Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 18.01.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 12063 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от М.И.Х. срещу З. „Л.И.“ АД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 40000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тези суми от 19,05,2017год. до окончателното изплащане на вземането, по повод
възникнало на 13,09,2016год. ПТП, както и сумата от 3442,50лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 20,09,2017год. до
окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 13,09,2016год., на главен
път I-6, 206 км.+170 м., в близост до с. А., И.М.И., докато
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф 3“, с рег. № ********, е нарушил
правилата за движение по пътищата и реализирал пътнотранспортно произшествие с
лек автомобил, с марка „Фолксваген
Пасат“, рег. № ********, управляван от А.Х.,
пътник в който е била ищцата. По повод на пътния инцидент е образувано ДП №
199/13,09,2016год. на РУ-МВР – гр. Пирдоп. Вследствие на процесното
пътнотранспортно произшествие, ищцата претърпяла телесни увреждания, довели до
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства.
Твърди се, че вследствие на произшествието са настъпили имуществени вреди за
ищцата, изразяващи се в повреди върху нейния автомобил. Релевират се доводи, че
гражданската отговорност на лицето причинило произшествието е застрахована при
ответното дружество, като с молба от 19,05,2017год., последното е поканено да
изплати застрахователно обезщетение на ищцата.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Л.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага
становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която покрива деликтната отговорност на водача
на процесното моторно превозно средство към датата на застрахователното
събитие. Оспорва механизма на произшествието и обстоятелството да е осъществено
противоправно деяние от страна на И.. При условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване на резултата, тъй като ищцата е пътувала в
нарушение на нормата на чл.137а от ЗДВП, без поставен предпазен колан. Излага
доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва за ищцата да са
настъпили имуществени вреди в претендирания размер. Излага становище за недължимост на лихва за
забава.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства – констативен
протокол за ПТП от 13,09,2016год. на ПП ОД МВР- Пирдоп се установява
реализирано ПТП на 13,09,2016год., около
13,00часа на главен път 1-6, 206км.+170м., с участието на лек автомобил „Фолксваген
голф 3“, с рег.№********, управляван от И.М.И.
и лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ ********, управляван от А.Б.Х.и
собственост на последния.
За установено по делото съдът намира наличието на
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност на водача И.М.И. с ответното дружество за релевирания период, което
обстоятелство е прието за безспорно
между страните с определение от 27,04,2018год. предвид становището изразено в
отговора на исковата молба.
По делото е изслушано заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, от заключението на
което се установява механизма на процесното пътнотранспортно произшествие, а именно: на 13.09.2016г., на път 1-6 между гр.Пирдоп и гр.Карлово в землището на с.А.. Път І-6 със
състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите
като за всяка посока има по една пътна лента, всяка с ширина от 5 метра. Произшествието
е настъпило в светлата част от денонощието с добра метрологична видимост. Кръстовището
е регулирано с пътни знаци като път І-6 е с предимство. Лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ се е движил по път І-6 в дясната пътна лента с посока от гр.Пирдоп към
гр.Карлово със скорост 66км.ч. В същото време Фолксваген Голф се е движил по
пътя от с.А. по посока кръстовището с път І-6 като пред кръстовището е монтиран пътен знак
„Стоп“. Водачът на автомобила не е спрял на пътен знак „Стоп и е навлязъл в
кръстовището с път І-6 изпълнявайки маневра ляв завой, за да се включи в път
1-6, поради което е настъпил удар с МПС Фолксваген Пасат.
Причина за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на
водача на лек автомобил Фолксваген Голф, който е навлязъл в кръстовището от път без предимство, в момент, в който от лявата му
страна е приближавал лек автомобил Фолксваген Пасат, като е навлязъл в опасната
му зона за спиране. Скоростта на движение
на лек автомобил Голф преди
настъпване на ПТП е 9 км/ч.
Изложено е
становище за причинени по лек автомобил Пасат повреди по т.1-15 от заключението
на САТЕ като средната пазарна стойност на материалите и труда за
отстраняване на повредите по лек автомобил
Фолксваген пасат към датата на ПТП 13,09,2016год., при ремонт с нови части без
ДДС е 3662,62лв. и 4396,14лв. с ДДС. С допълнително заключение е изложено
становище средната пазарна цена на автомобила да е 4131,00лв., поради което се
обосновава извод за тотална щета, тъй като стойността на ремонта е повече от 70% от пазарната цена.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
-Контузия на главата, с мозъчно
сътресение
-Хематом на десен горен клепач
-Фрактура на гръдната кост, в
нейната средна част;
Тези травматични увреждания отговарят да са получени при механизма на ПТП и при удар в
интериорните части на автомобила. Възстановителния период е около 2 -3месеца.
При осъществения личен преглед на пострадалото лице се установява оздравителния
период да е приключил напълно.
