Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 17.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на втори февруари две
хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 56 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Ищецът
„Л.“ ООД твърди в исковата си молба, че е в дълготрайни търговски отношения с
ответника ЕТ „Е. – Е.А.“ (ЕТ „Е.“). На
04.06.2013 г. бил сключил договор между тях (Договора), съгласно който „Л.“ ООД
се задължило да закупи на 10.06.2014 г. от ЕТ „Е.“ зарибителен
материал - 2 000 кг. шаран на стойност 3 600 лева, толстолоб
1 000 кг. на стойност 1 700 лева и европейски сом 500 кг. на стойност
1 000 лева. От друга страна, ЕТ „Е.“,
се задължил да изкупи от „Л.“ ООД цялото налично в периода от 15.10.2014 г. до
31.11.2014 г. количество риба от язовир, находящ се в
село Тяново, община Симеоновград, при уговорени в
същия Договор условия. Плащането от страна на ЕТ „Е.“ следвало да стане до
24.12.2014 г.
Ищецът
закупил уговореното количество зарибителен материал и
доставил договорените количества шаран, толстолоб и
европейски сом, за което били издадени следните фактури:
-
№ 67/18.11.2014 г. на стойност
24 658 лева, с приложени към нея документ за първа продажба на продукти от
риболов, товарителница, декларация за произход на продукта от аквакултури, ветеринарномедицинско свидетелство за
транспортиране на животни и приемо-предавателни
протоколи;
-
№ 68/19.11.2014 г. на стойност
24 565.60 лева, с приложени към нея документ за първа продажба на продукти
от риболов, товарителница, декларация за произход на продукта от аквакултури, ветеринарномедицинско свидетелство за
транспортиране на животни и приемо-предавателни
протоколи;
-
№ 69/20.11.2014 г. на стойност
20 374.40 лева, с приложени към нея документ за първа продажба на продукти
от риболов, товарителница, декларация за произход на продукта от аквакултури, ветеринарномедицинско свидетелство за
транспортиране на животни и приемо-предавателни
протоколи;
-
№ 70/22.11.2014 г. на стойност
18 038.00 лева, с приложени към нея документ за първа продажба на продукти
от риболов, товарителница, декларация за произход на продукта от аквакултури, ветеринарномедицинско свидетелство за
транспортиране на животни и приемо-предавателни
протоколи.
Ответникът приел доставената риба,
но до настоящия момент, въпреки многократните покани, не изпълнил своето
задължение за заплащане на покупната цена, което е следвало да стане до
24.12.2014 г. Имало частично плащане само по фактура № 67/18.11.2014 г. в
размер на 5 000 лева, преведени на 26.11.2014 г., като е останал
неизплатен остатък по тази фактура в размер на 19 658 лева
Предвид изложеното, „Л.“ ООД моли да бъдат уважени предявените от
него искове, като ответникът Е.Н.А., действащ в качеството си на ЕТ „Е. – Е.А.“ бъде осъден да му заплати сума в
общ размер на 82 636 лева, представляваща разликата от сбора на
представените към исковата молба фактури № 67/18.11.2014 г., № 68/19.11.2014
г., №69/20.11.2014 г., № 70/22.11.2014 г. и частичното плащане от 26.11.2014 г.
в размер на 5 000 лева.
Ответникът
Е.Н.А., действащ в качеството си на ЕТ „Е. – Е.А.“ е депозирал отговор на
исковата молба, с който изразява становище, че предявените искове са допустими,
но неоснователни. Сочи, че е регистриран по реда на Закона за рибарството и аквакултурите, упражнява дейност по отглеждане на риба
повече от 10 години в Садково стопанство, яз.
Овчарица и развива търговска дейност с търговци на едро и дребно. Ищецът
развивал подобна дейност едва от 31.10.2014 г. Преди това, в периода 2012 г. –
2014 г. между ищеца и ответника имало отношения, свързани със стопански идеи за
съвместна експлоатация на яз. Тянево, каквато ищецът не успял да реализира сам.
Идеята била за съвместно ползване на язовир Тянево, като целта била в рамките
на 17 -18 месеца отгледаната там риба да надхвърли 40 тона. За тази цел на
10.06.2013 г. ответникът доставил на ищеца зарибителен
материал, с който бил зарибен язовира – 2000 кг. шаран, 1000 кг. толстолоб и 500 кг. европейски сом. Това количество обаче
било достатъчно да се отгледа едва 6000 кг. риба към края на 2014 г. Ищецът
следвало да допълни необходимото количество зарибителен
материал, за да се достигне договорения обем към края на 2014 г. – около 35 тона. През м. март 2014 г. ищецът
уведомил ответника, че не може да се справи технически и ресурсно и да произведе
договореното количество риба, поради което ответникът командировал своя
служител Т. Н. за периода 25.04.2014 г. – 18.07.2017 г. и 21.07.2014 г. - 30.11.2014 г. със задачи да
приема зарибителния материал в язовир Тянево, да
отговаря за храненето на рибата и опазването й; да приема получения фуражен
материал съгласно кантарни бележки и да пази язовир
Тянево. Ответникът сочи, че теглил кредит от 250 000 лева, за да може да
подсигури зарибяването на язовира.
Според
ответника, в периода 25.04.2014 г. - 30.11.2014 г. той доставил на обект язовир
Тянево фураж на стойност 44 000.80 лева и собствен зарибителен
материал от базата му на язовир Овчарица на стойност 74 168.50 лева.
Ответникът
поддържа още, че в периода 2012 г. – 2014 г. между управителите на двете
дружества съществували отношения на доверие и симпатия, като управителят на
ответника помагал всячески на управителя на ищеца, който нямал нито опит, нито
ресурс, нито потенциал да се справи рибарството и търговията с риба. След иницииране
в средата на 2014 г. регистрацията на „Л.“ ООД като лице, развъждащо риба през
2014 г., последното дружество предложило на ответника да изградят съвместно
рибовъдно стопанство в яз. Тяново чрез ползване на
безвъзмездна помощ от ЕС по мярка 2.1 „Производствени инвестиции и аквакултури“. Ответникът подписал бланково няколко фактури
и приемо-предавателни протоколи, които документи
следвало да докажат, че „Л.“ ООД развива дейност в сферата на аквакултурите – т.е. отговаря на изискванията за предоставяне
на безвъзмездна помощ. Твърди се, че това била единствената причина за
подписване на представените с исковата молба документи и същите не са
осчетоводени в неговото счетоводство, нито е знаел какво съдържание ищецът е
добавил в тях.
По
отношение плащането в размер на 5 000 лева, направено на 26.11.2014 г. в
полза на ищеца твърди, че същото не било за погасяване на негово задължение към
ищеца за доставка на риба, а авансово плащане за наема на припадащата се на
ответника част от язовира за 2014 г. и 2015 г., във връзка с постигнатата
договорка за съвместно използване на водното съоръжение и понеже ищецът
обяснил, че наемът за язовира не е плащан, което можело да доведе до разваляне
на договора за наем от Община Симеоновград. Плащането ответникът извършил със
съзнание, че плаща своята част от наема и едва след завеждане на иска се
запознал с издадената фактура № 67 за доставка на риба.
Ответникът
поддържа още, че по предварителна уговорка с ищеца трябвало в края на ноември
2014 г. да улови и натовари собствената си риба, с която бил зарибен язовир
Тянево. След няколкодневна подготовка за улова
неговите хора не били допуснати от ищеца, който ги прогонил с думите, че
извършеното от ответника зарибяване му дава добра основа да започне сам дейност
като търговец на риба на едро, а ЕТ „Е.“ ще бъде обезщетен за вложените
суровини, когато ищецът намери за добре.
Според
ответника, до 31.10.2014 г. ищецът не само не е имал право, но не е имал и потенциал
да зариби и отгледа риба в язовира в периода 2013 – 2014 г. Поддържа, че зарибяването
извършено с материала, посочен във фактурата от 10.06.2013г. е недостатъчно за
достигане на количество риба 22.686 тона; че рибните продукти са доставяни и
отглеждани от него, а ищецът е имал само инвестиционно намерение, че фактурите
№ 67/18.11.2014г. на стойност 24 658 лева, № 68/19.11.2014 г. на стойност
24 565.60 лева, № 69/20.11.2014 г. на стойност 20 374.40 лева, №
70/22.11.2014 г. на стойност 18 038 лева са подписани при условията на чл.
27 от ЗЗД, а именно – в ответника е предизвикана невярна представа, че те ще
бъдат ползвани единствено за получаване на безвъзмездна помощ от ЕС.
В депозирания отговор на исковата
молба, ответникът оспорва представените от ищеца 4 бр. фактури е 24 бр. приемо-предавателни протоколи с твърдение, че превозните
средства, чиито рег. номера са посочени в приемо-предавателните
протоколи и с които е превозена рибата са негова собственост и в посочения
период от 18.11.2014 г. до 22.11.2014 г. не са товарили и превозвали риба от
язовира в село Тянево.
Оспорва
представените към фактурите декларации за произход, тъй като ищецът не е имал
възможност да произведе посочената в тях риба, а служителите на ответника не са
осъществявали улов на риба по това време. Оспорва и
ветеринарномедицинските свидетелства от № ********* до 0013656, като сочи, че е
налице разлика в предмета на продажбата, тъй като в счетоводния документ се
сочи риба, а във ветеринарномедицинските свидетелства – зарибителен
материал.
Моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, а в случай че същите
бъдат уважени, в условията на евентуалност прави възражение за прихващане със
сумата от 118 169.30 лева, представляваща сбор от вложените зарибителен материал и фураж в язовира в село Тянево. Във
връзка с направеното възражение за прихващане поддържа, че тъй като през м.
март 2014 г. ищецът му заявил, че не може да се справи с произвеждането на
договореното количество риба, ответникът, с цел да бъде реализиран необходимия
обем риба, доставил на обект язовир Тянево, община Симеоновград в периода от
25.04.2014 г. – до 30.11.2014 г. суровини на обща стойност 118 169.30
лева, а именно - фураж на стойност 44 000.80 лева и собствен зарибителен материал на стойност 74 168.50 лева, както
следва:
-
С приемо-предавателен
протокол от 26.04.2014г., шаран зарибител 0.350 гр.,
количество 5 696 кг. с единична цена 3.50 лева на обща стойност
19 936.00 лева
-
С приемо-предавателен
протокол от 26.04.2014г., шаран зарибител 0.500 гр.,
количество 6 713 кг. с единична цена 3.50 лева на обща стойност 23 495.50
лева
-
С приемо-предавателен
протокол от 09.05.2014г., шаран зарибител 0.400 гр.,
количество 1 700 кг. с единична цена 3.50 лева на обща стойност 5 950.00
лева
-
С приемо-предавателен
протокол от 14.05.2014г., зарибител шаран, толстолоб и амур, количество:
шаран – 2 802 кг., толстолоб 2 100 кг., амур 2 180 кг. с единична цена 3.50 лева на обща
стойност 24 787.00 лева Общата стойност на зарибителния
материал е 74 168.50 лева
-
С приемо-предавателен
протокол 7 от 19.06.2014г., царевица, количество 10 820 кг., на обща стойност
3 895.20 лева- фактура № ********** и кантарна
бележка № 300;
-
С приемо-предавателен
протокол 6 от 17.06.2014г., царевица, количество 29 420 кг., на обща стойност
10 591.20 лева- фактура № ********** и кантарна
бележка № 299 и 298;
-
С приемо-предавателен
протокол 5 от 16.05.2014г., царевица, количество 13 200 кг., на обща стойност
4 356.00 лева- фактура № **********, като от посочената сума се приспада
4 355.00 лева - аванс по фактура № **********;
-
С приемо-предавателен
протокол 4 от 20.05.2014г., царевица, количество 13 200 кг., на обща стойност
13 200.00 лева, фактура № 2000000437и кантарна
бележка № 255;
-
С приемо-предавателен
протокол 3 от 19.05.2014г., царевица, количество 4 820 кг., на обща стойност
1 638.80 лева, фактура № 835;
-
С приемо-предавателен
протокол 2 от 19.05.2014г., царевица, количество 26 800 кг., на обща стойност 8
844.00 лева, фактура № ********** и кантарна бележка
№ 252, като от нея се приспада аванс по фактура № **********/16.05.2014г. – остък за плащане 1 лева;
-
С приемо-предавателен
протокол 1 от 09.05.2014г., царевица, количество 4 340 кг., на обща стойност
1 475.60 лева, фактура № 832и кантарна бележка №
255. Общо за всички 44 000.80 лева
С
така доставения зарибителен материал бил зарибен
ползвания от ищеца язовир Тянево, а с фуража била изхранвана рибата там. С така
вложените от ответника суровини на обща стойност 118 169.30 лева ищецът се
обогатил, а ответникът се обеднил.
По
указания на съда, ответникът е уточнил фактическите си твърдения, от които
извежда свое вземане срещу ищеца, произтичащо от неоснователно обогатяване, и с
което заявява съдебно възражение за прихващане, с молба от 24.10.2016 г. В нея
пояснява, че уговорките му с ищеца, след като последният го уведомил, че няма
да се справи сам с производството на риба, станали в края на март и началото на
април 2014 г. в къщата на ищеца в с. Тянево. Тези уговорки били устни. Ищецът
твърдял, че държи под наям язовир Тянево, но до момента язовирът не бил
експлоатиран като риболовен обект по смисъла на Закона за рибарството и аквакултурите, там нямало и служител, който да изпълнява
дейност, свързана с рибовъдство, поради което не било възможно изпълнение на
договора от 04.06.2013 г. От своя страна ответникът имал рибно стопанство в
язовир Овчарица с над 800 000 риби, поради което предложил да зариби
язовир Тянево, да изхрани рибата и да я улови, когато стане годна за
консумация. Уточнено било, че ще бъде отгледана риба в количество около 40
тона, като начинът на отглеждане, доставките на фураж било съгласувано с
ищеца да стават по решение на ответника.
Ищецът бил уведомен, че средствата за зарибяване и изхранване ще бъдат около
130 000 лева, за което ответникът получил кредит от „А.Б.“ АД. В замяна,
по искане на ищеца, ответникът е следвало да плати наем за язовир Тянево.
Ищецът е следвало да осигури годен за регистрация обект за аквакултури,
подлежащ на подпомагане по програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 –
2013 г. Със съгласие на ищеца на 26.04.2014 г. на язовир Тянево бил
командирован Т. Н., който приемал зарибителния
материал, фуража, хранел рибата и охранявал язовира. Почти ежедневно на язовира
присъствал П.П., управител на ищеца, който давал
разпореждания на Т. Н.. В уточнителната молба е
уточнено също с коя част от вземането му за неоснователно обогатяване по кой приемо-предавателен протокол прави възражение за прихващане
с отделните вземания на ищеца по описаните в исковата молба четири фактури.
Със
становище от 18.11.2016 г. ищецът е оспорил твърденията на ищеца по уточнителната молба, като е заявил, че експлоатира язовир
Тянево от 2011 г., от когато има договор за наем за него с община Симеоновград.
Освен това през 2013 г.и 2014 г. там работели наети на трудов договор лица – Д.Д. и Д.В.. За този период разполагал с разрешение за стопански
риболов. Оспорва и твърдението, че ответникът е доставял храна за рибите в
язовир Тянево, описана в представените от него протоколи.
В
първото открито съдебно заседание ответникът е пояснил, че вземането му по
възражението за прихващане е свързано с наличното наемно правоотношение с
ищеца. Наемна цена не била уговорена отнапред, същата следвало да бъде
определена след като се установяло количеството улов.
