№ 94
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000502072 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 260024 от 23.04.2021г., постановено по т. дело
№ 104/2019г. по описа на ОС-Кюстендил, е отхвърлен иска с правно осн. чл.
226 ал.1 от КЗ (отм.), предявен от К. В. М. срещу дружеството ЗД „БУЛ
ИНС“ АД за сумата от 50 000лв., предявена като част от общо твърдяната
сума от 200 000лв., пертендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вред от М. В. С., баба на ищцата, настъпила вследствие на
ПТП на 01.02.2016год., в гр.Дупница, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 01.02.2016год. до окончателното изплащане на сумата.
Постъпила е въззивна жалба от К. В. М., с която се обжалва съдебно
решение № 260024 от 23.04.2021г., постановено по т. дело № 104/2019г. по
описа на ОС-Кюстендил, изцяло, като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил ТР №1/2018 от
21.06.2018г. правилно и законосъобразно, както събраните гласни
доказателства, тъй като от същите е доказана изключително интензивна
емоционална връзка между ищцата и починалата й баба, поради което
болките и страданията, които ищцата е преживяла от смъртта на баба си
представляват изключителен случай, по смисъла на горепосоченото
тълкувателно решение.
1
Твърди че, пир постановяване на обжалваното решение не е съобразен
правилно принципа на справедливост, уреден от нормата на чл.52 от ЗЗД и от
разп. на Конституцията на Република България, трайната съдебна практика,
както и Хартата на основните права в ЕС.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира съдебни разноски.
Въззиваемата страна ЗД “ БУЛ ИНС“ АД представя писмен отговор.
Оспорва жалбата. Претендира разноски.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и
същото се установява от събраните по делото доказателства, вкл. Присъда №
8 от 16.01.2018г. постановена НОХД № 562/2016г., по описа на ОС-
Кюстендил, влязла в сила на 29.01.2019г., че на 01.02.2016г. около 07,15 ч. в
гр.Дупница, С. Й. К. е нарушил правилата за движение по пътищата при
управлението на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с ДК№ *** и е
предизвикал ПТП, при което е причинила смъртта на М. В. С., пресища
пътното платно на ул.“Венелин“.
Процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Поло“, С. К..
Видно от справка от ИЦ на ГФ към датата на процесното ПТП
ответното дружество е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с ДК № ***.
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки ищцата е
внучка на починалата при процесното ПТП М. С..
Въззивната жалба е допустима - подадени е в срока по чл.259, ал.1,
респективно чл. 263, ал.2 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбите възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
2
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на К. В. М. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред първоинстанционния съд e предявен от К. М. иск с правно осн.
чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с §22от ПЗР на КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на баба й М.
С., настъпила при ПТП на 01.02.2016г.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) разполага увреденият от ПТП срещу
причинителя на вредите и неговия застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при
него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи:
противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки
и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка
между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл.
презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В случая изпълнението на посочения по-горе ФС на разп. на чл.226 ал.1
от КЗ( отм.) не е спорно между страните.
Спорен е въпроса, попада ли ицщта в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение на неимуществените вреди, причинени му от смъртта на
неговата родственица, както предвид ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г., така
и предвид ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
М. С. е била баба на ищцата К. М.. Съгл. ППВС № 4/61г. кръгът на
лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по
3
справедливост и обхваща само най-близките роднини- низходящи,
възходящи и съпруг. Сред кръга на тези роднини не са включени роднини по
съребрена линия, дори от най-близка степен.
С ППВС № 5/69г. кръгът на лицата, имащи право на обезщетение е
разширен, но и с това Постановление са запазени критериите, които
определят кръга на лицата, имащи право на обезщетение: тези критерии са
обусловени от следните обстоятелства: имало ли е право лицето,
претендиращо обезщетение, на издръжка по закон от починалото лице и/или,
въпреки че лицето, претендиращо обезщетение, е нямало право на издръжка
по закон, е било фактически издържано от починалото лице.
Спазвайки тези критерии, кръгът на лицата, материално легитимирани
да претендират обезщетение от делинквента, респ. от застрахователя на
отговорността на същия, е разширен, като към него са прибавени лица,
които са били в отношения, наподобяващи и заместващи отношенията
между починалото лице и лицата, изчерпателно определени по степенно-
родствен признак с ППВС №4/61г.
С ТР№1/18г. на ОСНГТК на ВКС кръгът на материално
легитимираните лица, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък е разширен като,
към множеството на лицата, определени с ППВС№4/61г. и ППВС№5/69 г. са
прибавени по изключение и всички други лица, създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия. При квалифицирането на връзката като
„трайна и дълбоко емоционална“ не са изоставени критериите, въведени от
ППВС № 4/61 и №5/69г., напротив към тези критерии е прибавен и критерия
връзката между починалия и лицето, претендиращо обезщетение да е била
„особено близка“. Нито в КЗ, нито в СК, нито в посочените ППВС №4/61г. и
№5/69г. и ТР№ 1/2018г. е дадено легално определение на понятието
„дълбоко емоционална и особено близка връзка“. Следователно преценката,
дали връзката между родственици може да бъде определена като „трайна,
дълбоко емоционална и особено близка“ следва да бъде направена, както
предвид посочените по-горе критерии, така и при съобразяване на факта,
надхвърля ли тази връзка от границите на приетата в обществото за
обичайна близост и емоционалност между роднини от съотв. степен и линия.
Следва да бъдат въведени и доказани от ищеца обстоятелства, относими
4
именно към тези критерии, доказващи изключителната близост и
емоционалност на отношенията с починалия родственик, наложени от
изключителни обстоятелства и трайно установили се във времето, създали
квазиродствени отношения на тези, визирани в ППВС№4/61г. и
ППВС№6/69г.
В случая, съдът изцяло кредитира събраните в първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства, в. т.ч. и показанията на свид.
С. С., К. С. и Е. Й., като съобразява тяхната родствена връзка с ищцата, но
намира, че нито са изложени обстоятелства, на които да се основава
исковата претенция, доказващи отношения надхвърлящи и излизащи от
границата на обичайните роднински отношения между ищцата и починалата
й баба, нито с посочените доказателства е доказано съществуването на
такива отношения, които могат да бъдат квалифицирани по изключение като
дълбоко емоционални и създали трайна и особено близка връзка между
ищцата и починалата й баба. Напротив, свидетелите установяват факти,
които доказват добрите и позитивно-емоционални отношения между
починалата и един по-широк кръг от лица, принадлежащи към разширеното й
семейство, но не доказват тяхната изключителност. Не се твърдят, а и не се
доказват житейски обстоятелства или ситуации, довели до трайна промяна в
обичайните отношения между баба и внучка. Не се твърдят обстоятелства,
обусловили изключителна близост между ищцата и баба й , нито са
ангажирани доказателства за такива обстоятелства.
Съдът приема за доказан факта, че отношенията между ищеца и
починалата й баба са били позитивни, емоционални и интензивни, но те с
нищо не са били по-различни от отношенията между родственици от същата
степен и линия, обичайно сложили се в обществото.
Съдът приема за доказан факта, че ищцата е преживяла трудно и тежко
смъртта на баба си, че е търпяла болки и страдания, но същите биха могли да
бъдат обезщетени само по изключение, ако беше доказано, че отношенията
между тях са били особено близки и емоционални, и тази близост и трайна
емоционалност е била породена от различни от обичайните житейски
обстоятелства, обуславящи подобни отношения.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че предвид характера на
съвременното общество и установилата се народопсихология, отношенията в
5
разширеното българско семейство са обичайно позитивни, емоционални и
близки между всички роднини, независимо от степента и линията на родство.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при
условията на пълно и главно доказване, не е доказана материално -правната
легитимация на ищцата, поради което и предявеният иск с правно осн. чл.226
ал.1 от КЗ( отм.) е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло
отхвърлен.
Предвид изложеното въззивната жалба на К. В. М. е неоснователна.
Неоснователни са и наведените с жалбата възражения, както досежно
нарушаване на принципа на справедливост при определяне правото на
обезщетение на ищцата, така и възраженията досежно норушаване на норми
на правото на ЕС,т.к. тези норми са реципирани от българското
законодателство, вкл. и чрез постановяване на посочените по-горе ТР.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя посочената във въззивната
жалба практика на ВКС, но намира че същата е неотносима към настоящия
казус, предвид различната фактическа обстановка, както и предвид
различните обстоятелства, изложени като основания на предявения иск.
Доколкото изводите на въззивния съдебен състав съвпадат с тези на
първоинстанциония съд решението следва да бъде изцяло потвърдено
По разноските: С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция в размер на 2030 лв. съгл. представен
списък за разноските за въззивната инстанция и предвид направеното
възражение за прекомерност от насрещната страна.
На жалбоподателя К. В. М. разноски за въззивната инстанция не се
дължат и не следва да се присъждат.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260024 от 23.04.2021г.,
6
постановено по т. дело № 104/2019г. по описа на ОС-Кюстендил.
ОСЪЖДА К. В. М. с ЕГН********** и с адрес гр.***, ул.“***“ №
*** да заплати на “БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със съдебен адрес
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 2030 лв. (две хиляди и
тридесет лева ), сторени съдебни разноски за въззивната инстанция на осн.
чл.78 ал.3 във вр. с чл. 81 и чл.273 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7