъй като тя имала лични планове за живота,
които не включвали съпруга.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично поддържа предявения иск.
Ответницата заявява, че искът е основателен и моли за неговото уважаване.
Отправя искане да запази брачното си фамилно име, след прекратяване на
брака.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Бракът между страните по делото е сключен на *****.1989 г., в гр. Д. Ч.,
съгласно удостоверение за граждански брак, издадено въз основа акт за
сключен граждански брак №****/*****.1989 г. на Община Д. Ч.. От брака си
двамата съпрузи имат родено едно дете, което към датата на подаване на
исковата молба в съда, е навършило пълнолетие.
Страните не спорят, че брачната им връзка е разрушена като няма
възможност за нейното възстановяване и съхраняване, поради което не
ангажират доказателства за установяване на това твърдение.
Налице са предпоставките, предвидени в закона, за уважаване на
искането за развод – бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Между
страните по делото е настъпило пълно отчуждение и откъснатост, духовна,
физическа, и материална, които са несъвместими с нормалното съдържание на
брака. Последният съществува само формално. Горният извод намира
3
потвърждение в становищата и на двамата съпрузи, които не изразяват
каквото и да е желание за запазване на брачния си съюз, както и в трайната им
фактическа раздяла. Макар и ищецът, и ответницата да сочат противобрачно
поведение на насрещната страна, нито един от двамата не ангажира и не
представя доказателствени средства за установяване на твърденията си, като
пред съда заявяват категичното си желание за прекратяване на брачната им
връзка.
Предвид заявеното от страните и установеното в хода на
производството, съдът намира, че не са налице условия за хармонизиране на
отношенията на двамата съпрузи. Бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, като съдът следва да постанови решение, с което да
допусне развода, без да се произнася по въпроса за вината. По искане на
ответницата, съдът следва да се произнесе относно нейното фамилно име.
На осн. чл.329, ал.1, изр.2 ГПК, когато съдът не се произнася по въпроса
за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните, така, както са
сторени.
На осн. чл.6, т.2 ТДТГПК, съдът определя държавна такса по допускане
на развода, в размер на 30 лева, която следва да бъде заплатена по сметка на
ВРС, от страните.
Водим от изложените съображения, Варненският районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, сключения на *****.1989 г., в гр. Д. Ч., пред
длъжностното лице по гражданско съС.ие при Община Д. Ч., граждански брак
между Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. С., обл. Варна ул. „*****
и О. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. С., обл. Варна, ул. „*****,
поради дълбокото му и непоправимо разстройство, на основание чл.49, ал.1
СК.
ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, съпругата О. Н. Т., ЕГН
********** ще продължи да носи брачното си фамилно име – Т..
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. С., обл. Варна
ул. „***** и О. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. С., обл. Варна, ул.
„*****, да заплатят държавна такса по допускането на развода, в размер на 30
4
лева, по сметка на Варненски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Варна.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5