О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 03.10.2017г. гр. СЛИВЕН
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в закрито заседание на 03.10., в следния
състав:
Председател: МИНЧО МИНЕВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЕВ
гр. дело № 703 по описа
за 2016 година.
След като в
съда постъпиха писмените отговори на двамата ответници, съда насрочи делото в
открито заседание. При подготовка на делото за същото съдията-докладчик
констатира, че са налице пречки за това. Така е, защото ищцата насочва
претенциите си за обезщетяване на претърпяни от нея имуществени и неимуществени
вреди както срещу Държавно предприятие „Фонд затворно дело” със седалище
гр.София, така и срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, а
вземанията си основава на твърдения за осъществени спрямо нея дискриминационни
действия. Възможността такова лице да се обърне направо към съда с подобно
искане е открита, предвид текст на чл.71 ал.1 вр. чл.52 ал.2 от Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр./. С първата от тези разпоредби е уредена
родовата компетентност на съдилищата и това са общите, районни съдилища. В
случая един от ответниците- държавното предприятие, прави в писмения си отговор
възражение, че СлРС не е местно компетентен да разгледа спора, защото
седалището на този ответник е в гр.София. Съдът не споделя това, защото общата местна подсъдност по
чл.105 от ГПК, следва да се счита преодоляна от специалната, уредена с чл.115
от същия нормативен акт- в случая е безспорно, че ищцата претендира обезщетение
за вреди от непозволено увреждане.
Така също,
съгласно чл.74 ал.1 от ЗЗДискр., всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на
права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да
предяви иск за обезщетение по общия ред. когато обаче вредите са причинени от
незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни
лица, иска се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата вреди.
В случая Р.С.В.
е депозирала молбата си най-напред пред административния, а не пред гражданския,
съд- Административен съд- Сливен. Последният обаче е приел, че не
административните, а общите съдилища, следва да я разгледат. Видно от мотивите
на постановения от него съдебен акт- определение № 67/ 24.02.2016г. по адм.дело
№ 58/2016г., се е ръководил от съображението, че разграничителния критерий при
преценката кой съд е компетентен да разгледа даден иск, е дали незаконните
актове, неоснователните действия и бездействия са на държавни органи и при
административна дейност и е приел, че искове по чл.71 ал.1 от ЗЗДискр. следва
да се разглеждат от общите съдилища, когато лицето, осъществило дискриминацията
е правен субект, равнопоставен на ищеца и от административните съдилища- когато
дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. Продължение на това съображение са разсъжденията
на административния съд, че в случая наведените твърдения за неравно третиране
касаят цените в лавката към Затвора
гр.Сливен. Дейността по продажбата на хранителни и нехранителни стоки в тях се осъществява от
Държавно предприятие „Фонд затворно дело”, а тъй като то, съгласно чл.37 ал.1
от ЗИНЗС има статут на държавно предприятие по смисъла на чл.62 ал.3 от ТЗ и е
юридическо лице и то по същество осъществява търговска дейност, то то не е
държавен орган, а дейността по ценообразуване в лавките към местата за лишаване
от свобода не е административна. Следователно, отношенията между лишените от
свобода и ответниците са такива на равнопоставени субекти, поради което
предявения иск е от компетентността на общите съдилища. При това положение
Адм.съд Сливен е прекратил производството пред себе си и е изпратил спора за
разглеждане от СлРС. Последният е приел исковата молба на Р.В. и я е образувал
в настоящото гражданско дело, след което на двамата ответници са връчени
преписи от нея и те депозират, своевременно, писмени отговори.
При подготовка
на делото за съдебно заседание обаче съдията-докладчик установи обстоятелство,
убягнало му в момента, в който е приел, че е надлежно сезиран и е разпоредил на
ответниците да се връчи препис от исковата молба. Така е, защото разсъжденията,
изложени в горния абзац са верни, но те касаят само единия ответник- Държавно
предприятие „Фонд затворно дело” /ДП”ФЗД”/. В прекратителното си определение
Адм.съд- Сливен въобще не е коментирал, че ищцата основава паричните си
вземания на дискриминационни действия осъществени не само от този ответник, но
и от втория- ГД”ИН”. Така напр., на стр. втора от исковата молба ищцата описва,
че от влизането й в затвора пазарува необходимите й дрехи, продукти и др.стоки
от лавката на затвора, но цените им са няколко пъти по-високи от тези в
магазините извън затвора и поради това е налице дискриминация по лично и
обществено положение. В същото време, продължава ищцата, затворническата
администрация ни забранява по-голяма част от тези продукти да ни бъдат донесени
от нейните близки. Това според съда налага извод, че въпросната дискриминация
се осъществява освен от ДП”ФЗД”, така също и от ГД”ИН”. Освен това, на стр.
седма ищцата твърди за наличието на дискриминация и по пол- защото лишените от
свобода от мъжки пол имат възможност да закупуват от затворническата лавка
яйца, гъби, картофи и др., които приготвят върху котлон в килиите си и които
лишените от свобода от женски пол са възпрепятствани да купуват от лавката,
нито им е разрешавано да получават такава храна от близките си. А тези лишения,
тези забрани безспорно са установени в резултат отново на действия на
затворническата администрация. Така също, безспорно е, че отношенията между
последната и лишените от свобода не са на равенство, а дискриминацията е в
резултат на действия на държавен орган. Ето защо иска/овете за обезщетение
трябва да се предяви, респ. разгледа по реда на ЗОДОВ. Съгласно чл.1 от същия,
исковете, по които се търси обезщетение за причинени на граждани вреди от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по АПК, т.е. компетентни са административните съдилища.
В резултат на
изложеното съдията-докладчик прави извод, че СлРС е компетентен да разгледа
исковете на Р.В. за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, с
ответник ДП”ФЗД”, а Административен съд- Сливен е компетентен да разгледа
исковете за същите по вид и размер вреди, с ответник ГД”ИН”. Тъй като
становищата на двете съдилища съвпадат само по първата група искове, то СлРС ще
повдигне спор за това кой- СлРС или Адм.съд Сливен, е компетентен да разгледа
втората група искове. Този спор, съгласно чл. 135 ал.5 от АПК, трябва да се
разреши от състав, включващ трима представители на ВКС и двама на ВАС.
За целта в СлРС следва да се изготвят преписи от
исковата молба, както и от определението № 67/ 24.02.2016г. по адм.дело № 58/2016г.
на Адм.съд-Сливен и заедно с препис от настоящия протокол, да се изпратят за
произнасяне по повдигнатия от СлРС спор. Докато това се случи, съда няма да
извършва други процесуални действия по настоящото дело- защото в противен
случай би могло да се стигне до вариант, в който съдебното дирене, а и устните
състезания, по исковете, насочени срещу
ДП”ФЗД”, да бъдат приключени, а това ще означава процесуалните действия
ще бъдат извършени без участието на другия ответни- ГД”ИН”. За целта съда ще
отмени определението си за насрочване на делото в открито заседание.
Воден от
изложеното, Сливенски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ УВАЖАВА
възражението на ответника Държавно предприятие „Фонд затворно дело”, направено
в писмения му отговор, че СлРС не е местно компетентен да разгледа исковете,
предмет на делото.
Определението
не подлежи на обжалване.
На осн.чл. 135
от АПК ПОВДИГА СПОР по въпроса СлРС или Адм.съд Сливен е компетентен да
разгледа исковете на Р.С.В., по които тя търси обезщетения за претърпяни от нея
имуществени и неимуществени вреди, от ответника Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София.
В СлРС да се
изготвят преписи от исковата молба, както и от определението № 67/ 24.02.2016г.
по адм.дело № 58/2016г. на Адм.съд-Сливен и заедно с препис от настоящия
протокол, да се изпратят във ВКС за произнасяне по повдигнатия от СлРС спор.
Определението
не подлежи на обжалване.
ОТМЕНЯ
определението си № 1832/ 25.08.2017г., за насрочване на делото в съдебно
заседание на 06.10.2017г. от 11.00ч. УКАЗВА на страните, че след разрешаването
на този спор съда с ново призоваване ще ги уведоми за насрочено съдебно заседание
по настоящото дело.
За съдържанието
на горния абзац страните да бъдат уведомени, по следния начин: по телефона;
ищцата- чрез назначения й от съда адвокат, осъществяващ правна помощ; ГД”ИН”-
чрез юриск. П.С., на тел … и ДП”ФЗД”- чрез главен юрисконсулт Ив.Г., на тел. …….
В тази му част
определението също не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: