ПРОТОКОЛ
№ 335
гр. Пловдив, 18.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Велина Ем. Антонова
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Стефани К. Черешарова
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600359 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:28 часа се явиха:
Обвиняемата В. С. Ц. заедно със служебния си защитник адв. Д. Б..
Обвиняемият М. А. Д. лично с адв. Д. И..
Обвиняемият Б. А. Б. лично със служебния си защитник адв. К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Б.: Да се даде ход на делото. Няма пречки.
Адв.И.: Да се даде ход на делото.
Адв.К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Няма да
представям нови доказателства.
Адв. Б.: Нямам отводи към състава на съда и нови доказателствени
искания.
1
Адв. И.: Нямам отводи към състава на съда и нови доказателствени
искания.
Адв. К.: Нямам отводи към състава на съда и нови доказателствени
искания.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата, която съм
представил пред Вас, тя е доста подробна и мотивирана. Въпреки това Ви
заявявам, че делото беше гледано в петък следобед и срокът за обжалване
изтичаше в понеделник, а съдията, поради нейния ангажимент не можа да
качи протокола в ЕПЕП и да го представи в деловодството и затова жалбата е
по това, което съдийката ни прочете в залата и сме запомнили. След това обаче
имам допълнителни неща, които съм си отбелязал, които са съобразени с
определението на съда за определяне мярка за неотклонение задържане под
стража. Съдът в мотивите си не отрече, че моята клиентка е неосъждана, няма
никакви противообществени прояви и има постоянен адрес. Съдът на л. 24 от
определението твърди, че от събраните доказателства по делото не само не се
разколебава първоначалното мнение за обосновано предположение относно
извършване на престъплението, а то се затвърждава. Съдът обоснова този си
извод с новите разпити на свидетелите К., К., А.И. и С.И. , както и на майката
на обвиняемата - Р. Ц.. Наистина тези свидетели говорят за други
престъпления, но първо за тези престъпления няма обвинение в делото и няма
как да се обосновава едно обвинение с това, че са извършени и други
престъпления и най-важното което е според мен, че тези свидетели говорят за
престъпления, които вероятно са извършени от Б. Б., не от моята подзащитна.
За това, че този извод, че обоснованото предположение само се затвърждава,
не се касае за моята подзащитна, а за други обвиняеми. В медицинската
експертиза също няма никакви доказателства спрямо моята подзащитна.
Единствено се твърди, че от свидетелски показания и справка от АИС,
оперативен анализ, имало данни за други престъпления, извършени по
подобен начин. Става въпрос за порочен и незаконен начин за доказване на
престъпление, доказване с почерка за престъпление или щом две
престъпления си приличат и има доказателства, че едното е извършено от
определен обвиняем, значи че той е извършил и другото престъпление. Това е
абсолютно противозаконно, вие сте съдии с опит от апелативен съд и няма
защо аз да казвам колко решения на ВКС има, които казват точно обратното, а
именно че почерк за престъпление не е доказателство за престъпление.
Относно принудата, извършена от обв. Б. продължавам да считам, че тя
е извършена само от него без Ц. да е знаела или предполагала какво става в
къщата между двамата - Б. и пострадалата. От повечето доказателства по
делото вече се вижда, че той действа по различен начин спрямо пострадалите,
2
ако приемем, че има и други пострадали. С една от свид. Б. например той е
правил секс в хотела напълно доброволно и след това му е купил телефон,
нещо като плащане за секс, там даже няма престъпление. С друга от
свидетелките, разпитани по делото, също са спали в хотел, той е искал тя да
легне на леглото до него, но тя не е искала и е спала на стола в стаята, защо е
изкарала цяла нощ там да спи на стола и това е, не е имало никаква принуда.
Каквото и да е ставало през нощта между мъж и жена, насаме между тях,
моята подзащитна няма как да го знае това нещо, това е станало вътре в
някаква къща и тя няма как да е съучастник на тази принуда.
Новото, което имаме в определението на съда съдът потвърди това,
което ние твърдяхме защитниците спрямо моята подзащитна, че няма реална
опасност обвиняемата да извърши ново престъпление. Това е на л. 27 от
делото, вече имаме един пробив, тя казва че няма такова нещо и затова ще Ви
моля както съдът казва „А“ да каже и „Б“ и да прецени всички доказателства
по делото. Фактът, че тя е неосъждана, фактът, че няма никакви
противообществени прояви, че има постоянен адрес, това са доказани по
делото неща. Моля спрямо нея Вие да се разграничите от другите обвиняеми
и да промените мярката за неотклонение, която вече се явява като част от
наказание едва ли не и излиза извън целите на мярката за неотклонение.
В този смисъл аз ще Ви моля за справедливо и мотивирано, съобразно
доказателствата решение.
Обв. В. Ц. /за лична защита/: Съгласна съм с казаното от адвоката си.
Моля за по-лека мярка.
Адв. И.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата срещу
първоинстанционното определение, с което се потвърждава най-тежката
мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по горепосоченото
досъдебно производство спрямо подзащитния ми.
Считам, че определението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като цяло и моля да бъде отменено.
В жалбата съм се спрял, в основни линии, на съображенията, които
касаят обоснованото предположение за извършване на деянието, като
частично съм засегнал, понеже, както каза колегата Б. преди мен, мотивите, а
и определението не беше изготвено към момента на депозиране на жалбата и
съвсем бланкетно съм фиксирал някои неща.
Ще допълня, на базата на постановеното определение, неговата мотивна
част, допълнителни съображения защо считам същото за незаконосъобразно.
Няма да повтарям съображенията за обоснованото предположение за
извършване на деянието. Ще се спра на това дали е налице реална опасност -
така, както приема съдът, М. Д. да е извършил престъплението. На базата на
какво първоинстанционният съд прави това свое заключение, което за мен е
необосновано?
Ще зачета част от определението на съда: Съдът посочва, че от
3
доказателствата към настоящия момент, цитирам от втори абзац на стр. 28,
който продължава и на стр. 29 до края.
В тази част на мотивите на първоинстанционния съд на базата на
обоснованото предположение, което съдът се опитва да изведе на базата
събраните доказателства към момента, прави опит да аргументира наличието
на реална опасност за извършване на престъпление. Това е категорично
недопустимо. ТР № 1 от 2002 казва, че реалната опасност следва да бъде
доказана по несъмнен начин и следва да бъде изведена само на база на
събрани до момента и приобщени по делото доказателства. Съдът обаче, в
противоречие на така установената практика от това решение, тя се доразвива
и към настоящия момент няма промяна в нея, на база на тези предположения
за извършване на деянието, казва, че е налице завишена степен на обществена
опасност на дееца. Съдът предварително е осъдил явно подзащитния ми,
затова че е извършил деянието, като това е в разрез абсолютно и категорично
с презумпцията за невиновност, визирана в закона. Смятам, че пренебрегвайки
тази презумпция и базирайки се, както е казал законът в чл. 63 НПК, от
наличието на обосновано предположение няма как да бъде изведена една
реална опасност за извършване на престъпление.
На следващо място, прави впечатление в мотивната част на
определението, че името на моя подзащитен се споменава на три места.
Първото е, че е обвиняем по въпросното дело; второто, че заедно с майка си Ц.
нямат обременено съдебно минало; третото е, че под влиянието на обв. Б. са
били извършени престъпления. Оттам нататък съдът в мотивите си говори в
множествено число, но буквалното прочитане на текстовете на съображенията
на първоинстанционния съд водят до извода, че се касае за дейност,
упражнявана от обв. Б.. А не и за деяния, които могат да бъдат свързани с моя
подзащитен. Но, така или иначе, подвеждайки ги под общ знаменател, съдът се
опитва да аргументира наличието и да ангажира реална опасност спрямо моя
подзащитен.
