№ 1528
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100501630 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
ИВ. М. П. ЕГН **********, с адрес: ****, срещу решение
№261256/09.04.2021г., постановено по гр.д. № 6269/2020 г. на ВРС, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД ЕИК *********, със седалище: гр. София, ж.к. Дианабад,
бул.Г.М.Д. № 1, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на
законна лихва върху главницата от 1648.09 лева за периода от 18.03.2020 г. до
08.04.2020 г.
В жалбата се поддържат доводи, че в обжалваната част решението е
постановено при неправилно приложение на чл.249, ал.3 от КЗ. Цитирана е и
съдебна практика, според която застрахователят отговаря за дължимата от
деликвента лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.2 от КЗ, дължи лихва
върху застрахователното обезщетение за собствената си забава.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
Решението е обжалвано и от „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД ЕИК
*********, със седалище: гр. София, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Д. № 1, в частта,
с която е осъден да заплати на ИВ. М. П. ЕГН **********, с адрес: ****,
сумата от 1648,09 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка Пежо 207, с peг. №
*** в резултат на реализирано на 17.03.2020г. ПТП, в гр.Варна, на
кръстовището между ул. Мир и ул.Д-р Желязкова, което ПТП е реализирано
по вина на водача на лек автомобил Фолксваген голф, с peг. № ****,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от 09.04.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на
решението с твърдения, че присъденият размер на обезщетението не
кореспондира с приноса на застрахования водач за настъпване на ПТП, като
не е съобразено, че с поведението си ищецът също е допринесъл за
увреждането. Излага се, че ищецът изобщо не се е опитал да спре и да
предотврати ПТП, докато застрахованият водач не е имал възможност да
избегне настъпването му. Съдържат се бланкетни оплаквания за допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в едностранчиво и непълно
обсъждане на събраните доказателства и необосновано отхвърляне на
относими доказателствени искания. Прави се искане за отмяна на решението
и отхвърляне на иска или евентуално за редуциране на размера поради
съпричиняване. По отношение на законната лихва се поддържа, че същата е
дължима считано от предявяване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че
искът е доказан по основание и размер и моли за потвърждаване на
решението в частта, с която същият е уважен.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати
на ИВ. М. П. сумата от 1648,09 лв. (след допуснато изменение на иска в о.с.з.
на 11.03.2021г.), представляваща пълен размер на обезщетение за
имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка
Пежо 207, с peг. № *** в резултат на реализирано на 17.03.2020г. ПТП, в
гр.Варна, на кръстовището между ул. Мир и ул.Д-р Желязкова, реализирано
по вина на водача на лек автомобил Фолксваген голф, с peг. № ****,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
2
ведно със законната лихва, считано от 18.03.2020г. - датата на предявяване на
застрахователната претенция, до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 17.03.2020г., около 07.40 часа, в
гр.Варна, на кръстовището между ул. Мир и ул.Д-р Желязкова, управлявайки
собствения си лек автомобил марка Пежо 207, с peг. № ***, ищецът е
претърпял ПТП по вина на водача на л.а. Фолксваген голф, с peг. № ****,
управляван от А.К., който навлязъл в кръстовището на червен сигнал на
светофара и ударил преминаващия кръстовището на разрешаващ /зелен/
сигнал на светофара автомобил на ищеца. След запознаване със запис от
камерите на кръстовището, полицейските служители установили кой е
виновен за настъпилото произшествие и указали на участниците в ПТП да
попълнят Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен е
посочен водачът на л.а. Фолксваген голф, с peг. № ****, който е застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със срок на действие 24.11.2019г. –
23.11.2020г. На 18.03.2020г. ищецът уведомил застрахователя на виновния
водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил Опис на увредените детайли, в който
като увредени са описани следните детайли: десен фар, предна броня, предна
дясна лайсна в предна броня, предна маска, водач предна броня ляв, водач
предна броня десен, решетка пред радиатор, усилител предна броня долна
част, фар ляв, основа предна броня, десен рог, ляв рог и калник преден ляв.
Увредените части били оригинални и следва същите да бъдат подменени
също с оригинални. Като застрахователно обезщетение ищецът получил
сумата в размер на 369.85 лв., която счита за недостатъчна за покриване на
щетите, поради което прави искане за присъждането на разликата до реалната
възстановителна стойност, ведно с лихва за забава от уведомяването на
застрахователя, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор, в
който излага съображения за неоснователност на предявените искове.
Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение за
автомобила по полица № BG/30/119003246710. Не оспорва, че е заплатил на
ищеца сумата от 369,85 лева. Оспорват се всички елементи на деликта -
механизма на ПТП, вината на застрахования водач, причинната връзка на
претендираните вреди с ПТП, както и техния размер. Оспорват се
констатациите в Двустранен констативен протокол за ПТП от 17.03.2020 г.
