Определение по дело №802/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по искане с вх. № 1600/18.02.2025 г. на ЕТ „СИСИГАН-С. НИКОЛОВ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Костенец, [улица], подадено чрез адв. Б. Х., за изменение на Решение № 636 от 13.02.2025 г., постановено по адм. дело № 802/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта му за разноските. Претендира се присъждане на 600 лв., платено адвокатско възнаграждение за производството пред Върховен административен съд.

В искането за изменение на процесното решение се твърди, че на основание чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК страната, която е поискала присъждане на разноски, и е представила на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, има право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Твърди се, че от наличните по делото писмени доказателства е видно, че от страна на молителя е налице изпълнение на разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Същите са поискани, представени и подробно описани в депозирания списък за разноски по чл. 80 от ГПК (л. 96 от настоящото дело).

Ответникът по искането, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., в писмено становище с вх. № 2516/17.03.2025 г., намира същото за неоснователно.

Административен съд – Пазарджик намира искането за изменение на решението по настоящото дело в частта му за разноските за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

С Решение № 636 от 13.02.2025 г., постановено по настоящото дело, с оглед изхода на спора, е уважено искането на жалбоподателя – ЕТ „СИСИГАН-С. НИКОЛОВ“ за присъждане на разноски за две инстанции в размер на 1400 лева, от които 700 лева за първата инстанция и 700 лева за касационната инстанция. Прието е за неоснователно направеното искане за присъждане на направени разноски пред Върховен административен съд, доколкото производството по обжалване на определението за спиране на делото е самостоятелно производство, разноски за което следва да присъдени от ВАС.

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Искане за изменение или допълване на съдебното решение/определение в частта за разноските като способ за неговото поправяне, се предприема, когато съдът не се е произнесъл по валидно заявено и своевременно направено искане за разноски, алтернативно когато съдът не е уважил направеното искане.

Настоящата касационна инстанция възприема становището, че по направеното искане за присъждане на разноски действително следва да се произнесе съдът в основното производство, чийто съдебен акт приключва делото, каквато е и преобладаващата практика на ВАС. Разноски обаче следва да се присъдят само ако същите са поискани своевременно в съответното съдебно производство – по образуваното съдебно производство пред ВАС. В този смисъл е и приетото в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което, макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

Тоест искането за изменение в частта за разноските, а именно да бъдат присъдени направените по делото разноски пред ВАС по адм. дело № 882/2024 г. би било основателно само и единствено, ако пред ВАС по посоченото дело е направено искане за присъждането им. В случая към момента на постановяване на Определение № 2147/22.02.2024 г. по адм. дело № 882/2024 г. по описа на ВАС, от страна на молителя не е било направено искане за присъждане на разноски, в това число и на адвокатско възнаграждение. Т. е направено едва с постъпилата по настоящото производство молба/становище с вх. № 54/06.01.2025 г. от процесуалния представител на касатора, с приложен списък за разноски по чл. 80 от ГПК. Обстоятелството, че искането за разноски (включително за производството пред ВАС) е заявено за първи път едва в настоящото касационо производство пред Административен съд - Пазарджик е изрично признато от касатора ЕТ „СИСИГАН-С. НИКОЛОВ“ в писменото му искане с вх. № 1600/18.07.2025 г.: "В настоящото производство жалбоподателят чрез мен - адв. Б. Х., негов процесуален представител е отправил искане за присъждане на разноски и е представил списък на разноските."

С оглед на това и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав счита, че искането за изменение в частта за разноските на Решение № 636 от 13.02.2025 г. по настоящото дело, относно разноските, направени пред Върховния административен съд, е просрочено, тъй като не е заявено пред ВАС до постановяването на Определение № 2147/22.02.2024 г. по адм. дело № 882/2024 г. по описа на ВАС, а същото е заявено за първи път почти една година по-късно и то в производството пред настоящия Административен съд – Пазарджик.

Затова искането за изменение на Решение № 636 от 13.02.2025 г., постановено по настоящото адм. дело № 802/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта му за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искане с вх. № 1600/18.02.2025 г. на ЕТ „СИСИГАН-С. НИКОЛОВ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Костенец, [улица], подадено чрез адв. Б. Х., за изменение на Решение № 636 от 13.02.2025 г., постановено по адм. дело № 802/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.