РЕШЕНИЕ
№. 1288/20.7.2020г.
гр. Пловдив, 20.07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на шестнадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1315 по описа на
съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите - Пловдив, чрез юрисконсулт И.А., срещу решение № 434 от 09.03.2020
г., постановено по а.н.д № 8079 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив,
XXI – ви наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление №
418667-F420796/14.03.2019 г., издадено от и.д. зам. директор на Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ - Пловдив, с което на
М. С.С., с адрес: ***, на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закона за
счетоводството е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното наказване са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се,
че са спазени законоустановените изисквания при съставянето на АУАН в отсъствие
на нарушителя. Поддържа се, че нарушението е безспорно установено. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение
и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – М. С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез процесуалния си представител – адвокат Р.Д., поддържа становище
за неоснователност на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е основателна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от М. С.С. срещу
НП № 418667-F420796/14.03.2019 г.,
издадено от и.д. зам. директор на ТД на НАП - Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F420796 от 10.10.2018 г., съставен от В.Г.К.– на
длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: М.
С.С., в качеството и на управител на „Марилен“ ООД, ЕИК *********, като е била задължена, не е
публикувала годишен финансов отчет на дружеството за 2017г. в Търговския
регистър при агенция по вписванията, като го заяви за вписване и представи за
обявяване в законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до
02.07.2018г. /30.07.2018г. и
01.07.2018г. са неприсъствени/. През данъчната 2017 година дружеството е
извършвало дейност, като в подадената данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с
вх. № 1600И0552543/13.02.2018 г. декларирало приходите, разходите си и
отчетената счетоводна печалба. Годишният финансов отчет на дружеството за
2017 г. бил заявен от управителя за вписване със заявление вх. № 2018092111127
от 21.09.2018 г. Нарушението е извършено
на 03.07.2018г. и установено на 07.08.2018г. Същото е квалифицирано по чл. 38,
ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложил на нарушителя –
физическо лице глоба в размер на 200 лева.
7. Видно от съдържанието на покана с изх. № 70-00-9631-70/22.08.2018 г. за съставяне на
процесния АУАН същата е адресирана до „Марилен“ ООД,
чрез представителите М. С.С.
и М.Б., на които е указано, че следва да се явят лично за съставяне на АУАН за
необявяване в срок на ГФО. Наказващият орган не е ангажирал доказателства за връчване на поканата.
Представена е справка за изпращане на покана изх. № 70-00-9631-70/22.08.2018 г.
по електронен път на адрес ********@***.**, на дата 23.08.2018г.
8. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в
хода на административното наказване са допуснати съществени процесуални
нарушения, които налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът
е изложили мотиви относно незаконосъобразно прилагане на реда за съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушител, като е приел, че същият никога не е бил канен за
извършване на това процесуално действие, както и че връчването на покана за
съставяне на АУАН в административнонаказателното производство по електронен път
е недопустимо.
ІV. За правото:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства.Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Правилото на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН допуска по изключение, когато нарушителят е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът да бъде
съставен в негово отсъствие. Не може да има
съмнение, че описаният в посочената правна норма ред има своята логическа и
процесуална последователност и преди всичко, за да бъде допустимо прилагането
му, контролните органи следва да извършат всички възможни и процесуално
допустими действия за отправяне на покана до нарушителя, която по обективни
причини да не е достигнала до адресата. Определящо за
законосъобразността на посоченото процесуално действие е наличието на отправена
покана именно до привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
което въпреки това не е бил намерено или след връчването не се е явило за
съставяне на АУАН.
В случая покана
до наказаното лице не е била адресирана, нито връчена. Поканата е отправена до
правен субект, различен от наказаното лице. Липсват и доказателства да е
достигнала до този адресат, респ. ако не е връчена, какви са причините за това.
Съставянето на
АУАН по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в случая е опорочено и поради прилагането
на недопустим процесуален способ за отправяне на покана. Правилата за връчване
на съобщения в административнонаказателното производство се съдържат в чл. 178 и чл. 180 от
Наказателно – процесуалния кодекс във вр. чл. 84 от ЗАНН. Никоя от посочените разпоредби не предвижда като способ връчването чрез
електронна поща. При това положение извършеното процесуално действие по
връчване, отразено в приложеното удостоверение за връчване по електронен път с
дата 23.08.2018г., също се явява незаконосъобразно и негодно да породи желаните
правни последици.
След като
нарушителят не е уведомен редовно за възможността да се яви при съставянето на
акта, то хипотезата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН се явява приложена без правно основание. Допуснатият порок се явява от
категорията на съществените, тъй като нарушава правото на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, да участва в
производството още в най – ранния му етап. Тази възможност е установена в полза
на привлеченото към административно наказване лице и преграждането й в случая е
довела до съществено засягане на правото му на защита.
11. Ответната страна не е заявила претенция за
присъждане на разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
12. От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 434 от 09.03.2020 г.,
постановено по а.н.д № 8079 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, XXI
– ви наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.