относно механизма на ПТП и вината за настъпването му и по-конкретно, че
застрахованият водач е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на
светофара. Поддържа се, че настъпването на ПТП се дължи изцяло на
поведението на ищеца, който е навлязъл в кръстовището с висока и
несъобразена с пътните условия скорост и при на червен сигнал от светофара,
без да предприеме опит да спре управлявания от него автомобил и да
предотврати настъпването на ПТП – нарушения по чл. 47 от ЗДвП и чл. 20,
3
ал.2 от ЗДвП. Твърди се по тези причини, че процесното ПТП е случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото застрахованият водач не е могъл и
не е бил длъжен да предвиди, че ищецът ще му отнеме предимството.
Размерът на претенцията се оспорва като завишен с твърдения, че
автомобилът може да бъде отремонтиран на много по-ниска от
претендираната стойност с влагане на резервни части, труд и материали от
алтернативни доставчици. Със заплащането на сумата от 369,85 лв. ответното
дружество изцяло е погасило задължението си към ищеца по процесната
претенция, тъй като ищецът е продал за скрап увреденото имущество и е
реализирал печалба много над пазарната стойност на автомобила.
Алтернативно се твърди, че е налице икономически тотал по отношение на
щетите по процесното МПС и се претендира за приспадане стойността на
запазените части, чиято стойност е много висока от тази на самия автомобил,
предвид, че ударът е единствено и само в предна лява част, като средната и
задната част след предните врати са напълно запазени. В условията на
евентуалност се твърди, че ищецът е отремонтирал процесното МПС със
сумата изплатена от ответното дружество и го ползва и понастоящем.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото свидетелство за регистрация част І, се
установява, че процесният лек автомобил Пежо 207, с peг. № *** е
собственост на ищеца ИВ. М. П..
Представен е Констативен протокол за ПТП от 17.03.2020г., от който е
видно, че на 17.03.2020г., около 07.40 часа, в района на в гр.Варна, на
кръстовището между ул. Мир и ул.Д-р Желязкова, управлявайки собствения
си лек автомобил марка Пежо 207, с peг. № ***, ищецът е претърпял ПТП с
л.а. Фолксваген голф, с peг. № ****, управляван от А.К.. Последната е
посочила в протокола, че е виновна за настъпилото ПТП.
Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 17.03.2020 г. е настъпило процесното
застрахователно събитие и че към датата на инцидента лек автомобил
Фолксваген голф, с peг. № **** е бил застрахован в ответното
застрахователно дружество по риска „Гр. отговорност" със Застрахователна
полица № BG/30/119003246710; че на 18.03.2020г. ищецът е отправил
претенция до ответното дружество за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди и че на ищеца е заплатено
доброволно сумата от 369,85 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди.
Видно от заключението на допуснатата в първата инстанция съдебна
авто-техническа експертиза, общата стойност на описаните увреждания по
4
МПС марка „Пежо", модел „207", с peг. № B9449HX по средни пазарни цени
и с части от алтернативни доставчици на резервни части, като се използват
данните от поне три сервиза, различни от официалния сервиз за марката, е в
размер на 2 017.94 лв., a с оригинални части – 2467.62 лв. По отношение на
лек автомобил „Пежо", модел „207", с peг. N: ****, не е налице „тотална
щета", тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в
размер на 2 467.62 лв., не надвишават 70 на сто от действителната му
стойност, която е 4 100 лв. и са 60.19% от нея. След запознаване с механизма
на ПТП и настъпилите щети, експертизата констатира, че е налице причинно-
следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди по процесния лек
автомобил. Реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк контакт между
две превозни средства, движещи се перпендикулярно едно на друго, при
който едното превозно средство навлиза в треакторията на движение на
другото превозно средство. Не са налице обективни данни, по които да се
установи скоростта на движение на превозните средства, видимостта и
възможността да възприемат опасността.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А.Й.К. и С.П.Ф.. Свидетелката А.Й.К. излага, че непосредствено
преди ПТП е освободила спирачката и е привела в движение автомобила в
края на червения сигнал на светофара, като вследствие на това блъснала
управлявания от ищеца лек автомобил, движещ се перпендикулярно спрямо
нея на зелен сигнал за неговата посока. Твърди, че се е движила със скорост
от 10-20 км./ч. и не била навлязла в кръстовището. Признава, че е нарушила
правилата за движение, тъй като не е изчакала светването на зеления сигнал.
Ищецът преминал през кръстовището с висока скорост и без да задейства
спирачки. Не е забелязала последният да е извършвал маневри за
предотвратяване на инцидента. Била информирана от полицаите, че според
записа от камерите на магазин „Домко“ тя е започнала движението си на
червен сигнал, затова признала вината си в двустранния протокол.
Свидетелят С.П.Ф. излага, че процесното ПТП е настъпило по време на
дневната му смяна на работа към сектор „Пътна полиция“ – гр.Варна.
Посетил местопроизшествието и първоначално и двамата участника
твърдели, че са преминали на зелен сигнал. След преглед на записите от
камерите на магазин „Домко“, свидетелят установил, че водачът на л.а.
„Голф“ преминава на червен сигнал и е блъска преминаващия на зелен сигнал
друг автомобил – „Пежо“. След като се свързал с участниците и им разяснил
резултата от записа, свид. Костова си признала вината и бил съставен
двустранен протокол.
Въз основа съвкупният анализ на доказателствата, въззивният
състав достига до следните правни изводи:
5
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения пряк иск срещу застрахователя
по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца в настоящото производство, е да
установи при условията главно и пълно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото
го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди. В тежест от ответника е да установи релевираните възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат.
По отношение на фактическия състав на деликта спорът не е пренесен
пред настоящата инстанция. От съвкупния анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и САТЕ по безспорен начин се установява, че
причина за настъпване на ПТП е поведението на застрахования водач, който
нарушавайки чл.31, ал.7, т.1 от Правилника за прилагането на ЗДв.П е
навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара и по този начин е
пресякъл треакторията на движение на управлявания от ищеца автомобил.
Вследствие на удара по процесния автомобил са причинени имуществени
вреди, подробно изброени от ответника в съставен от него опис, а причинно-
следствената им връзка с ПТП се установява от заключението на вещото
лице. Налага се изводът, че застрахованият водач е осъществил фактическия
състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Към момента на ПТП за
автомобила е действащ валиден застрахователен договор за ”Гражданска
отговорност” с ответника, поради което са налице всички предпоставки за
ангажиране на гаранционната му отговорност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за
6
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид. В
случая приложима е възстановителната стойност, тъй като не се установява
икономически тотал. Размерът на обезщетението следва да се определи на
база заключението на вещото лице при съобразяване на цените за
алтернативни нови части, без прилагане на коефициент за овехтяване и при
средна цена на труда между сервизи с ISO и без ISO с достатъчна степен на
представителност, а именно в размер на 2017.94 лева. След приспадане от
така определения размер на обезщетението на доброволно изплатената част от
него – 369,85 лева, остава непогасен остатък в размер на 1648.09 лева.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Същото се явява
недоказано. От ангажираните свидетелски показания еднопосочно се
установява, че увреденият автомобил е преминал кръстовището при зелен
сигнал на светофара. Доказателства за шофиране с превишена скорост от
негова страна не са събрани. Липсват данни за извършено от водача на
увредения автомобил друго нарушение на правилата за движение. Не се
констатира визираното от ответника нарушение на чл.20 от ЗДв.П, тъй като в
процесния пътен участък движението е регулирано със светофарна уредба,
поради което участниците в движението не са длъжни да допускат, че
перпендикулярно движещите се спрямо тях автомобили ще преминат на
червен сигнал. Напротив участниците в движението са длъжни когато са
навлезли в кръстовище на зелен сигнал максимално бързо да го освободят.
Действително съгласно чл.47 от ЗДв.П водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство, но в случая не може да се приеме, че преминаващият
на червен сигнал застрахован автомобил е бил с предимство. Според чл. 50а
от ЗДв.П е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ
сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да
спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. В случая
обаче не се установява водачът на увредения автомобил да е разполагал с
достатъчна видимост и време, за да възприеме опасността и да предприеме
спасителна маневра. По изложените съображения не са налице основания за
редуциране на така определения от съда размер на обезщетението.
Доколкото застрахователното обезщетение не е изплатено в пълния му
размер в сроковете по чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи лихва за
собствената си забава. От представената по делото застрахователна претенция
е видно, че същата е получена от ответника на 18.03.2020г. По делото няма
данни, а и не се твърди от страните, да е изисквано от пострадалия
представянето на допълнителни документи по чл.106, ал.3 от КЗ за
установяване на основанието и размера на претенцията, поради което и съдът
приема, че от този момент е започнал да тече срокът по чл.497, ал.1, т.1 КЗ и
същият е изтекъл на 08.04.2020г. Следователно ответникът дължи законна
7
лихва за забава от 09.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
поради което и следва да се присъди за този период, като за периода от датата
на уведомяването – 18.03.2020г. до 08.04.2020г. включително, искът следва да
бъде отхвърлен. Действително за този период лихвата за забавата на
деликвента е дължима от застрахователя на основание чл.429, ал.2 от КЗ, но в
рамките на застрахователното обезщетение, когато изрично е посочена в
исковата молба като негов компонент.
С оглед изложеното и поради съвпадение в крайните изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
въззивника ИВ. М. П. следва да бъдат присъдени разноски за въззивна
инстанция съразмерно с уважената част от исковете в размер на 439.36 лева
от общо 439.48 лева, представляващи заплатена държавна такса (25 лева) и
адвокатско възнаграждение, редуцирано по възражение на въззиваемия до
предвидения в Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер от 414.48 лева с вкл.
ДДС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъдат
възложени сторените от въззиваемия „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска по чл.86 от ЗЗД (с
материален интерес от 0.46 лева), в размер на 0.04 лева от общо 132.96 лева,
представляващи държавна такса (32.96 лева) и юрисконсултско
възнаграждение (100 лева).
По компенсанция в полза на въззивника ИВ. М. П. следва да се
присъдят разноски в размер на 439.32 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261256/09.04.2021г., постановено по гр.д.
№ 6269/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД ЕИК *********, със
седалище: гр. София, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Д. № 1, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ.
М. П. ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 439.32 лева, представляваща
съдебни разноски за въззивна инстанция съобразно с уважената част от иска и
по компенсация, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9