Тъй като ищецът не го допуснал да излови отгледаната от ответника риба, ищецът
се обогатил със стойността на фуража за изхранването на рибата, както и със
стойността на отгледаната риба. Ответникът се обеднил със стойността на зарибителния материал и фуража, а ищецът се обогатил със
стойността на рибата, която останала в негово държане. От своя страна
процесуалният представител на ищеца поддържа, че ищецът не е имал уговорки
за съвместна дейност с ответника, не е
получавал от него зарибителен материал през 2014 г.,
нито храна за рибите, не е отдавал под наем язовира на ответника. Поддържа, че
съществува само договорно правоотношение между страните от 2013 г., по силата
на което ищецът закупува през юни 2013 г. зарибителен
материал от ответника и го заплаща, а ответникът има задължение да изкупи
отгледаната риба, която се намира в язовира през следващата година. Други
правоотношение след 2013 г. с ответника не е имал.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от Договор от 04.06.2013 г., сключен между „Л.“ ООД и ЕТ „Е. – Е.А.“, „Л.“ ООД
се е задължило да закупи на 10.06.2013 г. зарибителен
материал от ЕТ „Е. – Е.А.“ 2000 кг. шаран, 1000 кг. толстолоб
и 500 кг. европейски сом, а от своя страна ответникът се е задължил да изкупи
цялото количество риба на „Л.“ ООД, находящо се в
язовир с. Тянево, община Симеоновград, налично към периода 15.10.2014 г. – 31.11.2014
г., но не по-малко от 25 т. шаран, 10 тона толстолоб
и 4 тона – европейски сом. Уговорено е,
че ако в язовира са налични и други риби, ответникът може да изкупи и тях.
Уговорена е максимална изкупна цена без
ДДС от 3.50 лева/кг. за шарана, 1.60 лева/кг. за толстолоб
и 6 лева/ кг. за европейския сом. Плащането е следвало да се извърши не
по-късно от 24.12.2014 г.
С
Анекс от 10.08.2014 г. страните са се споразумели за изменение на изкупната
цена на 3.60 лева/кг. за шаран, а за толстолоб и сом
цената е останала същата. Споразумели са се още ответникът да командирова за
своя сметка свой служител на име Т. К. Т.ов на язовир
Тянево, който да съблюдава храненето и отглеждането на рибата за срок от
10.08.2014 г. до 31.11.2014 г., като „Л.“ ООД се е съгласил да му предостави
две стаи за безвъзмездно ползване.
Видно
от Фактура № 3580/10.06.2013 г. ЕТ „Е.“
е продал на „Л.“ ООД 2000 кг. щаран, 1000 кг. толстолоб и 500 кг. сом на обща стойност 7 560 лева.
Фактурата е двустранно подписана, а според извлечение от сметка на ищеца в „Р.Б.“
АД ищецът е превел сумата на ЕТ „Е.“ на 13.06.2013 г. Пак от същото извлечение
се установява, че на 17.06.2013 г. са заплатени 15 000 лева за доставка на
ечемик на ЕТ „Р.Р.К.“.
От
второ извлечение от същата сметка на ищеца
се установява, че на 26.11.2014 г. по нея са постъпили 5000 лева с наредител ЕТ „Е.“ и с основание: Ф. 67/18.11.2014 г. Тази
фактура е представена по делото от ищеца. Според нея на ответника е продадена
риба: 3 640 кг. шаран, 3280 кг. – толстолоб и
1051 кг. – европейски сом на обща стойност 24 658 лева. Фактурата е двустранно
подписана. Към фактурата е приложен Документ за първа продажба на продукти от
риболов № 0022201 с купувач ЕТ „Е.“ и продавач „Л.“ ООД по договор за продажба
от 4.06.2013 г. и място на продажбата с. Тянево. Количеството риба по фактурата
е предадено с няколко приемо-предавателни протоколи
от 18.11.2014 г., като към всеки е издадена и Декларация за произход на рибата
от „Л.“ ООД и Ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване/транспортиране
на животни с място на доставка язовир Овчарица, Охладително езеро и получател
ЕТ „Е.“, като придвижването е с цел доотглеждане.
Посочено е количество и вид риба, както и номер на камион, с който се
транспортира тя. Придружаващите документи са описани във фактурата.
„Л.“
ООД е издал в полза на ЕТ „Е.“ и Фактура № 68/19.11.2014 г. за 5241 кг. шаран, 2215 кг. толстолоб и 359 кг. европейски сом на обща стойност
24 565 лева Към фактурата е приложен Документ за първа продажба на
продукти от риболов № 0022202 с купувач ЕТ „Е.“ и продавач „Л.“ ООД по договор
за продажба от 4.06.2013 г. и място на продажбата с. Тянево. Количеството риба
по фактурата е предадено с няколко приемо-предавателни
протоколи от 19.11.2014 г., като към всеки е издадена и Декларация за произход
на рибата от „Л.“ ООД и Ветеринарно-медицинско свидетелство за
придвижване/транспортиране на животни с място на доставка язовир Овчарица,
Охладително езеро и получател ЕТ „Е.“, като придвижването е с цел продажба.
Посочено е количество и вид риба, както и номер на камион, с който се транспортира
тя. Придружаващите документи са описани във фактурата.
По
делото е представена и Фактура № 69/20.11.2014 г. за 4064
кг. шаран, 2465 кг. толстолоб и 300 кг.
европейски сом на обща стойност 20 374 лева Към фактурата е приложен Документ
за първа продажба на продукти от риболов № 0022203 с купувач ЕТ „Е.“ и продавач
„Л.“ ООД по договор за продажба от 4.06.2013 г. и място на продажбата с.
Тянево. Количеството риба по фактурата е предадено с няколко приемо-предавателни протоколи от 20.11.2014 г., като към
всеки е издадена и Декларация за произход на рибата от „Л.“ ООД и
Ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни с
място на доставка язовир Овчарица, Охладително езеро и получател ЕТ „Е.“, като
придвижването е с цел продажба. Посочено е количество и вид риба, както и номер
на камион, с който се транспортира тя. Придружаващите документи са описани във
фактурата.
Видно
от Фактура № 70/22.11.2014 г. за 3455
кг. шаран, 3425 кг. толстолоб и 20 кг. европейски сом
на обща стойност 18 038 лева Към фактурата е приложен Документ за първа
продажба на продукти от риболов № 0022204 с купувач ЕТ „Е.“ и продавач „Л.“ ООД
по договор за продажба от 4.06.2013 г. и място на продажбата с. Тянево.
Количеството риба по фактурата е предадено с няколко приемо-предавателни
протоколи от 21.11.2014 г., като към всеки е издадена и Декларация за произход
на рибата от „Л.“ ООД и Ветеринарно-медицинско свидетелство за
придвижване/транспортиране на животни с място на доставка язовир Овчарица,
Охладително езеро и получател ЕТ „Е.“, като придвижването е с цел продажба.
Посочено е количество и вид риба, както и номер на камион, с който се
транспортира тя. Придружаващите документи са описани във фактурата.
Видно
от Удостоверение изх. № 198/25.06.2004 г. на МЗГ, ЕТ „Е. – Е.А.“ е вписан в
регистъра на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в
обект Садково рибовъдно стопанство в яз. Овчарица,
охладително езеро на ТЕЦ 2. Същият обект е регистриран под № 24001/23.08.2011
г. от Областна дирекция „Безопастност на храните“ към
МЗХ с капацитет 800 000 броя – шаран, толстолоб,
амур, щука бяла риба, европейски, африканси
и американски сом, американска пъстърва и сивен.
Ответникът
е представил Приемо-предавателен протокол от
14.05.2015 г. с доставчик ЕТ „Е.“ на обект яз. Тянево на зарибител
– шаран, толстолоб, амур
чрез превозвач Я.Д.. За предал се е подписал Е.А., а за получил Т. К. Т.ов.
С
втори приемо-предавателен протокол от 26.04.2014 г.
се установява, че на същата дата Е.А. е предал на Т. К. Т.ов
на яз. Тянево зарибител шаран 6 713 кг. с превозвач Т.
К. Т.ов.
С
друг приемо-предавателен протокол от 26.04.2014 г. се
установява, че на същата дата Е.А. е предал на Т. К. Т.ов
на яз. Тянево зарибител шаран 5 696 кг. с превозвач Я.Д..
С
четвърти приемо-предавателен
протокол от 09.05.2014 г. се установява, че на същата дата Е.А. е предал на Т. Т.ов на яз. Тянево зарибител шаран
1 700 кг. с превозвач Я. Данаилов.
Представена
е Декларация за произход на купувача „Л.“ ООД от 01.06.2014 г. за 16 911
кг. шаран, 2 180 кг. амур и 2 100 кг. сом,
с произход яз. Овчарица, получени от Т. Т.ов съгласно
заповед за командировка от 25.04.2014 г.
