Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София,
19.05.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III-В въззивен
състав, в публично съдебно заседание,
проведено на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
ПОЛИНА ХАДЖИМАРИНСКА
при
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия
Хаджимаринска в.гр.д.№ 3750 по описа за 2007г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./
вр. пар. 2, ал. 1 ПЗР на ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „С.“
ООД срещу решение от 21.04.2004г., постановено по гр.д.№ 733/2002г. по описа на СРС, 41 с-в, с което са отхвърлени предявените
от жалбоподателя против С.Н.К., Е.Д.Т., Н.Д.З., Д.Л.З., А. В.З. и Е.И.П. отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване
за установено, че ответниците не са собственици на владяна от него южна част от
имот с пл.№ 840, к.л. 285 и 286 по плана на гр. София, кв. „********“, с площ
от 1940 кв.м.
Във въззивната жалба на „С.“ ООД са развити доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Въззивникът поддържа, че не са били налице предпоставките за възстановяване
собствеността върху спорния имот на ответниците съгласно Решение на поземлената
комисия от 24.09.1997г. Твърди също, че от събраните по делото доказателства не
се установява идентичността на имота с този, описан в т. 8 от посоченото
решение. Изтъква и пороци на решението
на поземлената комисия, поради което счита, че то не е годно да възстанови правото
на собственост. Излага, че е придобил имота на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./,
което счита, че съставлява пречка собствеността да бъде възстановена в полза на
бившите собственици в стари реални граници. По изложените съображения
въззивникът моли настоящата инстанция да отмени като неправилно обжалваното
решение и вместо него да постанови решение, с което да уважи предявените
искове.
Въззиваемите страни С.Н.К., Е.Д.Т., Н.Д. А., Д.Л.З., А. В.З. и Е.И.П.
изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържат,
че като наследници на С. А. и по силата на решенията на поземлената комисия се
легитимират надлежно като собственици на спорния имот. Поради това споделят
изцяло мотивите на първоинстанционния съд и молят за потвърждаване на
постановеното от него решение като правилно.
С решение от 8.05.2006г., постановено по в.гр.д.№ 3422/2004г., СГС, II-Д
въззивен състав, е отменил обжалваното решение
от 21.04.2004г. по гр.д.№ 733/2002г. по
описа на СРС, 41 с-в, и вместо него е постановил решение, с което е уважил
предявените от „С.“ ООД срещу С.Н.К.,
Е.Д.Т., Н.Д. А., Д.Л.З., А. В.З. и Е.И.П. искове с правно основание чл. 97, ал.
1 ГПК /отм./, като е признал за установено, че ответниците не са собственици на
спорния имот. Посоченото въззивно решение е отменено по касационна жалба на
ответниците с решение № 1279/21.11.2007г. на ВКС, IV г.о.,
по гр.д.№ 1287/2006г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен
състав на СГС. С отмененото въззивно решение е прието възстановяването собствеността на ответниците върху
спорния имот да е било извършено по силата на валиден акт на поземлената
комисия, който обаче е бил постановен в противоречие на материалния закон – чл.
10б ЗСПЗЗ, поради това, че след включването му в двора на
складовопроизводствената база, внесена в капитала на ОФ „С.“ – праводател на
ищцовото дружество, имотът е загубил предназначението си на селскостопанска
земя по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ, която да може да бъде реституирана в
стари реални граници. С отменителното решение ВКС е приел, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна, доколкото въззивният съд не е обсъдил вида и
характера на застрояването на имота към релевантния момент – 1.03.1991г. с
оглед преценката налице ли е хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ, както и това дали
спорната част, макар и незастроена, представлява необходима прилежаща площ към
другите сгради и постройки.
Софийски градски съд, като обсъди възраженията на
страните и като прецени събраните по делото доказателства, както и
задължителните указания на ВКС по приложението на закона, формира следните
изводи от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба като депозирана от легитимирана
страна, в срока по чл. 197 ГПК /отм./ и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът при извършена проверка на обжалваното решение, в
рамките на правомощията си за въззивен съдебен контрол по чл. 208 и чл. 209 ГПК
/отм./, приема същото да е валидно и допустимо. При преценка правилността на
решението съдът намира, че то е и правилно.