На следващо място, както посочи колегата Б., съдът се спира на една
медицинска експертиза, която се опитва са интерпретира в тежест на моя
подзащитен и на останалите, като казва, че лицата са извършили деянието,
като са имали към пострадалата изключително арогантно, заплашително,
немилостиво, неморално и дори цинично поведение, като аргументира по-
надолу за това, че същата е страдала от заболяване. Може би бих се съгласил с
едно такова виждане на първоинстанционния съд, когато то е базирано на
събраните по делото доказателства. В конкретния случай нямаме никакви
данни моят подзащитен да е познавал пострадалата, на първо място. На второ
място, никакви контакти между тях не е имало до онзи момент, така че той
няма как да знае какво е нейното здравословно състояние. Да не говорим, че
по делото, освен показанията на пострадалата, които навеждат на някакво по-
нередно поведение и демонстрация спрямо нея, те са извършени само от Б., не
от другите двама обвиняеми. Ето защо не мога да споделя вижданията на
4
първоинстанционния съд.
Ще посоча само, че в края на цитирания абзац, отново за да обоснове
реалната опасност за извършване на престъпление, съдът сочи В насока на
този извод са е изводимите от доказателствата данни за нееднократно подобно
съвместно поведение на обвинените лица, което ги характеризира като такива
с утвърден престъпен модел на поведение, с насоченост към придобиване на
имотни облаги по непозволен и неморален начин. Как и откъде съдът прави
този свой извод? Предполага. Макар и тук да не е достатъчно добре обоснован
на базата на кои доказателства той стъпва, за да го направи. Но в крайна
сметка изправени сме под хипотезата на Една жена ми каза. Има разпитан
свидетел по съвсем друго дело и по съвсем друго производство, чиито гласни
доказателства са приобщени по настоящото, което споменава мъж и жена,
които са били с Б.. Нищо повече. Как и по какъв начин първоинстанционният
съд свързва Ц. и Д. именно с това деяние, за да направи извод, че тази
престъпна дейност те я са развивали във времето продължително, не става
ясно и не е подкрепено с никакви доказателства, защото нямаме нито
извършено разпознаване, нито има в разпитите някакви данни, по които да
бъдат оприличени, идентифицирани и конкретизирани въпросните лица,
които са били с Б. Б.. Така че и в тази част мотивите на първоинстанционния
съд не са базирани на събраните по делото доказателства и по-конкретно, за да
бъде изведен аргумент, че е налице реална опасност от извършване на
престъпление.
Ето защо аз ще ви помоля, ако споделите нашите виждания по
конкретния въпрос, да отмените първоинстанционното определение, което
ние атакуваме пред вас, и да измените мярката за неотклонение от
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека такава, а именно в ПАРИЧНА
ГАРАНЦИЯ.
Обв. М. Д. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, предлагам Ви да отмените
определението на ПОС като незаконосъобразно и неправилно, уважавайки
депозираната от мен частна жалба, приемайки същата за основателна. Ще
бъда по-кратък от колегите защитници на другите двама обвиняеми.
И към настоящия момент срещу Б. Б. са повдигнати две обвинения за
две извършени престъпления. Безспорно намирам, че първата предпоставка за
вземане на мярка за неотклонение задържане под стража е налице - и за двете
обвинения законодателят предвижда наказание лишаване от свобода. Същите
се явяват тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93 т. 7 НК.
Считам, че и към настоящия момент и двете обвинения срещу подзащитния
ми Б. почиват единствено и само на показанията на един свидетел и това е
свидетелят Д.И.. За тези три месеца, които изминаха от повдигане на двете
обвинения и тяхното предявяване на подзащитния ми, не бяха събрани
доказателствени източници, които да подкрепят тезата на ОП Пловдив до този
момент. Три месеца Б. продължава да бъде задържан на базата на показанията
5
на един свидетел. Вярно е, събрани са други доказателствени източници -
гласни доказателствени средства чрез разпит на няколко други свидетели, но
по своето същество тези показания не са относими съм двете конкретни
повдигнати обвинения. Дали ще има други обвинения или няма да има са
бъдещи несигурни действия, които трябва да бъдат разпоредени от
наблюдаващия прокурор. Дори с един прочит на тези свидетелски показания
става ясно, че те не покриват състав на престъпление. Считам, че показанията
на свидетеля И. в няколкото разпита, които са проведени, са житейски
нелогични и противоречиви. Продължавам да твърдя, че сезирането на
органите на досъдебното производство от пострадалата се дължат на
осъществен натиск от неин близък роднина, т.е. нейната дъщеря.
Пострадалата Д.И. е трябвало да даде някакво смислено обяснение защо
плаща една сравнително висока сума по един тарифен план, свързан с покупка
на мобилен телефон. Категорично имам предвид обяснението, което е
трябвало да предостави, тя е била мотивирана от дъщеря си да сезира
органите на досъдебното производство под претекст, че Б. е извършил някакви
противоправни действия срещу нея. Няма други събрани доказателства до
този момент, които да подкрепят обосновано предположение. Аз продължавам
да твърдя, че обосновано предположение изначално не съществува, а и след
тези три месеца от хода на разследването, то продължава да не съществува.
Прави впечатление и ще си позволя една критика към колегата от Окръжна
прокуратура, чисто професионално разбира се, без лични чувства и
професионален укор лично към него, че не се събират доказателствени
източници, насочени към разкриване на обективната истина. Твърденията на
г-жа И. още от самото начало в един от разпитите е изключително подробно,
не са събрани източници на доказателства, които да проверят дали отговарят
на истината или не. Работи се еднопосочно, но не и в защита все пак на
интересите на обвиняемите, които, както всички юристи тук в тази зала знаем,
са невиновни до доказване на противното.
Ето защо, предвид тезата ми за липсата на обосновано предположение за
извършено престъпление, ПОС неправилно и незаконосъобразно е приел, че
предпоставките, визирани в чл.63 НПК за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение по отношение на Б. са налице и неправилно е отхвърлил
искането ми за отмяна, респективно изменение на мярката за неотклонение.
Под формата на евентуалност, ако прецените, че все пак е налице към
настоящия момент обосновано предположение за авторство на двете
престъпления от подзащитния ми, с което не съм съгласен, предлагам да
освободите подзащитния ми от ареста с по-лека мярка за неотклонение.
Намирам, че целите на мерките за неотклонение са изпълнени с тримесечния
му престой в условията на ареста. Намирам, че не са налице нито една от двете
хипотези в третата предпоставка, визирана от законодателя, а именно не е
налице реална опасност същият да се укрие, ако бъде освободен от ареста,
както и не е налице реална опасност да извърши друго престъпление. Вярно е,
има презумпция, но тя е оборима, изисква се да има доказателства точно за
6
противното в кориците на делото, но Б. Б. е с постоянен адрес, същият още от
самото начало, знаейки, че срещу него е депозиран сигнал, не се е укрил, не е
направил опити да го направи, въпреки че е имал възможности за това.
Установен е на посочен по делото адрес и е бил задържан там от служители на
„Криминална полиция“ и поради това считам, че няма реална опасност от
укриване. По отношение на другата хипотеза, не е налице реална опасност да
извърши престъпление, ако бъде освободен от ареста. В този смисъл ПОС е
трябвало да посочи какъв е източникът на тази реална опасност, какво
конкретно престъпление би могъл да извърши подзащитният ми, ако бъде
оставен на свобода.
Ето защо, ви предлагам да отмените протоколното определение,
постановено от ПОС и да постановите друго, с което да освободите Б. Б. от
ареста без мярка за неотклонение, а в случай, че прецените, че е налице
обосновано предположение към настоящия момент за авторство на
повдигнатите обвинения, да определите по-лека мярка за неотклонение,
различна от задържане под стража, като предлагам да бъде подписка или
гаранция в по-нисък размер, предвид неговото влошено имуществено
състояние, същият е по обясними причини лишен от възможност да получава
доходи, да извършва трудова дейност и т.н.
Благодаря за вниманието!
Обв. Б. Б. /за лична защита/: Съгласен съм с казано от адвоката.
Искам да кажа за пострадалата, за която твърдят, че е отвлечена и
принудена, и бита. Ние като тръгнахме за С., спряхме на бензиностанцията
Лукойл, там имаше на два метра полиция от нея. Тя защо не писна, не извика?
Аз съм готов за истината, но никой не ми дава възможност. Бях посетен от
разследващия полицай в ареста и той ми каза, че истината никога няма да
излезе наяве. Какъв е този натиск срещу мен? Всичко е лъжа! Една истина
няма по това дело. Готов съм. Писал съм си по Вайбър и Месинджър с тази
жена. Няма да бъде разкрито нищо.
Искам по-лека мярка и да се вземе предвид, че тази жена лъже.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата и на
тримата обвиняеми срещу определението на ПОС, с което е оставено без
уважение искането и на трима да бъдат с по-лека мярка за неотклонение, е
неоснователна и моля, като такава, да я оставите без уважение. Считам, че
изключително правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
преценил, че до момента обоснованото предположение, че всеки един от
обвиняемите е извършил и двете престъпления, за които е привлечен като
такъв, не е разколебано. Напротив, също е надградено. Отварям скоба, за да
кажа, че в производство по чл. 65, каквото е настоящото, законодателят
продължава да борави с термина „обосновано предположение“ и няма
изисквания за доказаност към прокуратурата, каквито има при постановяване
на осъдителна присъда.
7
Видно е, че разследването по делото не е приключено, независимо че
защитниците твърдят, че остава едно предявяване. Колегата П., който беше
споменат, е заявил, че законодателят му е дал право единствено на него да
прецени кога разследването ще приключи, или не. Видно е, че предстои
извършване на още процесуално-следствени действия. Но тези, събрани до
момента, по никакъв начин не разколебават това обосновано предположение.
Действително в дела от този вид, основният източник на доказателства,
това са показанията на пострадалия, тъй като престъпления от този вид не се
извършват на площада и пред множество свидетели. Единственият свидетел
на деянието на тримата обвиняеми е пострадалата Д.И.. Изключително
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че тази
свидетелка е разпитана няколко пъти, нейните показания са последователни,
логични и взаимодопълващи се. Т.е. ако има нещо нелогично в това дело, това
са обясненията на обв. Б., за които неговият защитник твърди, че са
изключително логични. Какво логично има в това една 67-годишна жена, в
ранни зори да тръгне от с. Искра, да обикаля по молове, за да прави подарък
на „великия си сексуален партньор“, това е версията на обвиняемия, и да
похарчи още 100 лв. за бензин, защото той е толкова неотразим и никога през
живота си тя не е виждала такъв, като него, че да му купи подарък.
Забележете, че той дори не влиза с нея в магазина, а праща другата обвиняема,
която придружава свидетелката, а той посочва марката. Но това е въпрос
основно по същество на делото.
Относно другите предпоставки на чл. 63 ал. 1 НПК, правилно и
законосъобразно окръжният съд е преценил, че и към настоящия момент
всички предпоставки са налице и за тримата обвиняеми. Колегата К. не
спомена нищо за законовата презумпция на неговия клиент по чл. 63 ал. 2
НПК, а именно деяние извършено при условията на опасен рецидив, каквото
обвинение е повдигнато не този обвиняем. От доказателствата по делото към
момента тази законова презумпция не е оборена по никакъв начин.
Някъде около две години и малко преди деянието, предмет на
настоящото производство, този обвиняем е напуснал пенитенциарно
заведение във връзка с изтърпяно от него наказание Лишаване от свобода.
Считам, че за този обвиняем претенцията на защитника му, че не са налице
предпоставките на чл. 63 НПК е абсолютно неоснователна.
Другите обвиняеми Д. и Ц. действително са с чисто съдебно минало,
имат постоянен адрес, но това не са нови доказателство, които не са били
налице в производството по чл. 64 НПК, когато е определена първоначалната
мярка на тези обвиняеми. Тези обстоятелства са били взети предвид както от
първоинстанционния, така и от въззивния съд в производствата по чл. 64 НПК,
затова не са нови.
Правилно и законосъобразно съдът е посочил, че става въпрос за една
организирана, престъпна дейност между тримата обвиняеми, с разпределение
на задачите между всеки един от тях. А събраните косвени доказателства
8
доказват, че това не е еднократен акт на тримата обвиняеми. Неслучайно
споменах, че разследването по делото не е приключило, тъй като адв. И.
обясни какво не е направила прокуратурата. А тя е направила всичко
възможно в рамките на това 3-месечно разследване. Считам, че разследването
е било изключително интензивно и срок на задържане от малко над 3 месеца е
един разумен срок, освен по нашето законодателство, а така и съгласно
решенията на ЕСПЧ.
Цитираните в жалбата на адв. И. две решения на ЕСПЧ считам, че
изобщо не са относими към настоящия казус и в своята практика съдът
многократно е подчертавал, че във всеки конкретен случай решаващият съд
преценява конкретната тежест на обвинението и конкретните доказателства, за
да се произнесе по въпроса, с който е сезиран, вкл. и по мерките за
неотклонение.
Считам, че мотивите на първоинстанционния съд са правилно,
законосъобразни, поддържам ги и затова моля да потвърдите определението
на Окръжен Пловдив, като правилно, законосъобразно и мотивирано.
Адв. Б. /реплика/: За това, което каза прокурорът, че, видите ли,
защитниците говорят, че дело било пред приключване и пред предявяване.
Ние няма как до го измислим това нещо. Това беше мнението на
разследващия, това беше мнението и на наблюдаващия прокурор. И затова
майката на моята подзащитна донесе пари и върна парите от щетата, за да
може ние да търсим споразумение. Това се прави когато делото е пред
приключване и ние водим преговори с обвинението за някакво подходящо
споразумение, ако не за тримата, поне за двамата да е. Оттам дойде този
разговор за предявяване, това твърдение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
ОБВИНЯЕМАТА В. Ц.: Искам по-лека мярка и да съм освободена.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Д.: Моля за по-лека мярка, каквато вие прецените.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. Б.: Искам по-лека мярка, да речем Парична
гаранция, каквато ще да е.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след проведеното тайно съвещание, намери за установено
следното:
В настоящото производство съдът преценя законността на
продължаващото задържане.
В тази връзка намира, че спрямо тримата обвиняеми понастоящем са
повдигнати по две обвинения респективно с правна квалификация по чл. 214,
ал. 2 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 НК, а само за обв. Б. Б. и във вр. с ал. 3, т. 7 и чл.
9
29, ал. 1, б. „а“ НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК - и за тримата, както и второ
обвинение по чл. 142, ал. 2, т. 2, т. 7 предл. 1 вр. ал. 1 НК, а за обв. Б. и във вр.
с ал. 3, т. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Посочените престъпления, за които са
привлечени обвиняемите са тежки умишлени по смисъла на чл. 93, т. 7 НК със
законоустановен специален минимум и висок максимум на предвиденото
наказание лишаване от свобода, поради което все още е налице една от
законоустановените предпоставки за изпълнение на мярка задържане под
стража, а именно за престъплението да се предвижда наказание лишаване от
свобода.
Настоящият съд намира, че анализът на доказателствената маса по
делото не дава основание да се приеме, че обоснованото предположение за
авторството на вменените на всеки от обвиняемите престъпления е
разколебано. Напротив, тяхната преценка заедно и по отделно, обуславя извод,
че от показанията на разпитаните по делото свидетели, протоколите за
извършени разпознавания, приложените писмени документи, веществени
доказателства и експертизи, може да се направи извод за наличието на
обосновано предположение за съпричастност към деянията.
По-конкретно, не намира опора в материалите по делото разбирането на
защитата, че от обясненията на обвиняемите Д. и Ц. не се установявало
същите да са били наясно със ситуацията, доколкото само извършвали
превозна услуга на Б. срещу съответно заплащане с автомобила на покойния
баща на М. Д.. Като оставим настрана въпроса, че показанията на
пострадалата Д.И., които са логични, последователни, информативни и
устойчиви, сочат именно на общност на умисъла и координация в дейността
на тримата обвиняеми, следва да се съобрази и това, че обясненията на
обвиняемите са не само доказателствено средство, но и средство за защита.
Именно като защитна, следва да се прецени тезата на М. Д., че едва ли не
инцидентно извършвал подобна услуга на Б. и нямал представа до какъв
магазин са отишли в С.. Напротив, преди инкриминирания случай, съобразно
данните по делото, М. Д. вече е бил проверяван със същия автомобил в
близост до МОЛ „С.“ в С., където се е намирал в компанията на обв. Б. Б..
Налице са данни и за други техни съвместни пътувания, отново с водач М. Д.,
но вече през есента на 2023 г. с друг лек автомобил. Освен това, от прочита на
обясненията на М. Д. (л. 32-34, том 2 от досъд. пр.), се установява, че и самият
той е възприел реплика на Б., че „ще изхвърли“ пострадалата от автомобила
по повод неин спор с последния. Това реално подкрепя заявеното от самата
пострадала за отправената й заплаха със същото съдържание. Същевременно е
налице и сегмент от обясненията на обв. В. Ц. (л. 42-43, том 2 от досъд. пр.), в
който тя сочи, че целта на предприетото конкретно пътуване с обв. Б. било
последният „да вземе телефон на кредит“, което „няма да е страшно“, но тъй
като бил ходил и преди в магазина, там вече го познавали и „щели да се
усъмнят и нямало да му дадат на него телефона“, като Ц. е имала с него 3-4
пътувания по такъв повод. Същевременно, самата Ц. съобщава, че във връзка
с процесното пътуване от страна на Б. й било обявено, че „имало работа за
10
вършене“, „трябвало да идат до едно село, където имал среща с жена“. А само
по себе си и обстоятелството, за което също така съобщава Ц., че самата
пострадала е питала къде отиват и е получила отговор, че пътуват към С. за
телефон, също е в подкрепа на заявеното от Д.И. и хронологията на развилите
се събития. Не без значение за преценка на общността на умисъла е и
обстоятелството, че обвиняемите Ц. и Д. са наричали Б. „И.“, така както се е
представял пред пострадалите лица, поради което са били наясно, че просто
взема мерки да запази в тайна самоличността си от пострадалата. Сами по
себе си обясненията на Б., че бил установил емоционална връзка с И., поради
което същата решила да му закупи на изплащане скъп телефон, звучи
житейски нелогично и не намира опора в хронологията на събитията. Не се
открива разумно обяснение и в това у пострадалата, която живее сама, има
здравословни проблеми и се издържа от пенсията си, да се породи желание да
напусне дома си в малките часове на денонощието без задължителната си
медикаментозна терапия и жизнено необходими продукти, за да пресича
територията на страна ни с автомобил, за да посещава търговски обекти в
столицата и да „снабдява“ спешно обвиняемите със скъп телефон, за което да
чака с нетърпение отварянето на МОЛ-а.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на обвиняемите, че по делото
не се работи достатъчно ритмично след първоначалното определяне на най-
тежката мярка „задържане под стража“. Подобни претенции не намират опора
в данните по делото. Видно събраните материали на 17.06.2024 г. са били
разпитани свидетелите Е.К. и В.К., на 29.04.2024 г. е била изслушана Й. К., а
на 13.05.2024 г. - К. Д.а. Последните са засвидетелствали сходни на
инкриминирания подходи, прилагани спрямо пострадали възрастни дами чрез
първоначален контакт с тях чрез социалните мрежи. Показанията на
посочените свидетели, макар да не са пряко относими към конкретно
повдигнатите обвинения, разкриват данни за характера и морала на
обвиняемия Б.. Що се касае до доводите на защитата на обвиняемите Д. и Ц.,
че във връзка с тяхната дейност не били събрани никакви данни, следва да се
каже, че в резултат на развилата се процесуална дейност заявеното от
пострадалата Д.И. е било подкрепено чрез прилагането в материалите по
делото все на относими към неговия предмет писмени доказателства като
например тези, свързани с покупката на лизинг на мобилен телефон, който се
явява част от предмета на престъплението. Същевременно в кориците на
същото е била приложена изобилна медицинска документация за влошеното
здравословно състояние на пострадалата, като в тази връзка е била назначена
и съдебно-медицинска експертиза. Същата е изцяло в подкрепа на
споделеното от самата пострадала, че предвид поставените й диагнози, е
имала здравословни проблеми по време на пътуването си с тримата
обвиняеми. От значение за разследването се явяват и разпитите на С. И. и А.
