№ 229
гр. Пазарджик, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500266 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №1136 от 16.12.2021г.
постановено по гр.д.№20215220101222 по описа на съда за 2021г. е признато
за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на В. Г. Д. с ЕГН
**********от град С., ж.к.Г.Д.“, бл.253, вх.А, ап.7, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „Т.-С.“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град С., ул.“Я.“№23Б, представлявано от изпълнителния директор
А.А. за следните суми, за които е издадена Заповед №1414/30.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д№2971/2020г.
по описа на РС-Пазарджик, а именно: главница в размер на 602.82лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
месец юли 2016г до месец април 2019г, лихва за забава върху тази главница в
размер на 97.25лв. за периода 15.09.2017г. до 02.09.2020г., главница в размер
на 44.55лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода месец
август 2017г. до месец април 2019г. и лихва за забава върху тази главница в
размер на 9.29лв. за периода 01.10.2017г. до 02.09.2020г, ведно със законната
1
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
заявлението-11.09.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Със същото
решение е осъден В. Г. Д. с ЕГН ********** от град С., ж.к.Г.Д.“, бл.253,
вх.А ап.7, да заплати на „Т.-С.“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град С., ул.“Я.“№23Б, представлявано от изпълнителния директор
А.А. сумата от 75лв. разноски за заповедното производство и сумата от
980лв. разноски за исковото производство. Посочено е в решението, че
същото е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца „Т. С.“ЕАД , ЕИК *********, а именно - „Т.С.“ ЕООД с ЕИК
*********.
Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№1231 от 20.01.2022г.
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника по иска В. Г. Д. чрез
пълномощника си адв. К.И. Б.. На първо място се поддържа, че неправилно
съдът се произнесъл за цялото вземане в хипотеза, че част от сумите са били
изрично признати от ответника в подаденото от него възражение, при което
ищецът няма правен интерес от иск тъй като сумите не са спорни, но съдът
приемайки иска за допустим, допуснал съществено процесуално нарушение.
Ищецът предявил претенция каквато не притежава, защото неин носител е
трето лице, неучастващо в делото, и е осъществил недопустима по смисъла
на чл.26 ал.2 от ГПК суброгация.На следващо място се твърди, че поради
липса на предвидена в ОУ на Т. С. уговорка за лихва върху дяловото
разпределение, същата ставала изискуема след покана, а такава нямало
изпращана на длъжника поради което не се дължала лихва върху дяловото
разпределение. Признава се факта на инициирано от ищеца и приключило
заповедно производство по чл.410 от ГПК. Акцентира на факта на подадено
от длъжника на 08.02.2021г. възражение по чл.414 от ГПК, в което е
оспорена сумата от 180лв за главница за топлинна енергия за периода м.юли
2016г.м. май2017г., сумата от 29лв лихва върху главницата за топлинна
енергия, сумата от 9.29.лв лихва върху главницата за дялово разпределение от
01.10.2017г.-02.09.2020г. и изрично признал дължимостта на останалата
претендирана сума от 535.62лв. Твърди, че длъжникът бил уведомен от
заповедния съд за предявен от заявителя установителен иск за цялата
претендирана сума по заповедта. Твърди се още, че за ищеца не съществува
правен интерес от предявяване на настоящия иск при липса на възражение от
длъжника и призната сума в общ размер на 535.62лв и съответно в тази си
2
част издадената заповед за изпълнение е влязла в законна сила. Затова за
посочената сума претенцията следвало да се остави без уважение и делото се
прекрати поради недопустимостта й и липса на интерес. Поддържа още, че
претенцията на ищеца за сумата от 535.62лв е безспорна и не е оспорена от
длъжника в заповедното производство и предвид връзката на обусловеност
между заповедното производство и производството по чл.422 от ГПК, то
оспорването на заповедта представлява процесуална предпоставка за
допустимостта на установителния иск, а поради неоспорването изцяло или
частично на заповедта в неоспорената част искът по чл.422 от ГПК се явява
недопустим и исковата претенция за него следва да се остави без разглеждане
и производството да се прекрати. Цитира се т.10 в и т.11.в от ТР №4/2013г.
относно моментът на отпадане на интереса от предявяване на иска за
съществуване на вземането. Заключава, се исковият съд е допуснал
процесуално нарушение и е постановил недопустимо решение, които следва
да се отмени. Твърди, че издаването на изравнителна сметка не променя
срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента
от който започва да тече погасителната давност за тях. Коментира, че
плащанията в полза на Т. представляват периодични плащания по смисъла на
чл.111 буква“в“ от ЗЗД и че вземанията на Т. С. към потребителите за
заплащане на цената на ползваната за битови нужди топлинна енергия се
погасяват с изтичане на 3г. давностен срок, който в случая започва да тече от
деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо-чл.114 ал.1 от
ЗЗД и че издаването на общи фактури не променя падежа на общото
задължение и то не се дължи от датата на издаване на общата фактура, а от
изтичане на 30дневен срок от публикуването й, съгласно чл.33 ал.2 от ОУ.
Коментира, че съгласно ОУ от 2014г. тази обща фактура обективира
месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата
за дяловото разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, тоест при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя респективно изваждане на сумите за връщане на
потребителя. Навежда извода, че падежът на месечните задължения за
стойност потребена топлинна енергия остава същия, посочен в нормата на
чл.33 ал.1 от ОУ-в тридесет дневен срок от датата на публикуването им, като
въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка,
единствено би могло да възникне ново вземане на ищеца само за сумата
3
надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения
при резултат за доплащане на потребителя или ново вземане за потребителя
за сумата за връщане при фактурирано количество надхвърлящо реално
потребеното и след отчет на уредите за дялово разпределение. В този смисъл
се оспорва като неоснователно твърдението на съда за задължението в
общата фактура да става изискуемо в цялост след издаването на общата
фактура. По отношение на претенцията за лихва върху дялово разпределение
се поддържа довод за недопустимост. Цитира се чл.140 от ЗЕ за правомощия
на лицето регистрирано да извършва дяловото разпределение, начина му на
избиране, сключването на договор. Коментира се въпроса за фирмата за
дялово разпределение, при липса на твърдение от ищеца, че вземането му
принадлежи, и от които следвало, че ищецът е предявил чуждо вземане
водещо до недопустимост на исковата молба. Твърди се, че договорите
произвеждат действие само между сключилите ги лица, поради което и дори
в общи условия на договора доставката на топлинна енергия между страните
да е уговорено, че възнаграждението за услугата дялово разпределение се
плаща от длъжника на ищеца то тази клауза не може да обвърже трети
неучастващи страни по договора и да може валидно да прехвърли на ищеца
вземането на фирма за дялово разпределение на възнаграждение за така
извършеното дялово разпределение. На следващо място в ОУ на ищцовото
дружество няма уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за
услугата дялово разпределение и че след като тези суми нямат уговорен
падеж, то лихви се начисляват след покана от кредитора към длъжник
съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД и че в случая доказателства за отправена покана от
кредитора към длъжника няма. Твърди се, че искът за лихва за забава за
плащане на претенциите за дялово разпределение е неоснователен защото
ответникът не е в забава в нито една от хипотезите на чл.84 от ЗЗД - по
вземане от договорен източник на установен падеж на задължението и не се
доказва същите да са били поканени да платят преди образуване на
съдебното производство. Моли да се отмени решението и с отхвърлят
предявените срещу жалбоподателя искове. Претендира присъждане на
разноските за двете инстанции.
Няма постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните по
спора страни.
4
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266
от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
въззивника В. Г. Д. от гр.С. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79 от ЗЗД и по чл.153 ал.1, чл.140 ал.1, чл.149, чл.150, чл.154 и чл.155 и
следващите от Закона за енергетиката .
В исковата си молба, с вх.№5962 от 07.04.2021г., против ответника В.
Г. Д., с ЕГН-********** от гр.С., общ.Т., ж.к.“Г.Д.“ бл.253, вх.А, ап.7 ищецът
„Т. С.“ ЕАД, ЕИК-*********, с адрес гр.С., ул.“Я.“ №23 Б, представлявано от
изпълнителния директор А.А., се твърди, че на 11.09.2020г. дружеството е
инициирало заповедно производство срещу ответника В.Д. с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявление вх.
№9004834, за сумата от 753.91лв, от които 602.82лв главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.07.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 11.09.2020г. до
изплащане на вземането; 97.25лв мораторна лихва за забава от 15.09.2017г.
до 02.09.2020г. както и суми за дялово разпределение-44.55лв главница за
периода от месец 08.2017г. до м.04.2019г. ведно със законната лихва от
11.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 9.9лв-лихва за
периода 01.10.2017г. до 02.09.2020г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че
искането било уважено от заповедния съд и издадена заповед за изпълнение
/ЗИ/ срещу длъжника. Дружеството било уведомено по реда на чл.415 ал.1 от
ГПК на 04.03.2021г. с указания от заповедния съд, че може да предяви иск
относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок. Твърди се, че
ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ като присъединен
собственик към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение със
задължение да монтира средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплаща цена за ТЕ съгласно
Наредба №16-335 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Твърди се, че
съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
5
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр.С., изготвени от Т. С. ЕАД и одобрени с решение от 2016г.
от КЕВР, влизащи в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен /в-к Монитор/ и един местен ежедневник и имат силата на договор
между ТПП /топлопреносното предприятие/ и клиентите на ТЕ без
необходимост от изричното им приемане от клиентите. Ответникът не е
упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ, ОУ влезли в сила на 10.07. 2016г.
Според раздел IX от ОУ „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, в чл.31 ал.1 бил определен редът и срокът, по който
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ
посочени в ежемесечно получавани фактури, в срок от 45дни от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, без да се начисляват
лихви върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а само в
случай, че клиентът изпадне в забава или след изтичането на посочения 45
дневен срок. Лихвата за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД представлява
законната лихва върху дължимите суми. С посочените ОУ от 2016г. било
установено крайния срок на плащане на месечните дължими суми -в 45дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Посочва, че съгласно същите ОУ „Т. С.“ ЕАД начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените
изравнителни сметки, ката удостоверяването на публикуването в интернет
страницата на данни за дължимите суми за ТЕ става в присъствието нотариус
и съставяне на констативни протоколи по явяване на нотариуса и
публикуването на данните за дължимите суми чрез интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти през специален достъп от
официалната уебстраница на „Т. С.“ ЕАД на адрес http://toplo.bg /клиенти/.
Твърди се, че ответникът е ползвал доставяната от дружеството ТЕ през
процесния период и към момента на подаване на исковата молба не е погасил
задължението си. Поддържа, че на основание чл.139 от ЗЕ разпределението на
ТЕ между клиентите в етажна собственост /СЕС/ се извършва по системата на
дяловото разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Твърди се, че в процесния случай, в
изпълнение на чл.138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал и
имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово
6
разпределение на ТЕ с „Т.С.“ ЕООД. Ищецът посочва още, че съгласно чл.32
ал.1 т.2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Т. С.“ ЕАД
по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата-„Т.С. ЕООД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение съгласно Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяване. Предвид изложеното ищцовото дружество моли да се
признае за установено по отношение на ответника В. Г. Д., че дължи на „Т.
С.“ ЕАД сумата от 753.91лв, от които 602.82лв-главница, представляваща
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.07.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 11.09. 2020г. до
изплащане на вземането; 97.25лв мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до
02.09.2020г. както и суми за дялово разпределение-44.55лв-главница за
периода от месец 08.2017г. до м.04.2019г. ведно със законната лихва от
11.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 9.9лв-лихва за
периода 01.10.2017г. до 02.09.2020г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Направено е
искане по реда на чл.219 от ГПК да бъде привлечено като трето лице помагач
на страната на ищеца „Т. сървисис“ЕООД-дружеството извършващо
дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес извършващо услугата за
дялово разпределение на ТЕ между клиентите в СЕС, при сключен договор
при общи условия между двете дружества и доколкото остойностяването на
ТЕ за процесния имот е извършвано от „Т. С.“ ЕАД по данни, предоставяни
от „Т.С.“ ЕООД, като отношенията между двете дружества са уреждани и с
ОУ на договорите между „Т. С.“ ЕАД и търговец по ЗЕ за извършване на
дялово разпределение на ТЕ между клиенти в СЕС, приети с Протокол №43
от 11.05.2005г. от СД на „Т. С.“ ЕАД и одобрени от КЕВР с решение №ОУ-
013 от 20.06.2005г. на КЕВР-чл.14 предвиждаща, че търговецът разпределя
потребената ТЕ между клиентите в сградата по правилата на наредбата за
топлоснабдяване и така също определя и дяловете за отчетен период за
имотите на всички клиенти в сградата и при задължение на „Т. С.“ ЕАД да
предава ежемесечно на търговеца данни за количеството ТЕ за разпределение
и да изготви данъчни фактури, както и дебитни и кредитни известия по данни
на търговеца. Интересът на ищеца от привличането на фирмата извършваща
дяловото разпределение се обосновава с тезата , за установяване
7
извършването на разпределението на ТЕ в съответствие с действащата
нормативна уредба и ОУ, както и че при евентуално неуважаване на исковата
претенция поради оспорване на разпределението, ищцовото дружество да
заведе регресен иск срещу фирмата за дялово разпределение като я обвърже с
мотивите и диспозитива на съдебното решение, като регресната претенция да
се предяви на основание чл.42 т.2 от ОУ в случай на установяване на
допуснати грешки от търговеца изразяващи се в неправилен отчет или
невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период при което
„Т. С.“ ЕАД е инкасирало загуби в начислени суми за отделен клиент и
дължими от търговеца на „Т. С.“ ЕАД в пълен размер.
Моли да се уважи така заявената искова претенция.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
потребител на ТЕ В.Д. чрез пълномощника си адв. С. Д.а. Излагат се доводи
за частична недопустимост на исковата претенция, а в друга част за
неоснователна по същество. Твърди се, в проведеното заповедно
производство инициирано от ищеца от длъжника и настоящ ответник В.Д. е
постъпило писмено възражение по чл.414 от ГПК на дата 08.02.2021г. срещу
издадената ЗИ, с което от негова страна е оспорена сумата в размер на 180лв
за главница на топлинна енергия за периода м.07.2016г.-м.05.2017г.;сумата от
29лв лихва върху главницата за топлинна енергия; сумата от 9.29лв лихва
върху главницата за дялово разпределение от 01.10.2019г. до 02.09.2020г.,
като изрично е било направено признание на дължимостта на останалата
претендирана сума-в размер на 535.62лв. Посочва, че длъжникът е бил
уведомен от заповедния съд със съобщение от 30.06.2021г., получено на дата
06.07. 2021г. за предявения положителен установителен иск от Т. С. ЕАД
срещу отв.Д. за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответника за цялата претендирана сума по заповедта. Счита, че за
дружеството не съществува интерес от предявяване на настоящия иск
доколкото с постъпилото възражение по чл.414 от ГПК от длъжника в
заповедното производство, последният не е оспорил и изрично е признал
сумата в общ размер на 535.62лв и съответно издадената заповед за
изпълнение е влязла в сила в тази си част. Счита, в тази част, че искът е
недопустим защото законът обвързвал неговата допустимост от наличието на
правен интерес от предявяването му, което представлява абсолютна
8
процесуална предпоставка обуславяща правото на иск. Счита, че претенцията
на дружеството за 535.62лв е безспорна, защото не е оспорена от длъжника в
заповедното производство чрез процесната възражение, с което изрично я е
признал и че предвид обусловеността на двете производства-заповедно и
исково по чл.422 от ГПК оспорената заповед за изпълнение представлява
процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск за
установяване със сила на присъдено нещо наличието на вземането по
заповедта за изпълнение. Повтаря се тезата, че за посочената част от
процесната сума заповедта за изпълнение не е оспорена и предявеният иск за
сумата от 535.62лв се явява недопустим и претенцията за тази сума следва да
се остави без разглеждане. Твърди се, че ответникът няма качеството на
потребител на топлинна енергия като собственик или ползвател на имот, и че
в случая той нито е собственик на процесния имот нито е ползвател на същия
и че извън призната от него сума като дължима, за която счита, че е задължен,
той не се намира в облигационни отношения и облигационна връзка с
ищцовото дружество. На следващо място се оспорва наличието на валиден
договор сключен с фирмата за дялово разпределение за процесния период и
че такъв договор за предоставяне на услуга дялово разпределение не е
представен. Оспорва се твърдението ,че процесният имот е бил топлоснабден,
както и наличието на строителни книжа за изградена сградна инсталация за
топлопреносна мрежа в процесния имот като проект и за изграждане на
такава мрежа. Оспорва се проектната мощност на радиаторите в сградата,
както и техния вид, брой и мощност на монтираните отоплителни уреди в
сградата; за липсата на заснемане на отоплителната инсталация в процесния
имот след 2002г.-на щранговете,отоплителните тела, на техните
индивидуални параметри и КПД, проектна мощност и кубатура от
сертифицирано лице като необходимо условие за доказване на претенцията си
за топлинно разпределение и извършване на изчисления съгласно методиката
за дялово разпределение. Оспорва се притежаването от ищцовото дружество
на одобрени строителни книжа в части „АС“ и „ОиВ“ както и наличието на
екзекутив за промените в отоплителната инсталация, както и техническите
данни и мощност на отоплителните тела, изготвени за процесната сграда;
Оспорва се да са сертифицирани измервателните уреди по БДС или по ISO ,
фирмата посочен от ищеца за извършените монтажи на измервателните
уреди да имат сертификат за монтиране на измервателните устройства и в
9
таза връзка да са изготвени документи удостоверяващи нужната
сертификация на всички отоплителни уреди в процесния имот. Оспорва се
претенцията по исковата молба като погасена по давност без доводът да се
развива с конкретика. Оспорва се претенцията за лихва като нищожна по
смисъла на ЗПК, като отново няма заявени конкретни факти и обстоятелства в
тази връзка. Поддържа, че дружеството не е установило нито един от
относимите към предмета факти обстоятелства, а именно-наличие на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия,
качеството на ответника на потребител на топлинна енергия и обвързаността
му от общите условия; количеството на реално доставената топлинна енергия
за процесния период от ищеца на процесния адрес и цената на доставената
топлинна енергия за процесния период и сума; начина на формиране и
начисляване на сумите за топлоенергия по партидата на процесния имот.
Оспорват се представените от ищеца и изготвени от него извлечения от
счетоводните книги и сметки, като частни документи удостоверяващи
изгодни за автора им обстоятелства, които необвързват съда. Оспорена е
редовността на водене на счетоводните книги на ищеца. Оспорва се
доставянето на стоки и услуги от ищеца за процесния период на процесната
стойност както и че е доставяло топлоенергия на адреса отговаряща на БДС
за топлопреносната мрежа към исковия период. Поддържа се още, че суми се
дължат само и единствено от абонати на монополиста за съответния период
за доставена и консумиран топлинна енергия, а не за презюмирана и
начислена услуга. Оспорва се да е ползвана от ответника през исковия
период каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия и че
ответникът е бил потребител на ищцовото дружество при условията на §1
т.41б от ДР на Закона за енергетиката. При условията на евентуалност се
заявява настъпила погасителна давност за чест или за всички суми отново без
да се конретизра периода ,както и кога е започнала да тече и фактически е
изтекла погасителната давност и за кои точно вземания. Моли да се отхвърли
като недопустим в едната си част и като неоснователен в другата предявения
от ищец иск за процесните претендирани суми. Претендира присъждане на
разноски за исковото и заповедното производство.
Няма постъпил отговор на исковата молба от третото лице помагач
„Т.С.“ ЕООД.
10
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Първоначално през Софийски районен съд е инициирано на 11.09.2020г.
заповедно производство от „Т. С. „ ЕООД, /ч.гр.д.№43932/20/ със заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вх.№9004834 против
длъжника В. Г. Д., ЕГН-**********, от гр.С., общ.Т. ж.к.“Г.Д.“ №253,
вх.“А“ , ап.7 , с искане да бъде издадена заповед за изпълнение за парично
вземане в размер на 602.82лв-главница за периода м.юли 2016г.-до м.април
2019г., лихва от 97.25лв за периода 15.09.2017г.-02.09.2020г., законна лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата от
44.55лв -главница за периода от м.август 2017г. до м.април 2019г. , лихва от
09.29лв за времето 01.10.2017г. до 02.09.2020г. и законна лихва от подаване
на заявлението. Отразено е, че паричното вземане е за доставена, но
незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение на топлоснабден имот,
находящ се в гр.С. 1404, обл.С. град, общ.Т., ж.к.“Г.Д.“, бл.№ 253,вх.“А“,
ап.7, инсталация **********/аб. №76354. В т.12 от заявлението дружеството
заявител е посочило, че длъжникът дължи суми за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода месец юли 2016г. до месец април 2019г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., общ. Т., ж.к.Г.Д.“ №253, вх.“А“, ап.7,
инсталация **********/аб. №76354. Посочено е, че В.Д. не е заплатил
дължимите месечни суми за топлинна енергия, стойността на изравнителни
сметки и дължимата сума за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно
чл.71 ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването, при дялово разпределение
прогнозното количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
на отделен имот се определя от лицето по чл.139б ал.1 от ЗЕ след
окончателната годишна изравнителна сметка за предходния отчетен период.
Пояснено е че, след края на всеки отоплителен сезон се изготвя окончателна
изравнителна сметка от фирма, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 и чл.72 от Наредбата
№16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, предвиждащи, че
изравняването на действително потребеното количество топлинна енергия с
начисленото за периода, се извършва един път в годината, като
претендираните от дружеството като неизплатени суми за реално потребена
топлинна енергия се съдържат в общите фактури, издадени след
11
приключване на отоплителния сезон 2016/2017г.; 2017/2018г. и 2018/2019г.
въз основа на извършените реални отчети и издадените изравнителни сметки
от ФДР /фирмата за дялово разпределение/ и които общи фактури
отразяват реално потребената ТЕ през процесните периоди, станали
дължими и изискуеми през месец юли 2017г, през м.юли 2018г. и месец юли
2019г. Посочено е, че правопраждащият вземането факт е договор за
продажба на ТЕ /ДПТЕ/, сключен чрез публично известни общи условия при
което общата фактура, не обективира сделка, която представлява друг
правопораждащ факт, различен от договора за продажба на ТЕ, като
процесното вземане е периодично по своя характер и произтича от един
правопораждащ факт-ДПТЕ. Цитира се §1 т.42 от ДР на ЗЕ от 2012г., според
който клиент на ТЕ за битови нужди е физическо лице-собственик или
ползвате на имота, който ползва ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Посочена е нормата на чл.153 ал.1 от ЗЕ регламентираща, че всички
собственици и титуляри на вещното право на собственост на ползване в
сграда-етажна собственост/СЕС/,присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение/СДР/по чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ по реда на
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Посочва се, че
съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за
продажба на ТЕ от „Т. С.“ АД, одобрени от КЕВР, влизащи в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, имащи силата на договор между топлопреносното
предприятие/ТПП/ и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от клиентите. Посочва, че за исковия период -юли 2016г. до
02.09.2020г. са одобрени ОУ с решение №ОУ-02 от 03.02.2014г. на КЕВР, в
сила от 12.03.2014г.,както и сега действащите ОУ приети с решение по
протокол №7 от 23.10.2014г. на СД на „Т. С.“ ЕАД и одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06 .2016г. на КЕВР на основание чл.150 от ЗЕ. Посочено е още,
че на основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извърша по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
12
регистър по чл.139а от ЗЕ и че съгласно чл.155 ал.1 т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
топлоснабден имот се начисляват от „Т. С.“ ЕАД по прогнозни месечни
вноски и след изготвяне на изравнителни сметки след края на отоплителния
сезон, изготвени от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в
сградата на база реален отчет на уредите на дялово разпределение съгласно
посочената Наредба. Посочено е още, че клиентите съгласно чл.22 ал.2 от ОУ
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“
извършвана от избрания от тях търговец и че сумата за дялово
разпределение е фактурирана в съответствие с договорните задължения
между „Т. С.“ ЕАД и фирмата за дялово разпределение, като въз основа на
договора между двете дружества е настъпила суброгация в правата по
отношение на цитираното задължение, като във връзка с формираната крайна
цена за главница по чл.86 л.1 от ЗЗД е начислена и законна лихва за забава.
Посочено е правното основание за събиране на просрочените вземания от
клиентите -неизправни длъжници за ТЕ съгласно по чл.154 от ЗЕ,
предвиждащо това да се извършва по реда на заповедното производство-
чл.410 от ГПК независимо от размера им.
Производството по делото пред СРС първоначално е прекратено и
същото е препратено по подсъдност на РС-Пазарджик където е образувано
под № ч.гр.д.№20205220102971 по описа на съда за 2020г., като на 30.10.
2020г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК под №1414, с която е разпоредено длъжникът В. Г. Д. да заплати на „Т.
С.“ ЕАД всичките претендираните в заявлението суми така както са
посочени, като са присъдени и разноски в заповедното производство в полза
на заявителя
Заповедта е връчена лично на длъжника В.Д. на 22.01. 2021г., като от
същия на дата 10.02.2021г. е постъпило писмено възражение по чл.414 от
ГПК, с вх.№2290, с което е заявено, че той не дължи изпълнение на част от
вземането на издадената заповед за изпълнение, като оспорва дължимостта на
сумата от 180лв-главница за топлинна енергия за периода месец юли 2016г.-
м.май 2017г.;оспорва дължимостта на сумата от 29лв-лихва върху главницата
за ТЕ; оспорва дължимостта на сумата от 9.29лв-лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.10.2017г.-02.09.2020г. Длъжникът е
заявил изрично, че не оспорва дължимостта и признава сумата от 422.82лв за
13
главница за топлинна енергия; не се опорва и признава се лихвата върху
главницата от 68.25лв за ТЕ; не се оспорва и се признава сумата от 44.55лв
главница за услуга дялово разпределение. Освен така заявеното признание на
част от вземането на кредитора топлопреносното предприятие „Т. С.“ ЕАД
срещу него направено с възражението по чл.414 от ГПК други правни и
фактически действия не са предприети по длъжника за плащане на сумата в
едномесечния срок по чл.412 т.8 от ГПК от връчването на заповедта или до
22.02.2021г. и преди иницииране на исковото производство от заявителя
ТПП, което да съобщи на заповедния съд, респективно да възрази срещу
издадената заповед за тези суми и по предявяването на иска поради
погасяването им чрез изпълнение. Включително такова плащане не е
извършено и до уведомяването на заявителя от заповедния съд да предяви
иска си по чл.422 от ГПК в едномесечен срок /04.03.2021г./ както и до
фактическото предявяване на иска -06.04.2021г. Няма и издаден
изпълнителен лист за неоспорените вземания. Освен направеното признание
за дължимост на част от сумата, длъжникът други действия по погасяването
й чрез плащането не е предприел и към момента, в каквато връзка са и
експертните заключения.
Установява се, че на основание договор за дарение на недвижим имот,
сключен във формата на нотариален акт №72, том I ,рег.№1877,дело №50 от
21.03.2013г. по описа на нотариус М.М.-Р. с №504 при НК с район на
действие-РС-С., извършено от Е.Г. Д. в полза на брат си В. Г. Д. /ответника
по иска/ последният е станал собственик на ½ ид.ч. от апартамент №7,
находящ се н гр.С., ж.к.“К.С.“,блок №253,вх.А, на III етаж, със застроена
площ от 59.38кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и други обслужващи
помещения при съседи-изток- апартамент №8, запад-стълбище, север-зелена
площ, юг-зелена площ, заедно с мазе №4 с площ от 3.02кв.м. ; ведно с 0.632%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, представляващо комплексно жилищно строителство по плана на
гр.С.. Процесният дарен имот съгласно издадено удостоверение от ГИС-С. с
изх.№68-011350-/5/ от 31.10.2021г./л.22/ понастоящем е с актуален адрес
гр.С., ж.к.“Г.Д.“ блок 253, вх.А, ет.3, ап.7. За същия топлоснабдяван обект е
постъпило заявление-декларация от В. Г. Д. до Т.С. ЕООД, вх.№1113 от
18.04.2006г. с което е поискано да му бъде открита партида съгласно ОУ за
продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ АД на потребители за битови
14
нужди, като е декларирано, че домакинството на заявителя е тричленно.
Посочено е, че досегашния потребител е С.Ц. Д.а, майка на страните по
договора за дарение /виж удостоверение за наследници №000847 от
20.09.2005г., починала на 17.09.2005г./ на Район Т. С./, с вписан досегашен
абонатен номер 76354. Определен е на заявителя нов абонатен номер и
партида абн.№76354/237. Както се посочи, съгласно заявлението, за същия
топлоснабдяван имот е имало открита партида на името на С.Ц. Д.а №76354,
тоест обектът е бил трайно топлоснабдяван още от преди придобиването му в
собственост от страна на ответника В. Г. Д.. Установява се, че на 13.09.2002г.
в гр.С., е сключен договор №3622 от 13.09.2002г. между „Т.С.“ ЕООД като
изпълнител и Етажната собственост с адрес гр.С., ул.“ Л.А.“,бл.253, вх.“А, и
вх.“Б“, / това е същия адрес, блок и вход на който се намира процесния
топлоснабдяван обект, описан в нотариалния акт за дарение, към 2002г.
съгласно този договор от 13.09.2002г.По силата на договора СЕС /сградната
етажна собственост /възлага на „Т.С.“ ЕООД като изпълнител да извърша
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода /съгласно системата
ХАЙЦТЕК/ за разпределение на разходите за топлинна енергия, на фирма Т.,
включително издаването на обща и индивидуални сметки, като изготвянето на
общата и индивидуалните сметки на потребители да се извършва на базата
реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от
„Т. С.“-Земляне ЕАД . Съгласно чл.3.3 от договора, изпълнителят се
задължава/л.23/ след края на съответния отоплителен сезон да отчете
показанията на индивидуалните водомери за топла вода и индикатори за
разпределение на разхода за отопление, като обявяването на датата за
извършването на отчета да се извърши най-мало 10 дни преди датата на
отчитането. Съгласно чл.3.5 от договора, изпълнителят изготвя и предоставя
на възложителя обща и индивидуални изравнителни сметки в срок от 45дни
след предоставянето на информация от Т. за показанията на общия топломер
за отчетния период като сметките следва да съдържат информация за разхода
на топломера в абонатната станция, информация за разхода на ТЕ в края на
отоплителния сезон за всеки потребител и разхода на топлинна енергия за
топла вода по водомери. Възложителят СЕС е задължен да заплати и
абонаментната цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжката
15
на монтираните уреди и изготвяне на общи и индивидуални сметки-по 4.20лв
с ДДС на измервателен уред. Предвидено е заплащане на законна лихва при
забавяне в плащанията от възложителя на изпълнителя-чл.7.4 съгласно чл.86
от ЗЗД. Предвидено е договорът да се сключи за срок от 2години с опция да
бъде автоматично продължен за още една година при неподадено писмено
предизвестие за прекратяването му. Преди сключването на договора за услуга
и измервания на потреблението на ТЕ, Общото събрание на СЕС на
процесния блок и вход е приело решение от 16.08.2000г. /л.25/ за сключване
на договор за извършване на услугата “топлинно счетоводство“ с „Т.С.“
ЕООД; избран е пълномощник който да представлява интересите на СЕС
Велика Борисова Парийска пред нотариус и за сключване от името на ЕС на
договора с „Т.С.“ ЕООД и подписване на споразумителен протокол с Т. С.
ЕАД за извършване на услугата за дялово разпределение/топлинно
счетоводство. Приложен е и списък на етажните собственици от процесната
СЕС-л.26, според който като собственик на ап.7 е записан Стойна Ц. Д.а, с
абонатен номер 76354, с пълна кубатура на апартамента от 159кв.м., с 3 бр.
радиатори и толкова броя разпределители и термостатни вентили.
Приложен е договор У№ 94 от 01.11.2007г. при ОУ за извършване на
услугата „Дялово разпределение“ на ТЕ по чл.139в, ал.2 от Закона за
енергетика, сключен от „Т. С.“АД като възложител и „Т.С.“ ЕООД съгласно
който възложителят възлага, а изпълнителя приема да извършва услугата
„дялово разпределение на ТЕ между потребителите“ в сгради етажна
собственост /СЕС/ или в сграда с повече от един потребител в гр.С., в
съответствие с ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия /ДРТЕ/, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ024 от
10.08.2007г., като услугата се извършва по адреси на потребителите в
Приложение 1. Посочено, че договорът се сключва за срок от 3г. с първи
изравнителен период от 01.01.2007г. до 30.04.2008г.Предвидени са клаузи за
заплащане от възложителя на изпълнителя на възнаграждение като цена за
извършената услуга, актуализирана ежегодно до 30.09. на следващата година.
Според договора изпълнителят е задължен да представя на възложителя /т.1.1
от раздел IV-Права и задължения на изпълнителя/, актуални данни за
прогнозно потребление на отопление и топла вода в отделните имоти в срок
до четвърто число на м.ноември; да отчита уредите за дялово разпределение
при месечно отчитане-до 4-то число на следващия месец при промяна на
16
прогнозните дялове за потребление на ТЕ съгласно чл.71 ал.1 от НТ както и
при ежемесечно отчитане на уредите за дялово разпределение. Предвидено е
задължение за изпълнителя да отчита уредите за дялово разпределение не по-
късно от 45дни след обявената дата за край на отоплителния сезон, при
условията на чл.20 ал.1 от ОУ- чл.2 както и да изготвя изравнителните
сметки и да ги предоставя на потребителите съобразно чл.11 ал.1 т.5 от ОУ,
но не по-късно от 05 юли и е определен 30-дневен срок за рекламация, както
и да предава на възложителя всички изравнителни сметки не по-късно от 05
август. В т.6 от раздел Четвърти римско, е предвидено изпълнителят да
предоставя на потребителите изравнителни сметки на дяловете, съдържащи
минимален обем информация по образец. Предвидено е при предаване на
преработена изравнителна сметка за СЕС, изпълнителят да актуализира
отново данните за прогнозно потребление на топлинна енергия за имотите. В
договора са предвидени неустойки за всяка от страните при неизпълнение на
договора при забава в предоставянето на информация по ОУ и този договор, и
само на изпълнителя към възложителя при липса на минималния обем
информация в изравнителните сметки; за неизготвен констативен протокол
отговарящ на изискванията на чл.21 от ОУ, за нарушено задължение по т.X.2,
по чл.25 от ОУ и други.
Съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т. С.“ ЕАД публикувана във вестник Монитор от 11 юли 2016г., в
понятието „битов клиент“ -чл.1 т.2, е посочено, че това е клиентът, който
купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Страните
в ОУ са продавача „Т. С.“ ЕАД и битовите клиенти. Според ОУ продавачът
продава на клиентите/чл.4 от Раздел III/ ТЕ при посочените ОУ, при които е
присъединена топлоснабдяваната сграда към топлопреносната мрежа, като
доставя на клиентите ТЕ за отопление и климатизация в абонатните станции
на сградите в периода първи октомври-тридесети април в зависимост на
температурата на външния въздух при условията на чл.43 ал.1 /чл.5 т.1/, а
съгласно т.2 на чл.5 продавачът доставя на клиентите ТЕ за битово горещо
водоснабдяване целогодишно в абонатните станции на сградите, с
изключение на случаите когато клиентите в сградите не получават ТЕ за
битово горещо водоснабдяване по технически, икономически или други
причини, а съгласно т.3-при възможност и по изрично писмено искане на
17
собствениците или ползватели на имота в СЕС присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение направено въз основа
на решение, взето при условията на ЗУЕС или на клиент в самостоятелна
сграда, продавачът може да доставя ТЕ за отопление извън периода по т.1.В
т.11 на същия член е предвидено подавачът да води отчетен картон за
ежемесечно отчитане на показанията на топломера и общия водомер за
битово горещо снабдяване в абонатната станция, а съгласно т.13 -да определя
ежемесечно технологичния разход на ТЕ в Аб.Ст. . В раздел IV Права и
задължения на клиента, е предвидено, че той има право да получава
информация от продавача за измерените количества ТЕ в абонатната
станция, начина на нейното разпределение и начислените му количества ТЕ
/чл.7 т.4/. В чл.9 т.1 е предвидено право на отказ на клиентите от ползване на
ТЕ за отопление или за горещо водоснабдяване за имотите и да искат
прекратяване на топлоснабдяването и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В чл.13 ал.1 е
предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице от ЕС което да
получава и предоставя на клиентите в СЕС общата и индивидуалната
изравнителни сметки за дялово разпределение на доставената в сградата ТЕ.
В чл.17 ал.1, както и в чл.18, отчитането от раздел VI-Измерване и отчитане
на ТЕ, е предвидено, че търговското измерване и отчитане на ТЕ се извършва
чрез средство за търговско измерване-топломер, монтиран в абонатната
станция на границата на собственост, като отчитането на показанията на
топломера в АбСт. на СЕС за всеки отчетен период се извършва от продавача
при спазване на изискванията на Наредбата за топлоотдаване. В Раздел VII-
Разпределение на ТЕ между клиентите в СЕС, в чл.22 ал.1 е предвидено, че
дяловото разпределение на ТЕ се извършва възмездно от продавача по реда
на чл.61 от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, /в случая
е налице възлагане на търговец от СЕС с писмен договор/, със СЕС като
последните /клиентите/ заплащат на продавача стойността на услугата
за дялово разпределение извършвана от избран от тях търговец, с решение на
общото събрание на СЕС /чл.24 ал.1/. Съгласно чл.28 ал.1 Продавачът връчва
чрез Търговеца на упълномощено лице в СЕС изравнителни сметки /обща и
индивидуални/ на клиентите, като е предвидено право на рекламация за отчет
на показанията. В раздел IX заплащане на ТЕ и услуга дялово разпределение
е предвидено, че /чл.30 ал.1/ -Клиентите заплащат ТЕ за битови нужди по
18
цени, утвърдени от КЕВР, публикувани от продавача в средствата за масово
осведомяване и на интернет страницата. Посочено е още, че за клиентите
избрали дяловото разпределение на ТЕ да се извършва по смисъла на чл.71 от
НТ, Продавачът издава съобщения за фактурираните суми на клиентите, към
които се прилага информация посочена в 20 точки. Съгласно чл.31 ал.1
клиентите заплащат ТЕ на т.1- на 11равни месечни вноски и една
изравнителна вноска или т.2. на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска или т.3.-по реална
месечна консумация. За абонати в СЕС, заплащането става по т.2, като
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на прогнозната
консумация определена от консумираната топлинна енергия през предходен
отчетен период. В чл.32 са посочени методиките по които се формира
месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС при дяловото
разпределение по чл.71 и по чл.73 от Наредбата за топлоснабдяването/НТ/,
именно като се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечна фактура от продавача , а когато дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл.73 от НТ, месечната дължима сума се формира въз
основа на разпределеното за него реално количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача.
Изрично в чл.32 ал.3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по т.1 и фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като в хипотеза на
установена при издаването на фактурата платена от клиента по-голяма сума
от сумата по фактурата и при липса на просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за
следващия период или по желание на клиента му се възстановява от
Продавача. В чл.33 е предвидено, че срокът за плащане на месечните суми за
ТЕ по издадените фактури е 45-дневен срок след изчане на периода за
който се отнасят. В чл.61 от ОУ е предвидено, че при промяна на
собствеността или на правото на ползване новият и предишен собственик или
ползвател задължително подават до продавача в срока по чл.12. т.11 и т.12.
/тридесетдневен срок/ заявление по образец за всяка промяна в данните за
19
индивидуализацията на собствеността на обекта или от придобиване на
собствеността или вещните права за да му бъде открита, променена или
закрита партида.
По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза
заключението по която изготвено от експерта Цветанка Христова Ковачка,
въззивният съд възприема изцяло като обосновано, обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните, и от което се установява, че въз основа
на извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество така и на
третото лице помагач-Т. С.“ ЕООД, експертизата е установила, съгласно
наличната документация при ищеца „Т. С.“ ЕАД, че ответникът В. Г. Д. е
клиент на топлопреносното предприятие/ТПП/ и има абонатен номер 76354, с
актуален адрес на топлоснабдявания обект гр.С., общ. „Т.“, ж.к.Г.Д.“ бл.253,
вх.“А“, ап.7, като съгласно извлечението от сметка по което са издадени
4бр.фактури, подробно описани в заключението и приложени към исковата
молба /съобщение към фактура/, се установява, че общо дължимата сума, за
периода месец юли 2016г. до месец април 2019г., е в размер на 700.07лв, от
които 602.82лв главница/консумирана и незаплатена топлоенергия/ и лихва за
забава от 97.25лв за периода 30.09.2016г. до 18.09.2019г.-задължение на
абонатен №76354-клиент В. Г. Д. за консумирана топлоенергия за периода
месец юли 2016г. -месец април 2019г., като е направена разбивка от експерта
от какви суми е формиран общия размер на задължението. Установено е още,
че съгласно извлечение от сметки за дялово разпределение, издадени
Фирмата за дялово разпределение /ФДР/ „Т.С.“ ЕООД, като сметките касаят
дължими суми за 21/двадесет и един/ последователни месеца- от месец август
2017г. до месец април 2019г./включително/ за дялово разпределение с
посочване в табличен вид номера на всеки издаден документ, дата на
издаването му, общо дължима сума и от какви пера е формирана -главница,
лихва и период. Общият размер дължимите суми за дяловото разпределение,
издадени от фирмата за дялово разпределение е в размер на 53.84лв, от които
главница 44.55лв и лихви от 09.29лв.,/от които 4.91лв за периода м.09.2017г.-
02.09.2020г. и още 4.38лв за периода 09.2018г. до 02.09.2020г./. Според
експерта общо дължимата сума по сметката на абонатен №76354 с клиент
В.Д. за периода от м.юли 2016г. до 30.04.2019г. е в размер на 753.91лв, от
които 647.37лв главница /602.82лв +44.55лв/ и 106.34лв лихва /97.25лв +
9.29лв за периода 14.09.2017г.-02.09.2020г./. Според експерта за периода
20
01.05.2016г.-30.04.2019г. са издадени съобщения към месечни фактури/осем
броя/ за същия абонат както следва: За периода 01.05.2016г.-30.04.2017г. по
прогнозни резултати за топлинна енергия на база отчет на предишен
сезон-01.05.2015г.-30.04.2016г., при което е установено прогнозно начислена
топлинна енергия от 2.949766 МВтч за отопление на процесния имот на обща
стойност 231.16лв с ДДС. Посочено е, че са издадени кредитни известия с
които се сторнират /нулират/ издадените справки/фактури по прогнозни
резултати за приключилия отоплителен сезон-01.07.2016г.-30.04.2017г. като
по прогнозна фактура общата ТЕ е от 2.949766 МВтч, на стойност с ДДС от
231.16лв, при общо за плащане от -4.20лв. За издадената фактура
№********** с дата на данъчно събитие 31.07.2017г., която представлява
обща фактура въз основа на реално потребената ТЕ, отчетена от фирмата за
дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД, според която за топлинната енергия,
начислена след окончателния отчет от фирмата за дялово разпределение за
абонат №076354 за период 01.05.2016г.-30.04.2017г. е в размер на 2.913465
МВтч на стойност 226.97лв. Размерът на окончателното задължение за този
период /01.05.2016г.-30.04.2017г./ за реално консумирана ТЕ е от 226.97лв
като предвид платени суми по фактури /главница/ за същия период е от
135.71лв или остава сума за плащане от абоната от 91.26лв и срок за плащане
14.09.2017г. За следващия период 01.05.2017г.-30.04.2018г. са издадени
прогнозни съобщения към месечни фактури /седем броя/ за процесния период
по прогнозни резултати за ТЕ на база на отчет на предишен сезон-
01.05.2016г.-30.04.2017г., като за периода са издадени седем месечни фактури
/от м.10.2017г. до 04.2018г./ за доставена топлинна енергия от 2.485623
мегаватчаса за отопление на имот на обща стойност с ДДС от 238.56лв.
Отново е извършено сторниране с кредитни известия на издадените справки
/фактури за прогнозни резултати за ТЕ/ за приключилия отоплителен сезон
01.05.2017г.-30.04.2018г., като на база прогнозна фактура и изравнение
подадено от ФДР, предвиденото плащане е от 1.19лв. По отношение на
следващата фактура №********** от 31.07.2018г. и съобщения към нея, е
посочено, че е издадена обща фактура въз основа на реално потребена ТЕ,
отчетена от фирмата за дялово разпределение при което общо дължима сума
е от 239.75лв, като топлинната енергия начислена след окончателния отчет от
фирмата за дялово разпределение за периода 01.07.2017г.-30.04.2018г. в
размер на 2.498048 Мегаватчаса на стойност 239.75лв като сума за реално
21
консумирана ТЕ за процесния период, без за този периода да са платени
каквито и да било суми за погасяването й или се дължи сумата 239.75лв със
срок за плащане от 14.09.2018г.
За последния период-01.05.2018г.-30.04.2019г., са издадени прогнозни
съобщения към фактури за периода по прогнозни резултати за ТЕ на база
отчет на предишен сезон-01.05.2017г.-30.04.2018г.,като за периода са
издадени 6/шест/ месечни фактури за доставена ТЕ на отопление на
процесния имот в количество от 2.485623мегаватчаса на стойност 263.99лв;
издадени кредитни известия за сторниране на фактурите по прогнозните
резултати за приключилия отоплителен сезон 01.07.2017г.-30.04.2018г.,като
прогнозната фактура е на стойност 263.99лв като след изравняването,
дължимото плащането е 2.34лв. За съобщение към фактура №********** от
31.07.2019г.- представляваща обща фактура въз основа на реално потребена
ТЕ отчетена от фирмата за дялово разпределение е посочена общо дължима
суча от 266.34лв, представляваща топлинна енергия начислена след
окончателния отчет на фирмата за дялово разпределение и предвид лисата на
плащания по фактури за този период сумата за плащане от абоната е от
266.34лв със срок на плащане 14.09.2019г., като след корекция с кредитно
известие №********** от 31.08.2018г., окончателни размер за плащане от
абоната е от 5.47лв със срок да плащане 14.09.2019г. Обобщено според
заключението на вещото лице за целия претендиран период 01.05.2016г. до
30.04.2019г. размерът на потребената изчислена от фирмата за дялово
разпределение топлоенергия е в размер на 7.852333 мегаватчаса на стойност
738.53лв. Размерът на платените от абоната В.Д. суми по фактури за периода
05.2016г.-04.2017г. е от 135.71лв или размерът на дължимите суми за
потребена и изчислена ТЕ е от 602.82лв / 91.35лв +239.75лв+266.34лв и
5.47лв/. Размерът на законната лихва за забава върху главницата от 602.82лв
за периода 15.09.2017г. до 18.09.2020г., е в размер на 104.76лв, като лихвата е
изчислена и по отделно по всяка едно трите общи фактури и по кредитното
известие от 5.47лв. /27.88лв+48.95лв + 27.37лв и 0.56лв/. Изводите на
експерта са за частично извършено плащане от абоната В.Д. за ТЕ
разпределена от ФДР „Т.С.“ ЕООД и остойностена от „Т. С.“ ЕАД по
прогнозни фактури за периода месец октомври 2016г. до 30.04.2017г. за
отоплителен период месец юли 2016г.-30.04.2017г. в размер на 135.71лв.
Според експерта няма данни за извършени плащания от ответника В.Д. за
22
ползвана топлинна енергия за периода месец юли 2016г. до 30.04.2019г.
разпределена от ФДР и остойностена от „Т. С.“ ЕАД, в общ размер на
602.82лв по трите обобщени фактури както и по изравнителната фактура,
посочени по-горе. Установено е от експерта, че изравнителните сметки,
изготвени от ФДР за имота на ответника В.Г. Д. абонат 56 ID номер .. с адрес
гр.С., ж.к. “Т.““, ж.к. Г.Д.“, бл.253, вх.А, ап.7 за процесния период
01.05.2016г.-30.04.2019г. на стойност 738.53лв са въведени в
информационната система на „Т. С.“ ЕАД като за периода 01.05.2016г. до
30.04.2017г. с фактура №********** от 31.07.2017г. по подадена
изравнителна сметка от „Т.С.“ ЕООД с отчетна дата 14.06.2018г. е отчетена
ТЕ 2.913465 мегаватчаса на стойност 226.97лв с ДДС, за периода
01.05.2017г.-30.04.2018г. с фактура №000096588597 от 31.07.2019г. по
подадена изравнителна сметка от „Т.С.“ ЕООД, с отчетна дата 14.06.2018г. е
отчетена ТЕ от 2,498048 мегаватчаса на стойност 239.75лв с ДДС, а за
периода 01.05.2018г.-30.04.2019г. по фактури №********** от 31.07.2019г.
по подадена изравнителна сметка с отчетна дата от м.06.2018г. и с кредитно
известие № ********* от 31.08.2019г. по подадена изравнителна сметка с
отчетна дата 30.08.2019г. е отчетена ТЕ 0049138 мегаватчаса на стойност
5.47лв с ДДС. Установено е ,че за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
начислената ТЕ след окончателния отчет от ФДР е от 2.913465 мегаватчаса на
стойност 226.97лв, като по фактури са платени 135.71лв за периода
01.05.2016г. -30.04.2017г. /това е единственото частично плащане от страна на
абоната/, или остава да се дължи сумата от 91.26лв със срок за плащане от
14.09.2017г. За целия исков период /01.05.2016г.-30.04.2019г. размерът на
потребената изчислена от ФДР ТЕ е от 7.852333 мегаватчаса на обща
стойност 738.53лв,като от тях е заплатена сума от 135.71лв за фактури за
периода месец май 2016г. до 04.2017г. или остава да се дължи сумата от
602.82лв, от която 91.26лв за периода 01.05.2016г.-30.04.2017г.; 239.75лв за
периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г. и още 266.34лв дължими за ТЕ за
периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г., а размерът на доначислената ТЕ по
кредитното известие при изравнения процесен период от 01.05.2018г.-
30.04.2019г. е на стойност 5.47лв за сградна инсталация. Изчислена е и
законна лихва върху главницата от 602.82лв за забава за периода 15.09.
2017г. до 18.09.2020г. която е в общ размер на 104.76лв.
По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза изготвена от
23
експерта инжБ.Х.К. от което се установява, че са съставяни надлежно
ежемесечни отчети на общите топломери фабр.№60096701 и №60097611,
монтирани в Абонатната станция на процесния адрес за периода 07.2016г.-
04.2019г., с вписани показания на топломера, отчетена енергия, служебно
начисляване; технологични разходи в абонатната станция; за разпределение,
работни дни в АС и забележки-подмяна на топломер и други. За периода
01.05.2016г.-30.04.2019г. отчетената топлоенергия за разпределение за вход А
на блок 253 на ж.к.Г.Д.“ е от 1024394киловатчаса, като за периода 01.05.
2016г.-30.04.2017г. топлоенергията за разпределение е 369724 киловатчаса; за
периода 01.05.2017г.-30.04.2018г. топлоенергията за разпределение е
322441киловатчаса; за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г.-332229 киловатчаса.
Допълнено е от експерта, че „Т.С.“ ЕООД е лицензирана фирма за дялово
разпределение по ЗЕ и е извършвала дялово разпределение в СЕС на
процесния адрес ж.к.“Г.Д.“,бл.253, вх.“А“ за периода май 2016г.-април 2019г.
в съответствие с действащите нормативни актове и през който период за
процесния имот с абонатен номер 76354 уредите за дялово разпределение
/разпределители 3бр/ и водомер за топла вода, чийто показания се отчитат от
„Т.С.“ ЕООД в края на всеки отоплителен сезон, както и лира отчитана също
в края на отоплителния сезон с максимална оценка по мощност. Установено е
,че за периода на отчитане 01.05.2016г.-30.04.2017г. и съгласно изравнителна
сметка -индивидуална справка за отопление и топла вода са отчетени според
уреда -разпределители, баня и отоплително тяло без уред разход от 1488.370
и изчислен разход на топлинна енергия за сградната инсталация от 1425.095
или общ разход от 2913.465 киловатчаса; за периода на отчитане 01.05.2017г.
до 30.04.2018г. е показан разход на индивидуалните уреди на абоната от
1275.723 киловатчаса, и изчислен разход на ТЕ за сградната инсталация като
делът от 1425.095 киловатчаса или общия разход на абоната е от /2700.821/-
погрешно е посочен по-нисък сбор от 2498.048 разход в киловатчаса. За
периода 01.05.2018г.-30.04.2019г. съгласно изравнителна сметка-
индивидуална справка за отопление и топла вода на същия обект са отчетени
показания на индивидуалните уреди с разход от 1211.572 киловатчаса,
разходът на топлинната енергия за сградната инсталация в киловатчаса е от
1229.213, а общия разход е от 2440.784 киловатчаса. Експертът установява, и
стойността на която са изготвени изравнителните сметки от „Т.С.“ ЕООД,
като за периода 01.05.2016г. -30.04.2017г. съгласно съобщение към фактура
24
№********** от 31.07.2017г. с посочения клиент-ответника В. Г. Д., реално
потребената от абоната ТЕ отчетена от фирмата за дялово разпределение е в
количество 2.913465 мегаватчаса и е на стойност 189.14лв без ДДС или това е
топлинната енергия начислена след окончателния отчет от фирмата за дялово
разпределение. За периода на отчитане 01.05.2017г.-30.04.2018г. и съгласно
съобщение към фактура №********** от 31.07.2018г. реално потребената ТЕ
отчетена от същата фирма и на същия абонат е от 2.498048 мегаватчаса и е
на стойност 199.79лв; За периода на отчитане 01.05.2018г.-30.04.2019г. и
съобщение по фактура №********** от 31.07.2018г. и кредитно известие от
31.082019г. реално потребената ТЕ отчетена от фирмата и за същия абонат е
на стойност 2.440784 мегаватчаса на стойност 226.51лв.Експертът след като е
установил размерът на дължимите суми по месеци, е посочил, че за
процесния исков период е потребена общо ТЕ от 7852.297 киловатчаса на
стойност 615.43лв без ДДС, формирана от сградна инсталация от 3876.633
киловатчаса на стойност 304.35лв и за отопление 3975.665 киловатчаса на
стойност 311.08лв, като всички стойности в лева са без ДДС. Установено е
още, че за периода 01.05.2016г.-30.04.2017г. на абоната е разпределена
топлинна енергия от 2913.465 киловатчаса на стойност 189.14лв без ДДС при
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация от 1425.095 киловатчаса
на стойност 92.52лв и ТЕ отдадена за отопление на имота от 1488.370
киловатчаса на стойност 96.62лв;За периода 01.05.2017г.-30.04.2018г.
разпределената ТЕ на клиента В.Д. по месеци е в общ размер на
2498.048киловатчаса на стойност 199.79лв, формиран от ТЕ отдадена от
сградната инсталация-1222.325киловатчаса на стойност 97.76лв без ДДС и ТЕ
отдадена за отопление на имота от 1275.723 киловатчаса на стойност
102.03лв. За последния период от 01.05.2018г.-30.04.2019г. разпределената
ТЕ е в общ размер на 2440.784киловатчаса на стойност 226.50лв, от които ТЕ
отдадена от сградната инсталация-1229.213 киловатчаса на стойност 114.07лв
и ТЕ отдадена за отопление на имота от 1275.723 киловатчаса на стойност
112.43лв, като всички стойности са без включен ДДС. Експертът е
категоричен, че сумите за ТЕ са начислени в съответствие с действащите
нормативни актове и в съответствие с решенията на КЕВР за цените на
топлоенергията за битови абонати за посочения период, Наредбата за
топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007г. и ОУ за продажба на ТЕ за битови
нужди, ЗЕ, закона за измерванията и заповед на председателя на ДАМТН
25
№А-333 от 29.05.2014г. Констатирано е от експерта, че са отчислявани
технологични разходи на ТЕ в абонатната станция на посочения блок и вход
за сметка на „Т. С.“ ЕАД като за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г. са
отчетени технологични загуби в абонатната станция от 2785киловатчаса
които са отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие и са
изключени от ТЕ за разпределение и е останала да бъде разпределяна
енергия от 369724 киловатчаса. В изравнителната сметка на абоната за
посочения период -индивидуална справка за отопление и топла вода е
посочено, че абоната В.Д. има общ разход на енергия за обекта от
369724киловатчаса формирана от топла вода -137130.107 киловатчаса и
отопление от 232593.893 киловатчаса. За следващия период 01.05.2017г.-
30.04.2018г. по индивидуалната справка за отопление и топла вода са
отчетени технологични загуби от 3169 киловатчаса, които са изключени от
ТЕ за разпределение като са разпределени 322441киловатчаса, при което
общия разход на абоната е 322441.000 киловатчаса, формиран от топла вода-
122.312.144киловатчаса и отопление от 200128.856 киловатчаса. За
следващия период 01.05.2018г.-30.04.2019г. са отчетени технологични загуби
от 3248киловатчаса които са изключени от общи обем енергия за
разпределение и са разпределени 322229 киловатчаса или общо в
киловатчаса 332229.000, формирани от топла вода от 147881.179 и отопление
от 184347.821 киловатчаса. Експертът е констатирал още, че общият
топломер, монтиран в абонатната станция е преминал изискуемите се
метрологични проверки, за което са съставяни съответните протоколи за
подмяна, въвеждане, метрологична проверка от 2014г., 2016г., 2018г. като за
извършените метрологични изследвания са издавани свидетелства за
проверка с констатация “годен и следваща проверка“. Установено е, че
метрологичните проверки са извършвани в сроковете по заповед № А-333 от
13.10.2014г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/.
В съдебно заседание експертите поддържат заключенията. Експертът
инж.Благовеста Ковачка допълва, че лирата се отчита по специфична
формула и се води като отопление на имота и доколкото върху нея не може да
се сложи отчитащо устройство. Експертът посочва, че според решение на ОС
на СЕС е приета 10% сградна инсталация, като на процесния имот са
начислени сградна инсталация плюс лирата. Както и че за този имот няма
26
разход за топла вода, като около 200лв е общата сума за сградна инсталация и
лирата.Уточнено е, че този абонат не се отчита дистанционно, а на края на
годината минава представител на топлинния счетоводител и го отчита.
Заключенията и констатациите в тях не са оспорени от страните и
техните пълномощници.
Обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че в негова
полза и против длъжника съществува парично вземане от незаплатена от
абоната парична сума за доставена и употребена топлинна енергия, лихва за
забава заради закъсняло плащане както и парично вземане на ТПП за
услугата дялово разпределение на топлинната енергия.
По въпроса за допустимостта на изцяло предявения установителен иск
по издадената заповед за неизпълнение в проведеното заповедно
производство следва два се отбележи, че факта на признаване на
задължението не е равносилно на признаване на иск или на искова претенция.
Признаването на факта с правно значение се обсъжда наред с останалите
събрани по делото доказателства, докато при признание на иска по правилата
на ГПК може да се постанови и съдебно решение съгласно чл.237 от ГПК без
да бъде мотивирано като е достатъчно да се отбележи, че решението се
основава на признание на иска.
В конкретния случай длъжникът в заповедното производство В.Д.
частично е оспорил заповедта за изпълнение издадена по чл.410 от ГПК и
частично е признал вземането. Признанието на вземането обаче не е
съпроводено с признание на валидността и законосъобразността на
издадената заповед за изпълнение за процесното вземане, нито е придружено
с обещание, че признатото вземане ще бъде изпълнено /погасено чрез
плащане/ в едномесечния срок по чл.412 т.8 от ГПК от връчването на
заповедта и фактически да го е изпълнил и то преди уведомяването на
заявителя от заповедния съд да предяви установителния си иск за цялото
вземане, респективно да е отправено искане от длъжника да не се издава
27
изпълнителен лист за вземането поради доброволното му изпълнение
/плащане/ изцяло или разсрочено, ако страната е финансово затруднена или
по друга причина. В настоящото възражение не се заявява от длъжника В.Д.,
че се признава изрично за валидна и законосъобразна и неоспорена
издадената заповед за изпълнение. В случая не може да се приеме липса на
възражение по чл.414 от ГПК по отношение на сумите, които се признават за
дължими от длъжника доколкото възражението е непълно. Простото
заявяване, че не се оспорват и се признават за дължими определени суми,
които на всичкото отгоре не са и конкретизирани достатъчно по основание и
по период, само по себе си не е достатъчно за приемане, че за тези суми
предвид признанието им по този начин, за ищеца липсва правен интерес да
предяви установителен иск за съществуване на вземането си. В чл.416 от ГПК
изрично са предвидени случаите при които заповедта влиза в сила-когато не е
подадено възражение или същото е оттеглено или след влизане в сила на
съдебното решение за установяване на вземането. Случаят не попада в нито
една от изброените хипотези. В този случай е било достатъчно длъжникът да
заяви само кои части от ЗИ и за кои суми оспорва вземането, за да се приеме
,че за останалата част от вземането няма подадено възражение по чл.414 от
ГПК предвид и на строго формалния характер на това производство. Предвид
направеното признание на факти с правно значение с възражението, то
същите следва да се осъждат при обсъждане по същество на иска по чл.422 от
ГПК и по отношение на сумите за които е заявено признание и неоспорване.
По същество исковата претенция е напълно основателна.
В тази връзка въззивният съд напълно споделя мотивите на
Пазарджишки районен съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
По делото безспорно е установено, че ответникът В.Д. е клиент на
ищцовото топлопреносно предприятие/ Т. С.“ ЕАД, има съответен абонатен
номер и обитава топлоснабден недвижим имот в СЕС, представляващ
апартамент №7 от вх.“А“ на бл.253 в ж.к.“Г.Д.“ общ.Т., в гр.С.. Установява се,
че ответникът е собственик на имота и той е клиентът на „Т. С.“ ЕАД.
Фактът, че този имот е топлоснабден е установен по делото доколкото няма
спор, е ответникът е заплащал частично дължими суми за доставена и
потребена топлинна енергия и за извършване на услугата дялово
28
разпределение в СЕС. От изслушаните подробни заключения по назначената
счетоводна и техническа експертизи се установява по несъмнен начин, че за
процесния тригодишен период от време, разделен на три отоплителни сезона
абонатът В.Д. е потребил доставеното му процесно количество топлоенергия,
но не го е заплатил. В съответствие с Наредбата за топлоподаването и ЗЕ
ежемесечно са издавани прогнозни фактури, като е издавана и окончателна
изравнителна такава /обща фактура/ на задължението на клиента въз основа
на реално потребена топлинна енергия след приключване на съответния
отоплителен сезон, в които са начислявани окончателните стойности
/задължения/ за доставена и потребена ТЕ и цената на ТЕ за съответния
отоплителен сезон/ плюс стойността на услугата за дялово разпределение
както и сроковете за плащане /45 дни след изтичане на периода за който се
отнасят/чл.33 ал.1 от ОУ/, за което съответният абонат е известен както и че
може да направи справки по партидата си чрез интернет услуга. В чл.33 ал.4
от ОУ е предвидена и клауза за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва при неплащане на вноските.
В този смисъл, а и като се съобрази признанието на длъжника по
отношение на част от претендираните суми следва да се приеме, че вземането
за главници за стойността на потребената ТЕ и стойността на услугата дялово
разпределение са установени по основание и по размер.
Следва да се отбележи, че ФДР няма качеството на продавач на
услугата за дялово разпределение, а има единствено задължение да извършва
дяловото разпределение на ползваната ТЕ, като за възнаграждението за
услугата за дялово разпределение както и дължимите суми за потребената
ТЕ, се издават фактури от съответното топлопреносно предприятие /“Т. С.“
ЕАД/ и това дружество има правен интерес да събира вземанията по реда на
чл.410 от ГПК-чл.107 и чл.154 от Закона за енергетиката за доставена
пренесена ТЕ и предоставени услуги, в частност услуги по дялово
разпределение при изготвена изравнителна сметка за съответната година за
която е задължението.
Въззивната инстанция не споделя като основателен нито един от
доводите изложени от жалбоподателя В.Г. Д.. По въпроса за допустимостта
на иска за цялото вземане, а не само за оспорената част по заповедта за
29
изпълнение съдът е изложил по-горе съображения. Простото заявяване, че не
се оспорва и се признава частично вземането на заявителя по заповедта за
изпълнение и без извършване на последващи правни и фактически действия
по плащане на неоспорената сума и то до изтичането на едномесечен срок от
подаване на заявлението, респективно до момента на иницииране на исковото
производство по чл.422 от ГПК не е достатъчно да се приеме,че заповедта за
изпълнение е влязла в сила по отношение на тази част от претенцията,
доколкото длъжникът може формално да заявява, че признава и неоспорва
вземането , но да не плаща, като по този начин лишава заявителя от
възможността да установи съществуване на вземането си със сила на
присъдено нещо, обвързващо длъжника в приключило исково производство.
Давността за процесните суми тече от датата на издаване на общите фактури
защото това е крайния момент за окончателното им формиране и
определянето им по размер след приспадане на извършените до този момент
частични междинни плащания,като има такива. След като е определен по този
начин окончателният размер на процесните суми, започва да тече 45-дневния
срок за плащане, след изтичането на който длъжникът /клиентът на „Т. С.“
ЕАД/ изпада в забава. Няма как за всяка отделна фактура да се изследва
въпроса за погасителната давност доколкото тя е условна и доколкото тези
фактури с посочените в тях параметри също са условни, предварителни и не
дават ясна и точна представа за действителния размер на задължението. Чрез
издаването на общата фактура след изтичането на съответния отоплителен
сезон се извършва окончателната рекапитулация на размера на задължението
на клиента /абоната към топлопреносното предприятие. Този начин на
определяне на окончателния размер на задължението и срока за плащане е
изцяло в интерес на потребителя /абоната, клиента/ и отчита всички
особености при определяне на разхода на доставената и потребена топлинна
енергия и на услугата дялово разпределение, извършвано от ФДР за целия
отоплителен сезон. По този начин фактически се отсрочва във времето и
окончателното плащане на задълженията от страна на клиента за което не се
дължи начисляване и на мораторни лихви за забава за времето до изготвяне
на общата фактура и изтичане на срока за доброволно плащане от 45дни.
Ищецът „Т. С.“ ЕАД е носител както на вземането за доставена и потребена
топлинна енергия от абоната така и на паричното вземане на услугата „дялово
разпределение на ТЕ“. Топлопреносното предприятие е това, които издава
30
съответните фактури и определя окончателния размер на задължението,
поради което на него му се следва плащане на задължението. Нещо повече, в
ОУ събирането на вземането за услугата дялово разпределение е възложено
изрично на топлопреносното предприятие-чл.12 т.1 от ОУ, чл.22 във връзка с
чл.61 ал.1 и ал.2 от Наредбата №16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването; чл.22 ал.2 от ОУ-клиентите заплащат на продавача
/Топлопреносното предприятие/ стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях / от СЕС/ търговец, както е в
конкретния случай, което покрива критерия по чл.26 ал.2 от ГПК.
Дължимостта на лихвата за забава върху неплатената цена на доставена
топлинна енергия и лихвата за забава върху незаплатената цена за
предоставената услуга дялово разпределение не зависи от това дали такава
лихва е уговорена или не. Същата следва по силата на закона, когато се касае
за забавено изпълнение върху парично задължение, което е лихвоносно
съгласно императивната разпоредба на чл.86 ал.1 от ЗЗД, освен ако изрично
страните са се договорили изобщо да не се заплаща обезщетение за забава
при неизпълнение под формата на законната лихва. Принципът е, че лихва за
забава върху парично вземане се дължи във всички случи, тоест че по начало
такава лихва се дължи в отношенията между страните, едната от които е
потребител. Лихвата е дължима от момента когато паричното вземане стане
изискуемо или в случая след изтичането на 45-дневния срок за доброволно
плащане, отчитан от изготвянето и съобщаването на общата фактура.
Нарочна покана за плащане не се изисква да се отправя към задълженото
лице тъй като падежната дата на изискуемостта за плащане е строго
определена и фиксирана по начин, че във всички случаи чрез елементарни
пресмятания се достига до точната дата и периода на плащане и кога точно
изтича. В случая е налице и хипотезата на чл.84 ал.1 от ЗЗД. Както се посочи
дължимостта на лихвата за забава при неизпълнение е предвидена изрично и
в ОУ.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди
изцяло. Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба на
ответника В. Г. Д..
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
31
окръжен съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №1136 от
16.12.2021г. постановено по гр.д.№20215220101222 по описа на съда за 2021г.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32