По
делото са представени множество фактури, издадени от „Г.*“ ООД на ЕТ „Е.“ през
м. май. 2014 г. и две от ЕТ „Д.Т.-А.“ за продажба на царевица, както и
съответни кантарни бележки, върху които има и запис,
че царевицата е получена на яз. Тянево от Т. К. Т.ов.
Със
заповед № 1/25.04.2014 г. на ЕТ „Е.“ е командирован Т. К. Т.ов
на длъжност „работник рибно стопанство“ до яз. Тянево, собственост на „Лоял“ ЕООД със задачи: да приема зарибителния
материал на язовира, да отговаря за храненето и опазването на рибата, да приема
получения фураж съгласно кантарните бележки и да
охранява язовира, за срок от 26.04.2014 г. до 18.07.2014 г. включително.
Представена е и втора заповед № 2/21.07.2014 г. с идентичен текст, но за периода
21.07.2014 г. до 30.11.2014 г. И в двете заповеди дата пристигнал и отпътувал
са вписани печатно.
На
26.09.2014 г. ищцовото дружество е депозирало при
кмета на Община Симеоновград инвестиционно намерение за риборазвъждане
във водите на язовир Тянево № 000402 с площ 340.780 дка.
На
02.04.2014 г. ЕТ „Е.“ е сключил договор за банков кредит с „А.Б.“ АД за размер
до 500 000 лева за рефинансиране задължения към „Р.Б.“ АД и за разплащане с доставчици на храна за
риба.
Видно
от Фактура № 250/26.08.2014 г. „Л.“ ООД е купил от „С.А.“ ЕООД 40 тона пшеница
на стойност 9 600 лева, а по фактура № 265/10.11.2014 г. – още 40 тона сорго на стойност 9 120 лева
С
Фактура № 360/29.06.2014 г. „Л.“ ООД е купил от ЕТ „Р.Р.
К.а“ 50 тона пшеница на стойност 15 000 лева.
С
договор за покупко-продажба от 04.04.2014 г. „Л.“ ООД
е купил от С.Д. Т. 3 тона пшеница на стойност 900 лева, за плащането на които е
издаден РКО от същата дата.
На
02.08.2014 г. „Л.“ ООД е подписал договор за покупко-продажба от със С.Д. Т. за
3 тона пшеница на стойност 810 лева, за плащането на които е издаден РКО от
същата дата.
Според
РКО от 05.04.2014 г. Д.В. Б. е получил от „Л.“ ООД 3 810 лева за пшеница и
ечемик.
На
06.10.2011 г. МЗХ е издало Разрешително за стопански риболов на „Л.“ ООД с №
25406970 в язовир № 000128 с площ 11 022 дка в м. Вълков Дол, с. Тянево.
С
Договор № 364/17.08.2011 г., сключен между Община Симеоновград – наемодател и „Л.“
ООД, ищецът е получил право да ползва под наем яз. Тянево с № 000402в м. „Чарганлийска вода“ при наемна годишна цена в размер на
3 579 лева без ДДС, вносим на три равни вноски
Договорът е сключен за срок от 5 години, при начин на ползване на обекта –
рибовъдство. Същият
е прекратен по взаимно съгласие със споразумение от 08.04.2014 г., а на
01.07.2014 г. е подписан нов наемен договор при същите условия, но за срок от
10 години. И в двата договора (чл. 3) е уговорено, че наемателят няма право да
пренаема имота.
Представена
е в същото време молба от П.П., управител на „Л.“
ООД с вх. № С-1681/08.04.2014 г. на
Общинска администрация, гр. Симеоновград, с която е изявено желание за
прекратяване на договора за наем на язовир Тянево, тъй като по него остават още
две години, а на молителя е необходим договор за наем за срок от десет години,
за да може да участва по Европейски програми за финансиране. Отправена е молба
за обявяване на нов търг за наемане на язовира за срок от десет години.
Представен
е трудов договор № 18/05.09.2013 г., с който Д.Г.Д. е назначен при „Л.“ ООД
като „Работник риболов“ с изпитателен срок от 6 месеца, с място на работа -
язовир. С трудов договор № 19/15.08.2014 г. при „Л.“ ООД е назначен Д.Б.В. на
длъжност „работник риболов“ с изпитателен срок 6 месеца, с място на работа –
язовир Тянево.
С
Удостоверение № 944/31.10.2014 г. на МЗХ е удостоверено, че „Л.“ ООД е вписан
на същата дата в регистъра на лицата, които развъждат и отглеждат риба в язовир
Тянево № 999402.
По
делото е изслушано заключение на СИО, неоспорено от страните, изготвено от
вещото лице Л.З. и допълнено в съдебно заседание при съгласие на страните. Тя е
посочила, че представените с исковата молба четири фактури, издадени от „Л.“
ООД на „ЕТ „Е.“ са осчетоводени от „Л.“ ООД. Счетоводството е водено редовно и
според счетоводните изисквания. Ответникът е представил на вещото лице само
счетоводен регистър за 2014 г. на сметка 401 – доставчици. В него липсват
фактури, издадени от „Л.“ ООД, по които да има задължения. Осчетоводено е обаче
плащане в размер на 5000 лева на 26.11.2014 г., което е получено и осчетоводено
от „Л.“ ООД на 28.11.2014 г. Ответникът не е посочил основание на плащането в
счетоводството си, посочено е само плащане. При превода на сумата обаче в
основанието на плащането е посочена фактура № 67/18.11.2014 г. и съответно „Л.“
ООД е осчетоводило сумата в частично погасяване задължението на ответника по
тази фактура.
Ответникът
е представил по делото Информационно статистически формуляр за 2014 г., подаден
от „Л.“ ООД в Изпълнителна Агенция по рибовъдство и аквакултури,
според който през посочената година е произвел шаран, толстолоб
и сом 47.1 тона, а е продал малко над 30 тона. Посочено е количество зарибителен материал 47.1 тона и фураж 160 тона. Според
същия формуляр за 2015 г. през тази година няма производство, продавани са
остатъчни количества риба.
Управителят
на „Л.“ ООД е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК, като е заявил, че не е
вярно, че ЕТ Е.“ е извършвал зарибяване на язовир „Тянево“ с приблизително 20
тона риба и храненето й през 2014 г. на стойност над 90 000 лв. Не е
вярно, че не е предадено количеството риба в периода от 19.11.2014 г. до
22.11.2014 г. Натоварени били с работници от селото, мисля че бяха 7-8 човека в
продължение на една седмица. Това става в центъра на селото, на площада, понеже
има километър и половина черен път до язовира и се извозва с друг камион и се
претоварва в цистерна. Предали сме около 30 т риба на ЕТ „Е.“. Тази риба я
предали по договора с ЕТ „Е.“ да изкупи рибата от язовира. Никога дружеството „Л.“
ООД не е предлагало на ответника съвместно ползване и изграждане на риболовни обекти. Не е вярно, че
дружеството не е имало кадрова и техническа възможност да произведе договорените
количества риба. Не е вярно, че фактурите са подписани бланково от ответника,
първо се попълвали протоколите за предаване на рибата, риболовния дневник за
произход на рибата в присъствието на доктор, на който се заплаща минимална
такса и камиона с тези три документа тръгвал. Фактурата се издавала на
следващия ден след предаване на рибата. Предавал попълнени фактури.
По делото са разпитани четирима свидетели.
Свидетелят М.А., който е зет на Е.А., е посочил, че
работи при него като шофьор над 15 години. През 2013 и 2014 г. люпел
(отглеждал) малки рибки и помагал на другите работници, ако има нужда. Познава
г-н П., управителя на „Л.“ ООД от 2-3 години, поради това, че имали общи работи
и се занимавали заедно с рибовъдство. По принцип на яз. „Тяново“
имали обща работа. Г-н П. през 2014 г. се отказал да отглежда риба и предложил
на Е.А. да му заплати наем и ако иска да ползва язовира да си отглежда риба на
собствени начала – да си закара риба, да осигури храна за рибата, да си закара
хора и след това да си извади рибата. Според свидетеля говорели за наем от
около 10 000 лв. за сезона – от зарибяването до изваждането на рибата,
което знае от Е.А., защото не е присъствал на разговорите. След това в края на
м. март или началото на м. април зарибили язовира с тяхна риба и започнали да я
отглеждат от тяхната фирма. През това време имало командирован човек от тяхната
фирма - Т. Т.ов,
който бил рибовъд. Него го командировали там да се грижи за рибата, да я храни,
да я наблюдава, да я пази и да е денонощно на язовира, като през цялото време
си доставяли храна за отглеждането на тази риба. През този период свидетелят
посещавал язовира няколко пъти. Той отглеждал малки рибки в базата, където
имали люпилня и като станели около 2 см ги закарвали и ги пускали в язовира да
растат. Това било някъде през м. май. Като ходел на язовира освен Т. Т.ов други лица не виждал. Почти нищо не хванали през м. ноември.
Подготвили се цялата фирма и отишли да
хванат рибата с всички превозни средства – два камиона и три микробуса, както и
цялата фирма работници. Отишли, само че не била паднала водата от язовира и било
почти невъзможно да се извади рибата. Хвърляли големи мрежи, хващали по 200-300
кг. Това била няколко дни почти безсмислена
работа. Когато водата паднала достатъчно, за да може да се хване рибата, г-н П.
дошъл една сутрин, развикал се, казал да си палят камионите, да си събират
багажа и да си отиват. Казал им, че рибата си е негова и язовира си е негов.
Просто ги изгонил. Първоначално ги пуснал на язовира и присъствал през целия
ден при тях, докато хващали рибата работниците. Поводът да ги изгони бил, че според
него някой от работниците му е влязъл в личната стая и е направил беля и затова
нямало да търпи никой там и затова ги изгонил и рибата им останала там. Свидетелят
знае от Е., че е подписвал някакви фактури, 3 или 4, но празни, защото му
трябвали да ги представи пред някакви органи за някакъв европроект
или нещо от този сорт. Това било преди да хващат рибата, през есента. Не мерели
хваната риба, на око била 200-300 кг., понякога 500 кг. П. им давал някакви
документи и някои от колите тръгвали. Документи давал на шофьорите - декларация
за произход и ветеринарно-медицинско свидетелство. П. и Е. ги пишели
килограмите. Шофьорите (включително свидетеля) не слизали на язовира, защото
било кално времето. Т. се прибрал същия ден, когато ги изгонили всички в
базата. Вечерта им споделил, че постоянно му се е карал П.П.,
карал го е да върши и друга работа. През 2013 г. Е. и П. имали общ бизнес, като
П. си гледал рибата, след това я давал на тях, те я продавали и Е. и П. си
уреждали взаимоотношенията. Обикновено през м. ноември се предавала рибата,
защото тогава се складирала рибата. За 2013 г. не може да каже каква риба е
закарана на язовир Тянево.
Свидетелят Жельо Ж. знае, че язовирът, който
стопанисва „Лоял“ е около 350 дка и се казва „Чергалитска река“. В района имало и други малки микроязовирчета, които са доста. П. го стопанисвал от 20
години, с малко прекъсване от 2 години. Свидетелят е родом от селото и бил
постоянно там. Приятели са от много години и бил постоянно при П.. Доколкото
знае материалът за зарибяване го карали от Е. през пролетта на 2013 г., а
храната я купували от местните фермери, които се занимавали със зърнопроизводство. Знае, че по 10-ина тона са му карали
храна, защото нямал склад, където да я държи. Присъствал, когато Е. докарал зарибителен материал – шаран, толстолоб
и сом през пролетта на 2013 г. Не му е известно през 2014 г. Е. да е докарвал зарибителен материал. „Лоял“ си
имали материал в язовира от 2013 г. До есента рибките ставали около килограм и
те фактически се оставяли за другата година, защото ако се докарат малки рибки,
в язовира имало и сом и той ще ги изяде. Свидетелят помагал постоянно там, още
едно момче Димо имало, което помагало през 2013 г., но повечето на приятелски
начала хранелим рибата. През есента П. вземал някакви
работници, когато хващали рибата. През 2014 г. рибата я ловили хора на Е.. Хора
били наети от селото, за да товарят рибата, която е уловил Е.. Свидетелят и
други на приятелски начала помагали за храненето на рибата. През месец
октомври-ноември 2014 г., там някъде се ловяла рибата. Рибата от язовира извозвал включително и свидетеля до центъра
на селото, където се товарела на камиони на Е., които били оборудвани с вани.
Знае, че Е. е държал рибата в садки – място, където
рибата престоява около месец преди да бъде продадена около Никулден. Това е до
с. Ковачево, Старозагорско, ТЕЦ-2, където е топлото езеро и там са садките. Т. Т.ов дошъл на язовира
някъде есента на 2014 г. „Лоял“ си имал договор за
наем с Община Симеоновград. Свидетелят е
категоричен, че язовирът през 2014 г. не е зарибяван. Зарибяван е през пролетта
на 2013 г. Фуражът се купувал от местните – едната се казвала Р. от с.
Калугерово или Пясъчево, другия се казвал С. от с. Свирково. Имало и други, но
свидетелят не познава всички. В периода април – юни 2014 г. посещавал язовира почти всеки ден за
храненето на рибата. От време на време през април до юни идвал Д., а есента
дошъл Т.. Рибата се изхранвала с пшеница, ечемик и сорго.
Рибата не била хранена с царевица. Близо до язовира нямало селскостопански
сгради, където да се съхранява храна. Сто тона царевица не могли да се
съхраняват на язовира, защото ще се развали.
Свидетелят Д.В. е посочил, че познава П.П. от над 10 години от Стара Загора. Свидетелят е ходил на
най-големия язовир до село Тянево. През 2013 г. и 2014 г. лятото бил там. През
2013 г. почивал там лятото, а през 2014 г. работил лятото там. Откакто познава П.
язовирът го държи той. Не знае да е зарибяван язовира през 2014 г. Зарибили го
през 2013 г., началото на годината. Знае, защото помагал. Рибата била шаран, толстолоб и сом. През м. ноември 2014 г. рибата я изкупил Е.,
когото свидетелят също познава. Доколкото си спомня приблизителното количество било
около 30 тона. Свидетелят помагал за изваждането на рибата, защото условията за
това били много тежки. Пътят бил много лош от язовира до селото и придружавал с
джип камиона, който извозвал рибата до селото, за да се прехвърли рибата в
големите камиони, които са цистерните и били в центъра на селото. С камион се
извозвала рибата от язовира до центъра на селото, тъй като пътя бил много лош и
нямало как да слизат големи камиони и трябвало с по-малък да се извозва от
язовира до центъра на селото. Като ловяли рибата имало
и някакви момчета на Е., но не е сигурен. Главно идвали хора от селото да
помагат. Т. също бил там, но свидетелят не знае на каква длъжност. Той дошъл в
края на лятото на 2014 г. Не знае някой да се е карал с Т. или другите момчета
на Е.. Не е имало никакъв проблем. П. се обаждал обикновено на хора, които
отглеждат земя в околностите и му давали ечемик и сорго.
С царевица не била хранена рибата, тъй като става много мазна. Спомня си, че
лятото на 2014 г. сключил трудов договор като общ работник, встъпил в длъжност
през август. Работил до лятото на 2015 г. Е. подписвал фактурите. Свидетелят
ходел вечер да носи фактурите в счетоводството на П. в Ст. Загора и сутрин
ходел да ги взимам. Това било около 5 дни. Като се приберял в Тяново сутрин, обикновено пиели кафе и на масата Е.
подписвал документите, които свидетелят носел от счетоводството, а П.
подписваше документи, които Е. му давал за рибата, че е закарана на базата или
за килограмите. Знае това нещо, тъй като Е. го е карал да ходи да взимам от
джипа му папката с документите. Свидетелят
носел документите вечер в счетоводството, където се попълвали и като ги
върнел сутринта фактурите, тогава Е. си ги подписвал. Е. издавал на П. документ
за първа продажба на рибата, т.е. че я е купил. Фактурите, които носел в
счетоводството ги давал на счетоводителката, тя попълвала фактурите и на другия
ден той ги взимал. Не знае въз основа на какви данни счетоводителката на П. е
попълвала фактурите. Сочи, че освен него за храненето на рибата се грижел и П..