И., които са свързани със закупуването на част от предмета на престъплението
- неразопакован мобилен телефон марка „Айфон 14 Про Макс“ от заложна
къща, към който са получи и представили по делото на гаранционна карта,
11
издадена на името на пострадалата Д.Й. И..
В настоящото производство акцент се поставя върху законността на
задържането и необходимостта от неговото продължаване с оглед вече взетите
спрямо тримата обвиняеми мерки. Както правилно сочи защитата,
позовавайки се и на практика на ЕСПЧ, която очевидно добре познава, в
принципен план, продължаващото задържане изисква събраните вече на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства да
мотивират по-висок интензитет на първоначално изведеното предположение
за извършване на конкретно престъпление от обвиняемите. Но в случая,
предвид изложеното по-горе, не е налице разколебаване на първоначалното
подозрение, поради което подобно основание за изменение на мерките за
неотклонение, не е налице. Не е възникнала и претендираната липса на реална
опасност от извършване на престъпление или от укриване от наказателна
репресия, преценено и през призмата на изтеклия срок на задържане, който е
минимален, доколкото е малко над три месеца и разследването се намира в
активна фаза. А по отношение на твърдението, че предстои внасяне на
обвинителен акт в съда, следва да се съобрази и това, че с пренасянето на
делото в следващата му процесуална фаза, пропорционално нараства и
изкушението от укриване, доколкото опасността от прилагане на
коментираната по-горе сериозна санкционна рамка, добива по-обозрими
измерения и срокът на предварителното задържане не е голям.
Опасността от извършване на престъпление правилно е била изведена от
тежестта на деянията, високото ниво на организираност и интензивността при
тяхното осъществяване. Наличието на реална опасност от извършване на
престъпление може да се извежда от всички релевантни за делото фактори,
сред които и характера, морала и житейският стереотип на обвиняемите. В
този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на защитата за липсата на
измерима опасност от извършване на престъпление, включително и срещу
правосъдието и липсата на конкретно посочено престъпление, което би могло
да се реализира. Доводите на първия съд се споделят изцяло и към тях няма
какво повече да се добави, като следва да припомнят данните за получените
от ключовия свидетел заплахи по телефона, както и тези за физическата поява
на Б. заедно с други лица пред дома му с искания да оттегли подадената в
полицията жалба, с което са налице реално предприети действия по сплашване
на пострадалата, която е и уязвима жертва на престъпните посегателства,
предвид пола и напредналата си възраст. Отделно от горното, при разследване
на специфични престъпления, като например такива свързани с организирана
престъпност, търговия с наркотици и прочие, опасността от застрашеност на
свидетелите от сплашване може да се презумира и в този смисъл са например
делата Доорсън срещу Холандия и Кок срещу Холандия на Съда в Страсбург.
Освен заявеното от респектираното лице, следва да се съобразят и
обстоятелствата, свързани със спецификите на престъпната дейност, която се
разследва, както и личната характеристика на обвиняемите и важността на
свидетелските показания за разкриване на престъпленията. В този смисъл
12
извеждането на опасността от въздействие върху свидетели от вида и
тежестта на деянията, личността на извършителите, както и конкретните
обстоятелства по делото, не са несъобразен със съдебната практика подход,
доколкото за някои престъпления, опасността може и да се презумира. С това
настоящата инстанция намира, че в конкретния случай изводите на първия съд
за наличието на опасност от извършване на престъпление срещу
правосъдието са били напълно оправдани предвид разследваната
високопрофилна дейност, данните за поведението на обвиняемите спрямо
подбрани уязвими жертви, достъпът им до лична информация на свидетели по
делото и многобройните осъждания на единия от тях.
Съвкупният анализ на всичко изложено налага извод, че и на настоящия
процесуален етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани
в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-подходяща за воденото спрямо
тримата обвиняеми наказателно производство и настоящия му етап е именно
мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1084/12.07.2024 г.,
постановено по ЧНД № 1471/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
13