Номер 51210.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникЧетвърти граждански състав
На 10.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно гражданско
дело № 20201700500444 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Перник, представлявана от кмета С.В.,
подадена чрез пълномощника юрисконсулт Калина Левтерова, против решение №
458/21.02.2020 г., постановено по гр.д. № 5078/2019 г. на Районен съд – Перник, с което е
признато за установено по предявените от „ФЛОРС” ЕООД срещу Община Перник искове,
че Община Перник дължи на ищцовото дружество сумата от 8 279.93 лева, представляваща
главница по неизплатени задължения за фактура № *****. и сумата от 2 520.82 лева,
дължима лихва за забава върху главницата за периода от 25.06.2016г. до 25.06.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от 8 279.93 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 25.06.2019г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 7 994,98 лева, представляваща главница по неизплатени задължения за фактура №
****. и сумата от 2 434,08 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за
периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
7 994,98 лева, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК –
31.05.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 3871/2019г. и ч.
гр. д. № 3520/2019г., и двете по описа на Районен съд – Перник, са издадени Заповеди за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, както и Община Перник е осъдена да
заплати на „ФЛОРС” ЕООД, сумата от 2873,20 лева, представляваща направените по делото
и по ч. гр. дело № 3871/2019г. и ч. гр. д. № 3520/2019г., и двете по описа на Районен съд –
Перник, разноски. Обжалваното решение е постановено при участието на трето лице-
помагач -Национална агенция по приходите /НАП/, чрез ТД на НАП – София.
По изложени в жалбата съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените
срещу него искове да бъдат отхвърлени. Жалбоподателят счита, че неправилно районният
съд е основал решаващите си изводи на решение № 788/28.11.2014 г. на Министерския съвет
за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, тъй като същото било отменено с
Решение № 593/20.07.2016г. на МС за условията и реда за разплащанията на разпоредители
с бюджет по договори, прието на основание чл. 7, ал.1 от Закона за публичните финанси.
Разяснява, че според соченото Решение № 593/20.07.2016г. преди извършване на
плащанията по договор на стойност, равна или надвишаваща 30 000 лв., разпоредителите с
бюджет уведомяват НАП за идентификационните данни за лицето-насрещна страна по
договора, като подават и данни за договора, по който ще се извърши плащането, размера на
предстоящото плащане, данни за банковата сметка, по която следва да се извърши то. Сочи
се, че уведомяване се извършва и когато сумата, която предстои да се плати по договорите е
на стойност под 30000 лв., но не по-малко от 100 лв., когато същата е част от парична
престация по договор, чиято стойност е равна или не надвишава 30 000 лв. Плащанията
могат да се извършват, само след като НАП потвърди, че лицето няма просрочени
задължения за данъци, задължителни осигуровки и други публични задължения на обща
стойност над 100 лв. Жалбоподателят се позовава на чл. 4.1, б.“б“ от решението,
предвиждаща, че когато за обезпечаване на просрочените публични задължения НАП е
наложила запор върху предстоящата за изплащане сума, след получаване на разпореждане за
изпълнение дължимото плащане от платеца се извършва към НАП до размера, посочен в
разпореждането. В този смисъл наличието на разпореждане по чл. 230, ал. 4 ДОПК от
25.03.2019 г. и потвърдително писмо на НАП от 19.07.2019 г. обуславяли неправилност на
изводите на районния съд, че наложените обезпечителни мерки не касаят процесното
вземане. В разпореждането за изпълнение от 25.03.2019г. била посочена запорирана сума в
размер на 287 601 лв., във връзка с наложен запор с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № 1702/2013/000026/28.08.2014г. и запорно съобщение №
1702/2013/000027/28.08.2014г. за публично вземане по ИД № 14130001702/04.10.2013г., като
запорираните вземания са във връзка с договор № 27-III/12.07.2006г. и договор № 37-
3/20.05.2011г., въз основа на който са издадени процесните фактури. Видно от
потвърдително писмо на НАП от 19.07.2019 г. задълженията по договор № 37-3/20.05.2011г.
към 31.04.2014 г. са били в общ размер на 289 507,43 лв., като в писмото подробно са
посочени всички плащания по изпълнителното дело във връзка с наложения запор върху
вземанията на „ФЛОРС“ ЕООД към Община Перник, сред които според жалбоподателя е и
процесното. Предвид изложеното, жалбоподателят поддържа, че правилно е извършил
плащане към ТД на НАП София, а не към ищцовото дружество. Обосновава, че по аргумент
от чл. 230, ал.3 ДОПК с факта на извършеното към НАП плащане на 15.07.2019 г. вземането
е признато пред публичния изпълнител. В този смисъл чрез извършеното към НАП плащане
е погасено задължението на Община Перник спрямо ищцовото дружество и предявените
искове за неоснователни. Претендира се присъждане на извършените разноските за
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и въззивното производство.
С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Въззиваемата страна - „ФЛОРС“ ЕООД, представлявано от управителя Р.М., чрез адв.
Милен Георгиев, е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва твърдението на въззивника, че
първоинстанционното решение се основава на решение № 788/28.11.2014г. на МС.
Поддържа, че сочените решения на МС са относими към различна хипотеза, тъй като в
случая върху процесната сума не е налагана възбрана от страна на НАП, като страните не са
получавали запорно съобщение и не са изразявали съгласие да не се плаща сумата на
изпълнителя по договора, а на трето лице. Релевира се възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – Национална агенция по приходите, не
е взело становище по въззивната жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадената въззивна жалба е допустима, като подадена против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на нея дело следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Пернишкият окръжен съд констатира също, че отговорът на въззивната жалба е
подаден от „ФЛОРС“ ЕООД, чрез адв. Милен Георгиев, упълномощен да представлява
дружеството, но до завършване на производството пред районен съд, видно от изричното
отразяването върху приложеното на л. 53 от гр. д. № 5078/19 г. пълномощно. На основание
чл. 101, ал. 1 ГПК следва да се укаже на „ФЛОРС“ ЕООД да представи пълномощно,
удостоверяващо представителната власт на адв. Милен Георгиев пред ОС-Перник или да
потвърди извършеното действие по подаване на отговор на въззивна жалба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
МОТИВИТЕ в настоящото определение да се приемат като доклад по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.09.2020г. от
11.05 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на „ФЛОРС“ ЕООД в срок до първото съдебно заседание да представи
пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. Милен Георгиев пред ОС-
Перник или да потвърди извършеното действие по подаване на отговор на въззивна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________