Идвали много техни приятели, помагали си.
Обикновено П. като имало някаква по-тежка работа викал хора от селото. Познава
и свидетеля Ж..*** и идвал всеки ден на язовира. Помагал и за храненето и за грепенето. Рибата се ловяла с мрежи. Язовирът бил изпуснат
до някакво ниво. Освен Е. друг не е купувал риба през 2014 г.
Свидетелят Я.Д. е посочил, че през 2013 и 2014 г.
работел в ЕТ „Е.“ като шофьор. Посещавал
язовир Тянево през април - юни 2014 г. Карал зарибителен
материал, който бил взет от стопанството на ЕТ „Е.“. Рибата била шаран, толстолоб и амур. На язовира Т. Т.ов приемал рибата, който работел при тях. Той бил
командирован там да охранява язовира и да храни рибата, защото била тяхна и
трябвало една година да използват язовира. Камионът влизал във водата, отваряли
се ваните и се изсипвала рибата в язовира. Ако не може да влезе камиона се
слага нещо като улей и по него се пуска рибата. Е. си поръчвал по телефона
храна за рибата, но кой я карал не знае. Не знае какви са били отношенията
между П. и Е.. Същата година този язовир трябвало те да го зарибят и да го грепят, защото нямало да бъде използван от друг. Това го
разбрал от неговия началник. Два тона риба за 4-5 дена уловили през 2014 г. Имало хора наети от Е.,
които ловяли рибата. Нямало хора на П.. Не се мерила
рибата, защото си била тяхна наша. Цистерните стояли в центъра на селото,
защото не можели да се натоварят на язовира. От предишните двама свидетели познава само
възрастния по физиономия (Ж.). Виждал го на Тянево на язовира през 2013 г.
Тогава изкупували рибата от язовира и там го виждал. М.А. е негов колега, шофьор и зет
на Е.. Люпел при тях рибки, с люпилната компания се
занимавал. Последния ден през м. ноември 2014 г. станал някакъв конфликт.
Казали им да се махат от язовира и да си ходят. Казали, че П. е казал да палят
колите и да се махат. Някакви работници им казали да си ходят. Тогава шефа му
се обадил по телефона и казал да си тръгват. От тогава свидетелят не е ходил
повече на язовира. През 2014 г. друг освен Т. Т.ов на
язовира не е виждал. Знае, че Е. през 2013 г. купувал риба от П.. Свидетелят карал
риба 3-4 пъти. Това били четири камиона, но колко риба е имало натоварена не може
да каже. Имало си човек на кантара, който мерил рибата. В самата фирма на Е.
били около десет човека през 2013-2014 г. Не знае дали през 2013 г. е
извършвано зарибяване, той лично не е извършвал. Е. купил риба от П. през есента на
2013 г.
По
делото е изслушана и Съдебно-оценителска експертиза,
изготвена от вещото лице В.И.Колев, неоспорена от страните. Той е определил
средна пазарна цена на зарибителен материал за щаран, сом и толстолоб, цената на
фуража за изхранването му, както и цена на годната за улов
риба към края на 2014 г. Посочил е, че цената на шарановия зарибителен
материал през 2014 г. е между 4.20 лева и 4.50 лева на килограм; цената на зарибителен материал за бял амур
е между 4 и 4.50 лева на кг.; цената на зарибителен
материал за бял толстолоб и пъстър толстолоб е около 2 лева на килограм; цената на европейски
сом е между 6 и 8 лева на кг. Цената на царевичното зърно през 2014 г. е между
0.26 лева и 030 лева на килограм. Определил е цена на зарибителния
материал, посочен в отговора на ответника, равна на 77 662.20 лева, а на годната
за улов риба въз основа на този зарибителен
материал – 192 860.98 лева.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Ищецът
е предявил искове за заплащане цена на доставени родово определени вещи/стоки,
задължение произтичащо от сключен с ответника договор за търговска продажба на риба
– иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ. Според твърденията и на двете страни, договорът е
сключен във връзка със занятието им по рибовъдство и улов
на риба, поради което същият е търговска сделка, на основание чл. 286, ал. 1 ТЗ.
За
да бъде уважена исковата му претенция, ищецът следва да докаже чрез пълно и
главно доказване, че между него и ответника е налице валидна облигационна
връзка по договора от 04.06.2013 г. и анекса към него; че е изпълнил своето задължение да достави и
предаде на ответника уговорените видове и количества риба точно и с грижата на Д.я
търговец, както и размера и изискуемостта на претендираното
от него вземане.
За
да отблъсне иска за заплащане цена на доставена риба ответникът следва да
докаже твърдението си, че страните са изменили правоотношението помежду си,
като през 2014 г. от такова по покупко-продажба, същото се е трансформирало в
наемно правоотношение, при което ответникът-наемател е придобил право да
използва наетия язовир Тянево от април 2014 г. до края на 2014 г., да го
зариби, да отгледа рибата за своя сметка и накрая да я излови, срещу заплащане
на наемна цена, чийто размер не е бил предварително уговорен. Т.е., че
договорът за покупко-продажба на риба от язовир Тянево от 04.06.2013 г. е бил
прекратен и на негово място е сключен договор за наем на язовира, съотв. – че отгледаната там през 2014 г. риба е била
собственост на ответника. В същото време ответникът следва да докаже
твърденията си, че представените от ищеца фактури, обективиращи
продажба на риба през ноември 2014 г. са неавтентични (подписани са бланково от
ответника) или обективираните в тях договори са
нищожни, тъй като са привидни – страните не са желали последиците на
продажбата, а фактурите са били предназначени само да послужат пред трети лица за
установяване на факти. Настоящият състав не споделя виждането на ответника, че
е налице опорочаване на волята му поради въвеждане в заблуждение – при тази
форма на унищожаемост на една сделка страните желаят
нейните последици, но едната страна е била въведена в заблуждение от другата
или трето лице относно някой от нейните елементи. Тук твърденията на ответника
са, че страните въобще не са желали последиците на покупко-продажбата.
Евентуално,
по направеното възражение за прихващане ответникът следва да докаже, че като
наемател през 2014 г. за своя сметка е зарибил язовир Тянево с посочения от
него зарибителен материал, че го е хранил с царевица
в посоченото количество и стойност, че е отгледано твърдяното количество и
видове риба и тяхната стойност, съотв. – че поради
възпрепятстването му от ищеца да излови и получи в свое държане отгледаната риба
ищецът се е обогатил със стойността на отгледаната от ответника риба, а ответникът
се е обеднил със стойността на зарибителния материал
и фуража за изхранването му, при което има изискуемо вземане за неоснователно
обогатяване до размера на обедняването в претендирания
размер.
По
делото се установи от представения договор от 04.06.2013 г. и анекса към него
от 10.08.2014 г., че между страните е била постигната валидна уговорка „Л.“ ООД
да закупи на 10.06.2013 г. 3500 кг. зарибителен
материал от ЕТ „Е.“, а последният се е задължил да изкупи цялото количество
риба от язовир Тянево, находящо се там през октомври
и ноември 2014 г. Установи се още, че „Л.“ ООД е купил уговореното количество зарибителен материал, за което му е издадена фактура на
10.06.2013 г., а на 13.06.2013 г. е извършено плащане по нея. Тези
обстоятелства не са и спорни между страните.
През
ноември 2014 г. ищецът е издал четири фактури на ответника за продадена риба –
шаран, толстолоб и сом, с №№ 67, 68, 69 и 70, които
фактури съдържат видове риба, количество, единична цена, в тях са вписани и
придружаващите ги документи – декларация за произход, ветеринарно-медицинско
свидетелство и приемо-предавателен протокол.
Фактурите са подписани от двете страни. Съдът намира, че оспорването на тяхната
автентичност от страна на ответника, с твърдения, че е подписал фактурите
празни и с друга цел, е неуспешно. Ответникът, чиято е тежестта да докаже
оспорването, не ангажира доказателства, които да установяват твърденията му.
Напротив, от показанията на свидетеля Добромир Велков, които съдът възприема
като логични и безпротиворечиви, се установява, че Е.А.
е подписвал в негово присъствие фактури, които най-напред свидетелят е носил в
счетоводството на ищеца в гр. Стара Загора, за да бъдат попълнени, след което
на другата сутрин ги е връщал в Тянево и Е.А. ги подписвал докато пиели кафе. Освен
това, ответникът не твърди да е подписвал бланкови приемо-предавателни
протоколи, декларации за произход и документи за първа продажба, нито оспорва
автентичността на представените по делото, а те напълно съответстват по
съдържание и време на съставяне с четирите процесни
фактури.
Не
се установи със събраните доказателства и вписаното в приемо-предавателните
протоколи или ветеринарно-медицинските свидетелства да е невярно. Съдържанието
им съвпада с посоченото във фактурата, издадена във връзка с тях, а както бе
посочено, ответникът е подписвал фактурите, като е изразявал по този начин
съгласие с написаното в тях.
Установи
се още, че ветеринарно-медицински свидетелства са издавани през ноември 2014 г.
– това потвърждава и свидетелят на ответника – А., който казва, че преди да
тръгне някой от камионите, на шофьора са давани декларация за произход и
ветеринарно-медицинско свидетелство.
Не
се събраха никакви доказателства, установяващи твърденията на ответника, че
същите са били предназначени само за целите на получаване на безплатна
финансова помощ по Европейски програми или че ответникът е бил въведен в
заблуждение, че това е така. Единствените доказателства за това твърдение са
показанията на свидетели А., който обаче разбрал за това от ответника, не е
присъствал на разговорите на Е.А. с управителя на ищцовото
дружество и не знае какви са били отношенията им, а от друга страна е
заинтересован от изхода на спора като зет на ответника, поради което
показанията му за посоченото обстоятелство се ползват с изключително ниска доказателствена стойност. Тези показания противоречат на
показанията на свидетеля В., пред когото фактурите са подписвани попълнени и в
периода, в който се сочи, че е извършван улов в
язовира и уловената риба е товарена на камиони на ответника, т.е., когато той
реално е получавал риба по подписаните фактури.
Следва
да бъде посочено още, че дори да е вярно, че ответникът е подписвал бланкови
фактури на ищеца, за да бъдат те използвани за получаване на финансова помощ,
няма никакви доказателства, че това са именно четирите представени с исковата
молба фактури. Показанията на свидетеля А. не съдържат конкретни данни за това,
кои фактури са подписвани бланково. Той твърди още, че бланковите фактури са
подписвани преди улова през есента на 2014 г., а процесните са подписани през ноември 2014 г. в присъствието
на свидетеля В.. В същото време са събрани доказателства, че е осъществен улов на риба през есента на 2014 г. и рибата е предадена на
ответника – това установяват показанията на свидетелите Ж. и Велков, които безпротиворечиво установяват, че улов
на риба е извършен през ноември 2014 г. от хора на Е.А., като и двамата
свидетели са помагали предимно при извозването от язовира до центъра на село
Тянево, където са чакали цистерни на Е.А., като приблизителното количество на
тази риба е около 30 тона. Личното им участие в събитията, за които говорят, и
голямата степен на съвпадение в показанията им, ги прави достоверни.
От
друга страна съдът намира показанията на останалите двама свидетели А. и Д. по
отношение улова през 2014 г. и неговото количество за
недостоверни, не само защото двамата са
в отношения на подчинение спрямо ответника, а А. му е и зет, но и защото
показанията им съдържат вътрешни противоречия и алогизми, а и противоречат на
останалите събрани доказателства. Така например, свидетелят А. най-напред
описва като пряк свидетел как хвърляли мрежи, хващали по 200-300 кг., как била
висока водата в язовира. Първоначално П. ги пуснал на язовира и стоял по цял
ден с тях, а после ги изгонил. Впоследствие обаче свидетелят твърди, че
шофьорите, какъвто е бил и той, не слизали на язовира, защото било кално
времето. Свидетелят Д. пък от една страна твърди, че през есента на 2014 г. не
е виждал никого на язовира, освен Т. Т.ов, наето от Е.
хора вадели рибата, нямало работници на П., а след това казва, че някакви
работници им казали да си ходят, така бил казал П.. Веднъж казва, че рибата не
е мерена, защото си е тяхна, а след това казва, че имало човек на кантара,
който мерел рибата.
Недостоверността
в показанията на свидетелите А. и Д. личи и от обстоятелството, че и двамата са
наясно с естеството на отношенията през 2014 г., но почти нищо не знаят за
отношенията през 2013 г., макар и тогава да са работели при Е.. А. е люпил рибките, т.е, бил е наясно със зарибителния материал, но не знае нищо за зарибяването на
язовир Тянево през 2013 г., макар зарибителния
материал да е купен от тях и макар да твърди, че двамата са имали общ бизнес,
което също прави показанията недостоверни. Освен това и двамата свидетели
заявяват, че Е. е купувал риба от „Л.“ ООД през 2013 г., а самият Е. изобщо не
твърди да е купувал риба през 2013 г. от ищеца. Твърди, че идеята на сключения
през 2013 г. Договор е била двете страни съвместно да извършват действия на
язовир Тянево, за да се произведат около 40 тона риба за 17-18 месеца, което
означава към ноември-декември 2014 г. Това негово твърдение логически следва и
от уговорките в договора от 04.06.2013 г., където очевидно е уговорено при
зарибяване през юни 2013 г., рибата да бъде изкупена през октомври-ноември през
2014 г. Освен че никоя от страните не твърди между тях да е имало отношения по
покупко-продажба на риба през 2013 г., липсват каквито и да е други
доказателства за такива, освен показанията на А. и Д..
Обстоятелството,
че ответникът не е осчетоводил фактурите, не установява липса на обективираните в тях продажби. Неизпълнението на задължения
за водене на редовно счетоводство не може да се ползва от ответника като
доказателство за изгодни за него факти. Само налични счетоводни записвания
могат да се ползват като доказателство, при условие, че счетоводството е
редовно водено – 182 ГПК. Липсата на счетоводни записвания не е доказателство
сама по себе си.
На
следващо място, доказателство за наличието на вземане за цена на продадена риба
по фактура № 67/18.11.2014 г. е и извършеното от ответника частично плащане в
размер на 5000 лева на 26.11.2014 г. Самият ответник е посочил в основанието на
платежното, че плащането е по тази фактура, а както се установи, същият е бил
наясно с нейното съдържание и го е приел чрез подписа си. Недоказано остана
твърдението на ответника, че посочената сума представлява плащане на наемна
цена за язовир Тянево. Както бе посочено, на първо място, в платежното
нареждани самият ответник е посочил, че плаща по конкретна фактура, която е за
покупко-продажба на риба. На следващо място, от събраните по делото
доказателства не се установи между страните да е възниквало наемно
правоотношение с конкретни параметри, което да замени по-рано сключения договор
от 04.06.2013 г. Такива параметри не са и ясно посочени от ответника, чиито
твърдения за отношенията му с ищеца в периода 2013 г. – 2014 г. са крайно противоречиви.
На следващо място, нелогично е, ако през април 2014 г. страните са прекратили
договора от 04.06.2013 г. в частта за покупко-продажбата на риба и са
договорили ответникът да ползва под наем язовира и сам да си отгледа
необходимото му количество риба там, през август 2014 г. те въпреки това да
сключат анекс към договора си от 04.06.2013 г., в който да потвърдят цената на
някои видове риби, подлежащи на изкупуване от ответника, а друга да изменят.
Ако ответникът беше започнал да отглежда риба от свое име и за своя сметка в
язовира, не би имало нужда страните да потвърждават уговорките си ответникът да
изкупи от ищеца цялата налична риба в язовира. В договора за наем на ищеца с
община Симеоновград има и клауза, която му забранява да пренаема язовир Тянево,
което обстоятелство също е индиция за недостоверност
на твърденията на ответника за наемно правоотношение с ищеца.
