Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София 17.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б-състав, в публичното засеД.е на тринадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6655
по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 323510/26.01.2018г. по гр.д. № 41628 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 64-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, че В.М.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на А.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** заплащане на сумата от
4004,56лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението– 01.02.2016г., до изплащането й, представляващи
платена без основание вноска по договор № 185, сключен в полза на детето Й.Ц.със
„Сдружение на родителите от
немско-българско училище за среща на културите София”, за което е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 5545/2016г. по описа на Софийски
районен съд, като неоснователен е
отхвърлен иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1642,84лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 18.01.2012г. до
25.01.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
5545/2016г. по описа на Софийски районен съд, като В.Х. е осъдена да заплати на
А.Г. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски от 508,27лв. по
исково дело и съдебни разноски от
437,36лв. по заповедно дело, а А.Г.
е осъден да заплати на В.Х. на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 174,55лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5028862/20.02.2018г. по регистъра на СРС от ответника по исковете В.М.Х., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са уважени. Изложила
е съображения, че решението е недопустимо, като постановено по нередовна искова
молба, неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочила е, че действително ищецът бил платил сумата
като такса за училището на детето й, но това било в момент, в който страните
имали хармонични отношения, изградени на основата на доверие между партньори,
градящи съвместен живот. Сумата била дадена от ответника на ищеца „на ръка”, за
да я преведе той по банкова сметка ***. Била дала по-голяма сума и затова в
съобщението по електронната поща от 02.09.2017г. сочела да се приспадне същата
от дадената сума в по-голям размер. Свидетелят установил предаването на парите
за плащане на таксата за училище. Отделно, плащането на сумата било и
изпълнение на нравствен дълг за покриване на нужди на член на общото
домакинство. Ищецът имал морално задължение да се грижи за детето й, докато
съжителствали съвместно. Съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание
за плащане на сумата. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 55 от СК,
приложима в случая с оглед установените отношения между страните към този
момент. Имало договор за дарение, който не бил развален. Неправилно не било прието
за разглеждане възражението за прихващане с направените от ответника разходи за
покупка на мебели за жилището на ищеца на стойност от 4750лв. Не желаела
връщане на мебелите, а заплащане на стойността им, тези мебели били в жилището
на ищеца. Те не били собственост на ответника, а собственост на ищеца, но
стойността за тях била платена от ответника Това било направено защото в този
момент страните живеели заедно като съпрузи за съвместното им съжителство.
Основателността на това възражение било установено по делото от приетите
доказателства. . Претендирала е разноски.
Въззиваемият-ищец А.Б.Г., ЕГН **********, в предоставения му срок е не
е изразил становище по жалбата. С допълнителни молби е оспорил жалбата.
Посочил, че платил таксата за училище на детето на ответника по нейна молба,
като бил със съзнанието, че я предоставя в заем на ответника и ще му бъде
върната, но в последствие установил, че съгласие за връщане на тази сума между
страните не било постигнато и така платено било без основание. Нямал намерение
да дари тази сума, нито имал съзнанието че изпълнява свой нравствен дълг,
плащайки я като такса за училище на детето на ответника. Претендирал е
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 8015977/25.07.2016г. по регистъра на СРС депозирана от А.Б.Г., ЕГН ********** срещу В.М.Х., ЕГН **********, с която
е поискал от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1, пр. 1и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 4004,56лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението– 01.02.2016г.,
до изплащането й, представляващи платена на 18.01.2012г. без основание сума по
платежно нареждане референция ******* по банкова сметка ***-българско
училище за среща на културите София” като вноска за обучение за учебна
2011/2012г. на детето Й.Ц., сумата от
1642,84лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата
за периода от 18.01.2012г. до 25.01.2016г., за което е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 5545/2016г. по описа на Софийски районен съд,
като му се присъдят разноски по делото. Навел е твърдения, че на 18.01.2012г.
платил сумата като такса за обучение на сина на ответника-Й.Ц., по договор № 185 , сключен със
„Сдружение на родителите от
немско-българско училище за среща на културите София”, Булстат *******, като
бил с убеждението, че тази сума ще му бъде върната от ответника, но в
последствие установил, че съгласие за заем между страните не съществувало и
така платено било без основание. Не бил изпълнил нравствен дълг плащайки
сумата. В о.с.з. от 11.10.2017г.,
проведено пред СРС, ищецът лично е заявил, че сумата, която платил за такса за
обучение на Й.Ц.платил на добра воля и
по свое желание, защото тогава страните живеели заедно и ищецът се
грижил за детето Й. цяла година и го приел като свое. Посочил е, че
ответникът не се грижела за детето Й., работела до късно и се връщала в 23ч. от
болницата, след като се разделили по този начин се отнасяла и с дъщерята
на страните и ищецът решил, че трябва да
има някаква реакция.
Ответникът В.М.Х., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете.
Навела е твърдения, че действително на
18.01.2012г. ищецът бил платил по банков път сумата като такса за обучение на
сина й Й.Ц.по договор № 185, сключен със „Сдружение на родителите от немско-българско училище за
среща на културите София”. Това било направено в момент, в който страните
съжителствали заедно на съпружески начала и имало доверие помежду им и
плащането на тази сума било съзнателно изпълнение на морален дълг. Страните
имали и общо дете. Отделно тази сума била дадена от ответника на ищеца „на
ръка”, за да я плати той като такса за обучение на сина й, поради окето и
ищецът не бил обеднял с нея. Предявила е
евентуално възражение а прихващане със стойността на платени от ответника
мебели за жилището на ищеца на стойност от 4750лв., които мебели след раздялата
на страните останали в дома на ищеца. Не желаела връщане на мебелите, а плащане
на стойността им , имало неоснователно обогатяване на ищеца с тази сума за
сметка на обедняването на ответника. Претендирал е разноски.
С определение от 11.08.2017г.
районният съд е оставил без уважение искането за приемане за разглеждане
възражението за прихващане, като е посочил, че претенцията за стойността на
мебелите е лишена от интерес при липса на твърдения, че те са унищожени, а
следвало да се търси връщане на мебелите.
По делото е приложено заповедно
дело № 5545/2016г. по описа на СРС, 64-ти състав, съгласно което по заявление
вх. № 3006800/01.02.2016 е издадена заповед за изпълнение, с която районният
съд е разпоредил В.М.Х., ЕГН **********, да заплати на А.Б.Г., ЕГН ********** сумата от 4004,56лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението– 01.02.2016г., до
изплащането й, представляващи платена без основание сума като вноска по договор
№ 185 за обучение на детето Й.Ц., сключен със „Сдружение на родителите от немско-българско училище за
среща на културите София”, сумата от 1642,84лв., представляващи обезщетение
за забава за плащането на главницата за периода от 18.01.2012г. до 25.01.2016г.,
както и съдебни разноски от 713лв.,
за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 08.06.2016г., подал е
възражение на 09.06.2016г., като на 04.07.2016г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта , такъв иск е
предявен на 25.07.2016г.
По делото е прието неоспорено от
страните платежно нареждане референция *******, съгласно което на 18.01.2012г. А.Б.Г. е наредил по сметка на
Сдружение на родителите от
немско-българско училище за среща на културите София” сумата от 4004,56лв. с
посочено основание „ плащане по договор 185 , Й.Ц., втора вноска за учебната
2011/2012г.”.
С определение от 11.08.2017г.
районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че процесната сума е преведена от ищеца по сметка на
Сдружение на родителите от
немско-българско училище за среща на културите София” по банков път.
По делото е прието неоспорено от
страните удостоверение за раждане, издадено от СО, район Слатина, съгласно
което А.А.Г.е родена на ***г. и родителите й са В.М.Х. и А.Б.Г..
По делото е приет неоспорен от
страните препис от Решение № ІІІ-84-25/05.02.2015г. по гр.д. №
1717/2014г. на СРС, 84-ти състав, с което е утвърдено постигнато споразумение
между страните и упражняването на родителските права по отношение на
малолетната А.А.Г.е предоставено на майка й- В.Х., като е определено
местоживеене на детето , издръжка на детето в тежест на бащата А.Г., както и
режим на лични отношения на детето с баща му А.Г..
Представен е препис от искова
молба вх. № 19203/07.10.2015г., съгласно която В.Х. е поискала от съда да
измени режима на лични отношения на детето А.с баща му А.Г., определен с
Решение по дело 1717/2014г.
Представено е неоспорено от
страните извлечение от системата на СГС, съгласно което по дело № 1332/2017г.
на СГС, с което е отменено решение по дело № 49116/2016 на СРС, 117-ти
състав и е издадена заповед на основание
на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу ответника, като е задължена да се въздържа от
домашно насилие по отношение на ищеца, като актовете на насилие са посочени в
мотиви на решението, като проведени през 2016г.
Прието е извлечение от писма по
електронна поща, съгласно които на
02.09.2013г. ищецът е заявил на ответника, че от дадената му сума от 8500лв.
3000лв. превел като аванс за колата, 2000лв. бил дал на ответника и това били
нейни пари, а останалите 3500лв. ще й върне, ответникът е поискала веднага да й
се върне сумата и на 03.09.2013г. е посочила банковата сметка за същото. С
писмото от 02.09.2013г. ответникът е поискала от ищеца да опише вещите, които е
закупила, тези в закупуването на които е участвала и да й ги предаде, а тези които реши да
задържи – да ги калкулира като стойност и като приспадне парите за училището на
Д., да й върне парите, ако има някакъв остатък. С писмо от 04.09.2013г. ищецът
е заявил, че закупените мебели са били с равно участие на страните и това били
легло и бюро за Д. от 1300лв. общо, телевизор за стаята на Д. от 1200лв., а за
ремонт на кухня ответник участвала с 1800лв., за банята – с 1000лв., отделно
била купила кърпи, килимчета и други аксесоари за дома. Посочил е, че ако се
приспаднели сумите за обучение на Д. от 9000лв., то ответникът ще имала да му
връща пари.
Разпитана по делото св. Т.Н.е заявила, че познава ответника В.Х.
от раждането й, живеели в едни блок в кв. „Гео Милев”, гр.София, съседи били и
станали близки приятели, ответникът й споделяла най-важните неща в живота си.
Не се била запознавала с ищеца А.Г., познавала го бегло покрай В.. Посочила е,
че страните се запознали пролетта на 2011г. и от септември 2011г. заживели
заедно в жилището на ищеца и така било
до началото на 2013г., това жилище било някъде близо до нейния квартал, но не
знаела точно къде. В този период свидетелят се виждал с ответника по-рядко – В. й идвала на гости, обаждала се,
за последно се видели в началото на 2012г. Посочила е, че не била разпитвала В.
за финансовите отношения на страните, защото това били лични неща. Посочила е
че присъствала на случай в средата на януари 2012г., който я впечатлил. Тогава В.
била дошла, за да се видят, били в дома на В. , на вратата се позвънило и
тогава свидетелят видяла, че е дошъл А.Г.. Той не влизал навътре, а само
прекрачил прага. В. тогава извадила пачка пари, която се сторила доста обемиста
на свидетеля и му я дала, поговорили малко, целунали се и А.Г. си тръгнал. В.
казала на свидетеля че дала около 5000лв., която сума трябвало да се преведе за
такса за обучение на сина на В. и А.Г. предложил да я ответни в самото плащане
към училището в немското посолство, казала, че му има голямо доверие, че е
щастлива, че има до себе си човек, на когото може да разчита, че нямала
притеснения, че няма да плати таксата за училището на детето. Била далеч и не
видяла в каква валута са парите и какви са банкнотите, били доста по обем. Било
работен ден следобед. Запомнила случая, защото се била впечатлила. За тази сума повече не били разговаряли с В.
до момента, в който разбрала, че А.Г. я съди за тези пари. Заявила е, че ответникът
работи като акушер-гинеколог и има кабинет някъде в „Младост”, доколкото
свидетелят знаела ответникът винаги била работела. Посочила е, че ответникът
била много заета като лекар. Посочила е, че познава голямото дете на В., с баща
му В. не поддържала връзка отдавна, свидетелят не се била интересувала от
отношенията между голямото дете на В. и баща му, защото това били лични
неща. . Посочила е, че била свидетел по
друго дело между страните, което било във връзка с дъщеря им.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените
искове са с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
При така предявените искове в тежест на ищеца
е да докаже, че е платил процесната сума.
В тежест
на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че основанието на което е платена сумата е съществувало към даването
на сумата, съответно че тази сума не е била част от имущественото на ищеца, а
му е била дадена от ответника, за да я плати за сметка на ответника на ІІІ-то
лице.
По делото не се спори, а и от
приетите по делото неоспорени от страните платежни нарежД.я се установява, че
на 18.01.2012г. ищецът е наредил по сметка на „Сдружение на родителите от немско-българско училище за
среща на културите София” сумата от 4004,56лв. като втора вноска за обучение на
сина на ответника – Й.Ц.в училище договор 185 за учебната 2011/2012г.
Спорен
въпрос по делото е дали сумата е била
част от имуществото на ищеца, както и дали плащането е било съзнателно изпълнение
на негов морален дълг.
Съдът
приема, че по делото е установено, че платената от ищеца сума е била част от
неговото имущество. Приетите по делото извлечения от разменени между страните
писма по електронната поща от септември 2013г. не са оспорени от страните и
съдът приема, че доказано по делото, че обективираните в тях изявления на страните са действително
направени от тях. Тези изявления установяват, че по искане на ответника ищецът
е посочил на 04.09.2013г., че е платил със свои средства 9000лв. като такси за
обучението на сина на ответника - Й.Ц.и
че това са били негови средства. Установява, че на 02.09.2013г. ответникът Х. е посочила на
ищеца, че платените суми като такси за обучението на сина й Й.
следва да останат за нейна сметка. Тези изявления на страните съдът
приема, че са достатъчни, за да обосноват извод, че платеното от ищеца на
18.01.2012г. като такса за обучение на детето Й.Ц.е било със средства на ищеца.
Показанията на св. Ненова съдът приема, че не са от естество да обосноват
обратен извод. Заявеното от свидетеля,
че е видяла ответника да дава голяма пачка пари на ищеца в средата на
януари 2012г. не установява размер на дадената сума. Показанията на свидетеля, за
това, че тези пари са били на ответника, не са резултат от лични възприятия на свидетеля - от разговор между страните или от казано от
ответника. Тези показания са преразказ на казаното й от ответника. Този
свидетел е заявил, че е в близки отношения с ответника по делото, бил е свидетел
по искане на ответника и по други дела между страните, свидетелят си спомня си
ярко събитие, което се е случило 4 години и 9 месеца преди разпита й и то много
подробно – с описание на точното движение на ищеца в апартамента, за времето,
през което се е случило, за точните изявления на ответника. Същевременно, за
останалите обстоятелства, за които са задави въпроси на свидетеля – финансови
отношения между страните, отношения между ответника и бащата на детето Й.Ц.,
свидетелят е заявила, че не знае кави са били тези отношения, защото не се била
интересувала. При така установеното и като съобрази приетите по делото писма по
електронна поща между страните, то съдът приема, че показанията на св. Ненова
не са от естество да установят обстоятелството, че преведените от ищеца на
18.01.2012г. пари за вноска за обучение на детето Й., са били на ответника.
Същевременно,
съдът приема, че по делото е установено , че ищецът е платил сумата в момент, в
който основание за същото е съществувало. За този извод съдът съобрази
изявленията на ищеца, направени пред районния съд в хода на устните състезания
по делото. В тези си изявления ищецът е признал, че към момента на плащането е
живеел с ответника Х. и с детето й Й.Ц.,
това дете ищецът бил приел като свое и
се грижел за него като за свое дете, платил таксата му за обучение по своя воля
и желание. Тези изявления на ищеца са признание на неизгодни за него обстоятелства,
поради което и съдът приема, че те са му противопоставими. Тези твърдения на
ищеца съответстват на установените по делото обстоятелства, че към 18.02.2012г.
страните са съжителствали на съпружески начала, имали са хармонични отношения,
изпълнение с доверие и със съдържание, типично за семейство. При така възприето
съдът приема, че по делото е установено, че процесната сума е платена от ищеца
с основание – негово желание да плати образованието на детето на ответника, с
което живеел и бил приел като свое, за
отглеждането и образованието на което дете се грижел, защото го приемал за
дължимо отношение към това дете, тоест свой морален дълг. Съзнателното
изпълнение на нравствен дълг е основание за престация и съобразно разпоредбата
на чл. 55, ал.2 от ЗЗД тази престация не подлежи на връщане. Нравствения дълг по смисъла на чл. 55, ал.2 от ЗЗД е този дълг, за който няма законно задължение да се изпълни нещо. В
хипотеза, в която се установи, че при изпълнението изпълняващият е съзнавал
моралното си задължение за същото, то даденото не следва да се връща обратно (В
този смисъл т.2 от Постановление №1/28.05.1979г. на Пленума на ВС). В случая по
делото е установено, че ищецът не е родител на детето Й.Ц., поради което и с
оглед на липса на други доказателства в тази насока, то съдът приема за
установено, че ищецът не е имал законово задължение да заплаща такса за
обучение на детето Й.Ц., тоест възможно е престацията да е била изпълнение на
морален дълг. Предявеният иск е с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, поради което и съдът прима, че разпоредбата на чл. 55, ал.2 от ЗЗД може да
намери приложение. Ищецът е посочил в
хода на устните състезания пред СРС, че отношението към детето Ц.е било като
свое дете, че е платил вноската за обучението му съзнателно, защото към този
момент отношенията , изградени с ответника и с детето, предполагали такава
грижа. При така направените изявления и по съображения изложени по-горе съдът
приема, че ищецът съзнателно е платил сумата в изпълнение на възприеман от ищеца като свой нравствен дълг и
тази сума не подлежи на връщане. Тези изявления на ищеца позволяват извод, че е
направил престацията без да очаква насрещна такава, че целта на престацията му
е била да осигури добро образование на детето Й.Ц., което приемал като свое
морално задължение – част от грижата за дете, с което живеел в едно домакинство
и родител на което дете е партньора на ищеца, с който живее на съпружески
начала. Изявленията на ищеца, че в последствие причината поради която платил
сумата отпаднала е ирелевантна за делото. Това е така, защото искът е предявен
като такъв по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и релевантно по делото е само дали към
момента на плащането на сумата основание за същото е съществувало.
При така възприето съдът приема,
че иск е неоснователен , защото вземане не е установено да е възникнало, поради
което и въззивният съд не следва да се произнася по оплакванията за неправилно
неприето възражение за прихващане, съответно по основателността на същото.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че по делото е установено, че
платената от ищеца е имала основание към момента на плащането й, поради което и
неправилно районният съд е приел, че иск е основателен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззиваемия и той следва да бъде осъден да заплати на
въззивника направени разноски по делото пред СГС в размер на 80,09лв. за
държавна такса.
Решението на СРС в частта, в
която са поставени в тежест на ответника по исковете разноски по делото следва
да се отмени.
На ответника по исковете следва
да се присъдят разноски за делото пред СРС в размер на още 425,45лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 323510/26.01.2018г. по гр.д. № 41628 по описа за
2016г. на Софийски районен съд, 64-ти
състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, че В.М.Х., ЕГН **********, с адрес:
*** дължи на А.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** заплащане на сумата от
4004,56лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението– 01.02.2016г., до изплащането й,
представляващи платена без основание вноска по договор № 185 сключен в полза на
детето Й.Ц.със „Сдружение на родителите
от немско-българско училище за среща на културите София”, за което е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 5545/2016г. по описа на Софийски
районен съд, както и в частта, с която В.М.Х.
е осъдена да заплати на А.Б.Г. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 508,27лв. по исково дело и съдебни разноски от 437,36лв. по заповедно дело
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска, предявен с искова
молба вх.№ 8015977/25.07.2016г. по регистъра на СРС, депозирана от А.Б.Г., ЕГН ********** срещу В.М.Х., ЕГН **********, с която
е поискал от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД да
признае за установено, че В.М.Х. дължи на А.Б.Г. заплащане на сумата от 4004,56лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението– 01.02.2016г., до
изплащането й, представляващи платена на 18.01.2012г. без основание сума по
платежно нареждане референция ******* по банкова сметка ***-българско
училище за среща на културите София” като вноска за обучение за учебна
2011/2012г. на детето Й.Ц., за което е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 5545/2016г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА А.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.М.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от общо 505,54лв.
(петстотин и пет лева и 0,54лв), представляващи съдебни разноски в
производството пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.