Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на осми ноември през
двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Петър Петров като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 755 по описа на Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1423 от 26.09.2018 г по гр. дело
№ 5777/2018 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТВЪРЛИЛ
като неоснователна постъпилата молба от Дирекция ”Социално подпомагане” - Плевен, с правно основание чл.28, ал.1,
вр. чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет, за настаняване на детето Е.Е.М., ЕГН **********,
в професионалното приемно семейство на П. К. П.,
ЕГН **********,***.
С
решението съдът също така е НАСТАНИЛ детето Е.Е.М., ЕГН **********, в семейната среда на майката З.Г.С.,
ЕГН **********,***, за срок от
една година или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е
в техен интерес, считано от обявяване на решението на
страните. Съдът е
допуснал и предварително изпълнение на решението.
Въззивна жалба срещу решението в частта относно настаняването на детето в семейната
среда на майката , е постъпила от АСП –
Д „СП“ - Плевен ,в която се възразява,
че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Възразява се ,че мерките за закрила на дете са предвидени в
чл. 4 ал.1 от ЗЗДетето и липсва мярка за настаняване на детето в семейната
среда на майката. В семейната среда на майката, според въззивния жалбоподател,
е възможно само реинтегриране след прекратяване на мярка за закрила, с която
детето е изведено от семейната среда. В случая съдът е отхвърлил искането за
настаняване в приемно семейство. Мярка за закрила в този смисъл по съдебен ред не е
предприемана, а е приложен само административен ред. Претендира се отмяна на
постановеното решение в обжалваната част като неправилно.
Въззиваемата страна, детето Е. Е.М. ,чрез определения особен представител, не оспорва
жалбата . Взема становище за отмяна на
решението в обжалваната част като неправилно. Твърди се също така, че съдът не
е следвало да се произнася по въпроса за настаняването при майката.На практика
детето вече е при майката.
Останалите страни, редовно
призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за произнасяне от съда по
въпроса дали детето Е.Е.М. да бъде реинтегрирано в семейната среда на майката
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА
В жалбата изрично е посочена
коя част от решението се атакува и в този смисъл Пл ОС
приема, че се касае за жалба само относно решението в частта за настаняване
на детето Е.Е.М. в семейната среда на майката на детето З.Г.С.. В останалата
част решение не се атакува.
ЖАЛБАТА
е основателна, но не по
съображенията, изтъкнати в нея.
РС е приел, че Законът за закрила на
детето дава приоритет едно дете да бъде
отгледано в семейна среда, като в
изключителни случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни
законово уредени причини налагат това.
Съгласно нормата на чл. 25, т. 2 и т.3 от Закона
за закрила на детето, може да бъде настанено извън семейството дете, чиито
родители без основателна причина трайно не полагат грижи за него, както и чиито
родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат.
В постъпилия социален доклад от ДСП – Луковит, е
било посочено, че родителите на детето Е. имат голям брой деца, за които
получават семейни помощи. Живеят в електрифицирано и водоснабдено жилище.
Останалите деца нямат здравословни проблеми.
При изслушване на П.К.П. се установява, според
РС, че детето за настаняване е родено недоносено, но вече няма проблеми и е
напълно здраво, теглото му е в
норма. Посочва, че Е. е жилаво,
подвижно, енергично дете и в момента е
здраво.
Бащата Е.М.Д. е изразил категорично становище,
че с майката искат да си вземат детето и
да го гледат. Посочва, че то е на няколко месеца. Родителите са се съгласили да
се отглежда в приемно семейство за три
месеца, докато теглото на детето се нормализира. Ще го хранят с хумана, както и
другото дете. Скоро не са виждали детето, но имат документи, че е здраво. В семейното жилище имат печка, вода
и ток, пералня. Доходът им е около 480 лв. от семейни помощи за деца. Бащата
работи в гр. София, в
строителството на надница и изпраща около 250 - 300 лв.
седмично на майката да
гледа децата. Около 1000 лв. на месец е доходът му от строителството.
Съдът е
приел , че следва да се спази принципът на деинституциализация, за да се
проведе успешно реформата на подкрепата за децата, съобразно приключилия през
периода 2010 – 2015 г. проект „Детство за всички“ и да се намали броят на
децата, отделени от семействата си.
При преценка на
събраните писмени доказателства, съдът
е приел, че депозираната молба
за настаняване в приемно
семейство се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По
гореизложените съображения, детето
Е.Е.М., според РС, следва да бъде
реинтегрирано в семейната среда на майката.
РЕШЕНИЕТО на РС в обжалваната част е недопустимо.
РС е
изложил мотиви относно отхвърлянето на направеното
искане за настаняване на детето в приемно семейство, които не следва да са
предмет на настоящето решение доколкото постановеното първоинстанционно решение
в отхвърлителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.
РС е бил
сезиран с искане на осн. Чл. 28 ал.1 вр. с чл. 25 ал.1 т.3 от Закона за закрила
на детето за настаняване на детето Е.Е.М. в приемно семейство. По това искане
съдът се е произнесъл като го е
отхвърлил и в тази част решението не е атакувано. РС обаче е постановил и настаняване на детето Е.Е.М. в
семейната среда на майката З.Г.С..Това свое решение съдът е постановил без да е
надлежно сезиран в този смисъл и произнасянето
му се явява свръх петитум. Основателни са възраженията във въззивната
жалба относно реда и начина на произнасяне на Д“СП“ – Плевен по административен
ред във връзка със съдбата на детето . Във въззивната жалба се сочи, че
решението е незаконосъобразно, но то е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл без да е бил сезиран. Съгласно чл. 269 от ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В този смисъл решението в атакуваната му част следва да се обезсили като
недопустимо. Съгласно чл. 28 ал. 6 от ЗЗДетето решението на Окръжния съд по същество е окончателно, поради което
следва да се приеме, че и в настоящия
случай при обезсилване на решението на Пл РС, решението на въззивната инстанция
също е окончателно. Разноски не следва да се присъждат.
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 1423 от 26.09.2018 г по гр. дело
№ 5777/2018 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА , В КОЯТО съдът е
НАСТАНИЛ детето Е.Е.М., ЕГН **********, в семейната среда на майката З.Г.С.,
ЕГН **********,***, за срок от
една година или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е
в техен интерес, считано от обявяване на решението на
страните КАТО НЕДОПУСТИМО
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :