Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1428 01.12.2022 година
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
на трети ноември две хиляди и двадесет и втора година в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
2.
ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на
прокурора Соня Петрова, като разгледа докладваното от съдията Икономов
касационно административно дело № 1583 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на Д.Ч.Г.,
ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, против решение № 766/10.06.2022
г, постановено по адм. дело № 2385/2021 г. по описа на Административен съд-
Бургас. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният
от касатора иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието за сумата от 25 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 09.11.2020 г. до 13.08.2021
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното и́ изплащане.
В касационната жалба са развити доводи за
неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, и необоснованост - съставляващи касационни основания по чл. 209, т.
3 от АПК. В нея се сочи, че не е изпълнено от ответната страна задължението да
осигури подходящи условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в резултат на което касаторът е подложен на стрес, емоционално и морално страдание от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Подробно са изброени твърдените
нарушения и е формиран извод за наличие на установените в чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС материалноправни предпоставки. Наведени са също доводи за допуснато от
първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствени правила.
Твърди се, че са игнорирани от съда събраните в производството гласни доказателства,
в резултат на което са формирани неправилни изводи по съществото на спора. По
същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на
исковата претенция.
В съдебното заседание, жалбоподателят не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“- София представя писмен отговор на жалбата. Не изпраща
представител в съдебното заседание, редовно уведомен.
Прокурорът от ОП - Бургас дава заключение
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова
молба от Д.Ч.Г., с която е заявена искова претенция за заплащане на сумата от 25
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на изтърпяване на
наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Дебелт-1“ към Затвора гр. Бургас за
периода 09.11.2020 г. до 13.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно и́
изплащане.
В исковата молба са наведени твърдения за незачитане на човешките му права, изразяващи се в
психически тормоз, дискриминация, чувство за малоценност, безпомощност,
породени от ограничения му достъп до района на общежитието, престоя му в
непригодни съгласно изискванията на чл.71а от ППЗИНЗС помещения, третирането му
в условията на строг режим, неизпращането на жалбите му до ГДИН и до съда.
По-конкретно възразява за: настаняване и обитаване на малко по площ помещение;
липса на препарати и пособия за почистване; наличие на хлебарки и дървеници и
безрезултатна дезинсекция и дератизация; предоставяне на малко количество
храна, с лошо качество, развалена и с изтекъл срок. За тази донесена му при
свиждане посочва, че се третира от надзирателите като се реже на половина,
което е причина за бързото и разваляне, за което до принася и липсата на
хладилник за съхранение; ограничен достъп до лавката до 1 час на ден в
диапазона 12,30-13,30ч., което ограничава възможността за пазаруване поради
формиране на опашки и и липса на график, както и за ограничена възможност за
закупуване на тонизиращи напитки до 2 бр. на ден; ограничен престой в двора на
общежитието за по 60 мин. сутрин и веднъж следобед на ден, за който посочва, че
е малък по размер, около 100 кв.м. и недостатъчен за 80 човека при липса на
маси и пейки, като недостатъчният престой на открито влияе негативно на
здравословното му състояние; ограничена продължителност на свижданията с
близки и роднини, както и провеждането
им през преграда чрез интерком и
неизпращане на изходяща кореспонденция – писма и жалби.
С постановеното по спора решение заявената
претенция е отхвърлена.
От фактическа страна по делото е установено, че ищецът
е постъпил в затвора Бургас на
29.10.2020г., с начало 28.09.2020г. е започнал да изтърпява наказание при
първоначално определен общ режим, а от 02.02.2021 г. при лек режим и е
освободен от затвора Бургас на 13.08.2021 г. При постъпването си Г. е настанен
в Приемно отделение на корпуса на затвора, а от 05.11.2020 г. до
освобождаването си е бил настанен в ЗООТ „Дебелт-1“ към затвора Бургас.
От представена по делото справка,
изготвена от инспектор СДВР Милена Маджурова, е установено, че през процесния период Г. е бил настанен в спални
помещения № 251, № 259 и № 255 в ЗООТ
„Дебелт-1“, които са с размери от 19.38 до 21.02 кв. м., като в тях се настаняват
четирима или петима лишени от свобода, в зависимост от квадратурата, съобразно
изискването за минимум 4 кв. м. жилищна площ на човек. Помещенията са
обзаведени с метални легла и шкафове, съответстващи на броя на настанените,
маса и столове. Прозорците са с размери 1,60м х 1,40м., с поставени решетки,
които не препятстват достъпа на естествена светлина. Помещенията се проветряват
по естествен начин - чрез отваряне на врати и прозорци. Отоплението се извършва
чрез централно парно с монтирани радиатори във всички спални помещения. Във
всяко спално помещение има обособен санитарен възел - душ, тоалетна и умивалня,
които са на разположение на лишените от свобода денонощно. Непрекъснато се
подава течаща вода, а топла вода- два пъти дневно по утвърден график. Осигурена
е възможност за пране и изсушаване на дрехите на лишените от свобода в
специално оборудвано перално помещение, съгласно изготвен график. Осигуряват се
хигиенни материали и препарати на база общата квадратура на обитаваните
помещения, които се предоставят от администрацията на затвора на лишения от
свобода, назначен за отговорник на групата.
От приложения график за разпределение на
времето на лишените от свобода, изготвен на основание чл. 27б от ППЗИНЗС, е
установено, че престоят на открито за всеки от лишените от свобода е с
продължителност по един час и два пъти дневно, във времето от 08:30 ч. до 11:30
ч. и от 13:30 ч. до 17:30 ч. Съобразно изготвен график от 28.04.2021 г., във
връзка с откриване на ново място за престой на открито, престоят е
разрешен от 08:30 ч. до 11:30 ч. и от
13:30 ч. до 17:30 ч. На мястото за престой на открито са монтирани спортни
уреди, позволяващи да се провеждат тренировки на открито. За лишените от
свобода е предвидено и време за спорт с продължителност половин час, както и
един час за тренировки в специално оборудвана фитнес зала. За времето от 12:30
ч. до 13:30 ч. е предвидено посещение на лавката.
Установено е, че е осигурена от
администрацията на затвора възможност за свиждания всяка събота и неделя,
съгласно график, както и видеоконферентна връзка веднъж месечно. Във връзка с
епидемиологичната обстановка и дадените препоръки от Националния оперативен щаб
за борба с разпространението на COVID-19, със заповед на началника на Затвора
Бургас е въведена промяна при провеждане на свижданията между лишените от
свобода и техните близки, като предвид невъзможността да се осигури физическа
дистанция не по-малко от 1.50 м., е решено свиждането да се провежда с прегради
и връзка с интерком, с цел опазване живота и здравето на служителите,
посетителите и лишените от свобода.
Медицинският център в ЗООТ „Дебелт“ е
посещаван от лишените от свобода по утвърден график, а при необходимост-
ежедневно. Прегледите са извършвани от общопрактикуващия лекар на затвора по
график всеки вторник и четвъртък сутрин, а при издадено направление за преглед
от специалист, лишените от свобода са конвоирани до съответното лечебно
заведение. Всеки четвъртък по график са конвоирани лишени от свобода до корпуса
на Затвора Бургас за преглед и лечение от стоматолог. Няма установени случаи на
отказ за предоставяне на спешна медицинска помощ по отношение на ищеца Г..
По делото е представена и утвърдена таблица № 1 за
състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от
свобода на Министъра на правосъдието, която е свързана с изхранването на
лишените от свобода, както и 6 утвърдени от началника на затвора Бургас
седмични менюта за изхранване на лишените от свобода за процесния период.
По делото са ангажирани и свидетелски показания на С.Ш.,
които е постъпил в затворническото общежитие на 03.03.2021 г., като е бил в
един коридор с ищеца Г., които са частично кредитирани от съда.
При така установената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е направил следните правни изводи.
По отношение на оплакванията на жалбоподателя за
настаняване и обитаване на малко по площ помещение, както и липса на препарати
и пособия за почистване, е прието, че спалните помещения, в които Г. е
пребивавал съответстват на изискванията за необходима площ за ползване на едно
лице и по отношение на ищеца е спазено минималното изискване за площ в спално
помещение от 4 кв.м. на всеки лишен от свобода, съгласно чл. 43, ал.4 ЗИНЗС.
Обоснован е извод, че помещенията са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща вода, обзаведени са с отделни легла и шкафчета за лични вещи,
като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а
отоплението се е осъществявало посредством централно парно.
Във връзка с оплакванията на ищеца за липсата на
препарати и условия за почистване е изложено, че хигиената в спалните и общите
помещения на групите се поддържа ежедневно от самите лишени от свобода -
хигиенисти и дежурни по поддържане на чистотата и хигиената, като в началото на
всеки месец получават необходимите материали за поддържане хигиената в
помещенията и коридора, поради което са изпълнени минималните изисквания на
ЗИЗНЗС и ППЗИНЗС.
За неоснователни са приети и оплакванията
на ищеца за непредприемане от страна на администрацията на мерки по
обезпаразитяване на спалните помещения. Съдът е анализирал представения договор
за възлагане на обществена поръчка сключен между ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ и
ГДИН, както и представените протоколи за
извършена ДДД обработка като е приел, че е извършвана дезинсекция в
Затворническо общежитие, включително против хлебарки и дървеници, както следва:
27.01.2021г., 12.03.2021г., 07.05.2021г.,
03.06.2021г., 29.07.2021г., 07.09.2021г.. Установено е, че през периода на епидемиологичната обстановка ежедневно е
извършвана и дезинфекция на помещенията три пъти дневно. Въз основа на
тези доказателства е обоснован извод, че от страна на ГДИН са извършени
действия по подобряване хигиената и здравословните условия на спалните
помещения, а наличието на хлебарки и дървеници
не е в резултат от незаконосъобразното бездействие на затворническата
администрация. Изложени са мотиви, че не е доказано да е нарушена и
разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Прието е, че храненето е било
организирано в съответствие с горепосочената разпоредба – предоставяла се
безплатна храна, достатъчна по калориен и химически състав съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието. Изхранването е било 3 пъти дневно
съгласно утвърдено меню, с предлагано 4 вида меню според предпочитанията на
лишените от свобода: общо, вегетарианско, мюсюлманско и диетично поради което
не е доказано твърдението да е предлагана негодна храна – мухлясала, развалена,
с червеи и такава извън срока на годност.
За недоказани са приети и твърденията на ищеца касаещи
престоят на открито и достъпът до лавката на затвора. Съдът е счел, че няма
нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, тъй като съгласно
справката и предвид графика, който е бил в сила до 28.04.2021 г. престоят на
открито се е провеждал 2 пъти на ден по един час, в последствие с такъв,
изготвен на 28.04.2021г. във връзка с откриване на ново място за престой на
открито, предназначено само за лишените от свобода от ЗООТ „Дебелт 1“ престоят е
бил разрешен от 08:30 часа до 11:30 часа и от 13:30 часа до 17:30 ч.. Обоснован е извод, че затворническата администрация
не само е спазила посоченото нормативно изискване, но и го е разширила в
интерес на лишените от свобода. За недоказани са приети и твърденията за
ограничен достъп до лавката на общежитието, като тази възможност също е била обезпечена ежедневно видно от
представените от ответника графици.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че не се установява и твърдяното от ищеца нарушение
на чл. 71а от ППЗИНЗС, тъй като на лишеният от свобода е осигурена възможност
да се придвижват без придружител свободно в определеното за това време, като на
лишените от свобода е осигурено подходящо за това място.
За неоснователни са приети и
оплакванията, свързани с ограничение на свижданията на лишените от свобода,
доколкото от данните по делото се установява, че такава възможност им е
предоставяна в съответствие с конкретната епидемиологична обстановка и при
спазване на мерките за безопасност. Съдът е преценил, че свижданията са се
провеждали по утвърден график, през преграда и връзка с интерком, с цел
опазване живота и здравето на служителите, посетителите и лишените от свобода,
осигурена е и видеоконферентна връзка, поради което не може да бъде възприето,
че предприетите от затворническата администрация мерки за безопасност
представляват нечовешко отношение, а точно обратното – грижа за живота и
здравето на лишените от свобода.
За недоказани са приети и твърденията за
незаконосъобразни действия и/или бездействия по отношение на водената
кореспонденция, Съдът е преценил, че изолирано остава изявлението на ищеца, че
служителите на затворническото общежитие редовно му отказват да изпращат писма
и жалби. Позовал се е на свидетелските показания на свидетеля Ш., от които е
установено, че кореспонденцията винаги е вземана. Изложени са мотиви, че по отношение на ищеца не е имало случай да се откаже
изпращането или предаването на кореспонденция, като винаги е получавал и
исканите от него изходящи и регистрационни номера, тъй като същите се
регистрират в съответните дневници.
Като недоказани са приети и твърденията на ищеца, че
фактически е търпял наказанието си при строг режим, предвид налаганите
ограничения в придвижването му. Съдът е преценил. че от представената по делото
справка, наказанието „лишаване от свобода” в ЗОООТ „Дебелт 1” е търпяно от
ищеца в условията на общ режим. По делото не се доказва да е било нарушено
някое от изискванията на чл. 52 ППЗИНЗС, дори напротив – ищецът е бил настанен
в общежитие от открит тип, като е имал свободен достъп до всички помещения на
втори етаж на корпус В1, както и директен достъп до мястото за престой на
открито, като достъпа до карето е бил целодневен според свидетелските показания
на свидетеля Ш..
Съдът се е позовал и на резултатите от извършена
проверка в ЗООТ „Дебелт 1“ в периода 31.08.-04.09.2020г., възложена от
Омбудсмана на Република България, обективирани в доклад на Националния
превантивен механизъм, във връзка с която са направени констатации и са дадени
препоръки на министъра на вътрешните работи, на главния директор на ГД „ИН“
София и на началника на Затвора град Бургас. По отношение на ОЗТ „Дебелт“ е посочено, че това е най-модерното
пенитенциарно заведение от закрит тип, в което има стая за среща с адвокат и
място за провеждане на свиждане, позволяващо спазване на необходимата
дистанция, както и възможност за провеждане на онлайн свиждане, в присъствието
на работник „Социални дейности“.
В обобщение, и във основа на извършен цялостен анализ
на предявената искова претенция е обоснован извод, че по делото не е установено
Д.Г. докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Дебелт -1“, през
периода от 09.11.2020 г. до 13.08.2021 г., да е бил подлаган на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради
което предявения иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС е отхвърлен като
неоснователен.
Според мнозинството от членовете на настоящия съдебен
състав касационната жалба е неоснователна.
За да се уважи предявената искова
претенция за вреди е необходимо да се установи кумулативна наличност на
установените в разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС материалноправни
предпоставки: акт; действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, в нарушение на чл. 3 от същия закон; вреда (която се
презумира на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и пряка причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
С нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е
въведена забрана за подлагане осъдените и задържаните под стража на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от същия
закон за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразени в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, като факторите, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, не са
изброени изчерпателно. По силата на ЕКПЧОС и ЗИНЗС държавата е длъжна да
осигури подходящи условия за изпълнение на наказанието, при зачитане човешкото
достойнство на осъдените лица. Според мнозинството от съдебния състав,
установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност, сочат изпълнение на
това задължение през процесния период от 09.11.2020 г. до 13.08.2021 г., по отношение на
касатора.
От представената по делото схема на корпус
„В“ втори етаж и корпус „В1“ на ЗООТ „Дебелт -1“ се установява, че спални
помещение с № 259, № 255 и № , в които е бил настанен касаторът, са съответно с
площ 21,02 кв./м, 19,41 кв./м и 19,41 кв./м като в тях са били настанени пет човека в №
259 и по четирима в останалите две килии поради което, правилно е прието, че
същите отговарят на изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Действително, в така
посочената площ се включват тази на банята, леглата, шкафчета и др., но в
закона не е пояснено, че минимално допустимите 4 кв./м следва да бъде чиста
жилищна площ, поради което са неоснователни изложените доводи в тази насока. В
помещението е осигурено нормативно предвиденото и необходимо обзавеждане, и е
обособен санитарен възел- тоалетна и баня, като топла вода се подава два пъти
дневно, по график. Осигурена е възможност за ежеседмично пране и изсушаване на
дрехите, както и за поддържане чистотата на спалното помещение - осигурявани са
санитарни и почистващи материали и препарати от страна на администрацията на
затвора, предоставяни на груповия отговорник, като следва да се отбележи, че
съгласно нормата на чл. 88а, ал. 1 от ППЗИНЗС поддържането на хигиената в
помещението е задължение на настанените в него лишени от свобода и тяхното
бездействие в тази насока не може да обоснове отговорност на администрацията на
затворническото общежитие.
От представеният по делото договор ДЗЗД
„Фаворит мениджмънт“, безспорно се установява, че ответникът е възложил на
посоченото юридическо лице да извършват срещу съответно възнаграждение услуги
по дезинсекция- и дератизация. Видно от приложените протоколи за извършена ДДД
обработка, в ЗООТ „Дебелт“ периодично е извършвана дезинсекция, включително
против хлебарки и дървеници- на 27.01.2021
г., 12.03.2021 г., 07.05.2021 г., 03.06.2021 г., 29.07.2021г., 07.09.2021 г.., касаещи процесния период, изрично е отразено, че в
третираните помещения няма вредители.
Представените множество писмени
доказателства за извършена от лицензирани изпълнители дезинсекция, неоспорени
от касатора по надлежния процесуален ред, недвусмислено сочат предприемане от
ответната страна на необходимите мерки, с оглед изпълнение на задължението за
осигуряване на подходящи условия за изтърпяване на наказанието, при зачитане
човешкото достойнство на лишените от свобода и в частност на касатора, поради
което следва да се приеме, че не е налице твърдяното от последния бездействие и
унизително отношение. Събраните по делото гласни доказателства не променят този
извод, доколкото не съдържат конкретни сведения за правнорелевантни факти,
както и същите не съответстват на данните от събраните по делото писмени
доказателства за многократно третиране на помещенията, съдържащи и констатация
за липса на вредители. Ето защо и предвид установените по делото отношения с
касатора, сочещи възможна заинтересованост на свидетеля, показанията му не
могат да бъдат приети безрезервно и правилно не са съобразени в тази им част,
от първоинстанционния съд при формиране на изводите по съществото на спора.
Според данните от справката, изготвена от
инспектор СДВР, лишените от свобода получават безплатна храна, достатъчна по калориен
и химически състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието,
съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. В
затворническата кухня на ЗООТ „Дебелт-1“ храната се приготвя по „в съответствие
с Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти
на един лишен от свобода възрастен. На лишените от свобода се предоставя храна
три пъти дневно, като съобразно предпочитанията им и медицинските показания се
предлага четири вида хранително меню- общо, вегетарианско, мюсюлманско и
диетично. При тези данни съдът правилно е преценил, че са изпълнени
изискванията на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Не съставлява нарушение на тези
изисквания твърдяното от касатора обстоятелство, че се предоставят на лишените
от свобода храни с изтичащ срок на годност, щом този срок не е изтекъл. Както
правилно е приел първоинстанционният съд по делото не е доказано да е предлагана негодна храна – мухлясала,
развалена, с червеи и такава извън срока на годност.
Неоснователни са доводите на касатора касаещи престоят на
открито и достъпът до лавката на затвора. Съдът правилно е счел, че в
конкретния случай няма нарушение на чл.
86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, тъй като съгласно справката и предвид графика, който е бил
в сила до 28.04.2021 г. и новият изготвен след това престоят на открито се е
провеждал съгласно законовите изисквания. Дори с изготвения график на
28.04.2021г. във връзка с откриване на ново място за престой на открито,
предназначено само за лишените от свобода от ЗООТ „Дебелт 1“ престоят е бил
разрешен от 08:30 часа до 11:30 часа и от 13:30 часа до 17:30 ч.. В тази връзка обоснован е извода на съда, че
затворническата администрация не само е спазила посоченото нормативно
изискване, но и го е разширила в интерес на лишените от свобода, поради което
липсва незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието.
По отношение на оплакването за ограничен достъп до лавката на общежитието, същото е неоснователно, като
тази възможност е обезпечена ежедневно видно от представените от ответника
графици. В случая съдът основателно се е позовал и на разпоредбата на чл. 71,
ал. 13 от ППЗИНЗС, съгласно която във времето, определено за престой на
открито, лишените от свобода могат да закупуват желаните от тях стоки в лавката
на затвора. Това обстоятелство, съобразено с изготвения нов график от 28.04.2021г., с който
престоят е бил разрешен от 08:30 часа до 11:30 часа и от 13:30 часа до 17:30 ч.
води до правилен извод за неоснователност на претенцията в тази й част.
Правилни са изводите за неоснователност на
оплакванията за въведени ограничения при провеждане на свижданията. От данните
по делото е видно, че през процесния период са осигурявани на лишените от
свобода необходимите условия за провеждане на свиждания, при спазване на
въведените за територията на страната противоепидемични мерки. Свижданията са
провеждани по утвърден график, съобразен с изискванията на 86 от ЗИНЗС, като по
време на обявената със заповед на министъра на здравеопазването епидемична
обстановка те са осъществявани през преграда и чрез връзка с интерком, както и
чрез видеоконферентна връзка. Посочените мерки за безопасност са предприети с
цел опазване живота и здравето на служителите, посетителите и лишените от
свобода, и не би могло да се приеме, че представляват унизително или нечовешко
отношение към лишените от свобода.
Недоказани са твърденията на касатора, че
наказанието фактически е изпълнявано при строг режим, предвид налаганите
ограничения в придвижването му. Напротив, от събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че касаторът изтърпява наказанието в
общежитие от открит тип, със свободен достъп до всички помещения на втория етаж
в корпус В1, определени за ползване от лишените от свобода, и с постоянен
достъп до обособеното място за престой на открито, оборудвано с маси и столове.
В този смисъл са и констатациите, съдържащи се в доклада на Националния
превантивен механизъм за извършена проверка в ЗООТ „Дебелт 1“, възложена от
Омбудсмана на Република България, според които лишените от свобода в ЗООТ
„Дебелт 1“ се придвижват свободно и самостоятелно във всички помещения, които
са определени за тях (втори етаж на Корпус В 1) за времето от 08.30 часа до
17.30 часа. Не се установява от доказателствата по делото и твърдяното нарушение
на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.
Настоящият съдебен състав споделя изводите
на съда за липса конкретни данни за незаконосъобразни действия и/или
бездействия по отношение правото на касатора на кореспонденция. Съдът правилно
е преценил, че от показанията на свидетеля Ш. се установява, че
кореспонденцията на Г. е редовно взимана. Съгласно приложимата разпоредбата на
чл. 77 от ППЗИНЗС, молбите и жалбите на лишените от свобода
се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и
изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и
полученият отговор, поради което същите са проследими и изключват извода за
незаконосъобразни действия от страна на ответника по касация.
С оглед изложените съображения съдът
приема, че не са налице установените в нормата на чл. 284 от ЗИНЗС
материалноправни предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение.
Съдът намира за неоснователни и доводите
на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на
съдопроизводствени правила. В производството пред първата инстанция са събрани
посочените от страните доказателства, а оценката на същите е извършена в
съответствие с изискванията на процесуалния закон. Обосновано не са кредитирани
гласните доказателства в частта, противоречаща на приложените по делото писмени
доказателства, при отчитане възможната заинтересованост на разпитания свидетеля.
Мотивите на решението съдържат пълен анализ на приобщените доказателствени
източници и не може да се приеме, че съдържанието на последните налага други
фактически изводи. В заключение, не се установяват наведените касационни
основания, поради което обжалваното решение, като постановено при спазване на
съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се
остави в сила.
По отношение на претендираното от
ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в касационното
производство следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.
286 ЗИНЗС, а в ал.
2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал.
3 ЗИНЗС,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл.
10, ал. 4 ЗОДОВ и чл.
78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл.
144 АПК и чл.
143 АПК.
Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,
четиринадесети състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 766 от 10.06.2022 г., постановено по адм.дело № 2385/2021 г. по описа
на Административен съд - Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ГАЛИНА РАДИКОВА:
Не
споделям мнението на мнозинството от състава за законосъобразност на
обжалваното решение.
Считам предявеният пред първата инстанция иск за
частично основателен, като намирам за доказани твърденията на ищеца, свързани с
пребиваване в помещение с дървеници и хлебарки.
Не предпоставят извод за неоснователност на иска в
тази част наличието на договори и извършваните периодично действия по
дезинфекция на помещенията.
Действително ответникът е представил по делото
протоколи от извършени дезинсекция и дератизация на помещенията. Очевидно е
обаче, че предприетите действия (дори да се приеме, че същите са в сочения от
ответника обем) не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на
помещението от ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което
влошава в значителна степен качеството на живота. Тези изводи се потвърждават и
от показанията на свидетеля Ш., който заявява, че в помещението, в което са
настанени има хлебарки и дървеници.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да
осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, са длъжни да осигуряват на лишените от свобода
такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази
насока са разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република
България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно
задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко
унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена.
Визираният по-горе нормативен регламент на Конвенцията и Конституцията на
Република България подробно е развит в разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3
от ЗИНЗС.
Освен противоправно деяние, за наличието на
непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка
причинна връзка с противоправното деяние. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна
цялост, здраве и душевно състояние.
Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по
смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано, с оглед
целодневното поставяне под въздействието на инсекти, само по себе си
представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и
морално страдание.
Липсата на елементарен битов стандарт, свързан с
непрекъснато пребиваване в помещение, пълно с хлебарки и дървеници, и от тук
невъзможност за нормална почивка, е от
такова естество, че предизвиква във всяко психически здраво човешко същество
твърдяното от ищеца неудобство, което обосновава и наличието на настъпила
неимуществена вреда за него.
Претърпяното от ищеца не е нормална последица от
ограниченията, предвидени в закона, при изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
В производството по чл. 284 от ЗИНЗС
доказателствената тежест е за ответника, т. е. той трябва да представи
доказателства, чрез които да обори въведената с ал. 5 на текста, презумпция.
Доказателства, изключващи горните констатации, по
делото липсват.
Предвид изложеното намирам, че искът е доказан по
основание за процесния период, в частта, касаеща неосигуряване на нормални
санитарно- битови условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
поради наличие на дървеници и хлебарки в помещенията.
Според чл. 52 от ЗЗД при
претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по
справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на деянието,
извършено от служителите на ответника, както и естеството, и степента на
претърпените морални страдания, при отчитане периода, през който ищецът е бил
поставен под въздействие на установените неблагоприятни условия в ЗО „Дебелт”,
считам, че справедливото обезщетение е в размер на 800 лв.
Намирам, че като е отхвърли изцяло предявения иск
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и постановил
акт, който следва частично да бъде отменен.
СЪДИЯ: