Р E Ш Е Н И Е
№ 733
гр.Плевен, 10.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
Членове: Снежина Иванова
Венелин Н.
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1115 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 556 от 29.07.2019 г., постановено по НАХД № 1463 по описа за 2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-001304 /22.05.2017г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен в частта, с която на Т.Н.Н. са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Срещу
решението е подадена касационна жалба от Т.Н.Н.,
чрез адвокат В.С. от АК – Перник, в която са наведени доводи, че
съдебният акт е незаконосъобразен, постановен при нарушение на материалния и
процесуалния закон и е необоснован. Счита се, че районният съд от
една страна неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че са налице
достатъчно доказателства за извършените нарушения, а от друга е допуснал
нарушения при оценката на доказателствената съвкупност, като по този начин е
допуснал нарушения, визирани в отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК. Счита се, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
не отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, т.3, т.4 и
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и не съдържат част от обективните признаци на
състава на описаните в тях нарушения, предявени на касатора с правна квалификация
по чл. 104а от ЗДвП, по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП.
Сочи се, че съдът не е отчел, че при издаване на процесното постановление не е
взето предвид и не е обсъдено даденото от касатора възражение, нито е разпитан
свидетелят, който е бил очевидец при извършената проверка, нещо повече
съставителите на акта не са го вписали като пътник в лекия автомобил, което
представлява самостоятелно нарушение на административно-производствените
правила. Счита се, че абсолютно
незаконосъобразно допуснатият по искане на касатора свидетел Л. П. е
заличен като свидетел от районния съд, което от своя страна е довело до
събиране на доказателства само в полза на обвинението и то не по искане на
ответната страна, едностранно решаване на делото и до постановяване на съдебно
решение при непълнота на доказателства. Счита се, че административнонаказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като това е съществено нарушение на правилата на
производството по налагане на административни наказания, което обезсмисля
дадените възражения и обезсмисля правото на защита, което не е взето предвид от
районния съд. Счита се, че от събраните гласни
и писмени доказателства не се установяват по безсъмнен начин нарушенията,
поради което същите следва да се считат за недоказани.
Счита се, че решението на районния съд не съдържа мотиви относно всяко
едно от нарушенията, посочени в наказателното постановление, а съдържа общи
оскъдни мотиви, с които е приел обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно, като така изложените доводи на съда не съответстват на
фактическата обстановка по случая и не кореспондират с доказателствата, включително
със свидетелските показания на самите служители на ОД на МВР. По отношение на
първото вменено нарушение на чл.104а от ЗДвП се излагат подробни твърдения за
наличие на несъответствие между словесното описание и неговата цифрова
квалификация. Счита се, че не е изпълнен първият елемент от фактическия състав
на това нарушение, тъй като се доказва, че автомобилът не е бил в движение, а в
покой срещу хотел „Ростов“, т.е. не е доказано управлението на автомобила.Сочи
се още, че от описаната фактическа обстановка не става ясно дали водачът е имал
или не устройство, позволяващо използването на телефон без участието на ръцете.
В тази връзка се твърди, че водачът е бил с хендсфрии устройство, което се
установява от разпита на св.П.. По
отношение на второто вменено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП се счита
същото за недоказано, тъй като нито един от свидетелите не си спомня водачът да
не е предоставил контролен талон към СУМПС.Твърди се, че след като автомобилът
не е бил в движение, то за неговият водач не е възникнало задължението по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Счита се, че не е доказано и третото вменено нарушение.
Счита се още, че е налице игнориране на доказателства, като не са взети предвид
представените писмени доказателства за наличието на затъмнени стъкла на
автомобила, с който е бил касатора по време на вменените му нарушения, както и
представените доказателства за комуникация между актосъставителя и други лица,
навеждащи мотив за набеждаване на касатора. Счита се също, че е игнорирано
вътрешното противоречие между свидетелските показания на първата група
свидетели, както и противоречието на тези показания с дадените от свидетеля П., които от своя страна пък са подкрепени от
писмени доказателства Сочи се, че последното е довело до накърняване на
процесуалните права на касатора, който е представил и ползва посочения кръг
доказателства. Счита се, че липсата на задълбочен доказателствен анализ е
повлияло и на изводите на съда относно правилното приложение на материалния
закон, с което е пропуснал задълбочено да изследва основателността на
релевираните в жалбата оплаквания. В заключение се моли за отмяна на решението
на районния съд.
От ответника е подадено възражение по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът Т.Н.Н. не се явява и не се представлява. Представени са писмени бележки от адв. С. с доводи, аналогични на изложените в касационната жалба. Моли се за отмяна на решението и е направено искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е частично основателна.
С Наказателно постановление № 17-0938-001304 /22.05.2017г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен е ангажирана административно-наказателната отговорност на Т.Н.Н. за това, че на 12.05.2017г. в 21:10часа в гр.Плевен, на ул.“Цар Борис ІІІ“ срещу хотел „Ростов“ посока ул.“Иван Вазов“ управлява л.а. „Волво ХЦ 60“ с рег.№ ***** като използва мобилен телефон по време на управление на МПС; 2.Отказва да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер с №0152, фабр.№7510, водачът силно лъха на алкохол, издаден талон за медицинско изследване №0003381; 3.Не представя контролен талон към СУМПС; Резултат от ХЕ №264/16.05.2017г. – 0,2% промила. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл.104а, чл.174 ал.3 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. С наказателното постановление са наложени административни наказания както следна: на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП глоба в размер на 50лева; на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП глоба в размер на 0лева и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10лева.
По жалба на Н. *** е образувано НАХД №1455/2017г. по описа на съда, по което с решение №8/05.01.2018г. е потвърдено изцяло Наказателно постановление № 17-0938-001304 /22.05.2017г.
При инстанционен контрол, с решение №309/14.05.2018г. по КАД №249/2018г. на Административен съд Плевен е отменено решение №8/05.01.2018г. по НАХД №1455/2017г. на РС-Плевен в частта, с която е потвърдено наказателното постановление в частта, с която на Н. на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 0,00лева за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и вместо него наказателно постановление № 17-0938-001304 /22.05.2017г. в тази част е отменено. Със същото решение е отменено решение №8/05.01.2018г. по НАХД №1455/2017г. на РС-Плевен в останалата част, с която е потвърдено наказателното постановление в частта, с която на Н. на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лева за нарушение на чл.10 ал.1 т.1 от ЗДвП, като делото в тази част е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен при съобразяване с мотивите на решението.
В Районен съд Плевен е образувано НАХД №1463/2018г. по описа на съда, по което с решение №556/29.07.2019г. Наказателно постановление № 17-0938-001304 /22.05.2017г. в частта, с която на Т.Н.Н. са наложени административни наказания глоба в размер на 50лева и в размер на 10лева за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП и за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Именно това решение на Районен съд Плевен е предмет на касационен контрол в настоящето производство.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка изцяло се потвърждава от събраните по делото доказателства. Възраженията за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство съдът е счел за неоснователни като подробно е отговорил на всяко едно от тях. Приел е, че няма нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, изразяващо се в това, че не е вписан св.П.като свидетел очевидец в акта, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че Л. П. е присъствал на място, а и контролните органи св.Н., св.Н. и св.К. са възприели лично нарушението по чл.104а от ЗДвП. Счел е, че няма и нарушение на чл.42 т.3 от ЗАНН, тъй като за място на нарушението са изложени достатъчно данни, а именно ул.Цар Борис ІІІ“ в гр.Плевен, срещу хотел Ростов, посока ул.“Иван Вазов“. Посочил е, че не е допуснато нарушение и на чл.42 т.4 от ЗАНН, тъй като са изложените факти и обстоятелства са напълно достатъчни, за да разбере нарушителят за какви нарушения е ангажирана отговорността му. По отношение на чл.42 т.6 от ЗАНН е приел, че в действителност не е отразена местоработата на нарушителя, но са отразени достатъчно данни за индивидуализиране на същия, а именно ЕГН, трите имена и адрес. Посочил е, че не е нарушен и чл.42 т.10 от ЗАНН, като не е отразено кому е поверено иззетото СУМПС, тъй като това не е необходимо с оглед реализиране правото на защита на лицето, както и че е безпредметно, доколкото е иззет личен документ, който следва административнонаказателната преписка. Съдът е приел също, че не е допуснато нарушение на чл.170 ал.3 от ЗДвП като жалбоподателят не е бил спрян за проверка със стоп-палка, тъй като от свидетелските показания се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил, при приближаването на хотел Ростов, сам е преустановил движението си, след което находящите се наблизо контролни органи са пристъпили към изпълнение на задълженията си по ЗДвП. Счел е също, че всеки един от свидетелите Н. К. и Н. са присъствали на място и са възприели поведението на водача на автомобила, като Н. и Н. имат една и съща компетентност и всеки един от тях може да бъде актосъставител. Съдът е отбелязал още, че направените три задрасквания в акта не се отразяват на неговата доказателствена сила, поради което не е налице процесуално нарушение. Счел е, че няма извършено нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН от страна на наказващия орган, тъй като пред последният нарушителят не е представил някакви по конкретни данни, които да послужат за обосноваване на необходимост от подобно разследване, а е направил общо възражение. Приел е, че няма нарушение и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като НП преповтаря изложеното в акта, в който отразените факти и обстоятелства са напълно достатъчни, за да разбере нарушителят за какви нарушения е санкциониран. По отношение правилността на наказателното постановление районният съд е посочил на първо място, че не представляват нито веществени, нито писмени доказателства или доказателсдтвени средства по НПК представените фотоснимки и предполагаеми скрийншотове (снимки на екран на устройство) на предполагаеми комуникация между лица в електронна среда, поради което няма да бъдат обсъждани като част от доказателствената съвкупност. Кредитирал е с доверие събраните по делото свидетелски показания на св.Н., К. и Н. като взаимно потвърждаващи се и кореспондиращи с описаната в акта и постановлението фактическа обстановка. Анализирал е свидетелските показания и е счел същите за достоверни, като е посочил, че липсват доказателства служебните лица да са действали тенденциозно в кръга на службата си. В тази връзка е приел, че всички твърдения в жалбата, включително, че жалбоподателят е разговарял по мобилен телефон чрез устройство „хендфри“, и че на задната седалка на управлявания от Н. автомобил е пътувало лицето Л. П. са недоказани, а от свидетелските показания на св.Н., Н. и К. се установява по убедителен начин изложената в акта и възпроизведена в НП фактическа обстановка, като в нейно опровержение не са представени доказателства, опровергаващи презумцията по чл.189 ал.2 от ЗДвП. По конкретно за нарушението на чл.104а от ЗДвП районният съд е приел, че законодателят е въвел законова забрана, без да предвижда изключения от нейното действие и е счел, че водачът на л.а. е бил длъжен да се въздържа от използване на мобилен телефон по време на управлението на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефон без участието на ръцете му, При неизпълнение на това свое задължение от страна на жалбоподателя, съдът е счел, че последният е извършил вмененото му нарушение по чл.104а от ЗДвП. По отношение на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП съдът е приел, че същото е доказано по убедителен начин. Посочил е, че не се споделя виждането на жалбоподателя, че тъй като вече е бил преустановил движението на управлявания автомобил, то не е имал качеството „водач“, поради което и не може да е извършил вменените му нарушения. Последното е обосновал като е приел, че контролните органи са възприели, че жалбоподателят управлява МПС и разговаря по мобилен телефон без „хендсфри“, непосредствено преди да пристъпят към проверката, поради което Н. е имал качеството на водач на МПС. В тази връзка е посочил още, че всяка проверка по ЗДвП се извършва при спряно, т.е. преустановило движението си МПС. В заключение съдът е посочил, че вменените нарушение правилно са квалифицирани, правилно са приложени санкционните норми, като нито едно от двете нарушения не представлява маловажен случай, поради което отговорността на Н. е законосъобразно и правилно ангажирана.
Касационната инстанция намира, че решението по отношение вмененото нарушение по чл.104а от ЗДвП е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на Н. нарушение по ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд по отношение на това нарушение се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба преповтарят изложените такива както при първото разглеждане на жалбата пред районния, така и след връщане на делото от касационната инстанция. Районният съд е изпълнил дадените от Административен съд Плевен указания като е отговорил подробно, след извършен анализ на доказателствата, на всички възражения за допуснати процесуални нарушения и за несъответствие с материалния закон и необоснованост. Правилно е приел, че представените фотоснимки и предполагаеми скрийншотове (снимки на екран на устройство) на предполагаема комуникация между лица в електронна среда не представляват нито веществени, нито писмени доказателства или доказателсдтвени средства по НПК, тъй като не са събрани по надлежия ред, поради което не ги е обсъждал като част от доказателствената съвкупност. Правилно е приел също, че от събраните гласни доказателства на контролните органи се установява по убедителен начин, че Н. е извършил нарушението по чл.104а от ЗДвП, тъй като същият е имал качеството на водач в момента, в който е управлявал л.а. от пазар „Нина“ до хотел Ростов, в който момент е и разговарял по мобилния телефон без устройство „хендсфри“, до момента в който е паркирал на паркинга на хотела. Контролните органи са възприели лично това действие на водача на автомобила, поради което са и пристъпили към извършване на проверка по реда на ЗДвП. Разговорът на Н. е продължил и след паркиране на автомобила, в каквато насока са и свидетелските показания на св.П., разпитан при първоначалното разглеждане на делото. Във връзка със заличаването на този свидетел следва да се посочи, че е правилен изводът на районния съд, че от събраните доказателства може да се направи извод, че показанията на същият не са наложителни за разкриване на обективната истина, тъй като във връзка с фактите и обстоятелствата подлежащи на изясняване са разпитани и други свидетели. Въпреки това, обаче, и преди да заличи този свидетел, районният съд е правил неколкократни опити същият да бъде открит и редовно призован, в което не е успял, поради отсъствие на лицето от границите на държавата. Във връзка с този свидетел следва да се посочи още, че за да бъде безспорно доказано твърдението на касатора, че П. е присъствал в момента на проверката, е било необходимо още при самата проверка да бъде направено такова възражение за свидетел очевидец, че вмененото нарушение не е извършено, и да бъде поискано същият да бъде вписан в АУАН като такъв. Това не е сторено, както и не са направени възражения в този смисъл в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Т.е. въобще възражения по чл.44 от ЗАНН не са направени, поради което не е имало основание и за извършване на допълнителна проверка от наказващия орган по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Твърдения за свидетел очевидец, присъствал в управлявания от касатора автомобил, са изложени едва в жалбата до районния съд. Ето защо решението на районния съд касаещо нарушението по чл.104а от ЗДвП следва да бъде оставено в сила.
По отношение нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП настоящият състав счита, че възражението за недоказаност на същото в касационната жалба е основателно. В действителност при разпитът на нито един от свидетелите не се коментира, че Н. не е представил по време на проверката талон към СУМПС, поради което и не може да се приеме, че това нарушение е доказано. Ето защо в тази част решението на районния съд следва да бъде отменено, като бъде отменено и обжалваното наказателно постановление в частта за нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Независимо от изхода на делото, разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат в производства по касационни жалби срещу решения на районните съдилища по административнонаказателни дела, съобразно ТР №2/2009г. на ОС на ВАС по т.д.№7/2008г.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 556 от 29.07.2019 г., постановено по НАХД № 1463 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0938-001304 /22.05.2017г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, в частта, с която на Т.Н.Н. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП.
ОТМЕНЯ Решение № 556 от 29.07.2019 г., постановено по НАХД № 1463 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0938-001304 /22.05.2017г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен в частта, с която на Т.Н.Н. на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0938-001304 /22.05.2017г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен в частта, с която на Т.Н.Н. на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/