Решение по дело №512/2020 на Апелативен съд - Пловдив

_{Р Е Ш Е Н И Е}

^{№ 260074}

Гр. Пловдив, 16.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ                                                                               

                                        ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

при участието на секретаря Нина Стоянова и на прокурора Ваня Христева, като разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ НД /В/ № 512 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

С Определение № 534 от 01.07.2020г. на РС – Пловдив по НОХД № 3825/2020г. е одобрено постигнатото споразумение между прокурор от РП – Пловдив, подсъдимия Н.А.А. и неговия защитник, с което той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което при условията на чл.55 от НК му е определено наказание „Лишаване от свобода“ от 7 месеца и „Глоба“ в размер на 250 лева.

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено наказание -  лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.

Със същото споразумение подс. А. се е признал за виновен и в извършването на престъпление по чл.345 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ от 3 месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК му е определено общо най-тежко наказание от 7 месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години.

На основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК са присъединени към наказанието лишаване от свобода, наказанията лишаване от правоуправление за срок от 1 година и глоба в размер на 250 лева.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан.

Тъй като постановеното определение е окончателно, същото е влязло в законна сила на 01.07.2020 г. и не подлежи на касационна проверка.

В шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила, на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК е постъпило искане от оправомощения с изрична заповед, Заместник на главния прокурор при ВКП за възобновяване на наказателното производство.

В искането се твърди, че в хода на протеклото по реда на Глава 29 от НПК съдебно производство пред първоинстанционния съд, е било допуснато нарушение на материалния закон, довело до постановяването на съдебен акт, при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила – основания за възобновяването на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Нарушението на материалния закон се състои в незаконосъобразното приложение на чл.343г от НК, тъй като от приложените по делото доказателства е видно, че подс. А. е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС, което не позволява налагането на наказание лишаване от право да управлява МПС.

Съдът не е спазил и разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК, като вместо да предложи на страните промени в споразумението го е одобрил, въпреки противоречието му със закона, с което е нарушил и процесуалните правила.

В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК, възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението на РС – Пловдив в частта за наложеното незаконосъобразно наказание лишаване от правоуправление, както и за приложението на чл.23, ал.2 от НК за присъединяването му към наказанието лишаване от свобода, тъй като основанията са в полза на осъдения.

Прокурорът от АП - Пловдив поддържа искането на Главния прокурор на Р. България по изложените в него подробни съображения.

Осъденият Н.А. се явява лично, като моли да се уважи искането на главния прокурор за възобновяване на производство и  отмяна на наложеното му наказание лишаване от правоуправление.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановеното и влязло в законна сила определение, намира за установено следното:

Искането на Зам. главния прокурор на Р. България е основателно.

Основното оплакване касае твърдения за нарушение на разпоредби от материалния закон в Глава пета от Общата част на НК, свързана с правомощията на съда за определяне на наказанието и конкретно - неправилно постановеното допълнително наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“.

Според правната доктрина и трайна съдебна практика, винаги нарушението на материалния закон води до опорочаване на постановения съдебен акт, което го прави негоден да породи своите правни последици и се явява касационно основание, водещо до неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК, постановеното от съда определение за одобряване на сключеното споразумение за решаване на делото има характера и последиците на влязла в законна сила присъда.

За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК са предвидени наказания лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1500 лева, както и на основание чл.343г НК - лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

По делото е установено по безспорен начин, че съдът неправилно  е одобрил предложеното му от прокурора споразумение в частта относно приложението на разпоредбата на чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, защото по делото са налице обективни данни от приложената справка за нарушител/водач за това, че осъденият И. не само към момента на деянието, но и изобщо няма валидно издадено свидетелство за управление на МПС от надлежните органи на МВР, потвърдено и от показанията на свидетелите С.Б. и К.А. /л.8, л.9, л. 6-17 от ДП/.

Съдебната практика по тези въпроси е категорична като приема, че наказанието лишаване от правоуправление на МПС за извършено престъпление против транспорта може да се наложи само на водач, който притежава такова право или временно е бил лишен от него[1].

Това обстоятелство очевидно е убягнало от вниманието на съда и вместо да предложи по чл.382, ал.7 от НПК на страните промени в текста на споразумението го е одобрил, въпреки противоречието му в тази част с материалния закон, с което е нарушил и процесуалните правила.

В заключение, искането на Главния прокурор на Р. България е основателно за неправилно наложеното на осъдения И. допълнително наказание по чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК за срок от 1 година, както и за присъединяването му, на основание чл.23, ал.2 от НК към наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода. И доколкото установеното касационно основание е в полза на осъдения, следва да бъдат упражнени правомощията по чл.425, ал.1, т.4 от НПК, като първоинстанционното съдебно производство подлежи на възобновяване, а съдебното определение, с което е одобрено споразумението в тези му части, следва да бъде изменено.

Водим от изложените съображения, Пловдивския апелативен съд,

Р Е Ш И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 3825/2020г. на РС – Пловдив.

ИЗМЕНЯВА Определение № 534 от 01.07.2020г. по горепосоченото дело, като го ОТМЕНЯВА в частта, с която на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК осъденият Н.А.А. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година, както и в частта,с която на основание чл.23, ал.2 от НК същото е присъединено към определеното общо и най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на седем месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                               

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                    

                                                                                    2.