Предвид
изложеното, събраните писмени доказателства – договор и анекс към него, четири
фактури от ноември 2014 г., приемо-предавателни протоколи
към тях, декларации за произход и ветеринарно-медицински свидетелства, както и
декларации за първа продажба, както и свидетелските показания на Ж. и В. и
извършеното частично плащане по една от издадените фактури установяват, че през
ноември 2014 г. ЕТ „Е.“ е закупил описаните във фактурите видове и количества
риба при цената, посочена във фактурите, която напълно съответства на
уговореното в договора от 04.06.2013 г. и анекса към него, както и че същите са
му били предадени. Претенцията на ищеца е изцяло доказана. Същата е и
изискуема, тъй като страните са уговорили в договора от 04.06.2013 г., че
плащане на изкупените количества риба се дължи от ЕТ „Е.“ най-късно на
24.12.2014 г. Тъй като това е неработен ден, то ответникът е изпаднал в забава
от 30.12.2014 г.
Поради
основателността на исковата претенция съдът следва да разгледа направеното от
ищеца защитно възражение за прихващане с негово вземане срещу ищеца,
произтичащо от неоснователно обогатяване. Ответникът е твърдял, че това вземане
произтича от обстоятелството, че въпреки уговорките му с ищеца да ползва под
наем язовир Тянево, за да отгледа там риба за своя сметка, след което да си я
получи чрез улов, не му е разрешил да излови рибата и
я е останала в държане на ищеца, като той се обогатил със стойността й, а от
своя страна ответникът се обеднил със стойността на зарибителния
материал и фуража за изхранването му. Както бе посочено по-горе, по делото не
се установи ответникът да е ползвал през 2014 г. язовир Тянево под наем. Това
обстоятелство обаче не е съществено за насрещната претенция на ответника.
Съществен е въпросът дали ответникът е зарибил язовира както твърди и дали е
изхранвал рибата според твърденията му за своя сметка, като отгледаната риба е
използвана от ищеца без основание.
Съдът
намира, че събраните доказателства не доказват по несъмнен начин, че през 2014
г. ответникът е зарибил язовир Тянево с твърдените количества зарибител и е хранил рибата с твърдените количества
царевица, предвид следното: За установяване на посочените обстоятелства
ответникът е ангажирал писмени доказателства – приемо-предавателни
протоколи, пътни листове, кантарни бележки, фактури
за покупко-продажба на царевица, заповеди за командировка на Т. Т.ов. Всички посочени писмени доказателства са частни
документи, никой от които не е подписан от ищеца, съответно, по отношение на
ищеца те нямат обвързваща доказателствена сила. По
същественото е обаче, че направеното в тях удостоверяване на доставка на зарибителен материал и фураж – царевица през 2014 г. на
язовир Тянево, противоречи на останалите събрани по делото доказателства. На
първо място, фактът на командироване на служителя на ответника - Т. Т.ов, на язовир Тянево през април 2014 г., установим чрез представената
Заповед № 1/25.04.2014 г. със задачи да приема зарибителния
материал, да отговаря за храненето и опазването на рибата, да получава фураж
съгласно кантарни бележки и да охранява язовира не
съответства на показанията на двамата свидетели Ж. и В., според които Т. Т.ов е дошъл на язовира в края на лятото или началото на
есента. Това тяхно твърдение пък съответства на уговореното между страните в
анекса от 10.08.2014 г. служителят на ответника Т. Т.ов
да бъде командирован в Тянево след 10.08.2014 г., за да съблюдава храненето и
отглеждането на рибата. Следователно, по несъмнен начин се установява че
ответникът е изпратил свой служител на язовир Тянево, но най-рано на 10.08.2014
г. Това пък означава, че не е имало как този служител да приема на язовира зарибителен материал и фураж преди този момент, поради
което съдът приема, че всички писмени документи, удостоверяващи, че Т. Т.ов е приемал зарибителен материал
и фураж на язовир Тянево преди 10.08.2014 г. са недостоверни. Недостоверни са и
показанията на свидетелите А. и Д. относно обстоятелството, че язовир Тянево е
зарибяван с материал на тяхната фирма през пролетта на 2014 г., както поради
установената тяхна заинтересованост, така и защото Д. твърди, че карал зарибителният материал и го предавал на Т. Т.ов, според А. пък през пролетта на 2014 г. на язовира бил
само Т. Т.ов, а както бе посочено, установи се от
останалите доказателства, че същият не е бил на язовир Тянево по това време.
Зарибяването
на язовир Тянево през април и май 2014
г. не е достоверно и с оглед обстоятелството, че при липса на данни за улов и продажба на отгледаната риба, с която е зарибен
язовира през предходната година, включително със сом, който на съда е известно
е хищна риба, пускането на зарибителен материал –
рибки с големина 2-3 см. по показания на свидетеля А., е нелогично действие на
лице, занимаващо се с рибовъдство, какъвто е Е.А.. Показанията на този свидетел
за зарибяването са недостоверни и затова, защото е очевидно, че рибка с
големина 2-3 см. не може да тежи 350-500 грама, каквото е теглото на
използвания зарибителен материал според приемо-предавателните протоколи, представени от ответника.
Доставките
на фураж - царевица на язовир Тянево през 2014 г. се опровергават и от
показанията на свидетелите Ж. и В., участвали в храненето на рибата, които
твърдят, че рибата не е хранена с царевица, а с пшеница, ечемик и сорго, купувани от местни производители. Последното пък се
потвърждава от писмените доказателства – договори, РКО, извлечение от банкова
сметка ***, с които ищецът установява, че от април 2014 г. до ноември 2014 г. е
купувал от месни лица именно пшеница, ечемик и сорго.
Освен това, според представените от ответника приемо-предавателни
удостоверявания на Т. Т.ов, доставките на царевица са
били през май 2014 г – общо 60 тона, а през юни 2014 г. – 40 тона, които
количества са изисквали налично място на съхранение, каквото ответникът не
установи да е имало на язовира, като в същото време свидетелят Ж. е посочил, че
такова няма, поради което и ищецът е купувал храна от порядъка на 10 т.
наведнъж, иначе е щяла да се развали на открито.
Представените
от ответника фактури и кантарни бележки за изкупена
от него царевица установяват, че той е купувал такава, но не и че същата е
доставяна и използвана за хранене на рибата в язовир Тянево.
Следва
да бъде посочено за пълнота, че не се подкрепят от събраните доказателства и
твърденията на ответника, че е взел кредит от 250 000 лева, за да зариби
язовир Тянево. От представения договор с „А.Б.“ АД се установява действително,
че през април 2014 г. ответникът е взел кредит, но същият е в размер на
500 000 лева и е предназначен за рефинансиране на друг кредит, както и за
разплащане с доставчици на фураж.
След
като не се установява по категоричен начин, че ответникът е зарибил язовир
Тянево през 2014 г. с твърдените количества зарибителен
материал и че е направил разходи за изхранване на рибата там с царевица в
твърдените количества, нито пък е доказал рибата в язовира да е негова
собственост, то и ищецът не се установява да се е обогатил със стойността на
тази риба за негова сметка без основание. Установеното, че ищецът е закупил зарибителен материал за язовир Тянево през 2013 г., макар и
сравнително малко по количество, както и несъмнената възможност отглежданата
риба да се размножава и за два вегетационни периода да достигне значително
по-голям брой са обстоятелства, достатъчни да разколебаят доказването на
ответника, че само с негово участие е могло да се достигне количество риба
около 35-40 тона.
Предвид
всичко изложено, възражението за прихващане на ответника е неоснователно, а
искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход от спора, ищецът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са доказани в размер на 6 805.44 лева, като ответникът следва
да бъде осъден да му ги заплати.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Е.Н.А., действащ в качеството си на ЕТ „ Е. - Е.А.“, ЕИК *******, гр. С.,
ж.к. „******“, бл. **, ап. **, да
заплати на „Л.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 82 636 (осемдесет и две хиляди
шестстотин тридесет и шест) лева – продажна цена на риба съобразно договор
от 04.06.2013 г., анекс към него от 10.08.2014 г. и издадените фактури №
67/18.11.2014 г., № 68/19.11.2014 г., № 69/20.11.2014 г. и № 70/22.11.2014 г.,
на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, както и
сумата 6 805.44 лева (шест хиляди осемстотин и пет лева и четиридесет
и четири стотинки) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: