№ 1764
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аделина Иванова
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
Сложи за разглеждане докладваното от Аделина Иванова Частно
наказателно дело № 20231100202041 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ С. М. С. – редовно призован, доведен от Затвора – гр.
София, се явява.
За него се явява адв. Т. М. – САК.
Осъденият С.: Не желая преводач. Разбирам български език.
За Началника на Затвора-София – инспектор М., съгласно представена
заповед в днешното с.з.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради, което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на основание чл. 272, ал.1 НПК снема самоличността на
осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:
1
С. М. С. – гражданин на Р. Северна Македония, средно образование,
разведен, осъждан, роден на ******* в гр. Скопие, Северна Македония.
СЪДЪТ, разясни на процесните страни правата им по чл. 274-чл.275
НПК.
ИНСПЕКТОР М.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
АДВ. М.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава
на съда, секретаря и прокурора. Нямам искания за доказателства.
ПРОКУРОР: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.
СЪДЪТ, с оглед на горното
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на депозираната от осъдения С.,
чрез неговия защитник адв. М., молба за условно предсрочно освобождаване.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ИНСПЕКТОР М.: Представям Ви актуална справка за изтърпения период
от наложеното на осъдения наказание, както и вчера е подадено по факс и
последната актуална експертна оценка на осъдения, като моля да бъдат
приети тези писмени доказателства.
ПРОКУРОР: Да се приемат, съотносими са поделото.
АДВ. М.: Да се приемат, относими са по делото.
Осъденият С.: Да се приемат.
С оглед представената в днешното с.з. справка от инспектор М. и по
доказателствата
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото справка от
11.04.2023 г. изготвена от началник на СЦЗ, както и експертна оценка за
осъдения С. изготвена на 10.04.2023 г..
2
На основание чл. 283 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА материалите приложени по делото, включая и тези в
затворническото досие съотносими към процесния спор.
Съобразявайки липсата на други доказателствени искания от процесните
страни и доколкото съдът сам не намери за нужно за събиране на други
доказателства, приема делото за изяснено от фактическа страна, поради,
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОР: Считам, че е налице първата предпоставка за УПО,
доколкото подсъдимият е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказанието, но видно от събраните доказателства до настоящия момент не са
налице достатъчно доказателства за поправяне. Установено, че все още
съществуват актуални проблемни зони за работа. Рискът, макар да е намалял
все още е със средни стойности, същото се отнася и по отношение на риска от
рецидив, който към настоящия момент е 58 точки и въпреки, че се наблюдава
постепенно намаляване, все още се намира около средните стойности.
Установява се, че осъденият частично осъзнава факторите, които са довели до
процесното деяние, но не признава вредите, които е причинил. С оглед и
наложеното му дисциплинарно наказание на 14.12.2022 г. – писмено
предупреждение, считам, че не са налице основания за предсрочно
освобождаване. Със сигурност при него се наблюдава положителен ефект,
който е отчетен и при замяната му на наказанието му от „Доживотен затвор“ с
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 30 години, но все още не можем
да прием, че са налице доказателства за поправянето му.
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора по отношение
молбата на осъденото лице е отрицателно. Смята, че към момента е налице
само първата изискуема от закона предпоставка, а именно изтърпяно повече
от половината от наложеното наказание. По отношение на втората
предпоставка от наличните към момента доказателства, според началника не
може да се направи извод за настъпила крайна тенденция за поправяне на
осъденото лице, като мотиви за това са са подробно изброени в неговото
становище и съпътстващи документи и съвпада с изложеното от
представителя на СГП. С оглед на което моля да оставите молбата без
3
уважение.
АДВ. М.: Уважаема г-жо Председател, моля да уважите така
депозираната молба за условно предсрочно освобождаване на осъдения С..
Считам, че и двете изискуеми от закона предпоставки са налице. По първата
очевидно няма спор, той е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание. По отношение на това дали са налице достатъчно данни същият да
се поправи:
Считам, че след подробно запознаване с досието на затворника, може да
се види, че има една положителна тенденция от повече от 10 г., в които той не
е бил нито един път наказван и е получавал единствено и само
награждавания. Участвал е в спортни дейности, мероприятия и други
организирани от затворническата администрация дейности. Считам, че
изключително продължителния период от време през който той е бил
задържан, както и интензивната работа на затворническата администрация с
него е указала своето положително влияние и е този смисъл считам, че след
26 години изтърпяване на ефективно наказание за още 4 години, не би могло
да се постигне толкова много положително въздействие, колкото едно
условно казано „потупване по рамото“ и условното предсрочно
освобождаване би могло да укаже ново положително действие и да се види,
че полагането на всички тези години усилия от страна на осъдения биват
възнаградени, каквато е и становището на психолога към затвора. Считам, че
този подход би бил много удачен в случая и би постигнал ефект, който се
цели с разпоредбите на НК както при определяне размера на наказанието,
така и по отношение кога да бъде наложена санкцията на условното
предсрочно освобождаване. Поради, което Ви моля да уважите молбата на С.
и да го освободите условно предсрочно.
ОСЪДЕНИЯТ С. /за лична защита/: Съжалявам за стореното от мен.
Аз мисля, че съм се променил предостатъчно. Не знам какво ще ме промени
повече ако лежа. Мисля, че за в бъдеще може да гарантирам, че ще си гледам
детето. Ако ми се даде нов шанс за живота ще гледам да бъда като всеки един
нормален човек. Моля съда да ми даде още 1 шанс, за да продължа напред.
СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Моля да уважите молбата ми. Ще бъда различен човек.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
4
След проведено тайно съвещание, СЪДЪТ постанови своята съдебен акт
в присъствието на страните:
Съдът, след като се запозна с приобщения по делото доказателствен
материал и след като отчете доводите на процесните страни отбелязва
следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл.440 НПК и е образувано по
повод депозирана молба от осъдения, лишен от свобода С. С. с отправено
искане за условно предсрочно освобождаване, съобразно закрепената за това
възможност в чл.70 ал.1 т.1 НК.
В днешното с.з. в хода на съдебните прения процесните страни излагат
подробни съображения в подкрепа на защитаваната от тях теза, които
съображения са отразени по-горе в съставения протокол, поради което е
излишно тяхното преповтаряне в мотивационно-съобразителната част на
съдебния акт.
Молбата се явява процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес, предопределен от факта на
изтърпяване по настоящем на наказание ЛСВ.
Въз основа на приложените материали се установява по безспорен
начин обстоятелството на изтърпяване по настоящем от страна на молителя
на наложеното му наказание ЛСВ за срок от 30 години.Същият е осъден по
НОХД № 835/2002г. по описа на СГС с постановена Присъда №
422/15.12.2003г. и наложено му наказание Доживотен затвор за извършено
престъпление по чл.116 ал.1 т.10 вр.чл.115 НК. В последствие и по отношение
на молителя е постановена още една осъдителна присъда – по НОХД №
2374/2000г. СГС с присъда № 58/12.10.2006г. го признава за виновен в
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 НК, като му налага наказание
ЛСВ за срок от 2 години, а с последващо нарочно определение на лицето е
определено за изтърпяване едно общо наказание в размер на най-тежкото
такова, измежду двете горепосочени, а именно Доживотен затвор при
първоначален специален режим на изтърпяване.
На 22.03.2002г. осъденият С. постъпва в СЦЗ за изтърпяване на
наложеното му наказание.В първоначалния период на адаптация в затвора се
наблюдават извършени редица дисциплинарни нарушения, санкционирани по
предвидения в ЗИНЗС ред и налагани съответни дисциплинарни
наказания.Първоначалната оценка на риска от рецидив е с висока стойност от
88 точки, на същата е редуцирана с течение на времето и по настоящем е 58
точки, като съгласно изготвения актуален доклад от ИСДВР, единствената
зона с ясно изразени дефицити е свързана с отношението му към
правонарушението, тъй като все още не приема причинената от него вреда, не
приема изцяло отговорността за криминалното си поведение и частично
осъзнава факторите, допринесли за извършване на престъпното деяние.
Видно от приобщената доказателствената съвкупност, поведението на
настоящия молител търпи положителна промяна – активно участва в
5
предлаганите в СЦЗ дейности, проявява разбирателство и положително
отношение към останалите лишени от свобода.За посочената активност
режимът на изтърпяване на наложеното наказание е заменен от специален на
строг.
От фактическа страна следва да се отбележи и обстоятелството, че по
силата на нарочно определение на СГС от 30.09.22г., постановено по ЧНД №
489/22г. и влязло в законна сила на 08.10.22г., на осн.чл.450 ал.3 НПК вр.
чл.38а ал.3 НК е заменено изтърпяваното от С. наказание Доживотен затвор с
наказание ЛСВ за срок от 30 години.
При така събраната и приета от съда доказателствена съвкупност и във
вр. със законово регламентираните в чл.70 ал.1 т.1 НК предпоставки за УПО,
констатира, на първо място, че безспорно е налице първата от тях, свързана с
времевата продължителност на изтърпяване на наказанието. В частност, съгл.
горната норма към днешна дата осъденото лице е изтърпяло не по малко от
1/2 от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, а именно изтърпяно
е общо 25 години и 9 месеца, от които фактически 25 години 8 месеца и 16
дни и от работа 14 дни при оставащи за изтърпяване 4 години и 3 месеца.
На следващо място, Съдът намира, че не е налице другата кумулативно
предвидена предпоставка, а именно достатъчно доказателства за
окончателното поправяне на осъденото лице или поне за необратим процес в
тази насока.В тази вр. Съдът съобрази приобщените писмени доказателствени
източници, а именно документи от администрацията на пенитенциарното
заведение, където осъденото лице търпи наложеното му наказание „Лишаване
от свобода“ с изразено актуално становище за неговата личност, както и
съдържащите се в личното му затворническо досие № 277/2002г. писмени
материали, в частност, редицата Заповеди за налагане на дисциплинарни
наказания, първоначалният изготвен доклад и периодичните Експертни
психологически заключения, както и представените в днешното с.з. писмени
доказателства.
На тази доказателствена база се установява, че в рамките на
продължителния времеви период на фактическо изтърпяване на наложеното
наказание осъденият С. има както предоставени награди (последната такава
датира от 21.09.22г.), така и наложени дисциплинарни наказания за допуснати
дисциплинарни нарушения на режимните изисквания – последното наказание
е наложено със Заповед № 696/14.12.22г. и касае извършено нарушение,
изразяващо се във възникнал конфликт, прераснал в саморазправа.Този
последен факт се възприема от настоящия съдебен състав за значим в две
насоки – съответно от една страна се вземат предвид обективните
характеристики на извършеното нарушение, което както се посочи по-горе се
изразява в предприета саморазправа, а това поведение на осъдения се
припокрива с друго предходно нарушение, отново реализирано посредством
действия по саморазправа; а от друга страна се отчита времевия момент на
осъществяване на нарушението, който по данни от изготвения Доклад на
6
ИСДВР е непосредствено след произнасянето на СГС по реда на чл.450 ал.3
НПК и допуснатата замяна на наказанието Доживотен затвор с наказание
ЛСВ за срок от 30 години и преди преместването на лицето от зоната с
повишена сигурност.Т.е. наличието на извършени еднотипни дисциплинарни
нарушения се оценява за проява на определена упоритост от настоящия
молител, като моментът на реализиране на последното нарушение се явява
показателен за липсата на формирани трайни навици за спазване на
постановените правила дори и в хипотезата на създадени сериозни
ограничения на територията на Затвора и за единствена възпираща причина
се приема фактът на предприети от осъдения действия за облекчаване на
неговото положение.
Горните факти, наред с ясно изразеното становище в Доклада на ИСДВР
за необходимост от продължаване на корекционния процес с лишения от
свобода С. в насока реализиране на прогресивна система на устойчиви
персонални ценности се възприемат от този съдебен състав за
предопределящи при формиране на крайния извод за неоснователност на
процесната молба.Действително е налице промяна в първоначално
идентифицираната стойност на риск от рецидив и действително е налице
промяна в поведението на осъдения, но тази промяна не е устойчива и
постоянна такава, а по мнение на съда се дължи само и единствено на
желанието за облекчаване на собственото му положение.Т.е. не се
констатират доказателства за надхвърлящо обичайното и изискуемо се добро
поведение от лишения от свобода осъден в условията на легитимна изолация
от обществото в пенитенциарното заведение.Именно такива обаче, са
необходими, за да обусловят намаление на стойността от риска на рецидив,
респ. които да сочат към възможност за УПО, поради започнат процес на
поправяне, който за целите на УПО трябва да бъде не само започнат, а и вече
необратим такъв.
Доказаните обстоятелства на налагани на осъдения многобройни
наказания и обективираното от него интровертно поведение кореспондират
на горните изводи за липса на промяна в неговите субективни възприятия в
насока реализиране на законосъобразно поведение.При тези данни Съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани с доверие становищата на
затворническата администрация, тъй като същите са еднопосочни, обективни
и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства, които в
своята съвкупност по категоричен начин мотивират извод за липса на
императивно изискуеми по чл.70 ал.1 НК предпоставки за постановяване на
УПО.
Воден от гореизложеното и на основание чл.440 ал.1 НПК и чл.70 ал. 1 НК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. М. С. роден на
******* в Р. Северна Македония, гр. Скопие, за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка по наложеното му
наказание ЛСВ за срок от 30 години.
Определението подлежи на обжалване пред САС по реда на глава 22
НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:50
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
8