Номер 32826.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Русе
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
Секретар:Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20204500500446 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Е. К. Н. и П. К. Н. чрез процесуалния си представител адвокат Б. са обжалвали
решението на Беленския районен съд,постановено по гр.д.№ 419/2019 год. в частта,с която е
отхвърлено искането по сметки за сумата 10800 лева,представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на имота,предмет на делбата.Развиват оплаквания за неправилност на
решението в тази част и искат отмяната му по съображения,подробно изложени в жалбата и
поддържани в съдебно заседание.
Ответницата И. С. Д. счита жалбата за неоснователна.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законния срок,подадена е от надлежна страна и е процесуално
допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено,че жалбоподателите са наследници на
*******.Със завещателно разпореждане от 16.V.2014 год.той завещал на ответницата И. С.
Д. апартамент в град *******,състоящ се от стая,дневна и кухня и сервизни помещения,с
площ от 58,30 кв.м.С решение № 250 от 25.ХІ.2019 год.по гр.д.№ 419/2019 год.районният
съд е намалил на основание чл.30 ЗН завещателното разпореждане в полза на ответницата
до размер на 1/3 ид.част .Допусната е съдебна делба между страните на описания недвижим
имот ,по 1/3 ид.част за всеки от тях.
1
Жалбоподателите са предявили по реда на чл.346 ГПК претенции за заплащане на
обезщетение за лишаването им то ползване на собствените им идеални части в размер на
месечния наем за времето от 30.ІV.2016 год.до 20.ІV.2019 год.За да намери същите за
неоснователни съдът е приел,че съсобствеността между страните по отношения на
недвижимия имот е възникнала не от откриване на наследството,а от момента на влизане в
сила на решението на същия съд по иска по чл.30 ЗН за намаляване на завещателните
разпореждания.За исковия период жалбоподателите не са имали качество на съсобственици
и отправената от тях до ответницата покана няма характер на писмено поискване по смисъла
на чл.31,ал.2 ЗС.По тези съображения районният съд е отхвърлил иска като неоснователен.
Решението на съда е валидно и допустимо.По същество то се явява правилно и следва
да бъде потвърдено.Предявеният от жалбоподателите иск за обезщетение за лишаване от
ползване има своето правно основание в чл.31,ал.2 ЗС.За уважаването на този иск е
необходими страните да са съсобственици,вещта да се ползва лично от някой от тях и да
възпрепятства останалите съсобственици да я ползват.Още в исковата молба
жалбоподателите твърдят,че ответницата ползва сама имота,сменила е бравата и не ги
допуска в него.Правилно районният съд е приел,че липсва първата от посочените
предпоставки.Този извод следва от конститутивния характер на иска намаляване на
завещателните разпореждания,т.е. съсобствеността между страните възниква с влизане в
сила на решението по иска по чл.30 ЗН.Неоснователна е поддържаната от жалбоподателите
теза за възникване на съсобственост от момента на откриване на наследството,доколкото
законът в чл.28,ал.1 ЗН брани наследствените права на наследниците със запазена част-
низходящи,родители или съпруг.Когато правото на запазена част е накърнено,всеки от
наследниците със запазена част може да претендира възстановяването й .Но ако наследник
със запазена част не поиска намаляване на завещанието, то това означава, че той признава
завещанието, извършено от наследодателя и спрямо него то запазва действието си, т.е. не
подлежи на намаляване.В случая жалбоподателите са упражнили потестативното право по
чл.30 ЗН и съдът с влязло в сила решение е намалил завещателните разпореждания на
наследодателя до размера на запазената част.От този момент страните по делото са станали
съсобственици на допуснатия до делба имот,а в контекста на предявения иск това е
началният момент ,от който могат да поискат с писмена покана и при наличие на останалите
предпоставки по чл.31,ал.2 ЗС обезщетение за лишаването от ползване на имота в размер на
месечния наем,съобразно наследствените си права.За исковия период обаче искът е
неоснователен .Като е стигнал до същия извод районният съд е постановил правилно
решение,което следва да бъде потвърдено.
В производството пред тази инстанция ответницата И. Д. е представлявана от особен
представител в хипотезата на чл.47,ал.6 ГПК адвокат Е. Г..За защитата в това производство
съдът определя възнаграждение по правилата на чл.7,ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год.за
минималните размери на адвокатските възнаграждение в размер на 830 лева ,което
жалбоподателите следва да й заплатят.
2
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 22.VІ.2020 год.на Беленския районен
съд,постановено по гр.д.№ 419/2019 год.по описа на съда в частта,с която е отхвърлен
предявения от Е. К. Н. и П. К. Н. против И. С. Д. иск за сумата 10800 лева ,представляваща
обезщетение за ползване на имота в размер на 300 лева месечно за периода 30.ІV.2016
год.до 20.ІV.2019 год.
ОСЪЖДА Е. К. Н. и П. К. Н. да заплатят на адвокат Е. Г. от Адвокатска колегия Русе
сумата 830 лева възнаграждение за тази инстанция на основание чл.47,ал.6 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3