Изложено е становище констатираните
при ищцата увреждания да могат да бъдат получени при поставен предпазен колан,
а в случай, че ищцата е била без поставен колан биха настъпили по-тежки
увреждания на главата и тялото. /травмата
в областта на главата е получена от отворилата се въздушна възглавница пред нея като гръдната травма
отговаря да е получена при задействането на предпазния колан, минаващ по
протежение на мястото на фрактурата./
От изслушаните по делото гласни доказателства на
св.А.Х., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди , причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал съдът
намира, че е налице осъществено противоправно деяние от водача на МПС-Фолксваген Голф, съобразно
чл.20, ал.1, чл.25, ал.1 и чл.50,
ал.1 от ЗДВП.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и
от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 25000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания- мозъчно
сътресение, хематом на десен горен клепач и фрактура на гръдната кост, в
средната й част, причинили на пострадалата
трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни с
общ възстановителен период от около 2 до 3месеца. Характерът на болките и страданията, които са били най-интензивни непосредствено след
травмата, със засилване в самото начало
на раздвижването, възрастта на
пострадалото лице /63години, утежняващ възстановяването фактор/,
обстоятелството, че пострадалата се е нуждаела от чужда помощ в период от около
2 месеца, изпитва затруднение при извършване на физическа работа, получава
задух и бързо се изморява, има проблеми със съня. Следва да бъде отчетено и психичното отражение от реализирания деликт върху увредения- / при всички случай претърпян инцидент от ПТП
оказва негативно психоемоционално отражение върху пострадалия, което се
установи и от гласните доказателства-изпитва страх при пътуване с автомобил/. Настоящия
състав отчита и нивата на застрахователното покритие и конкретната икономическа
обстановка към датата на събитието. Същевременно, настоящия състав съобрази факта,
че е оздравителния процес е
приключил, липсва остатъчна
инвалидност, не е провеждана оперативна интервенция, както и
недоказаните по делото психологически отражения в степен различна от обичайната
от реализирания деликт.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. От изслушаната по
делото съдебно медицинска експертиза са установи от ищцата да не е извършено
нарушение на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е била с поставен предпазен
колан, респективно би получила по-тежки увреждания, в случай, че е била без
такъв.
Ето защо претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 25000лв., в който размер
исковата претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата до
пълния предявен размер от 40000лв. като неоснователна.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -13,09,2016год. до окончателното изплащане
на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на осн.чл.84, ал.3
от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./,
поради което претенцията й за присъждане от 19,05,2017год. е основателна.
По имуществените вреди:
Предявена е претенция за сумата от
3442,50лв.-обезщетение за имуществени вреди от произшествието на собствения на
ищцата автомобил. От заключението на САТЕ се установи стойността на ремонта/
нови части и труд/ в размер на 4396,14лв. да надвишава стойността по средни
пазарни цени за закупуване на друг автомобил 4131,00лв., поради което се
обосновава извод да е налице тотална щета. При съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение/ по чл.226 от КЗ/отм./ или 213
КЗ/отм./ обезщетението следва да се
определи по действителна стойност на вредата към датата на застрахователното
събитие-13,09,2016год. и предвид нормата на чл.208, ал.3 от КЗ/отм./. В случай на тотална щета обезщетението
е равно на стойността необходима за придобиване на друго имущество от същия вид
и качество след приспадане на запазените части, с оглед избягване на
неоснователно обогатяване за ищеца. Обезщетението не може да надхвърля застрахователната
сума по договора застраховка, и тъй като по делото не е представен такъв, съдът
приема дадената стойност да не надвишава застрахователната стойност на
автомобила. По делото не е релевирано възражение за наличие на запазени части
от автомобила, поради което не се следва приспадането им.
По отношение на процесния увреден автомобил съдът
обосновава извод, същия да е придобит от ищцата при режим на СИО, тъй като е
закупен по време на бракът й с А.Х. и доколкото няма данни за друг избран режим
на имуществени отношения. Съгласно чл.24, ал.2 от СК всеки от съпрузите може да
извършва действия по управление с вещи в режим на СИО, каквото действие съдът
приема да е претендиране на застрахователно обезщетение за обща вещ. Тъй като
съпружеската имуществена общност е бездялова, а всеки от съпрузите може да
извършва действия на управление, то обезщетението за погиналата движима вещ се
дължи в пълен размер или сума в размер
на 4131,00лв., поради което исковата претенция заявена за сумата от 3442,50лв. е
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Разноските са поети от бюджета на
съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на 1501,70лв., от които 1137,70лв. -
държавна такса и 364,00лв.-в.л. от общо 560,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 95,20лв. от общо 280,00лв., от които 180,00лв.-в.л. и 100.00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на процесуалния
представител на ищеца адв.Г.Й. се следва адв.възнаграждение съобразно уважената
част от исковата претенция в размер 1191,62лв. от общо 1833,27лв. определен по реда
на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на М.И.Х., с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** и
*******на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 25000,00лв., представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 13.09.2016г. ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума от 19,05,2017год.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 25000,00лв. до пълния предявен размер от 40000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на М.И.Х., с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** и
*******на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3442,50лв., представляващи обезщетение
за причинени имуществени вреди по повод възникнало на 13.09.2016г. ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума от 20,09,2017год.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1501,70лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА М.И.Х., с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** и *******да
заплати на З.„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 95,20лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адв.Г.Й. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 1191,62лв.-адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: