МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 8567/2015г. по
описа на ПРС - IХ н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.Д.Г.
– родена на ***г***, отразен настоящ адрес ***, актуален адрес в ***, б.,
българско гражданство, неомъжена, средно образование, не работи, неосъждана, ЕГН ********** за това, че в
периода от 01.06.2013г. до 23.01.2014г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, в качеството и на длъжностно лице – *** към „***"
ООД гр. Пловдив, е присвоила чужди движими вещи – пари в общ размер на 15
891,75 лева, собственост на дружеството „***" ООД – гр. Пловдив, поверени
й да ги пази и управлява, както следва: на 01.06.2013г. – 35 лв.; на
02.06.2013г. – 12,80 лв.: на 03.06.2013г. – 71,80 лв.; на 04.06.2013г. – 47.60
лв.; на 05.06.2013г. – 75,50 лв.; на 06.06.2013г. – 75,80 лв.; на 07.06.2013г.
– 97,60 лв.; на 08.06.2013г. – 20,60 лв.; на 09.06.2013г. – 59,80 лв.; на
10.06.2013г. – 69,00 лв.; на 11.06.2013г. – 104 лв.; на 12.06.2013г. – 71,30
лв.; на 13.06.2013г. – 74,70 лв., на 14.06.2013г. – 66,30 лв.; на 15.06.2013г.
– 34,90 лв.; на 16.06.2013г. – 74,40 лв.; на 17.06.2013г. – 79,30 лв.; на
18.06.2013г. – 84,70 лв.; на 19.06.2013г. – 69,80 лв.; на 20.06.2013г. – 77,10
лв.; на 21.06.2013г. – 95,90 лв.; на 22.06.2013г. – 33,80 лв.; на 23.06.2013г.
– 47,50 лв.; на 24.06.2013г. – 108,30 лв.; на 25.06.2013г. – 123,90 лв.; на
26.06.2013г. – 56,80 лв.; на 27.06.2013г. – 114,10 лв.; на 28.06.2013г. – 95,30
лв.; на 30.06.2013г. – 1718,65 лв.; на 23.01.2014г. – 12 252,50 лв. –
престъпление по чл. 201 вр. 26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Г. и нейният защитник - адвокат Н. са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от
НПК. Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе предварително
изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото
предварително изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимия правата му
по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил
самопризнание и в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия
съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по
чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното
следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите
лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По
делото е уважено искане от страна на ощетеното юридическо лице „***” ООД за конституирането
му като допълнителна страна – граждански ищец, като същият е участвал в
производството в това си качество. Съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявен от „***” ООД срещу подсъдимия К.Д.Г. в
размер на 15 891,75 лв., твърдени като имуществени вреди от инкриминираното
деяние, извършено в периода от 01.06.2013г. до 23.01.2014г. в гр. Пловдив.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимият К.Д.Г. за престъпление
по чл.201, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Сочи, че същата се възползва от съкратеното съдебно
следствие, като признала всички факти и обстоятелства, както са отразени в
обвинителния акт, което самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, които по безспорен и категоричен начин установяват
престъпното деяние, както и че същото е извършено от подсъдимият. Предлага
същата да бъде призната за виновна, като и бъде наложено наказание по реда на
чл. 54 от НК и при отчитане, че същата е неосъждана и няма водени наказателни
производства спрямо нея, счита, че наказанието следва да бъде 2 години
„Лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 5
години, както и подсъдимият да бъде лишена от право да заема длъжност *** за
срок от 3 години. По отношение на предявения граждански иск счита, че същият е
доказан по размер и основание и предлага същият да бъде уважен в цялост.
Повереникът
на гражданският ищец – адвокат М. предлага исковата претенция да бъде уважена изцяло
с оглед признатите факти и обстоятелства, като счита същата за основателна.