Сезиращите съда искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ са
основани на твърдения на ищеца, че е придобил собствеността върху спорния имот
като правоприемник на ОФ „С.“, в чийто капитал е бил внесен същият, а
ответниците от своя страна се легитимират като реституирани по реда на ЗСПЗЗ
собственици на този имот по силата на решение на поземлена комисия, което обаче
не е годно да възстанови собствеността на наследодателя им като постановено в
противоречие с чл. 10б ЗСПЗЗ.
От събраните по делото доказателства се установява, че
наследодателят на ответниците С. Г. А. е бил собственик на нива в местността
„Друмо“, землище на с. Суходол, съставляваща имот с пл.№ 62, к.л. 285 от кадастралния план на гр. София, изработен
през 1951г., която заедно с останалата притежавана от него земя е внесъл в ТКЗС
– с. Обеля, след приемането му за член-кооператор, съгласно Прокотол № 2 от
27.02.1959г.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство
заключение по съдебно-техническа експертиза на инж. В. част от процесния имот,
внесен в ТКЗС, попада в рамките на имот, актуван като държавен с АДС №
1273/5.05.1975г. и АДС № 1250/26.06.1974г. на Димитровски РНС, който през
1974-1975г. е бил предоставен за стопанисване и управление на ДСП „Ремонт и
строителство“ и включен в изградената през 1984г. производствена база
„Чохаджийско предградие“. Тази база се е състояла от земя и постройки,
изградени въз основа на разрешение на Главния архитект на гр. София по писмо №
ТП 53-00-44 от 13.08.1984г., издадено на основание чл. 120, ал. 4 ЗТСУ /отм./
за построяване на временни производствено-складови бази. По силата на Решение №
1 от 26.06.1989г. на СНС ДСП „Ремонт и строителство“ е било преобразувано в две
общински фирми – ОФ „Р.“ и ОФ „С.“, като с решението базата е била предоставена
изцяло в уставния фонд на ОФ „С.“. На 12.03.1999г. ОФ „С.“ е преобразувана
съгласно акт на СОС в еднолично търговско дружество с общинско имущество с
фирма „С.“ ЕАД, като земята и сградите от базата са били внесени в капитала му.
Съгласно договор за продажба от 23.12.1999г., сключен по реда на чл. 3, ал. 1,
т. 4 и ал. 3, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗППДОбП /отм./ СОАП приватизира 80% от
общинското дружество „С.“ ЕАД, продадени на консорциум, включващ СД „Т. – К.И
С.“ и „С. 1999“ АД, като правноорганизационната форма на дружеството е
променена на АД, а впоследствие, след продажбата и на останалите 20% през
2003г., на ООД (видно от представените решения по ф.д.№ 1003/1989г. на СГС). При
тези данни се установява действително ищцовото дружество да е правоприемник на
активите на ОФ „С.“. Според експертното заключение на инж. В. имот с пл.№ 62, к.л. 285 от кадастралния план
на гр. София от 1951г. е с обща площ от 7620 кв.м., като частта от него,
попадаща в производствена база „Чохаджийско предградие“, е с площ от 1940 кв.м.
и се идентифицира с южната част от имот
с пл.№ 840 по кадастралния план на гр. София от 1981г., обозначена с букви A,
Б, В, Г, Д, Е, Ж, А по скицата към заключението.
Заключението на инж. М. по приетата съдебно-техническа
експертиза пред СГС, II-Д въззивен
състав, също констатира, че процесният имот с пл.№ 62, нанесен по к.л. 285
и 286 в кадастралния план на гр. София, изготвен преди 1956г. /според
вещото лице кадастрален план от 1958г. не е имало/, е с обща площ от 7620 кв.м., от които 1940 кв.м. попадат в имот
с пл.№ 840 по кадастралния план от 1972г. в границите на производствена база
„Чохаджийско предградие“, означени с букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й, А по
приложената към заключението скица. Вещото лице посочва също, че имот с пл.№
840 е идентичен с имот № 032003 по
картата на землището на с. Суходол, с площ от 5,525 кв.м.
От представената по делото преписка, образувана по
подадено заявление № 0341/30.01.1992г. до
ПК „О.К.“ по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, се установява, че ответниците като
наследници на С. Г. А. са поискали възстановяване собствеността върху
одържавените му имоти, сред които ниви в местността „Друмо“, землище на с.
Суходол. С решение от 18.09.1995г. на ПК „О.К.“ е било възстановено правото на
собственост на наследниците на С. Г. А. във въстановими реални граници на нива
от 5,215 дка, IV категория, находяща се в
местността „Друмо“, землището на с. Суходол, съставляваща имот с № 285, парцел № 62 по кадастралния план на
гр. София от 1958г. Тъй като това решение е било подписано вместо от
освободения председател на комисията от нейния секретар, по искане на
заявителите е било постановено ново Решение от 27.06.2003г. на ОСЗГ „О.К.“ за
въстановяване на собствеността им, като в същото нивата в местността
„Друмо“ е индивидуализирана по същия начин, а предходното решение е било
отменено на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ.
С Решение от 24.09.1997г. на
ПК „О.К.“, за което безспорно се установява, че е подписано от законен състав,
поземлената комиси я отново е
постановила възстановяване собствеността на ответниците върху имоти, сред които
в т. 8 е посочена нива в местността „Друмо“, с площ от 5,525 дка, съставляваща
имот с № 032003 по картата на землището
на с. Суходол. В преписката на органа по поземлена собственост се съдържа и
Решение от 1.09.2003г. на ОСЗГ „О.К.“, също постановяващо възстановяване
собствеността на ответниците върху нива с идентично описание като това в
решението от 24.09.1997г.
Съгласно приетото пред настоящата инстанция заключение
на съдебно-техническа експертиза на инж. Х. възстановеният на ответниците имот
с площ от 5215 кв.м. е нанесен в кадастралния
план на гр. София от 1981г. като имот с пл.№ 840. Част от него с площ от 1940
кв.м. /по т.1-2-3-4-5-6-7-8-9-1 от приложената скица/ попада в двора на
складовопроизводствената база на ищцовото предприятие и в нея няма изградени
сгради и съоръжения, същата представлява асфалтирана площадка, ползвана като
паркинг. Тази площ от 1940 кв.м. е обслужваща за дейността на базата като
съставлява единствената връзка с входа на базата и постройките в същата и с
уличната мрежа, а част от нея се явява прилежаща към намиращи се извън нея на
територията на базата сгради. Според допълнителното заключение на инж. Х. обаче
в близост до базата има три улици, от които е възможно влизане в нея от три
страни. Вещото лице констатира също, че съществуващите в базата постройки са
със статут на стопански временни сгради, повечето изградени със сглобяеми
стоманобетонови панели и строени без строителни книжа. В отделни райони на
базата дворът е ограден с паянтова ламаринена ограда, за чието изграждане няма
документи. В последното прието допълнително заключение на експертизата вещото
лице посочва, че спорните 1940 кв.м. се намират в терен, който е представлявал
празно място – поречие на река /но не и корито/, отразено в кадастралния план
от 1950г., като в периода до около 1970г. е било извършено насипване на
поречието и теренът е бил заравнен. За този терен с обща площ от 19 дка са били
издадени АДС № 7802/26.06.1974г. и АДС № 7926/5.05.1975г. на Димитровски
РНС и същият е повдигнат в очертаната в кафяв цвят граница на приложената към
заключението скица, която граница е ориентировъчна, тъй като посочените в АДС
имоти не са кадастрално идентифицирани. При разпита й в съдебно заседание инж. Х.
потвърждава, че процесният имот с пл.№ 840 е отразен на скицата със знака за
общност, който същата поставя пред съда, като твърди, че такъв е отразен и в
кадастралната основа.
По отношение на изградените на територията на складово-производствената база на ищцовото
предприятие постройки е представено удостоверение за търпимост изх.№
АГ-94926/2.10.2006г., издадено от Столична обшина, р-н „Люлин“, в което е
посочено, че сградите са търпими строежи, построени преди 7.04.1987г. и при
условията на пар. 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ.
От обсъдените доказателства настоящият съдебен състав
приема за установено, че възстановеният в полза на ответниците имот с № 032003 по силата на решението на
поземлената комисия от 24.09.1997г. е идентичен
с имот с пл.№ 840, с площ от 5,525 дка, южната част от който с площ от
1940 кв.м. попада в границите на ползваната от ищцовото дружество
складово-производствената база. Посоченото решение на органа по поземлена
собственост, с което ответниците се легитимират като реституирани собственици, е
издадено в законен състав на колективния орган и съставлява валиден акт, който
не е изменен с последващите решения от 2003г. Спорът между страните в
настоящото производство, при съобразяване и на дадените от ВКС указания в
постановеното отменително решение, е концентриран върху наличието на материалноправните
предпоставки за възстановяване собствеността на ответниците върху спорния имот,
предвид възраженията на ищеца за проведени върху имота мероприятия,
препятстващи реституирането му по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ пречка за възстановяване
правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди включването
им в ТКЗС, е налице в случаите, когато върху тях при спазване на всички
нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или е отстъпено право
на строеж и законно разрешеният строеж към 1.03.1991г. е започнал.
От приетите заключения на вещото лице Х. по
допуснатите съдебно-технически експертизи се установи, че спорният имот не е
бил застрояван. В имота не са изграждани сгради и съоръжения и е останал
свободен, незастроен терен и след включването му в двора на
складово-производствената база на ищцовото дружество. Съгласно констатациите на
експерта в непосредствена близост до спорния имот в границите на
складово-производствената база има изградени постройки, за които от събраните
доказателства се установи, че са били построени въз основа на разрешение на
Главния архитект на гр. София по писмо № ТП 53-00-44 от 13.08.1984г., т.е.
преди релевантния момент – 1.03.1991г., данни за което се съдържат и в представеното
удостоверение за търпимост изх.№
АГ-94926/2.10.2006г., издадено от Столична обшщна, р-н „Люлин“. Въпреки че
спорните 1940 кв.м. не попадат в границите на застроената площ, те според
обсъденото експертно заключение на инж. Х. съставляват прилежаща площ към част
от намиращите се на територията на базата сгради, които обслужват, като през
тази именно част от имота е осигурена връзка на сградите с входа на базата и с
уличната мрежа. Построяването на тези сгради обаче е било разрешено по
реда на чл. 120, ал. 4 ЗТСУ /отм./ като временно строителство, правата за което
съгласно пар. 50а от ПЗР към ЗИД ЗТСУ – ДВ бр. 124/1998г. и пар. 17 от ПР на
ЗУТ се погасяват, освен ако придобият постоянен градоустройствен статут по
молба на собственика при условията и в срока, предвидени в ал. 3 на посочената
разпоредба. В случая от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест,
не са ангажирани доказателства за проведена процедура за изменение на
подробните градоустройствени планове с оглед запазване правото му да държи
временните постройки при новия им режим, създаден с визираните норми. Неоснователни
са и доводите на ищеца, че постройките имат статут на търпими строежи, тъй като
от представеното по делото удостоверение за търпимост не се установява дали същото
е относимо конкретно за сградите, към които спорният имот е прилежаща площ.
Отделно от това, от експертното заключение се установи, че спорният имот не е
единствената възможна връзка на постройките с входа на базата и уличната мрежа,
тъй като в близост до базата има улици,
от които фактически е възможно влизане в нея от три страни. Накрая, следва да
се отбележи, че включването на подлежащ на възстановяване имот в активите на общинско
предприятие, впоследствие преобразувано в търговско дружество, също не
съставлява пречка по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за реституирането на имота.
По изложените съображения настоящият въззивен състав
приема, че възстановяването на собствеността на ответниците върху процесния
имот не е извършено в нарушение на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като не
се установи осъществяването на мероприятия върху имота, препятстващи
реституцията му. Следователно решението на поземлената комисия от 24.09.1997г.
е законосъобразно и същото съставлява годно придобивно основание, легитимиращо
ответниците като собственици на спорния имот.
При съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция
с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила като правилно.
С оглед този
изход на спора пред въззивния съд на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./
право на разноски в настоящото производство се поражда в полза на въззиваемите
ответници. От тях разноски претендира само въззиваемата страна Н.З., на която
следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 500 лв., включително
за депозити за вещи лица в размер на 250 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение от 21.04.2004г.,
постановено по гр.д.№ 733/2002г. по
описа на СРС, 41 с-в.
ОСЪЖДА „С.“
ООД, ЕИК********, да заплати на Н.Д.З.,
ЕГН **********, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./, сумата от 500 лв.
– деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.