№ 270
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100901065 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Е.Б.К., действаща като ЕТ “К.-В.-Е. И.А”, ЕИК *******,
твърди, че съгласно Решение № 959/15.06.2015 г., постановено по т. д. №
8504/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VI-2 състав, следва да
заплати на настоящия ответник “Ю.Б.” АД, ЕИК *******, следните суми:
125 783,40 лева - главница, представляваща задължение по Договор за банков
кредит Продукт “Бизнес револвираща линия-плюс” № BL14015 от 13.03.2008
г. и Анекс от 27.06.2012 г. към договора, с настъпила предсрочна изискуемост
на 10.01.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 01.04.2013 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на сумата 8 599,71 лева за
периода от 21.10.2012 г. до 27.03.2013 г., такси в размер на сумата 371,53 лева
за периода 30.06.2012 г. – 27.03.2013 г., както и сумата от 4 852,15 лева -
разноски по делото, а именно: 2 695,09 лева - внесена държавна такса и
2 157,06 лева - адвокатско възнаграждение. Твърди, че решението на СГС е
влязло в сила по отношение на настоящия ищец на 23.07.2015 г. Твърди, че
“З.З.Т.” ООД е обжалвало решението на СГС единствено в частта относно
дължимостта на договорната лихва, като Апелативен съд – София е отменил
частично решението в полза на “З.З.Т.” ООД, което обаче е извън предмета на
спора по настоящото дело.
Твърди, че ответната банка е завела изпълнителното дело само срещу
настоящия ищец и претендира сумите единствено от нея въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 03.04.2013 г. по реда на чл. 417 от ГПК.
Твърди, че едва на 24.09.2020 г. ЧСИ е извършил релевантни изпълнителни
1
действия по изпълнителното дело, годни да прекъснат давността - запор
върху банкова сметка на длъжника в “Ю.Б.” АД, в която няма авоари, запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника ищец при работодател “К.В.Е.”
ЕООД, ЕИК *******, запор върху дружествените дялове на длъжника ищец в
“З.З.Т.” ООД и възбрана върху недвижим имот – офис № 2Б, находящ се в
град София, Столична община, район “Лозенец”, в сградата на ул. “*******.
Твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност на
основание чл. 117 от ЗЗД, тъй като от влизане в решението на СГС на
23.07.2015 г. до датата на наложените запори и възбрана (24.09.2020 г.) са
изтекли повече от необходимите пет години, респективно три години.
Твърди, че поради погасяването на главницата по давност, погасена по
давност е и претенцията за лихви за забава за периода.
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че не дължи на
ответника сумите по изпълнителен лист от 03.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. №
14190/2013 г., СРС, 26 състав, установени с влязло в сила Решение № 959 от
15.06.2015 г., постановено по т.д. № 8504/2013 г., СГС, VI-2 състав, а именно:
125 783,40 лева - главница, представляваща задължение по Договор за банков
кредит Продукт “Бизнес револвираща линия-плюс” № BL14015 от 13.03.2008
г. и Анекс от 27.06.2012 г. към договора, с настъпила предсрочна изискуемост
на 10.01.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 01.04.2013 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 8 599,71 лева за
периода от 21.10.2012 г. до 27.03.2013 г., такси в размер на сумата 371,53 лева
за периода 30.06.2012 г. – 27.03.2013 г., както и сумата от 4 852,15 лева -
разноски по делото, а именно: 2 695,09 лева - внесена държавна такса и
2 157,06 лева - адвокатско възнаграждение, поради погасяване по давност.
Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В дадения срок ответникът “Ю.Б.” АД подава отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва,
че банката се е снабдила с изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, че
между страните е водено исково производство по чл. 422 от ГПК (по т. д. №
8504/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VI-2 състав), както и датата
на влизане в сила на съдебното решение – 23.07.2015 г. Не оспорва и че са
предприети изпълнителни действия от ЧСИ Н..М в рамките на изпълнително
дело № 2841/2020 г.
Оспорва твърденията на ищеца, че в периода 23.07.2015 г. - 24.09.2020 г.
(до предприемане на изпълнителните действия по изпълнително дело №
2841/2020 г.) е изтекла петгодишната погасителна давност по чл. 117 от ЗЗД
за установеното със съдебен акт вземане, за което е издаден изпълнителния
лист. Сочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Сочи, че поради това считано от 13.03.2020 г., което е преди
изтичането на погасителната давност по чл. 117 от ЗЗД, за процесните
вземания, давностният срок е спрял да тече до отмяна на извънредното
положение. Сочи, че тази норма е действаща от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,
когато отпада временното спиране на придобивните и погасителните срокове,
съгласно §13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
2
здравето (обн. - ДВ, бр. 44/14.05.2020 г.), а сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в “Държавен вестник”, т.е. в случая
считано от 21.05.2020 г. Сочи, че поради това тези два месеца и седем дни
следва да бъдат добавени към крайната дата - 23.07.2020 г., на която съгласно
чл. 117 от ЗЗД е трябвало да изтече погасителната давност на вземането по
изпълнителния лист, и същата става 30.09.2020 г. Сочи, че в случая преди
тази дата – на 24.09.2020 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана на
имота, с което е прекъснал течението на погасителната давност. Сочи, че
поради това погасителната давност по чл. 117 от ЗЗД не е изтекла в полза на
ищеца.
Ответникът сочи, че е налице и друго по-ранно прекъсване на хода на
погасителната давност, което представлява насрочване на публична продан
върху същият имот за периода 16.11.2015 г. - 16.12.2015 г., извършено по
изпълнително дело № 20138580401092 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на
КЧСИ, което изпълнително дело е било образувано по същия изпълнителен
лист, който впоследствие е изтеглен от банката взискател и е образувано
делото при ЧСИ Н..М. Сочи, че след 16.12.2015 г. (крайната дата на
насрочената публична продан) е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност за вземането по изпълнителния лист, която не е изтекла
към датата на изпълнителните действия, предприети на 24.09.2020 г. от ЧСИ
Н..М по изпълнително дело № 2841/2020 г.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото и се установява от събраните по
делото доказателства, че с изпълнителен лист, издаден на 03.04.2013 г. по
ч.гр.д. № 14190/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, Е.Б.К.,
действаща и като ЕТ “К.-В.-Е. И.А”, ЕИК *******, и трети за делото лица
“З.З.Т.” ООД и К.Г.П. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора и
настоящ ответник “Ю.Б.” АД сумата от 125 783,40 лева - главница,
представляваща задължение по Договор за банков кредит Продукт “Бизнес
револвираща линия-плюс” № BL14015 от 13.03.2008 г. и Анекс от 27.06.2012
г. към договора, с настъпила предсрочна изискуемост на 10.01.2013 г., ведно
със законна лихва за периода от 01.04.2013 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на сумата 8 599,71 лева за периода от 21.10.2012 г.
до 27.03.2013 г., такси в размер на сумата 371,53 лева за периода 30.06.2012 г.
– 27.03.2013 г., както и сумата от 4 852,15 лева - разноски по делото, а
именно: 2 695,09 лева - внесена държавна такса и 2 157,06 лева - адвокатско
възнаграждение.
С Решение № 959/15.06.2015 г., постановено по т.д. № 8504/2013 г. по
описа на Софийски градски съд, VI-2 състав, е признато за установено, че
длъжниците ЕТ “К.-В.-Е. И.А” и трето за делото лице “З.З.Т.” ООД дължат на
банката гореописаните суми, и са отхвърлени исковете срещу К.Г.П.. Видно
от удостоверяването върху решението, същото е влязло в сила на 23.07.2015 г.
само в частта, с която е отхвърлен искът срещу К.П..
3
С Решение № 480/01.03.2017 г. по т.д. № 1315/2016 г. по описа на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, е отменено
решение № 959/15.06.2015 г. по гр.д. № 8504/2013 г. по описа на СГС, ТО, 2
състав, в частта, в която е уважен предявения от “Ю.Б.” АД срещу “З.З.Т.”
ООД иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК, като е
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца изискуема договорна
лихва в размер на 8 599,71 лева, начислена за периода от 21.10.2012 г. до
27.03.2013 г., за която сума е издадена на 03.04.2013 г. заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по гр.д. № 14190/2013 г. на СРС, 26 състав, и вместо това постановява, че
отхвърля този иск; в останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила, потвърждава решението и осъжда банката да заплати на “З.З.Т.” ООД
сумата в размер 880 лева – разноски пред САС. Видно от удостоверяването
върху решението на САС, същото е влязло в сила на 29.12.2017 г.
С оглед на необжалването на решението на СГС от настоящия ищец, то
следва да се приеме, че решението на СГС е влязло в сила на 23.07.2015 г.
спрямо него.
Представено е от ответника съобщение с изх. № 47504/28.10.2015 г. по
изпълнително дело № 20138580401092 по описа на ЧСИ У.Д., за насрочена
публична продан, която ще се извършва от 9,00 часа на 16.11.2015 г. до 17,00
часа на 16.12.2015 г.
Представени са от ищеца книжа по изпълнително дело №
20208410402841/2020 г. по описа на ЧСИ Н..М, включително покана от
16.12.2020 г. със съобщение за наложени запори и разпореждания от
24.09.2020 г. за налагане на възбрана и запори.
Изискан е и препис от изпълнително дело № 20208410402841/2020 г. по
описа на ЧСИ Н..М, което е образувано въз основа на процесния
изпълнителен лист по молба с вх. № 057453/03.08.2020 г., подадена от “Ю.Б.”
АД срещу Е.Б.К., действаща като ЕТ “К.-В.-Е. И.А”. В молбата е поискано
извършването на изпълнителни действия – запор върху банкови сметки на
длъжника, запор върху възнаграждението на длъжника по трудово или
служебно правоотношение. По изпълнителното дело са извършвани справки
касателно установяване на имуществото на длъжника, както и са извършвани
принудителни действия.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно нормата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. На длъжника е предоставена
възможност чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването
на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от силата на
пресъдено нещо, т.е. новонастъпили факти. Новите факти следва да са
настъпили след влизане в сила на решението, което се изпълнява.
В случая искът се основава на твърдения за нововъзникнали факти, а
именно изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя
4
допустимостта на иска касателно изпълняемото право съобразно
предпоставките, предвидени в чл. 439 от ГПК.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че ищецът е длъжник в производството по
изпълнително дело № 2841/2020 г. по описа на ЧСИ Н..М.
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя “Ю.Б.” АД
от 03.08.2020 г. (л. 69-71 от настоящото дело), въз основа на гореописания
изпълнителен лист.
Легитимиран ответник по иска е носителят на материалното право. В
случая процесният изпълнителен лист е издаден в полза на ответника “Ю.Б.”
АД, срещу който е предявен искът.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест при
отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване положителните факти, които
опровергават твърдението за несъществуване на вземането му, а именно, че са
извършвани изпълнителни действия от съдебния изпълнител за събиране на
процесното вземане, водещи до прекъсване на течението на давностния срок,
съответно спиране на давностния срок.
В случая за процесните вземания е издаден изпълнителен лист по реда
на чл. 417 от ГПК и същите са признати за установени с влязло в сила
Решение № 959/15.06.2015 г., постановено по т. д. № 8504/2013 г. по описа на
Софийски градски съд, VI-2 състав. След като вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата погасителна давност е пет години,
съгласно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
В т. 10 на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (чл.
330, ал. 1, б. д) от ГПК отм.), новата погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила Постановление
№ 3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
Съгласно чл. 116, б. в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. С оглед спецификата на
изпълнителния процес, давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Следователно
за прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата
са изминали повече от пет години, за да се приеме, че е погасено по давност
правото на принудително изпълнение на вземането - предмет на
изпълнителното производство.
В случая от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че преди образуването на горепосоченото изпълнително дело №
20208410402841/2020 г. по описа на ЧСИ Н..М е било образувано предходно
изпълнително дело № 20138580401092 по описа на ЧСИ У.Д., по което е
проведена публична продан върху имот на настоящия ищец в периода
16.11.2015 г. - 16.12.2015 г. С това е прекъсната погасителната давност за
процесните вземания спрямо ищеца и след тази дата е започнала да тече нова
5
погасителна давност.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че въз
основа на гореописания изпълнителен лист е образувано по молба от
03.08.2020 г. на взискателя и настоящ ответник, изпълнително дело №
20208410402841/2020 г. по описа на ЧСИ Н..М. В молбата са посочени
способи за изпълнение, като е поискано налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника, запор върху възнаграждението на длъжника по трудово
или служебно правоотношение. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, като съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. С молбата на взискателя от 03.08.2020 г. за
предприемане на принудително изпълнение за събиране на процесните
вземания чрез поисканите изпълнителни способи е прекъсната отново
погасителната давност. С оглед на горното, от 16.12.2015 г. до 03.08.2020 г.,
когато отново е прекъсната погасителната давност, не е изтекъл предвидения
от закона петгодишен срок.
Следва да се посочи също, че вписването на едно физическо лице като
едноличен търговец не води до създаване на нов правен субект, а само до
реализиране на неговата търговска правосубектност и физическото лице
отговаря с цялото си имущество за дейности, които е извършвал като ЕТ.
Едноличният търговец отговаря за всички свои задължения (по търговски и
граждански правоотношения) с едно и също свое имущество (така в Решение
№ 80/26.087.2012 г. по т.д. № 287/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.;
Коментар на Търговския закон. Книга първа, проф. д-р О.Г., 2000 г., стр. 184).
Поради това съдът не обсъжда издаването на изпълнителния лист за
процесните вземания и срещу едноличния търговец, и срещу физическото
лице.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че дори и да се
приеме твърдението на ищеца, че първото изпълнително действие спрямо
него е извършено по изпълнително дело на ЧСИ Н..М на 24.09.2020 г., което
съдът не споделя по гореизложените съображения, то пак не е изтекъл
законоустановеният давностен срок за погасяване на процесните вземания. В
периода от 23.07.2015 г. – 24.09.2020 г. попада периода на извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяна на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Следователно давностният срок не тече в периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. Съгласно § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), течението на спрения срок по
време на извънредното положение продължава да тече след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в “Държавен вестник”, т.е. считано от
21.05.2020 г. С оглед на горното за изтичането на давностния срок, който
според ищецът тече от 23.07.2015 г., е необходим срок, обхващащ остатъка от
първоначалния срок, както и добавяне на периода на спирането от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. включително, т.е. общо 68 дни или 2 месеца и 7 дни (в този
смисъл в Определение № 15/29.01.2021 г. по ч.гр.д. № 4042/2020 г. по описа
на ВКС, Г.К., I Г.О., като даденото разрешение относно преклузивния срок по
чл. 172 от ЗЗД е приложимо и в разглеждания случай; Определение №
200/26.04.2021 г. по ч.т.д. № 317/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., като
6
даденото разрешение относно преклузивния срок по чл. 649 от ТЗ е
приложимо и в настоящия случай).
Изчислено по този начин давностният срок за погасяване на процесните
вземания би изтекъл на 30.09.2020 г., а изпълнителните действия са
предприети от взискателя преди тази дата, с което е прекъснато течението на
давността съгласно разпоредбата на чл. 116, б. в) от ЗЗД и е започнала да тече
нова погасителна давност.
Неоснователни са и доводите на ищеца, изложени в писмените бележки
по спора, че давностният срок, спрял да тече на 13.03.2020 г., е продължил да
тече от 17.04.2020 г. с оглед изменението на редакцията на чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/2020 г., в сила от 09.04.2020 г.). Предвид изменението
на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от горецитирания закон, от съдържанието на
нормата отпада “други срокове, предвидени в нормативни актове”, като по
отношение на давностните срокове, с които се погасяват права от
частноправни субекти, съдържанието на нормата се запазва. Поради това
цитираното изменение на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/2020 г., в сила от
09.04.2020 г.) не се отразява на спирането на давностния срок за процесните
вземания, а същият е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г.
С оглед на горното съдът намира, че ответникът, който носи
доказателствената тежест за това, установява извършването на принудителни
изпълнителни действия за събиране на процесните вземания, прекъсващи
давностния срок. От друга страна, ищецът не доказва настъпилия след
приключване на съдебното производство, в което е издаден изпълнителния
лист за процесните вземания на ответника, факт от значение за
изпълняваното право, а именно погасяване на вземанията по давност.
По изложените съображения съдът намира, че предявените отрицателни
установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответникът има право на разноски. В
проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ответника
заявява, че не претендира разноски по настоящото дело, а и не представя
доказателства за извършването на такива, поради което разноски по делото не
му се присъждат.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Б.К., ЕГН **********, действаща като
ЕТ “К.-В.-Е. И.А”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, район “Кремиковци”, кв. “Враждебна”, местността
“Тополите”, против “Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район “Витоша”, ул. “*******, искове с правно
основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено,
че не дължи на “Ю.Б.” АД сумите по изпълнителен лист от 03.04.2013 г.,
7
издаден по ч.гр.д. № 14190/2013 г., СРС, 26 състав, установени с влязло в сила
Решение № 959 от 15.06.2015 г., постановено по т.д. № 8504/2013 г., СГС, VI-
2 състав, а именно: 125 783,40 лева - главница, представляваща задължение по
Договор за банков кредит Продукт “Бизнес револвираща линия-плюс” №
BL14015 от 13.03.2008 г. и Анекс от 27.06.2012 г. към договора, с настъпила
предсрочна изискуемост на 10.01.2013 г., ведно със законна лихва за периода
от 01.04.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
8599,71 лева за периода от 21.10.2012 г. до 27.03.2013 г., такси в размер на
сумата 371,53 лева за периода 30.06.2012 г. – 27.03.2013 г., както и сумата от
4 852,15 лева - разноски по делото, а именно: 2 695,09 лева - внесена
държавна такса и 2 157,06 лева - адвокатско възнаграждение, поради
погасяване по давност, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8