Защитникът
на подсъдимия адвокат Н. поддържа, че не следва да се оспорва правната
квалификация на обвинението, доколкото подсъдимият по реда на глава ХХVІІ от
НПК призна вината си и фактите, както са посочени в кориците на делото. Предлага
да бъде постановен съдебен акт при съобразяване с характеристичните данни на
подсъдимият - че към момента на деянието не е имало наказателни производства
срещу нея и не е имало влязла в сила присъда, също младата й възраст, както и
факта, че тя признава вината си. Сочи че следва да се отчете ниската обществена
опасност на личността й, като същата упражнява обществено полезен труд, в
момента живее и работи в Г.. Сочи още, че по време на досъдебното производство
тя е оказала съдействие, не се е опитала да се укрие от правосъдието, което
говори, че от първия момент на досъдебното производство тя е осъзнавала своята
вина и съжалява за това, което е сторено. Предлага да се определи наказание,
което да бъде „Лишаване от свобода“, но при условията на чл. 66 от НК, в долната граница на предвидения размер на
наказанието, като сочи, че подсъдимия понастоящем живее в Г. и наказанието
„Пробация“ не би могло да бъде изпълнено. В този смисъл предлага да бъде
определено наказание наказание в рамките на 6 месеца или 1 година при условията
на чл.66 от НК, като сочи, че същото ще изпълни целите на генералната и
индивидуалната превенция и ще допринесе в бъдеще подсъдимият да не осъществява
подобни деяния. По отношение на гражданския иск, предоставя на съда по
основателност и размер.
Подсъдимият
Г. заявява, че е съгласен с казаното от защитника си, съжалява за стореното,
като в последната си дума изразява желание за наказание съобразно становището
на защитника си.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
К.Д.Г. е родена на ***г***, отразен
настоящ адрес ***, актуален адрес в ***, б., българско гражданство, неомъжена,
средно образование, не работи,
неосъждана, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че с трудов договор от
29.10.2003 г. подсъдимият Г. била назначена в „***” ООД на длъжност „***”, а с
допълнително споразумение от 15.04.2008 г. подсъдимият Г. била преназначена на
длъжност ”***” към посоченото юридическо лице. Г. била запозната със
задълженията си като ***, съгласно длъжностната характеристика за тази
длъжност, която била лично подписана от подсъдимия. Съгласно пункт ІІІ от
длъжностната характеристика, подсъдимият Г. носела отговорност за поверените й
ценни образци и финансови средства, както и отговорност за точното и навременно
отчитане на паричните средства и воденето на отчетни документи. Това
обстоятелство обуславя и качеството „длъжностно лице”, което подсъдимият Г. е
имала към инкриминирания период съгласно разпоредбата на чл. 93 т.1 б.”Б” от НК.
Съгласно задълженията си като ***, подсъдимият Г. отчитала
парите от продадените билети от страна на ***ите и ***ките на * „*” в гр.
Пловдив, като била длъжна отчетените пари за деня да ги предаде на инкасо
автомобил за внасяне в „Уникредит булбанк” или да ги внесе в касата на
дружеството, същия ден. Отчитането на парите от ***ите или ***ките на подсъдимия
Г. ставало чрез изготвяне на ордера в два екземпляра – един за ***, а другия за
***а, респ. за ***ката. В ордера се отбелязвало сумата, която се отчита и името
на ***а респ. ***ката. В случай когато *** следва да се отчете рано сутрин
/когато смяната му е приключила късно предния ден/ и подсъдимият Г. не е
пристигнала на работното си място, отчитането се извършвало от ***ките, а те от
своя страна предавали парите на подсъдимия Г., чрез съответните документи.
През месец юни 2013 г. когато подсъдимият Г. получавала
всекидневно отчетените й от ***ите парични средства, същата не внасяла цялата
сума по сметка в банката чрез инкасо или в касата на дружеството, а задържала
част от парите за себе си. Така всекидневно подсъдимият Г. присвоявала част от
парите, които били отчетени от ***ите. За месец юни 2013 г., в резултат на
своите действия подсъдимият Г. противоправно присвоила следната сума,
собственост на „***” ООД, поверени й в качеството й на длъжностно лице – ***,
да ги пази и управлява, по описания по-горе механизъм, както следва - на
01.06.2013 г. подсъдимият Г. присвоила 35 лв.; на 02.06.2013 г. – 12.80 лв.; на
03.06.2013 г. – 71.80 лв.; на 04.06.2013 г. – 47.60 лв.; на 05.06.2013 г. –
75.50 лв.; на 06.06.2013 г. – 75.80 лв.; на 07.06.2013 г. – 97.60 лв.; на
08.06.2013 г. – 20.60 лв.; на09.06.2013 г. – 59.80 лв.; на 10.06.2013 г. – 69.00
лв.; на 11.06.2013 г. – 104 лв.; на 12.06.2013 г. – 71.30 лв.; на 13.06.2013 г.
– 74.70 лв., на 14.06.2013 г. – 66.30 лв.; на 15.06.2013 г. – 34.90 лв.; на
16.06.2013 г. – 74.40 лв.; на 17.06.2013 г. – 79.30 лв.; на 18.06.2013 г. –
84.70 лв.; на 19.06.2013 г. – 69.80 лв.; на 20.06.2013 г. – 77.10 лв.; на
21.06.2013 г. – 95.90 лв.; на 22.06.2013 г. – 33.80 лв.; на 23.06.2013 г. –
47.50 лв.;на 24.06.2013 г. – 108.30 лв.; на 25.06.2013 г. – 123.90 лв.; на
26.06.2013 г. – 56.80 лв.; на 27.06.2013 г. – 114.10 лв.; на 28.06.2013 г. –
95.30 лв.; на 30.06.2013 г. – 1718,65 лв., или общо сумата от 3639,25 лв., / в
последния ден от месеца е сумирана сумата, която по документи може да бъде
засечена в края на месеца, тъй като е имало ***и в командировка и не са се
отчитали за деня, т.е. сумата от 1718,65
лв. е сбор от 122,40 лв. установени като липса по касов апарат, 1015,10 лв. и
581,15 лв., засечени в края на месеца като липса/.
На 23.01.2014 г.
свидетелят Ф. – *** на „***” ООД при извършване на проверка на изготвената
инвентаризация, констатирала, че билети от серия 044/2013 г. са били записани в
инвентаризационни описи на две *** – на Г. И. и на подсъдимия Г.К.Г.. Свиетелят
Ф. направила справка в отчетите на централния склад за ценни образци и намерила
разписка № 212 издадена на 27.11.2013 г. на Г. И.. Свидетелят Ф. проследила
реализацията на билетите по тази разписка и установила, че са редовни. Тъй като
не било възможно такова дублиране, свидетелят Ф. се обадила по телефона на
подсъдимия Г.Г. и я помолила да представи разписката за билетите. Подсъдимия Г.
отговорила, че ще потърси разписката и ще се обади по-късно. С оглед на
обстоятелството, че подсъдимият Г., в разрез с фирмената политика, с
неустановена по делото цел, през месец юли 2013 г. била поръчала от „***”
билети, които не били заприходени в централния склад, тя се уплашила, че при
обстойна проверка ще се констатират и противозаконно присвоените суми, затова
решила да избяга от работното си място. В този момент у подсъдимия Г. се
намирали 12 252,50 лв., отчетени пари за 22 и 23.01.14 г., собственост на
пострадалото дружество. При напускането на работното й място, подсъдимият Г.
решила да присвои посочените пари в размер на 12 252,50 лв., като ги взела със
себе си.
След като свидетелят Ф. не получила обратно обаждане от
страна на подсъдимия Г., тя се обадила на мобилния й телефон, но същия бил
изключен. Свидетелят Ф. казала на свидетеля М. - *** в дружеството, да отиде до * „*”, за да
разбере какво става. Когато свидетелят М. отишла до работното място на подсъдимия
Г., тя констатирала, че офиса й бил заключен. Свидетелят М. разговаряла с Н. Ц.
– ***, при което получила отговор, че подсъдимия Г. не се е обадила при
излизането й от работа. Свидетелят М. изчакала от 14.00 часа на същия ден, като
междувременно на *та пристигнали майката на подсъдимия – Т. Г., също служител в
дружеството и братът на подсъдимия. За така създалата се ситуация свидетелят М.
се обадила на свидетеля Г. – *** на * „*” и свидетеля Д. – *** на „***” ООД.
Свидетелят Д. дал устно разпореждане да се влезе в кабинета на подсъдимия Г. от
комисия и да се направи протокол за това, което е намерено вътре. Така
свидетелите М.,. Г., Ц. и Т. Г., с помощта на служители и съответна техника –
бормашина, осигурили достъп до кабинета на подсъдимия Г.. При влизането вътре и
извършване на ревизия от посечените служители, били намерени ордери за отчетени
за деня пари на подсъдимия Г. в размер на 12 252,50 лв., които пари липсвали,
както и кочани с билети, напечатани от „***”, всички в наличност. След самоволното
напускане на работното си място на 23.01.2014г. до подсъдимият Г. не се върнала
и не е давала обяснения пред работодателя си за случая, като заминала Г.,
където започнала работа.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на
извършеното от подсъдимия Г. цялостно признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК,
което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както следва:
Възприетата
фактическа обстановка се установява от показания на свидетелите Н. Г. М., С. А. Т., И. В. В., В. К. А., Г. С.
П., Т. Д. Г., М. Д. Б., С. С. Ф., Н. К. Ц., К. И. Г., П. Т. Г., Ю. М. А.,
В.Г.Д. и Ц. П. Г..
Свидетелят
Н. Г. М. сочи, че извършила ревизия на подсъдимия К.Г. след самоволното
напускане от същата на работното и място, като установила по ордери липсваща
сума пари в размер на 12 252,50 лв.. Съдът преценява показанията на същия
свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите. От последните
показания се установяват факта и размера на присвоената от Г. сума на
23.01.2014г. Сочи още, че лично с *** С. Ф. извършила проверка на листовите
билети, ползвани в ***”
ООД, като установили, че както свидетелката Г. И., така и подсъдимия Г.
ползвали билети от серия 044/2013г., което по принцип е невъзможно. Последното
провокирало опит за контакт с подсъдимия, но същата била с изключен телефон.
Свидетелката отишла и до офиса на подсъдимият на * „*“ като констатирала, че
същият е затворен. Последното наложило принудително отваряне на вратата при
което се констатирало, че на мястото имало кочани с билети от серия 044/2013г., но издадено от „***“, закупени
лично от подсъдимият. Съдът преценява показанията на същия свидетел като
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, като кредитира същите. От последните се установява начина установяват задълженията на подсъдимия Г. в качеството и на ***,
установените липси на присвоени парични суми, начина на закупуване и отчитане
на билети, ползвани от дружеството, което съдържа косвени данни за опит на
същата да прикрие присвоените суми в периода от 01.06.2013г. до 30.06.2013г.,
което от своя страна внася данни за горните деяния.
Свидетеля
С. А. Т. посочва, че работи като ***
в „***” ООД, описва начина на вземането на билетите и тяхното отчитане
посредством ордери, които се отчитали в края на деня, както и че подсъдимият Г.
работела като *** в дружеството. Съдът преценява показанията на същия свидетел
като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал, като кредитира същите. От последните се установява
начина на отчитане на сумите от ***, задълженията на подсъдимия Г. в качеството
и на ***.
Свидетелят
И. В. В. сочи, че работила на * „*“, като отчитала сумите в полза на „***” ООД
пред подсъдимият Г., в качеството и на *** в дружеството преди последната да
напусне, както и начина по който било правено същото. Съдът преценява
показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите.
От последните се установяват задълженията на подсъдимия Г. в качеството и на ***.
Свидетеля
В. К. А., че работи като *** в „***” ООД, описва начина на вземането на
билетите и тяхното отчитане посредством ордери, които се отчитали в края на
деня, както и че подсъдимият Г. работела като *** в дружеството, както и че
отчитал пари на същата. Съдът преценява показанията на същия свидетел като
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, като кредитира същите. От последните се установява
начина на отчитане на сумите от ***, а също и задълженията на подсъдимия Г. в
качеството и на ***.
Свидетеля
Г. С. П. посочва, че работи като *** в „***” ООД, описва начина на вземането на
билетите и тяхното отчитане посредством ордери, които се отчитали в края на
деня, както и че подсъдимият Г. работела като *** в дружеството. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите. От последните се установява начина на отчитане на сумите
от ***, а също и задълженията на подсъдимия Г. в качеството и на ***.
Свидетеля
Т. Д. Г. сочи, че работила в „***” ООД като ***, описва начина, по който се
съхраняват, предават, описват и отчитат парични суми в дружеството, както и че подсъдимия
Г. работела в същото дружество, както и факта, последната напуснала самоволно
работното си място на 23.01.2014г. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като кредитира същите. От последните се установява начина на отчитане
на сумите в дружеството, задълженията на подсъдимия Г. в качеството и на ***.
Свидетеля
М. Д. Б. посочва, че работила в „***” ООД на различни длъжности, като описва
начина, по който се заявяват, отпечатват и получава билетите в дружеството,
както и кога и как това е ставало от „***“. Съдът преценява показанията на
същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите. От
последните се установява начина по който се заявяват, отпечатват и получава
билетите в дружеството.
Свидетеля
С. С. Ф. заявява, че работи като *** в „***” ООД от основаването на
дружеството, като заявява, че при проверка на годишна инвентаризация установила,
че имало дублиране на билети, записани на *** К.Г. и Г. И.. След като направил
справка с документите и в частност разписка № 212 от 27.11.2014г. установил, че
билите отчетени от Г. И. бли редовни, издадени от печатницата на БНБ. След
проведен разговор с последната, свидетелката Ф. потърсила връзка и с К.Г., но
тя не се обадила, не отговаряла на повикванията, което наложило свидетелят Ф.
да изпрати свидетеля Н. М. при работното място на Г.. При това се установило,
че подсъдимият била напуснала и заключила офиса, което наложило принудителното
му отваряне, при което се констатирала липса на сума от 12 252,50 лева –
сумата за деня, поверена на подсъдимия Г.. Свидетелката Ф. сочи още, че това е
сумата, отчетена инкасо, която подсъдимият Г. следвало да предаде същия ден,
както и и начина, по който се заявяват, отпечатват и получава билетите в
дружеството – от БНБ или от „***“. Сочи още, че били намерени билети, закупени
от *** Ю. А., които не били уговорени с „***“. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като кредитира същите. От последните се установяват служебните
задължения на подсъдимия Г., поверените и суми, както и и фактът на присвояване
на последните, съгласно описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
дати и размери, както и начина по който
се заявяват, отпечатват и получава билетите в дружеството.
Свидетелят
Н. К. Ц. заявява, че работила в „***” ООД на различни длъжности, като към
момента на инкриминираното деяние била *** в * „*“. Посочва, подсъдимият Г.
работила като *** в * „*“, водила *** на *** и ***, както и начина, по който се
получавали и ползвали билетите в дружеството. Заявява още, че на 23.01.2014г.
търсила подсъдимият Г. по искане на свидетеля Н. М., но първата на отговаряла
на телефонните позвънявания, което в последствие наложило и принудителното
отваряне на офиса на същата, на което присъствала и Ц.. При това се установили
липси на парични средства. Съдът преценява показанията на същия свидетел като
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, като кредитира същите. От последните се установяват
служебните задължения на
подсъдимия Г., самоволното напускане на работното място на 23.01.2014г. и
присвояването на суми, както и начина по
който се заявяват и ползват билетите в дружеството.
Свидетелят
К. И. Г. подържа, че работи в „***” ООД като ***. На 23.01.2014г., след
обаждане от *** на * „*“ отишъл на място и установил, че офисът на подсъдимият Г.
била затворена и заключена с две врати. Предвид това, свидетелят Г., заедно със
свидетелят Г., предприел действия по пробиване на металната с бормашина и
слагане на друг патрон. Съдът преценява
показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите. От последните се установява факта на самоволното напускане на работното
място на 23.01.2014г. от страна на подсъдимия Г..
Свидетелят
П. Т. Г. сочи, че работи в „***” ООД като ***. На 23.01.2014г., след обаждане
от *** на * „*“ отишъл на място и установил, че офисът на подсъдимия Г. била
затворена и заключена с две врати. Предвид това, свидетелят Г., заедно със
свидетелят Г., предприел действия по пробиване на металната с бормашина и
слагане на друг патрон. Съдът преценява
показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите. От последните се установява факта на самоволното напускане на работното
място на 23.01.2014г. от страна на подсъдимия Г..
Ю.
М. А. заявява, че работи в „***” ООД като ***. Посочва, че познава подсъдимия Г.
като *** в дружеството, като пред нея е отчитал пари и е получавал билети.
Изнася, че е имало случай, при който подсъдимият Г. му е дала 600 лева и го е
пратила да закупи от неустановени по делото лица билети, което той сторил. След
това върнал билетите на Г., като сочи, че за пръв път купува билети, не знае
какъв е реда за това, смятал че помага на подсъдимият и не знаел, че последното
се извършва без знанието и съгласието на ръководството на дружеството. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите. От последните се установява, че подсъдимият Г. е
набавяла билети не по установения от дружеството ред, което съдържа косвени
данни за опит на същата да прикрие присвоените суми в периода от 01.06.2013г.
до 30.06.2013г., което от своя страна внася данни за горните деяния.
Свидетелят
В.Г.Д. посочва, че е *** на „***” ООД, сочи че подсъдимият Г. е работила като ***
в „***” ООД, като описва задълженията и. Заявява още, че на 23.01.2014г. бил
уведомен от *** на * „*“ за липсата на подсъдимия Г. на работното и място и
заключения кабинет, което мотивирало свидетеля да издаде устно разпореждане за
отваряне на същия, което станало чрез разпробиване на вратата. От последните се
установяват служебните задължения на подсъдимия Г. в „***” ООД, самоволното
напускане на работното място на 23.01.2014г..
Свидетелят
Ц. П. Г. заявява, че работи като *** „*“ в „***” ООД като познава подсъдимият Г.,
която първо работила като ***, а след това като ***, описва задълженията на
същата. Сочи още, че на 23.01.2014г. бил информиран от свидетелката Ц., че подсъдимият
Г. била напуснала офиса си и същият бил заключен, което се констатирало и след
преглед на записите на охранителните камери. По устно разпореждане на
свидетелят Д. вратата била отворена чрез разпробиване, след което веднага била
извършена ревизия от свидетелката М., при която се констатирали липси на пари и
билети. От последните се
установяват служебните задължения на подсъдимия Г. в „***” ООД, самоволното
напускане на работното място на 23.01.2014г., констатираните след отваряне на
офиса липси на пари и билети.
Съдът взе предвид и заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна такава,
съгласно които неотчетените суми от страна на подсъдимият Г. за ма юни 2013 г.
възлиза на обща стойност 3639,25 лв. както и сумата от 12 252,50 лв. за
23.01.14 г., като общата сума е 15 891,75 лв.. Съдът приема заключенията на
същите експертизи като компетентно изготвени, с необходимите професионални
познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на
събраните по делото доказателства. От същите се установява размера на
присвоените суми.
Съдът взе предвид и събраните по делото писмени
доказателства, а именно – предоставени заверени копия на счетовидни документи –
приходни касови ордери, разпечатки от памет на фискално устройство, списък на ***,
вносни бележки, от които се установява дейността на подсъдимия Г. в „***” ООД.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така
описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия
подсъдимият К.Д.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по престъпление
по чл. 201 вр. 26, ал.1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА:
Затова, че в
периода от в периода от 01.06.2013г. до 23.01.2014г. в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, в качеството и на длъжностно лице – ***
към „***" ООД гр. Пловдив, е присвоила чужди движими вещи – пари в общ
размер на 15 891,75 лева, собственост на дружеството „***" ООД – гр.
Пловдив, поверени й да ги пази и управлява, както следва: на 01.06.2013г. – 35
лв.; на 02.06.2013г. – 12,80 лв.: на 03.06.2013г. – 71,80 лв.; на 04.06.2013г.
– 47.60 лв.; на 05.06.2013г. – 75,50 лв.; на 06.06.2013г. – 75,80 лв.; на
07.06.2013г. – 97,60 лв.; на 08.06.2013г. – 20,60 лв.; на 09.06.2013г. – 59,80
лв.; на 10.06.2013г. – 69,00 лв.; на 11.06.2013г. – 104 лв.; на 12.06.2013г. –
71,30 лв.; на 13.06.2013г. – 74,70 лв., на 14.06.2013г. – 66,30 лв.; на
15.06.2013г. – 34,90 лв.; на 16.06.2013г. – 74,40 лв.; на 17.06.2013г. – 79,30
лв.; на 18.06.2013г. – 84,70 лв.; на 19.06.2013г. – 69,80 лв.; на 20.06.2013г.
– 77,10 лв.; на 21.06.2013г. – 95,90 лв.; на 22.06.2013г. – 33,80 лв.; на
23.06.2013г. – 47,50 лв.; на 24.06.2013г. – 108,30 лв.; на 25.06.2013г. –
123,90 лв.; на 26.06.2013г. – 56,80 лв.; на 27.06.2013г. – 114,10 лв.; на
28.06.2013г. – 95,30 лв.; на 30.06.2013г. – 1718,65 лв.; на 23.01.2014г. – 12
252,50 лв.
Съдът също
така немери, че от обективна страна се касае за продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият Г. е извършила няколко
деяния, които осъществяват поотделно състава на престъплението по чл.201 от НК,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието
е извършено от подсъдимия Г. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същата
напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени
от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. Очевидно
е, че подсъдимият Г. е нямало как ясно да не съзнава, че присвоява пари,
собственост на „***" ООД – гр. Пловдив, поверени и да ги пази и управлява.
Ето защо,
съдът призна подсъдимият К.Д.Г. – родена на ***г***, отразен настоящ
адрес ***, актуален адрес в ***, б., българско гражданство, неомъжена, средно
образование, не работи, неосъждана, ЕГН **********
за ВИНОВНА в това, че в периода от
01.06.2013г. до 23.01.2014г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, в качеството и на длъжностно лице – *** към „***" ООД гр.
Пловдив, е присвоила чужди движими вещи – пари в общ размер на 15 891,75 лева,
собственост на дружеството „***" ООД – гр. Пловдив, поверени й да ги пази
и управлява, както следва: на 01.06.2013г. – 35 лв.; на 02.06.2013г. – 12,80
лв.: на 03.06.2013г. – 71,80 лв.; на 04.06.2013г. – 47.60 лв.; на 05.06.2013г.
– 75,50 лв.; на 06.06.2013г. – 75,80 лв.; на 07.06.2013г. – 97,60 лв.; на
08.06.2013г. – 20,60 лв.; на 09.06.2013г. – 59,80 лв.; на 10.06.2013г. – 69,00
лв.; на 11.06.2013г. – 104 лв.; на 12.06.2013г. – 71,30 лв.; на 13.06.2013г. –
74,70 лв., на 14.06.2013г. – 66,30 лв.; на 15.06.2013г. – 34,90 лв.; на
16.06.2013г. – 74,40 лв.; на 17.06.2013г. – 79,30 лв.; на 18.06.2013г. – 84,70
лв.; на 19.06.2013г. – 69,80 лв.; на 20.06.2013г. – 77,10 лв.; на 21.06.2013г.
– 95,90 лв.; на 22.06.2013г. – 33,80 лв.; на 23.06.2013г. – 47,50 лв.; на
24.06.2013г. – 108,30 лв.; на 25.06.2013г. – 123,90 лв.; на 26.06.2013г. –
56,80 лв.; на 27.06.2013г. – 114,10 лв.; на 28.06.2013г. – 95,30 лв.; на
30.06.2013г. – 1718,65 лв.; на 23.01.2014г. – 12 252,50 лв. – престъпление по чл. 201 вр. 26, ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимият Г. за виновна, при
индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства относително високия размер на общата придобита парична сума,
която макар да не достига до големите размери по смисъла на чл.202, ал.1, т.2
от НК, е значителна при съпоставяне с обективни изразители на стойността в
стопанския живот, каквато например е размерът на минималната работна заплата за
страната за инкриминирания период. Като смекчаващи отговорността такива
се отчитат признанието на вината и изразеното съжаление за стореното, липсата
на предходни осъждания.
Предвид
горното и установения превес на смекчаващите обстоятелства, то съдът намери, че
следва да бъде определено наказани „лишаване от свобода“ в размер, ориентиран
към долната граница на предвидения в разпоредбата на престъпление по чл.201 от НК, но все пак не равен на него. Поради това и съдът ОПРЕДЕЛИ наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като счете, че
същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще
съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като
същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в
минимално необходимо количество.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл.58а,
ал.1 от НК, съда НАМАЛИ така определеното наказание с една трета и ОСЪДИ
подсъдимия на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.
Настоящият
състав на съда счете, че изпълнението на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от
ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан
на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът
намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно.
Съдът
намери, че в настоящият случай следва да бъда наложено и предвиденото като
такова по преценка на съда наказание лишаване от право по реда на чл.37, ал.1,
т.7 от НК. Във връзка с това съдът счете, че предвид самия характер на
извършване на престъплението като такова по служба и възползването, осъществено
от подсъдимия Г. в качеството и на длъжностно лице – ***, то същата, на
основание чл. 201 вр. 26,
ал.1 от НК вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да бъде лишена от право да упражнява професия *** за срок от три години.
С последното съдът намети, че на същата подсъдим ще се подейства поправително и
превъзпитателно, и най-вече ще и се отнеме възможността да върши други
престъпления като процесното. Съдът намери срока от три години за достатъчен за
постигане горните цели, като се съобрази с вече посочените отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства.
Същевременно
съдът намери, че не са налице предпоставки
подсъдимият Г. да бъде лишена от права по чл.37, ал.1, т.6 от НК или да или
да бъде постановено конфискация до една втора от имуществото на виновния,
доколкото не се установи Г. да заема или да е заемала определени държавни или
обществени длъжности, които биха могли да имат връзка с инкриминираното деяние,
нито имуществото на същата да е било придобито във връзка с последното.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С оглед така установената и възприета
от съда фактическа обстановка, както и предвид установеното авторство на
деянието се достига до заключението, че с виновното си поведение подсъдимият Г.
е причинил на ощетеното юридическо лице „***" ООД – гр. Пловдив,
конституирано в качеството на граждански ищец по делото, имуществени в общ
размер на 15 891,75 лева. Както вече бе посочено в описаната като възприета от
съда фактическа обстановка, същите са осъществени от подсъдимия Г. в периода от
01.06.2013г. до 23.01.2014г. в гр. Пловдив, когато при условията на
продължавано престъпление, същата, в качеството и на длъжностно лице – *** към
„***" ООД гр. Пловдив, е присвоила чужди движими вещи – пари в общ размер
на 15 891,75 лева, собственост на дружеството „***" ООД – гр. Пловдив,
поверени й да ги пази и управлява, както следва: на 01.06.2013г. – 35 лв.; на
02.06.2013г. – 12,80 лв.: на 03.06.2013г. – 71,80 лв.; на 04.06.2013г. – 47.60
лв.; на 05.06.2013г. – 75,50 лв.; на 06.06.2013г. – 75,80 лв.; на 07.06.2013г.
– 97,60 лв.; на 08.06.2013г. – 20,60 лв.; на 09.06.2013г. – 59,80 лв.; на
10.06.2013г. – 69,00 лв.; на 11.06.2013г. – 104 лв.; на 12.06.2013г. – 71,30
лв.; на 13.06.2013г. – 74,70 лв., на 14.06.2013г. – 66,30 лв.; на 15.06.2013г.
– 34,90 лв.; на 16.06.2013г. – 74,40 лв.; на 17.06.2013г. – 79,30 лв.; на
18.06.2013г. – 84,70 лв.; на 19.06.2013г. – 69,80 лв.; на 20.06.2013г. – 77,10
лв.; на 21.06.2013г. – 95,90 лв.; на 22.06.2013г. – 33,80 лв.; на 23.06.2013г.
– 47,50 лв.; на 24.06.2013г. – 108,30 лв.; на 25.06.2013г. – 123,90 лв.; на
26.06.2013г. – 56,80 лв.; на 27.06.2013г. – 114,10 лв.; на 28.06.2013г. – 95,30
лв.; на 30.06.2013г. – 1718,65 лв.; на 23.01.2014г. – 12 252,50 лв. Ето защо
съдът намери, че така приетият за съвместно разглеждане в наказателният процес
граждански иск следва да бъде уважен до така предявения му размер от 15 891,75
лева, поради това и осъди подсъдимата
да заплати на гражданския ищец „***" ООД със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Македония” №1, ***, представлявано от *** В.Г.Д.
с ЕГН ********** сумата от 15 891,75 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от престъпление по чл. 201 вр. 26, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума от 23.01.2014г. до окончателното й изплащане.
С оглед така уважения граждански иск съдът намери, че подсъдимият Г. следва
да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 635,67 лева по сметка на съдебната власт.
Гражданския ищец „***" ООД не претендира и не представя
доказателства за сторени по водена на делото разноски.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След
като намери подсъдимия К.Д.Г. за виновен в извършено престъпление по чл.201,
вр. с чл. 26, ал.1 от НК, на основание
чл. 189, ал.3 от НПК съдът намери, че същата подсъдим следва да бъде осъден да
заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 190 лева
по сметка на ОДМВР гр. Пловдив, в полза на Държавата.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.