Р Е Ш
Е Н И Е №191
гр. Сливен, 28.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА М.
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Ивайла
Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр.д.
№414 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №188/10.06.2019г. по гр.д.№1740/2018г. на Новозагорски
районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от К.К.К. *** Загора и „Предия“ ЕООД,
гр. София иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че имот
с площ от 2,800дка, съставляващ част от имот №026002 по КВС на землището на
с.Новоселец, об.Нова Загора, ЕКАТТЕ ****, целият с площ от 24,652дка, с начин
на трайно ползване: нива, втора категория, находящ се в м.“При село“, е
собственост на наследниците на Къню Диков Пеев, б.ж. на с.Новоселец, починал на
06.04.1978г., на основание наследство и давностно
владение. С Решението са присъдени разноски на ответниците.
Решението е обжалвано от
ищеца в първоинстанционното производство К.К.К. изцяло.
При извършване на проверката по чл.267 от ГПК, във
връзка с подготвяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът
е извършил проверка на редовността на исковата молба, по повод на която е
образувано първоинстанционното производство и констатирал редица нередовности на същата, както следва:
На първо място в исковата молба процесния имот не е
индивидуализиран по ясен начин, съобразно настоящото, актуално отразяване по
кадастралната карта и регистри. В обстоятелствената част на исковата молба няма
ясно посочени факти и твърдения относно посочените два парцела, образуващи
според ищеца общо празно дворно място с площ от 2,800дка, в т.ч. квадратура на
отделните парцели и посочване фактически какво се е случило през годините с
тях. Не е посочено кой от двата е застроен, респ. каква част от него и спрямо
него налице ли е спор за собственост. Не е посочено кой парцел е бил обработван
като нива, респ. каква част от него. Не е ясно спора за собственост спрямо кой
от двата парцела е или е и спрямо двата. По отношение на застроената част – да се посочи каква, следва да се посочат
точни обстоятелства относно оспорване правото на собственост от страна на
ответниците, като ищеца следва да посочи изрично
правния си интерес от предявяване на иска спрямо този парцел, респ. част от
него.
Не е ясно заявено основанието на което се твърди право
на собственост върху двата парцела, респ. спрямо единия от тях, респ. част от
тях – наследствено правоприемство, като следва да се
направят и твърдения за начина на придобиване на имота от наследодателите,
респ. придобивна давност, която е самостоятелно оригинерно основание. При твърдение за придобивна
давност следва да се посочи изрично тя по отношение на кого е настъпила –
наследодателя или само спрямо ищеца. В исковата молба, в обстоятелствената част
е направено изявление, че имота е собственост по наследство на ищеца и на
неговата сестра Лена Иванова, като извън това по отношение на нея няма
абсолютно никакви изложени обстоятелства. С оглед двата противоречиви и неясно
формулирани придобивни способа по отношение на самия
ищец /наследство и/или давностно владение – в чия
полза неуточнено/ не е ясно посочената сестра Лена Иванова /трето по делото
неучастващо лице/ собственик ли е на имота и на каква част /в случай, че придобивния способ е наследствено правоприемство/.
В тази връзка ищецът следва да заяви върху каква част от имота претендира право
на собственост лично той /само той е ищец/, което следва да е отразено и в петитума.
Формулираният в исковата молба петитум, освен неясното посочване
на имота, съдържа и недопустимо искане
- да се признае, че наследниците на Къню Диков Пеев, починал на 06.04.1978г. са
собственици на процесния имот на основание наследство и давностно
владение. Следва да се отбележи, че освен
в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свои име чужди
права пред съд /чл.26, ал.2 от ГПК/, поради което ищецът следва да
предявява единствено и само своето право на собственост върху процесния имот,
респ. идеална част от него, като посочи в този случай изрично каква.
Недопустимо е ищецът да предявява правата на друг правен субект, в случая
сестра си Лена Иванова пред съд. Ищеца и сестра му, с оглед изложеното в
исковата молба са обикновени другари, съсобственици и всеки от тях може и
следва да предявява и защитава пред съда единствено и само своето право на
собственост. Поради това, ищецът след като изложи подробно и ясно фактическите
основания, обстоятелства на предявения и разгледан от първоинстанционния съд
установителен иск за собственост да формулира отново точен и ясен петитум в съответствие с изложената обстоятелствена част и
отнасящ се единствено до предявеното от него право, на което цели защита в
настоящото производство.
Освен това исковата молба не е вписана, съгласно
изискванията на чл.114, б.”в”, вр. с чл.112, б.”з” и б.”а” от ЗС и ход на
същата преди вписването й не е следвало да бъде даван.
Поради
това, с цел отстраняване на всички тези нередовности,
с определение от 12.09.2019г. възивният съд е отменил
определението от 20.08.2019г. относно насрочването на делото в открито съдено
заседание е и оставил подадената от К.К.К. искова
молба без движение като нередовна, указал е на ищеца К. в едноседмичен срок от
съобщаването да отстрани констатираните нередовности
в исковата молба, както следва: 1. с допълнителна писмена молба с преписи за
ответниците да изложи подробно и изчерпателно обстоятелства относно: 1.1
процесния имот, от кои парцели, респ. части от тях е съставен, квадратура и
какво застрояване, в коя част е направено; 1.2. да посочи точни обстоятелства
относно оспорване правото на собственост от страна на ответниците по отношение
на застроената част от имота, респ. съответния парцел, като посочи изрично правния си интерес от
предявяване на иска по отношение на този парцел, респ. част от него; 1.3.
правото на собственост на своя праводател върху
процесния имот, като посочи основанието, на което неговия наследодател е
придобил това право; 1.4. посочи изрично и ясно самият той на какво основание
претендира, че е собственик на имота – по наследство, като в този случай следва
да се заяви и респ. докаже правото на собственост на своя праводател
или на някакво оригинерно основание, напр. придобивна давност; 1.5. в случай, че твърди придобивна давност като основание на правото си на
собственост, да посочи подробно и изрично как и кога е установил фактическо
владение върху имота той лично, респ. неговия праводател,
в случай, че твърди, че владението е започнало от него без да е имал право на
собственост върху имота на някакво друго основание, както и да посочи как, с
какви действия е осъществявал той, респ. праводателя
му владението върху този имот; 2. след като изложи подробно посочените по-горе
обстоятелства в допълнителната молба да
формулира отново точен и ясен петитум на
предявения установителен иск за собственост в съответствие с изложената
обстоятелствена част и отнасящ се единствено до предявеното от него право
на собственост, респ. съответна изрично посочена идеална част от него, на
което цели защита в настоящото производство, като съобрази забраната на чл.26,
ал.2 от ГПК; 3. да впише първоначалната и допълнителната искова молба в СлВП – Нова Загора и да представи надлежно вписан екземпляр
от същите.
С определението съдът е предупредил ищеца, че при
неотстраняване на нередовностите в указания срок производството по делото ще
бъде прекратено, а постановеното първоинстанционно решение на НЗРС –
обезсилено.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.4 от ГПК при всяко
положение на делото съдът може да констатира нередовности
в исковата молба, в т.ч. и във въззивното производство, тъй като редовността на
исковата молба е една от предпоставките за редовно предявяване на иск и
обуславя допустимостта на самото съдебно производство. В настоящия случай въззивният съд е констатирал посочените нередовности
на исковата молба и съгласно Тълкувателно решение №1/17.07.2001г. на ВКС е
оставил същата без движение с дадени подробни указания на ищцата за тяхното
отстраняване.
Препис от определението е връчено на ищеца К.К. чрез пълномощника му по делото адв.М. на 17.09.2019г.
Указания едноседмичен срок за отстраняване на
нередовностите в исковата молба е изтекъл на 24.09.2019г.
Ищецът не е отстранил указаните нередовности
на исковата молба нито в дадения от съда едноседмичен срок, нито до проведеното
открито съдебно заседание.
В с.з. въззивникът К.К.К., редовно призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното о.с.з. въззимаемата
страна Община Нова Загора, редовно призована
не се представлява.
В с.з. въззиваемото дружество „Предия“
ЕООД, гр. София, редовно призовано не се представлява. По делото е постъпило
становище от процесуалният му представител по пълномощие адв.Я., който моли
съда да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството,
поради неотстраняване на нередовностите в исковата молба. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Неотстраняването
на констатираните и указани на ищеца К.К. нередовности на исковата молба, налага да се приеме, че са
налице условията на закона за връщане на исковата молба, поради неотстраняване
на нередовностите в срок /чл.129, ал.3, вр. с ал.4 от ГПК/ и за прекратяване на
производството по делото. Съгласно т.7 от ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело №2/2004г. на ОСГК и ТК, което е задължително за
съдилищата, когато тази констатация се направи от въззивния съд, какъвто е
настоящия случай, той освен прекратяване на производството, обезсилва и
решението на първата инстанция като недопустимо - постановено по ненадлежно
предявен иск. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е
заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде констатиран служебно от
въззивния съд.
С оглед
неотстраняването на указаните на ищцата нередовности
на исковата молба и съобразявайки дадените с ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело №2/2004г. на ОСГК и ТК задължителни указания,
настоящия състав намира постановеното първоинстанционно решение за недопустимо
– постановено по ненадлежно предявен иск, поради което следва същото да бъде
обезсилено, а производството по делото – прекратено.
С оглед изхода на процеса,
на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответниците имат право на разноски, каквато
претенция неговите представители са направили. Поради това на Община Нова
Загора следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в
размер на 350лв. /няма претендирани и доказани разноски пред въззивната
инстанция/, а на „Предия“ ЕООД, гр. София – сумата от общо 1120лв., от които
640лв. за първоинстанционното производство и 480лв. за въззивното производство.
Ръководен от гореизложеното
и на основание чл.270, ал.3, предл.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно Решение №188/10.06.2019г., постановено по гр.д.№1740/2018г. по описа на
Новозагорски районен съд, като НЕДОПУСТИМО, като постановено по ненадлежно предявен иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като
недопустимо.
ОСЪЖДА К.К.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, със
седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул.“12-ти май“ №1 сумата
от 350лв., представляваща направени пред първата инстанция разноски.
ОСЪЖДА К.К.К. с ЕГН ********** *** да заплати на „ПРЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул.“Владайска“ №43,
офис сграда, ет.1 сумата от 1120лв.,
представляваща направени пред двете инстанции разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.